Здравейте, духовни братя и сестри!
Намираме се на едно наистина знаменателно място, което е осветено от Духа на величавият българин Вълчан войвода. Много думи са изказани, много слова са изписани за неговият живот и дело, но той наистина може да се съпричислява с велики умове и военни деятели, бих казал, от неговото време. Вълчан войвода е предтечата на друг един достоен велик българин - Георги Стойков Раковски. Както Раковски, така и Вълчан войвода, са се борили за освобождението на народите, не само по отношение на българите.
Вълчан войвода е развил и..., бих казал, банкерска дейност (ще спомена само това). Бил е и съдружник на известната банкерска фамилия “Родшилд”. Но за това друг път…
Когато говорим за миналото, за историята, искам да ви кажа, че миналото не е това, което го няма. Миналото не е това, което е в музейните експозиции, библиотеките, в архивите. Миналото е това, което всеки един от нас го разбира като значимо за неговото личностно развитие, и както ни е завещал още Орфей, за собственото ни усъвършенстване.
Има един много труден, бих казал най-трудният въпрос, на който всеки един от нас е длъжен да си отговори:
Как да познаем себе си? - “Познай сам себе си!”
На Орфей се приписва една друга мисъл, която е документирана. Намира се в архива на Атинският музей:
“Онзи, който разбере, че хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора, той ще разбере истината за себе си и по този начин ще разбере истината и за другите.”
Учението на Орфей преминава в първият монотеистичен Бог - Залмоксис, който също произлиза от древнобългарското религиозно-култово начало. Древните гърците го наричат Зевс, древните перси го наричат Зороастър. Известен е в българският фолклор и като Загрей и като Райко и т.н.
От учебникарска информация (всеизвестен е този факт), в анонимен римски хронограф от 315 г. сл. Хр., е записано Зиези, от който произлизат българите. Тоест, Зиези, това е същият този Залмоксис.
В по-късни времена за българите са известни изключително много сведения. После ще ви представим прототипа на една книга - това е четвъртото допълнено и разширено издание - озаглавена “Българите са в основата на човешката цивилизация”. На близо 900 страници са представени повече от 1500 снимки с пълен цвят. На 12 страници са само заглавията на материалите, които разкриват историята на българите още от 4 хил. год. пр.Хр. до ден днешен. Много от нещата са събрани и се публикуват за първи път от труднодостъпни архивохранилища и такива, подобни документални източници, от древен Тибет до Южна Америка.
Госпожица Теодора Желева е докторант и ми помогна много за написването на книгата. Ще ви запозная с книгата малко повече.
Когато говорим за Завета на нашите предци, той се съдържа в най-чиста идейна форма в Завета на Св. Иван Рилски и в Паисиевата история (“История славянобългарска”).
Още по времето на първите божества, които нито са древноегипетски, нито древногръцки - Изида и Озирис, още тогава се е формирало именно това космогенно начало, върху което се гради и ценностната система на българина, на бих казал, целият европейски свят и не само.
Както е известно, синът на Изида и Озирис, се казва Хор, а единственото название за човеци “хора” е нашето. Не сме “юдей”, не сме “man”. В основният речников фонд на българският език има повече от 300 думи, които са свързани с думата “хор”. Да споменем: хоро, хоровод, хортувам, хоругва…, които имат значително социално комуникативно значение. В този смисъл, ако за евреите се говори, че са богоизбран народ, то ние българите сме благословен (благо-Словен): “В началото бе Словото”.
И именно тук се крие и загадката: Защо беше направен опит да се похити Паисиевата история? (оригинално заглавие: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ) И дали наистина беше похитена? - Ще ви кажа само това, че автентичната Паисиева История никога не е напускала пределите на Атонският манастир Св. Великомъченик Георги Зограф. Но за това малко по-късно.
В истинският автентичен текст на Паисий Хилендарски - неговата история, вократце, той пише История “словеноболгарска” - от “Слово”. По-късно, понеже “Ó” преминава в А, е “славенобългарска”, а след това, по политически причини, тя става “славянобългарска”. Славяни - няма такъв етноним, соционим, теоним, или название на етническа общност. Както няма и название “траки” като етническа общност. Елини, македони и траки - носят своите наименования и названия от историко-географските области: Тракия, Елада и Македония (антични българи).
