Проф.Дамян Попхристов: Промените ще бъдат мащабни и всеобхватни и ще станат изведнъж (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Въпрос: Каква е дълбоката духовна връзка между богомилите и Учителя?
Много директна. Бялото Братство, Всемирното Бяло Братство се състои от тези Същности, които са преминали през всички възможни изпитания на Земята. И в момента, във Вселенски мащаб отговарят за две неща: За Любовта и Истината.

Както Учителя, така и посветените богомили са пратеници на това Всемирно Бяло Братство. Самият Учител няколко пъти е казвал, в различни беседи на различни места, и по различни поводи, че:
“Ако искате да разберете живота на богомилите, елате при нас на Изгрева.”- Съвсем директна препратка. 
Много пъти е говорил за това, че Богомилското учение се родее изключително много с учението на Бялото Братство. 
И понеже сега чухме този цитат: “Какво ще стане с България?” - Учителят на едно място казва, че ако Богомилското учение бъде възприето и то успее да просъществува в България, България ще преуспява, иначе ще загине.

И сега, това е една добра препратка за това, какво ни интересува в днешният ден? - Днешният ден! 
Защо ние всъщност се вълнуваме от тези неща? По няколко причини:Много се говори (по различни начини, с различни думи) за новото време, което идва. Упражненията и формулировките в тази посока са много. 
Щяла да бъде Ера на: Водолея, на Лилията, на Светлината, на Любовта и т.н. Тоест, хората вече знаят и усещат, че идва “ново”, което ще бъде качествено различно! Като е качествено различно, всеки се опитва да си го представи някак си. 
От края на януари месец тази година, така, с позатихването на пандемията, започнаха да идват едни изключително мощни Послания, част от които ще си позволя да споделя пред вашата аудитория.
посланията говорят за това, че промени ще има. Тези промени ще бъдат толкова мащабни и всеобхватни и ще станат изведнъж. Няма да има постепенност…

Всичко “ще гръмне наведнъж”! Като казвам “ще гръмне”, почти в буквален смисъл на думата. Всичко ще се промени. 
Защото казаха така: 

"Хора, вие сте сбъркани от А до Я. Нито икономиката ви е икономика, нито социалният ви строй и устройство на социалният ви живот е нормален, нито здравеопазване, нито култура. За образование -  да не говорим.
Тоест, става въпрос за това, че като говорим за “ново време”, то ще изисква едно качествено пренареждане на всичко и радикално преустройство на цялата ни ценностна система."
Естествено се задава въпрос: Добре де, какво точно ще се случва?
Отговор: Не го мислете! Защото каквото и да измислите, няма да е това, което ще се случи.
Защо?  - Защото вие вече сте формирани в един определен начин на мислене - вкарани сте в една матрица, от която не може да излезете.
Какъв е вашият проблем? - нашият, на хората. 
Две неща: тотално лицемерие и страх.
Казаха така:
От двете неща трябва да се отървете светкавично! Страхът е онзи, който ви прави зависими и несвободни.
Това, преди три години, когато бяхме по линия на нашата фондация “ Български център Просветление”, на един пътуващ семинар в Мексико. 
И там на Слънчевата пирамида ни се каза: 
Хора, престанете да се страхувате, защото страхът ви прави роби - страхът от всичко. Ако вие, съзнавате с душата и със сърцето си, че наистина сте Божии създания и носите някаква Божествена искра в себе си - не някаква - Съществена, няма от какво да се страхувате!
Тоест, тази формулировка на църквата: “Бои се от Бога!” - няма, защо да се боите! Той ви е създал. И ще се погрижи за вас, по най-добрият начин. И много по-добре от вас самите знае какво ви е нужно, кога ви е нужно, как ви е нужно и ще ви го даде! 
Вие само трябва да отворите сърцата си за Него и да следвате основният Принцип, Който е Създал цялото това Съзидание, Вселена - както искате го наречете - Женската Енергия на Любовта! Ако това разбирате като Принцип, защо се страхувате, бе хора? От какво?
И вторият проблем: Лицемерие
До такава сте вкарани в матрицата на мислене, че вие дори не съзнавате колко сте лицемерни?
В какво се изразява най-вече това лицемерие? 
В спестяването на Истината. Не я изказвате докрай. Спестявате части от нея. Преиначавате я, премодолирате я, правите я удобна. Или изобщо не я казвате - пак от страх. Защото веднага започва да работи другият рефлекс - “този кво ще си помисли, онзи кво ще си помисли? И какво ще ми направят? Каква ще бъде ответната реакция? Как ще пострадат децата ми, близките ми ако го кажа? И така нататък.” 
И от тук нататък тази форма на несъзнавано лицемерие ни завладява до такава степен, че ние даже не разбираме колко сме лицемерни във взаимоотношенията си. От там се изкривява цялото ни нормално, човешко общуване, което е било заложено на друг Принцип.
Казаха ни: “Ако, вие, хората, не бяхте използвали разума си, познанията си, креативното си мислене, за да създавате оръжия и да се изтребвате, вашата цивилизация сега щеше да е светлинни години Напред!
Но вие не го правите. Не го правите, заради две неща:
Едното е страхът, пак. Другото е егото: “Аз, аз, аз…”

