Проф.Константин Златев: Уроци на земната женитба; Любов, сродни души, род, изневяра (ЛЕКЦИЯ+ВЪПРОСИ)

Продължаваме лекциите в рамките на 16-тата година от нашата съвместна духовна работа. И както беше обявено темата е “Земната женитба”.

Малцина са земните хора, които не се интересуват от отношенията между мъжа и жената. Проблемът за интимното общуване между тях винаги е бил повод за вълнения, изблици на радост и щастие, покъртителни излияния, душевни сривове и падения и никога безразличие. В немалко случаи това общуване завършва с женитба.

В съвременното общество значителен процент от браковете завършват с развод. Раздялата като правило е мъчителна и за довчерашните партньори и за децата ако има такива.

За този, който още не е достигнал прага на женитбата актуален е въпросът: “Да направя ли таза стъпка или не?”

За онзи, който е прекрачил този праг пък е важно да знае:

“Как да съхрани брака?”

За третият, който вече се е разделил с партньора си, не е безразлично да разбере:

“Какви са причините за това?”, та ако реши да опита отново да не повтаря старите грешки, понеже безгрешни хора няма, включително и в женитбата.

Ето как Учителя Беинса Дуно описва състоянието на човека, стъпил във владенията на женитбата. (Цитирам Словото на Учителя Беинса Дуно):

“Щом си се оженил свършена е твоята работа. Трябва да вършееш сега. Писанието казва: Първоначално Бог направи човека от мъжки и женски пол по Свой образ и подобие. И там не пише, че ги е оженил, а се казва: “Това, което Бог е съчетал.” Значи, това са тези, които Бог е турил да вършат Неговата Воля. Следователно съчетание има между Душите. Та искам да отличавате Божественият Ред на нещата. Не го смесвайте с временният. Женитбата е едно временно учреждение. Оженил си се - ти си слуга! ”

(Край на цитата, а той е от сборника: “Ако Говоря” - лекции на ООК 1934-1935-та година, том1, София, 2003-та година, стр.55)

Тези Думи на Вестителят на новата планетарна култура навяват разнообразни мисли и водят към редица важни заключения:
 

Първо: “Оженил си се.” - Значи си преминал от един етап в твоят живот към друг. Свършена е работата ти в предишният етап, но те чака нова задача в следващият. “Ще трябва да вършееш.” - Сиреч, да отсяваш зърното от плявата, важното от маловажното, същественото от незначимото.

Женитбата променя ценностнатата ти система, мирогледа ти. Съвместното съжителство с друго съзнателно същество, с което (поне в началото), те свързват чувства на обич и привързаност, няма как да не предизвика промяна в отношението ти към света и към самият себе си. Засилва ти се чувството ти за дълг. Повишава се твърде много отговорността ти за дом, семейство, придобиване и изразходване на средства.

Не е само изхранването на домашната челяд, не е само и осигуряване на покрив над главата и облекло за тялото. Длъжен си да възпиташ децата си по един достоен начин, да им дадеш най-доброто от себе си. Да ги подготвиш за утрешният ден в живота им.

И когато възникват спорове и с брачният партньор да ги решаваш с мярката на Божествената Истина и Справедливост.
 

На второ място: Бог събира мъжа и жената под покрова на женитбата, за да вършат Неговата Воля, ала първо трябва да я осъзнаят. Нужно е да се изпълнят с разбирането, че общуването им не засяга само тях и техният дом, а един значително по-широк кръг от хора, включително и Божият План за тях самите и за планетата Земя.
 

Отговорността им се разстила от мащаба на семейството, през този на рода и народа, до съвкупното човечество и Космоса като цяло.

За подобно осъзнаване се изискват знания, висока духовна зрялост и волята да и превърнеш в реалност.

Веднъж достигнали до заключението, че на първо място трябва да вършат Божията Воля, а едва след нея собствената, те, партньорите в женитбата, вече се превръщат в пълноценни членове не само на обществото, но и на Божия народ - на онези, които съчетават вярата в Небесният Отец с нейното прилежно прилагане навсякъде по жизненият си път.