Когато говорим за българският Завет, трябва да знаем, че българите са в основата на човешката цивилизация. Това е нашата основа, върху която трябва да градим своята ценностна система. Тя се гради върху трите основни взаимно-обусловени взаимодействия: човек-човек, човек-общество и човек-Природа, или както казват юристите “кумулативна взаимообвързаност”.
В основата на нашата ценностна ориентация стои истинността, образованието и познанието.
Както пише в Евангелието на Йоан, гл.8, стих 23:
“И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, и както е казал и Иисус Христос.
По същият начин истинността е свързана с ценностната ни позиция, ценностното ни отношение, ценностното ни разбиране, че сме част от цялото Царство на Природата, за което говореха и предишните мои приятели преди мен.
За Истината научаваме много и от преди Иисус Христос и след Иисус Христос, и преди Паисий и след Паисий, и преди Георги Стойков Раковски, Левски и Ботев, защото Истината е свързана със Свободата - свободата като разбиране на Единство на разнообразието, или ако искате - разнообразие на Единството. Признаването на другостта и свободата човек, да носи в себе си Същността на совето човешко съществуване.
Образованието:
Самото название - най-краткото определение: “създаване на образи” - “образа зова” - Ако чрез Георги Стойков Раковски, например, или Левски, Ботев, нашите деца изучават българското Възраждане - така нареченото “национално-освободително движение, църковно-национално, просветно-възрожденско” и т.н., те ще научат много повече за себе си и за всичко, което ги свързва с България и със света.
Познанието:
Истинското Познание се намира на границата между рационалното мислене и Божественото Откровение.
Залитането в една или друга посока - крайни атеисти, крайни теолози - отклонява истинността на онова, което ние наричаме “Познание”.
Нека, преди да дам думата на Теодора да представя и книгата:
Ще се прочете материала “Истинската история на Паисиевата история”, който също е публикуван в тази книга. В момента, поради други причини тя се печата в чужбина - корицата в една държава, а тук в Пловдив се сглобява. Към края на август, началото на септември ще отпечатана и издадена.
Понеже говорим и за Словото българско, нека никога да не забравяме, че Бог и България, а защо не и Ботев, започват с една главна буква “Б”!
Засега ви благодаря. Давам думата на Теодора Желева:
Теодора Желева:
Уважаеми гости, скъпи организатори, уважаеми професор Сачев, аз, първо искам да благодаря на всички вас за това, че сте тук, затова, че слушате, за това, че участвате активно, затова, че във всеки един поглед, който виждам в момента, виждам тази искра, тази надежда, затова че колкото и комерсиално, политически…и както и да ви звучи, България ще съществува! България я е имало и се надявам да съществува. Така че, моят призив и порив ще бъде към това, да ставаме все по-единни, както го направихме снощи.
Защото стана дума за поговорки. Всеки от вас знае много. Аз, дори, докато слушах се сетих “Който пее зло не мисли”, “Човек до човека опира” и куп още други, с които ние сме израснали.
Много е важно да осъзнаем нуждата не само от единство, но и от образование. И в този контекст, историята не е представяне само на едни факти, които всеки един от нас може да отвори, да разгледа, дори да прочете на този Камък, да види, да се поинтересува, да попита, историята е процес на мислене.
А защо е нужно да мислим? (Говорихме по-рано.) Защо е нужно да знаем кои сме? И защо книгата носи това заглавие “Българите са в основата на човешката цивилизация”? - То не е нещо, което ние сме казали. Това са го казали Мавро Орбини, Джузепе Мацини и много други, които после ако искате, професора може в личен разговор да ви каже. Това не е нещо, което сме измислили, но ние българите първи сме създали една от най-ранните държави в Европа. Ние българите сме използвали едни от най-ранните писмени сведения и сме ги оставили и завещали в човечеството. Ние българите (това може би всички го знаете), не сме сменяли името си. Ние българите сме толкова богати, обаче не знаем за това много често - особено днешното поколение. Така че, в тази връзка, образованието е ключът на едно общество.