И затова, казаха следното нещо: 
“Решително трябва да разграничите две неща!
Какво е личност и какво е индивидуалност? 
Личността е всичко онова, което се наслагва върху егото “Аз” - “аз така мога, аз така направих, аз това разбрах, аз това…, аз, аз, аз”. 
Тоест, едно подхранване на онова, което всички религии по света (когато ги изучавах навремето в Америка това беше един основен “лайтмотив”: всички религиозни системи по света, от най-големите до най-малките секти и т.н.) се занимават с въпроса: Как да бъде преодоляно егото?
Личността означава “Аз да изпъкна”, докато индивидуалността е онова, което е Божествено заложено в тебе. Онова, което ти е дадено, за да го развиеш. Първо, за да го осъзнаеш. 
Второ - да го пазиш. 
Трето - да го развиеш, за да можеш да го споделиш със света.
И като говорим сега за его, богомилите предлагат един доста интересен начин, метод за справяне с въпросното его.Те казват така:
Единственият начин човек да се отърве от егото си е като предостави най-доброто от себе си и безкористно на всички останали.
Ако в едно общество - “общество” в тяхния вариант е била доста по-малка група хора. Не говорим за 6 милиона българи едновременно. Но в малката общност - всеки прави това, вие представяте ли си какво става? 
Аз ще ви дам най-доброто и ще взема от вас всичките най-доброто от вас! Еха, блазе ми! С разбирането, че всеки човек е ценен. Всеки човек е уникален с нещо - индивидуалността! Онова, което Господ му е заложил или Създателя, или както искате го наречете, за това да го изпрати в този момент, в този свят, в това място. Той участва в целият този гигантски пъзел! Той има някаква точица, която е важна, която е негова, която е специфична, която е необходима и която трябва да се реализира!
Как? Ами първо с това, че всеки за себе си трябва да е наясно какво е това, което аз нося? Какво ми е дадено, което мога да дам? И след това всички останали да се отнасят с разбирането, че щом си тука човеко, значи от тебе има абсолютна нужда! Свободни атоми дето се носят в пространството ей така безцелно няма. Щом си тук, си тук с мисия - задача. И мисията ти е да реализираш своята индивидуалност. Но останалите трябва да проявят разбиране към това, в смисъл, да го уважават и да го очакват. А не да има: 
“Ти ли ще ми кажеш на мене?”
Защото, дойдем ли до “Кой си ти? Ти ли ще ми кажеш?”, влизаме в “Аз”. И там нещата умират.
Значи, общество, което цени индивидуалността и подхранва възможността на човека да реализира своята индивидуалност, е онова, което ще се пренесе в бъдещето. Другото ще загине, защото то не се включва в хармонията на Божественият План. 
Този свят, който и да го е създал, както и да го наречем: Всемирен, Висш Разум, Бог - каквото искате го наречете, но очевидно е, че този свят е създаден с Разум, с Мисъл, с Любов! Той е математически прецизен, в Него няма случайности. Казаха ни, че случайността е този закон, който ние не познаваме. И като не го познаваме, викаме “А, тука някакви случайности.” 

Няма случайност! Всяка нещо се случва на определеният момент, по точният начин.