На трето място: “Бог съчетава не просто личностите, а на първо място техните Души.” Нишката на Божествената Любов от духовното естество на човека към материалното. Има ли духовна връзка между двамата, всичко останало може да се нареди както е по Божията Воля. Няма ли такава връзка и най-мощното сексуално привличане рано или късно ще изтлее и ще остави след себе си усещане за празнота и безсмислие.
 

Духовната връзка може да съществува от самото начало на общуването, а може да се появи и в последствие, тоест да бъде изградена частица по частица с взаимните усилия на двамата партньори. Ако я има още от начало, това облекчава решаването на всички проблеми в женитбата. Ако се наложи да я изграждат ден след ден, това е продължителен и труден процес, ала и наградата, ако е завършена успешно е прекрасна.

И нека никога не забравят, че те са Души обитаващи физически тела и че именно контактът между Душите е определящ за постигането целите на женитбата:

Взаимно хармонизиране и подпомагане за разгръщане на творческият потенциал на всекиго от тях.

На четвърто място: Пълноценното общуване между Душите на партньорите в женитбата е елемент от Божественият ред на нещата. Сливането на телата им и удовлетворението от секса пък е част от временният ред.
 

Кое е водещо - Божественото или временното? На което отдадете предпочитание. То ще дава тон в брака ви и то ще предопредели плодовете от него.

Ниско и средно еволюиралите Души се вкопчват в плътската страст, сякаш тя е спасителен пояс от бури и урагани в океана на брачният живот. Нали сте чували за т.н. “секс за сдобряване”. Партньорите са се изпокарали за нещо значимо или не, в повечето случаи не особено значимо, после ги спохождат угризения, съжаляват за казаното и стореното и търсят някакво примирие. Какво по-лесно от това примирието да бъде сключено в леглото? Така и става и всички са доволни. Но както казва мъдрият български народ: “Това трае ден до пладне.” Скоро ще се скарат за нещо друго също толкова не или значително. И пак ще търсят начини да се сдобрят. И може би отново ще опрат до разпалването на вече изтляващата в брака им страст. Но до къде може да се достигне по този път? Докъде могат да достигнат те по този път? До никъде! Не сексът решава проблемите, а Взаимното Уважение, Доверие и чувство за отговорност - и трите, ако вече Любовта е прегоряла в изпитанията на всекидневието.

На пето място: Защо великият Духовен Учител на България и цялото човечество свидетелства, че женитбата е временно учреждение?
 

Тъй като тя се отнася за един конкретен земен живот, за едно конкретно въплъщение. В Духовният свят женитба не съществува. Това потвърждава и Учителят на Учителите Христос с думите си, че Там в Отвъдното не се женят и не се мъжат, а са като ангели. Сравнете Евангелието от Матей 22 глава /30 стих (цитирам Библията):
 

“Защото при Възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели Божии на Небесата.”

В този библейски цитат, изразът “...при Възкресението” използван от Христос би трябвало да бъде разтълкуван като “Прехода на Душата в Невидимият свят” след смъртта на физическото тяло. Сиреч, след така наречената “смърт” отпада половата принадлежност и остава само общуването между Душите. Това временно учреждение обаче е от огромна важност за Духовното Развитие на човека. Женитбата предлага едни от най-съществените задачи и уроци за усвояване в земното училище. Имено контактът между половете предполага възможността за тяхното научаване и съответно придобиване на безценни знания и опитности по индивидуалния Духовен път.
 

Временното би могло да прерасне в Непреходно, понеже основна задача на пробудения за Истината човек е да трансформира земната, плътската любов в Божествена! Не можем да достигнем до втората ако не сме преминали през първата. Тази трансформация бележи огромен скок в духовният ръст на онзи, който я е завоювал.

Временното съществува, за да осъзнаем стойността на Вечното.