И затова, днес сме посветили и избрали да ви представим темата за Паисий, не защото и аз съм само докторант по история, не защото се интересувам, но като един млад човек, който е търсещ. А в историята има огромно търсене. И онази мисъл на Платон “Аз знам, че нищо не знам” - колкото повече започваш да четеш, толкова повече разбираш, че всъщност не разбираш, не знаеш. Но в това няма нищо лошо, т.к. образованието е процес, който продължава цял живот. Никога не сме подготвени за това да бъдем личности, не сме подготвени за това да бъдем майки, не сме подготвени за това да бъдем бащи, да бъдем професори, да бъдем политици, да бъдем икономисти… - да бъдем всичко, което сме, ако не полагаме сили, усилия, труд, постоянство и пак, най-вече образование.
Книгата може да си я закупите в началото на септември. (бел.ред.: ще бъде налична в Книжарница Портал12). Книгата е над 860 стр., съдържа над 1600 снимки, документи, фототипни материали, които доказват всичко това, което сме написали. Но пак повтарям, това не са просто едни факти.
Чрез тази книга ние си задаваме въпросите: “Защо е важно да знаем кои сме?” Защо е важно да не забравяме корените си? Ако забравим корените си и кои сме, ние много често губим и себе си. Много често отново се лутаме, дълъг период, докато отново не се върнем там, откъдето сме отраснали всъщност.
Проф. Евгений Сачев:
На корицата на книгата е изобразена една икона от Атон, която съдържа 24 по-малки икони. За първи път се представя по този начин. Всичко е ценно - това е от злато, както и футляра. Състои се от три части. Основно съм ги нарекъл: Разум, Душа и Дух. В първата част са представени най-новите научни методологии за изследване на нашето минало. Науката се казва културономия. Както има културология, за по-лесно изясняване, така и културономия, астрономия и астрология. Тази наука разглежда паметниците на културата и историята със съответните принципи, закони и речник. Втората част: Душата - Кои сме ние българите? А третата част: Духа - национална сигурност, равнозначна на национална идентичност. И вътре са дадени всички неща, които съм сметнал да покажа и разкажа, т.к. дълго време бях и съветник по национална сигурност и култура в Народното събрание. В материалите има най-различни текстове, особено в това: “Кои сме ние българите?”
В книгата ще разберете и кой е истинският прототип на Индиана Джоунс, а не такива, които се набеждават за такива. Ще разберете кого Централното разузнавателно управление - ЦРУ, определя за разузнавач номер едно на XIX век - Теофан Райнов, синът на Райно Попович, както и други материали, свързани с българското присъствие, бих казал, в целият свят.
Освен това, във вътрешната корица са представени за първи път, едни от най-важните археологически и исторически факти за България. Най-ранната в света керамична карта, намерена в Шумер преди 2 хил. години пр.Хр, където релефно са изобразени Стара Планина и Средна Гора и района около Нова и Стара Загора - има стрелка, върхът ѝ сочи в този район и на шумеро-акадски език е записано Загрес - другото име на Залмоксис. По-важното е, че в текста се чете “...От тук са дошли нашите предци.” Картата се съхранява в British Museum - Британският музей в Лондон и е отпечатана в голямата британска енциклопедия (Енциклопедия Британика - Encyclopædia Britannica).
Представяме за първи път и една керамична купа, която се съхранява в постоянната експозиция на “Музея на занаятите” в град Троян. Върху нея релефно са изобразени първите свързани в текст писмени знаци в света, по-ранни от Алфавит А и Алфавит Б, или така нареченото критско-микенско писмо, Фестски диск и т.н.
Ще видите и други неща, които са свързани преди всичко с произхода на българите. Ако ние българите сме създали първата писменост, първият език - санскритският език, създали сме първите технологии за обработка на металите, първите архетипове в културата и в изкуствата, създали сме първата държава в света (има изобразена карта) Идел, и ние българите сме в основата и на религиозните доктрини. Говорихме за Залмоксис (Зиези), от който са произлезли Авраамовите религии, Ислям, Будизъм и Юдаизъм.
Така че, ако можем с една единствена дума да назовем “кои сме ние българите”, тя навярно щеше да бъде “първите” - ще ви оставя време и за въпроси…
Сега да ви запознаем и с Паисиевата история:
Теодора Желева:
Искаме да ви покажем и пример за приемственост, от което също имаме нужда и тя е между това, което е било и това, което ще бъде, и това, което сме ние сега, днес.