На шесто (последно) място: “Който е прекрачил в обителта на женитбата се превръща в слуга.” (Така твърди Учителя Беинса Дуно в цитирания пасаж.)
​​​​​​​

Длъжен е да служи първо на партньора си, след това на децата (ако са създали такива), на дома си, на семейството като цяло. Може да бъдеш слуга по убеждение, тогава Служението не ти тежи, дори и да е съпроводено с редица трудности. (Ти ги посрещаш осъзнато и се стараеш да правиш най-доброто. И резултатите са налице.) Запазваш вътрешният си мир и семейството ти се радва на Спокойствие и Благоденствие.

Но може да бъдеш слуга и насила. Тогава ти е тежко и на Душата и на тялото. Препятствията сякаш нарастват лавинообразно. Сам си създаваш допълнителни бариери. Светът започва да ти причернява. Слуга по задължение е мъчителна роля в брачния живот. Дори да си “добър актьор” тя вещае катастрофа.
 

Може да си бил слуга по убеждение и силите ти - морални и физически - да се изчерпат. Тогава не по свое желание ставаш слуга по принуда. Би могло да се случи и обратното. От принудата да се роди осъзнаването и вътрешната потребност да служиш. И двата варианта са възможни, зависи от човека, от степента на духовната му зрелост.

В заключение:

Има земна женитба. Тя е между личности. Носи огромен потенциал за научаване на извънредно важни земни уроци. Ако съчетава не само телата, но и Душите ще бъде Благословена и успешна.
 

Най-значимият момент в нея Шансът човешката любов да израсне до ранга на Божествена.

Има и Небесна Женитба. Тя е между Душите. В Духовната Вселена няма материални тела, липсва задоволяването на плътските потребности.

Остава единствено Духовното Общуване, Сливането в Хармонична Цялост!

Ще се наложи да преминем през Чистилището на земната женитба, за да оценим стойността и значението на Небесната!

Благодаря за вниманието!

(Втора част) Въпроси от присъстващи:

(Отговор на въпрос)

Нашите задължения към родителите остават постоянна величина, независимо дали сме стъпили в женитба или не. Това е дълг на по-младото поколение към по-възрастното, на тези, които са ни създали в биологическо отношение, тези, които са ни предоставили физически тела и изпълняват Божият План за нас като Души. Следователно дали сме встъпили в брак или не, това задължение остава неизменно.

Много хора съжителстват без да са сключили брак.

Нека да се върнем към Школата, която е създал Учителят Беинса Дуно, чието начало датира на 24-ти февруари 1922 година.

В Братското селище на Изгрева в София е имало много двойки - мъже и жени партньори, които са съжителствали именно без да сключват брак.

Защо Учителят Беинса Дуно го е допускал?

Тук, макар и в контекста, в лекцията беше посочено, че основното в партньорството в отношенията между мъжа и жената, не е формалното сключване на брак, а взаимното доверие, любовта, чувството за отговорност, за дълг. Имено ако е съществувала такава връзка между Душите на партньорите, Учителят Беинса Дуно е имал основание да допусне те да съжителстват като интимни партньори на Изрева.

Следователно отговорът е този:

Бракът, женитбата, независимо дали е облечен в дрехата на Тайнство от църковна гледна точка или е само граждански, той е малко или много формален акт.

Истината е в Общуването между Душите, които са свързани с Истинска Божествена Любов, чувство за Отговорност и Доверие.

Вторият въпрос е свързан с това: Защо някои хора сключват повече от един брак?

И Учителя Беинса Дуно и Христос, и апостол Павел, и други велики посветени съветват да имаме един единствен брачен партньор. Това има своите, не само морални, но чисто духовно езотерични основания. Бих ги нарекъл също енергийни основания.

Даже апостол Павел в едно от своите послания казва:

“Който не се е женил, нека да си остане така.”

Защото ако се ожени тогава вниманието му бива привлечено към проблемите на семейството, той трябва да изпълнява своят брачен дълг и т.н. Тоест, малко или много той може да се отдалечи от своето Божествено предназначение в конкретният земен живот.

Този проблем е свързан и с откриването на така наречената сродна Душа. Има два вида сродни Души. Няма да разглеждам въпроса подробно.

Първият е тези, които се срещат извънредно рядко в рамките на земните въплащения. Както казва Учителя Беинса Дуно, само 12 пъти за всички въплъщения в материалната Вселена, или веднъж на 40 прераждания. Това са сродните Души в тесният смисъл на думата - двете половини на едно цяло, които са излезли едновременно от Бога.

В широкият смисъл на понятието, сродните Души са тези, които имат общи убеждения, път в живота, интереси, стремежи.

Най-често брачният партньор бива избиран измежду сродните Души в широкият смисъл на думата. Ако не го откриеш от първия път, което се случва доста често, ти продължаваш да го търсиш и тогава могат да последват втори, трети и повече бракове.

Обръщам внимание на факта, че в православната църква са разрешени до 4-ри брака, което е един компромис с вече изнесеното до тук от духовно-езотерична гледна точка. Тоест 4-ри пъти ти можеш да получиш “Тайнството Брак” и Благословението от присъствието на Святият Дух. Защото във всяко Тайнство, независимо дали е в Православната или е в Римокатолическата църква, присъстват благодатните сили на Светият Дух.

Изводът е:

Търсенето на Истинският партньор, който ти е определен в земната програма, който ти е определен за един конкретен живот в плът.

Ако това търсене не е сполучливо, защото ние като Души, приемаме една определена програма, в която може да фигурира такъв партньор (за повечето хора е така), ако той не е открит от първият път, с когото според тази кармична програма ние можем да установим хармонични взаимоотношения, тогава човек продължава да търси партньори.

Дали ще успее?

Това вече е конкретен случай за всеки един от нас.

Професор Златев, защо всички Големи, Велики Учители, нито един от тях няма потомство?

Отговорът е напълно логичен и обоснован от духовно-езотерична гледна точка.

Тези Велики Същества идват тук на планетата Земя без кармични ангажименти, без кармична обвързаност.

В повечето случаи, в почти всички случаи, те поемат част от кармата на своите последователи. Най-яркият случай в това отношение е Христос - Учителят на Учителите, който поема цялата планетарна карма. Пречиства астралното поле и хвърля Светлина върху пътя на човека към Бога.

Отговорът е:

Те не създават семейство, не се раждат деца, защото те ще попаднат под ударите на кармичният закон. И ако те са създали семейство и деца, стават уязвими и могат да бъдат поставени на колене и да трябва да избират между своите убеждения и мисията си в конкретното си земно проявяване, или дълга си към семейството и децата. Затова те не създават деца.

Има едно изключение:

Буда, който е живял между 560 и 680 г. пр.Хр., според традицията, първоначално е бил женен. Както е известно, той е принц - принц Гаутама. Имал е жена - Ясудхара. Имал е и дете. Но, когато той се осъзнава и разбира каква е неговата мисия, той напуска не само семейството и двореца, той напуска въобще светският живот. И медитира под дървото Бодхи, за да стане Буда. От там нататъка той няма никакви плътски контакти, не създава семейство и няма деца.

Тоест, в ролята си на велик Духовен Учител, той вече е оставил зад гърба си семейните ангажименти.

Какъв е смисълът на новопоявилите се тенденции през последните десетилетия за сключване на брак между еднополови…, за джендър психологията и т.н.?

Това е елемент от дейността на черната Ложа. Тя по всякакъв начин се стреми да внесе смут и объркване в Душите на хората, да ги отклони от правият път, който е посочен съвсем ясно в Свещените Писания на народите, и в духовно-езотеричното познание и в Духовните Учения, които съпътстват човечеството от Зората на неговото Развитие.

Тези анормални връзки, контакти, взаимоотношения, тази джендър психология, която няма никакво реално основание в духовната природа на човека, както казахте и вие, в задаването на въпроса, имат и своята енергийна същност, своята енергийна роля.

Те нарушават енергийните взаимодействия вътре в човека (енергийните потоци), както и потоците в хората, които общуват помежду си на тази основа.

Създаването на деца или отглеждането на деца, например, в еднополовите бракове е нещо съвършено неестествено. Всяко дете трябва да има двама родители от двата пола. То не може да израсне в една естествена необходима за неговото нормално развитие и възпитание среда, ако родителите му са от един и същи пол. Следователно, тук намесата на тъмните сили за съжаление е подкрепена от невежеството на много хора, които се съблазняват от тези “възможности” - дава доста отровни плодове. Те ще започнат да си личат още в следващите поколения, защото се нарушават и генетични взаимообусловености и духовни закони, които не биха търпели подобно развитие на човечеството за в бъдеще.