Истинската история на Паисиевата история
В своята история Славянобългарска, завършена през 1762 г., будителят Паисий Хилендарски, представя патриотични, национално-освободителни, антифеодални и антисимилаторски идеи, които са актуални за епохата, не само с оглед на съдбата и историческото развитие на българският народ. Забележителното е, че тази революционна програма е съзададена три десетилетия преди Великата френска революция на запад, и преди да се появи “Пътешествие (Пътуване) от Петербург до Москва” на родоначалника на източната революционна мисъл в Русия - Радищев. Именно за това, напълно основателно, американският професор Джеймс Кларк поставя Паисий сред учителите на световната историография и европейската култура.
Паисиевата история е издадена на английски език, в САЩ, с предговор от професор в университета Уисконсин - Филип Сашко. Признание за непреходното значение на този труд е, че неговият текст лети в космоса с първият българо-съветски космически екипаж. Безспорно Паисиевата история е културен и социален феномен от световно значение. Написването ѝ е свързано с противоборството между католическият Рим и православните центрове в Константинопол и в Москва.
През втората половина на XVIII век се засилват опитите на основните християнски деноминации да оказват културно-религиозно и социално влияние върху намиращите се под османска власт Балкански народи. (Ето това е още едно доказателство какъв устойчив народ сме.)
“История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски е позната на всеки българин, но не особено известен е фактът, че година по-рано излиза друго съчинение описващо миналото ни. Негов автор е францисканският монах Блазиус Клайнер, който се предполага че е живял средата на XVIII век и може би починал около 1875 г. Биографията на самият Клайнер и изпълнена с множество неясноти. Счита се, че той е потомък на саси - немско-езично население, което е населявало териториите на Трансилвания и е творял в манастира в град Алвинц, днес Винцул, на територията на сегашна Румъния. Неговото произведение дълго време тъне в забрава в архива на францисканците в Будапеща, преди да бъде открито и преведено на български от Карол Телбизов, под редакцията на академик Иван Дойчев. Тази история на България обхваща периода от Кубратовата България до падането на Константинопол през 1453 г. В разказа си авторът се уповава на множество достъпни по негово време извори, които разглежда критично и задълбочено. Своят труд, върху миналото на българският народ, Блазиус Клайнер, е писал по всяка вероятност именно в Алвинтският манастир. Тъй като в съчинението му са използвани доста голям брой, и то твърде редки, книги обнародвани до това време, трябва да се предполага, че в българският францискански манастир в Алвинц, по онова време е съществувала богата библиотека, или че Блазиус Клайнер е имал възможност да обиколи и други селища с бежанци от българските земи, за да работи в техните библиотеки.
Никополският католически епископ Антон Стефан, пише в едно свое писмо от 3-ти Януари 1689 г., изпратено от Виена, следователно само няколко месеца след разгрома на Чипровското въстание, че “...чипровските католици загубили в злополучният край на въстанието, своята библиотека и архива си.” Може все пак да се предположи, че бегълците от опожареният и разграбен от османците град, чипровци са отнесли със себе си нещо от тази библиотека-архив.
Произведението на Клайнер, още същата година, по настояване на преселилите се в Банат, българи от Чипровци, било преведено на български, с особености на банатският говор, но написано с латински букви. Нещо повече, те настояли Свещените книги да бъдат също преведени на български език, с латинска писменост, така че католическите свещеници, които не разбирали българският език, четели тези книги на български език по време на литургиите. По този начин историята на Клайнер много бързо се разпространявала след българите, не само от Банат, но и по други краища, където живеят българи.
Руската православна църква и руската имперска служба, която се занимава с делата на християните в Европа и на Балканите, считат за необходимо да бъде също създадена история на българите, където да се изтъкне техният произход. Така Паисий Хилендарски бил подпомогнат в усилията си да напише история на българите, която да отрази преди всичко, не само тяхната история и култура, но и православното им вероизповедание. За разлика от Блазиус Клайнер, той ползва литературни източници, които отразяват славянската идея за произхода на българите.
Същинската част на Паисиевата история, представлява компилация то трудове на различни историци, като: “Славянското Царство” на Мавро Орбини, “Деяния церковная и гражданская” на Цезар Бароний и други. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите, и на славянските първоучители.
Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен така, че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българският народ, като част от така наречените славяно-езични народи.
Вторият фактор за появата на такива съчинения отразяващи историята на българският народ и държава е резултат от културно-просветните европейски движения, и появата на новите демократични идеи, които се разпространяват сред българите. Необходимостта от изразяване и от утвърждаване на национално-културната самобитност и идентичност, е основополагащо начало в зараждащите се вече борби за църковно и национално освобождение. В този смисъл, съчиненията на Клайнер, подпомагат идейно дейността на нашите национали-революционери и борби за църковна независимост. Така, Паисиевата история отбелязва не само началото на българското Възраждане, но и се превръща в еманация на българската национална идентичност. Заедно със “Завета” на Св.Иван Рилски, тя изразява българският национален идеал за единство и просперитет на българската държава, общество и нация.
Ето защо, Паисиевата история е обект на посегателства и опити за нейното физическо унищожаване:
След 1981 г., когато беше провалена националната програма за честване на 1300 г. от създаване на българската държава, бяха установени редица опити за унищожаване на български национални ценности, които са символи на българската национална идентичност. Това означава посегателство и върху нашата национална сигурност, защото национална сигурност, както вече стана ясно, е синоним на национална идентичност. В този период беше направен опит да бъде унищожен ръкописът на Паисиевата история, който се съхранява и до днес в манастира “Св. Великомъченик Георги Зограф” в Света Гора. Злонамерени представители на сръбски специални служби, създават оперативна обстановка, при която с компромати притиснат полковник Христо Маринчев - офицер от българското Министерство на вътрешните работи и отговарящ за църковните дела в Атон на българското външно министерство. Неговият син, който трагично загина, пак в Република Гърция, бил преднамерено финансово затруднен и в резултат на това е поискан от неговият баща да съдейства за изземването на Паисиевата история от Зографският манастир. Христо Маринчев съобщава на съответните служби в България за това предложение. Взето е решение на най-високо равнище, да бъдат изработени три копия на Паисиевата история, които по никакъв начин да не бъдат разпознати като такива. При изготвянето им активно участие взима покойният художник Евгений Босяцки.
За първи път в българските специални служби се подготвя операция с участието на представители на и на музеите и на други културни институции, т.к. български разузнавачи, работещи под прикритие зад граница в Република Австрия, Република Италия и Република Гърция, се потвърждава информацията дадена от полковник Маринчев. Нещо повече, оказва се, че от страна на руските специални служби е проявен нездрав интерес към Паисиевата история.
На трето място, разузнавачи от Първо главно управление на Държавна Сигурност, или днешното Държавна Агенция за разузнаване - ДАР, също желаят, с оглед спасяване на българската история от посегателство, предлагат нелегално да бъде изнесена от Зографският манастир и да бъде съхранена на територията на България.
Свръхсекретна специализирана служба, работеща извън структурите на Държавна сигурност - Разузнавателното Управление на Министерството на народната Отбрана и отделът за Национална и Социална сигурност при централният комитет на българската комунистическа партия, тоест “Военен отдел”, разработва операция за спасяването на Паисиевата история. Истинският ръкопис на Паисиевата история бива скрит в самият Зографски манастир в специален тайник, наречен “Ризница”, за което знаят само определени монаси.
Без знанието на тогавашният библиотекар на Зографският манаситр, Йерус Пахомий, на мястото на Паисиевата история се поставя първото копие. Без да знаят това, двама представители на Първо главно управление на Държавна сигурност, единият от тях - виден български професор (покойник), под предлог, че трябва да работят повече върху определени текстове на Паисиевата история, при посещение в Зографският манастир, с разрешението на Пахомий, изнасят това копие в своята килия. Рано сутринта, смятайки, че спасяват Паисиевата история, изнасят нелегално копието и го предават на съответните представители на българското разузнаване. Така, то попада в касата на Владо Тодоров - тогавашният шев на Първо главно управление на Държавна сигурност. Второто копие за заблуда на определена група представители на гръцка специална служба, бива изнесено от тях на територията на Република Гърция. Третото копие след няколко дни е изнесено от агенти на КГБ. Всичко това се развива за една седмица, като в края, покойният дядо Пахомий, дава сигнал, че е изчезнала Паисиевата история. По-късно, когато в Република Гърция се разбира, че всъщност не са взели истинският ръкопис, а негово копие, си отмъщават по свой начин на предполагаеми участници в тази заблуждаваща операция. Представители на съветските служби също си отмъщават на наш български разузнавач, на територията на северно-африканска държава. Така, много по-късно, копието, което се съхраняваше в касата на генерал Тодоров, беше подхвърлено от един бивш шеф на българската разузнавателна служба, в национално-историческият музей в София.