Тоест, казваме категорично “Не” на подобна психология, на подобни бракове между еднополови, на подобно насаждане на един нов мироглед, който отклонява човека от неговото Божествено Предназначение.

Защо съществува тенденция, млади хора над 30 години, с определена степен на осъзнаване, с добра кариера, с доходи, с положение в обществото, които разсъждават така: “Аз съм си самодостатъчен, защо да създавам брак? Защо да се ангажирам със семейство, с деца и т.н.?”

Тя е факт. Особено във по-високо развитите в технологично, в икономическо и социално отношение държави, тази тенденция е по-силно застъпена.

В държавите с по-нисък социален статус, с по-нисък стандарт на живота, там брака все още се ползва с много по-голям авторитет отколкото във вече описаните по-високо развити цивилизовани държави.

Всичко зависи от две неща:

• Първо: Каква е жизнената програма на конкретният човек?

• Второ: До каква степен той я е осъзнал?

За повечето от хората в жизнената програма е предвидено да има партньор, който може да бъде брачен или неформален. Свободната воля ни помага да го разпознаем или да не го разпознаем, да се съчетаем с него или не. Свободната воля е тази, която може да ни отклони от този път, който сме начертали като Души в своята жизнена програма, и дори да сме срещнали евентуалният, описаният в нея партньор, ние да не се решим да встъпим в интимни отношения с него, именно защото отдаваме предпочитания на кариерата, на парите, на благоденствието и на някаква илюзия за самостоятелност.

Както казва и Учителя Беинса Дуно, и други велики посветени (това беше застъпено и в лекцията), уроците, които ни предлага земната женитба са незаменими. Това общуване между партньорите, всички изпитания, трудности, всички проблеми, които трябва да преодоляваме заедно, са част от нашето обучение в земното училище.

Ако ние съзнателно ги избегнем, значи ние по някакъв начин спираме своята еволюция и достигаме до застой. Следователно всичко зависи от свободната воля и как я използваме, включително и в конкретният случай.

Като наблюдаваме масовата култура на западните държави и виждаме как там семейството е на почит действително, но в много от случаите кариерата бива поставена на първо място. И тогава човек е склонен да пожертва и интимният си партньор и семейството и децата, и всичко свързано с тях. Всеки обаче отговаря сам за себе си чрез свободната си воля.

Какво представлява изневярата? Как да я разтълкуваме? Какви са тези хора, които си позволяват множество интимни връзки и оправдават тези свои действия с търсенето на Истинската Любов?

Изневярата от църковна, от християнска гледна точка, има две наименования:

Едното е “прелюбодеяние”. Когато човек е встъпил в брачни връзки, когато е женен, когато Бог е благословил този съюз и той има интимна връзка извън брака, това именно се нарича прелюбодеяние.

Когато човек не е женен и не е ангажиран по този начин и има интимна връзка с човек без да са сключили брак, това се нарича “блудство”.

Изневярата може да има много причини. От една страна, незадоволяване на това, което човек очаква и е търсил в интимната връзка с партньора си. Ако тази връзка е била основана изцяло на сексуално привличане и неговата енергия е изчерпана, а това се случва неизбежно за някакъв период от време, който е конкретен за всяка двойка, тогава настъпва, както казахме и в тази лекция, усещане за пустота, за безсмислие, за празнота. И е естествено човек да потърси някакво утешение в друга връзка.

Дали това е оправдано или не, от гледна точка на духовните закони, още повече ако е сключен църковен брак, ако той е благословен от Бога? (Защото Брака е Тайнство в Православната и Римокатолическата църква.) Не можем да го оправдаем.

Но от неговата, лична, морална позиция, това е една необходимост, която той се стреми да задоволи.

Изневярата може да бъде предизвикана и от каприз, от задоволяване на самолюбието, от това да можеш след това да се похвалиш със своите завоевания, от някакво скарване с партньора, от някакво задълбочаване на проблемите помежду ви и така нататък.

Тоест, има много възможности да бъде реализирана.

Въпросът е:

Човекът какъв морален устой има? До каква степен е привързан към своя партньор? И до каква степен държи на брачните стойности - на тези стойности, които свързват двамата партньори в едно цяло?

И така, достигаме до хората с многобройни интимни връзки.

Рекордьор в това отношение, според историческите сведения, които не можем да проверим, но можем да приемем на доверие, е Джакомо Казанова. Смята се, че той е имал над 2 хил. такива интимни контакти. Има и конкуренти, в лицето на Дон Жуан, който е полу историческа личност, и други подобни.

Тук съществува едно болезнено състояние, което бихме могли да имаме правото да наречем “патологично” - някаква неудовлетворена страст, незадоволено търсене на това, което не си получил от един партньор и се стремиш да го намериш в следващият, някаква вътрешна, енергия или импулс, който те кара да се стремиш към все нови и нови партньори.

Оправданието, което беше посочено във въпроса, че търсиш Истинската Любов, не винаги е логично и не винаги отговаря на истината. Защото в толкова много интимни взаимоотношения за каква Истинска Любов може да става дума? Тук става дума само за удовлетворяване на нагона, на стремежа ти да задоволиш своите плътски потребности.

Има и чисто енергийна страна на въпроса.

Човек слиза в плът на тази планета с определен енергиен потенциал, който му се дава за конкретният земен живот.

Ако той върви по духовният път към Бога може да увеличи този потенциал и то многократно.

Обаче ако разпилява тази първоначална енергия, включително и в такива безразборни и многобройни контакти, в един момент той бива опустошен. Той се превръща в един празен съд.

Или както казва апостол Павел: “...кимвал що звека.”

Тоест, човешка личност, която сама, доброволно е изпразнила своето духовно съдържание. И тя се стреми да го запълни чрез нови и нови контакти и връзки, но това е невъзможно.

Защото тази енергия е дадена не, за да бъде разпилявана по този начин, а за да може човек да изпълни своето предназначение като духовно същество.

Програмата на живота определя до висока степен и мирогледа и приоритетите. Ако човек осъзнае защо е тук, каква е неговата мисия, какви са акцентите в нея, и какво трябва да влага от себе си за реализацията ѝ, тогава той ще бъде наясно и с това как да постигне тази самодостатъчност.

Дали по пътя на интимното общуване, дали чрез духовно обогатяване, дали чрез търсене на някакви занимания, които според него го правят самодостатъчен.

Затова припомням девиза на Орфей (XIII век, пр.Хр):

“Познай себе си, за да познаеш Вселената и Боговете.”

Познавайки себе си, ти вече си на път към Божественото.

Лао Дзъ казва:

“Да познаваш другите, значи си мъдър. Да познаваш себе си, значи си просветлен.”

Брат Михаил Омраам казва:

“Вътрешният смисъл на максимата: “Познай себе си!” е свързан с Истинската женитба, а Истинската женитба това е Истинното познание.”

През какво трябва да мине човек, за да стигне до тази “Истинска женитба”? (Очевидно не е междучовешка.)

В случая, не става дума за земната женитба, става дума за съчетаването, за сливането, за женитбата между Духа и Душата. (Поне в моето разбиране.)

Душата е представител и пълномощник на Духа в земната действителност. Тя е тази, която се преражда, която придобива опитности, която получава знания и която се оБогатява.

В някакъв момент от еволюцията на човека, когато тя е завършила своя земен път и вече не се нуждае от повече въплащения, тя трябва да се слее с Духа и да му предаде цялото това неоценимо богатство. Toгава Духът и Душата се сливат. Те стават Едно! Това от духовно и езотерична гледна точка е Истинската Женитба, или женитбата от Божествена гледна точка.

Това означава ли, че всъщност Духа се храни от опитността на всички нас?

Духът се храни от опитностите на Душата. (Индивидуалният Дух - индивидуалната Душа.)

Благодаря ви за участието!