Въпреки, че гръцката страна знаеше, че това не е истинската “Паисиева история”, публично направи всичко възможно това копие да бъде върнато в Зографският манастир и по този начин да прикрие своите действия, спрямо опита да бъде открадната Паисиевата история. Другото копие беше по-късно върнато и се съхранява в национално-историческият музей.
Мястото на истинската Паисиева история е и ще бъде там, където тя е съхранявана от векове и там, където най-силно е изразена нейната национална значимост - в Зографският манастир.
Благодаря ви за вниманието!
Предполагам ви звучи малко гръмко всичко това, което се каза, но всъщност истината е една, просто трябва да продължаваме да я търсим.
Много често се спекулира в историята, не само с Паисиевата. Имаме множество примери за това, затова се надяваме, че ще предадем истината на следващото поколение, а не просто някакви факти, които повтаряме и използваме като инструменти да променяме…или както е казал, така се сещам, хиляди години назад във времето, Цицерон:
“Ако вземеш историята на един народ, той изчезва.”
Надявам се, че ние няма да изчезнем. Аз не го вярвам, но се надявам това да (не) се случи.
Благодаря ви много, още веднъж!
Проф. Евгений Сачев:
Ако има въпроси, мога да ви отговоря, доколкото ми е възможно. Както виждате, не всичко в тази история на Паисиевата история за нейната кражба е казано с подробности, защото това е наистина една опасна игра, ако мога така да кажа. В книгата отпред е написано, че истинският прочит на историята е отправен към бъдещето. И затово още в началото с големи златни букви е написано, че: “Миналото властва над бъдещето само ако живее в настоящето.”
Политиката е съвременна история. Онзи, който не знае истинските исторически събития не може да прави никаква политика. Това не е моя сентенция - тя е древна.
От доста време, всички вие, даже логически можете да разберете къде е истината.
Известно е, че на 3-ти март 1924 г., Мустафа Кемал, наречен Ататюрк - бащата на тюрките , слага край на Османската империя и поставя началото на Турската Република. И на 3-ти март 1924 г. за първи път има правно нормативно понятие “турци” и “Турска Република”. Да, на битово равнище е имало турци, ама правно-нормативно няма. И питам: Защо говорите за български турци (за български граждани от турски произход) преди 1924 г.? Защо говорите за руско-турска война, когато такава няма? Има руско-османска война. Променете учебниците, защото това са неистини, да не кажа “спекулации”, които нанасят посегателство върху…това е едно мародерство върху нашата историческа памет.
В сайта на народното събрание на Република Турция ще видите, че 3-ти март е обявен за “празник за освобождението на турците от османско иго”. Така пише там. Тогава питам: Защо трябва да се говори за “турско присъствие, победителство, отсъствие, тиранство, робство”, когато и те, и ние, може да употребяваме с пълно право “османско иго”. В края на краищата, великият Иван Вазов, е написал “Под игото”, не е написал “Под присъствието”. И това са, както се изразяваме на народен и битов език, очевадещи факти, но нашите историци не се отказват от това, което са писали, защото търсят себе си в науката, себе си в историята, а не обратното - науката в себе си или историят в себе си. Този въпрос е отправен към тези, които пишат учебниците. Друг е въпросът, защо точно пък на 3-ти март, Мустафа Кемал Ататюрк обявява…? Защо не обявява на 4-ти, или да кажем на 3-ти април? И защо на 3-ти март е сключен Санстефанския мирен договор? И защо е сключен в Сан Стефано? Какво общо има с църквата Свети Стефан - Желязната църква в Истанбул? И много други неща…
Благодаря ви за вниманието!