Следващото нещо, което се каза:
Хора, забравете за революциите! Всяка една революция е нарушение на Божествен Принцип! Защото изразява нетърпение и желание нещо да промениш насилствено. 
Ако няма насилие - добре! Но я ми кажете, коя е революцията, в която няма насилие? Понеже, в лекцията, която преди малко чухме, се говореше за “Свобода, равенство и братство!”- Това е богомилският девиз. Богомилският девиз обаче има едно съществено продължение. 

Продължението е: “Свобода, равенство, братство чрез Христовата Любов!”
А френската революция го направи: свобода, равенство, братство.... с Гилотината. И какво се случи? Знаете! Какво направи тая френска революция? Така нареченото “голямото нищо”, защото унищожи онези, които я започнаха. И Сен Жус мина под Гилотината, и Рубес Пиер го обезглавиха. И не само тях. Затова казаха така:
Важна е еволюцията, защото тя е трайна! Защото при нея няма насилие. 
Ключовата дума е това “насилие”. То трябва да бъде избегнато. Как?
Когато човек обърне внимание първо на себе си.
В каква посока?
Аз съм Божествено Създание! 
Ама го разбирам не с главата си, както беше казал Жан Жак Русо: 
“Сърцето има своите основания, които главата никога няма да разбере.”


Става въпрос за съзнанието на сърцето.
Защото то в сърдечната чакра прави директната връзка с Божественият Разум!
Това го е знаел още Орфей. И го е свързал с музиката. С това, което в Паневритмията играхме преди малко ⅞. Така наречената “ръченица”.
Ръченицата е ритъм на две къси и едно дълго време. Не съм видял - почти двайсет години без един семестър преподавах в Ню Йоркския университет. В продължение на 12 години водех моите студенти в България. Всеки път се опитвах да ги науча да играят ръченица и никога не успях. Не могат бе хора! Просто не могат! Ако им го направиш на 2/4 като марш го маршируват. Като го направиш на 4/4 ще го хванат. На две къси и едно дълго  ⅞,  не могат - спънати коне. Досега не съм срещал българин, дори такъв на който “стадо слонове да са му стъпили на ухото” - А, бе, ръченица ще изиграе два, три такта. Ще го направи, то е вътре. 
Та тази връзка, която сърцето прави е най-важната!



Ако разбереш със сърцето си, че си Божествено създание - това го е казал Исус Христос на своя Любим ученик Йоан и Йоан го е записал в “Тайната книга”, която е едно апокрифно, прекрасно издание, което църквата отдавна се опитва да забрави. Не го унищожава, но не го разпространява. Обявено е за апокрифно. Та, там става дума за следното:
Когато ти наистина с душата и със сърцето си осъзнаеш, че си божествено създание, тогава няма от какво да се страхуваш! Защото Този, който те е създал те обича! Ти си създаден с Любов! И няма никаква причина да бъдеш унищожен ако следваш Божественият Разум.
След като си такъв и осъзнаеш това за себе си, започваш да обичаш всички останали, защото виждаш във всеки един човек същото Божествено проявление. Ти си и той, или и тя е!
Различаваме се не по същността си, а по най-временното, най-нетрайното нещо - нашите физически тела, които едни са така, пък други онака. Едни са мъжки, други женски и въобще се различаваме някак си външно. 
Но Същността ни е Една!
“И когато това го направиш, казва Исус Христос на Йоан, тогава започваш да обичаш всички останали, защото в тях е същото Божествено проявление.” Това го казва Исус Христос на Йоан, но на народа е казвал: 
“Обичай ближния като себе си. Обичайте и враговете си.” Говорел го е с притчи.
Сега, когато това е факт, тогава работата върху себе си вече става не чак толкова сложна. Защото единственото нещо, с което трябва да се съобразяваш е това, че Съзиданието с женската енергия на Любовта, като е направено, то е направено хармонично. Хармоничното радва, защото е красиво.
И затова казват: Радвайте се, каквото и да ви се случва хора на тоя свят.
Защото животът ви е Дар! Вие сте тука благодарение на безкрайното Милосърдие и Обич на Вашият Създател!
Дал ви е тука, на Земята ви е сложил. Разбира се теорията “карма и прераждане”  в пълна степен важи. 
И казват: Ти си тука. Сега ти е даден шанса да поправиш нещо, да намериш верният Път “сам”. - Това е другата ключова дума: “Сам”. Не някой друг да го свърши вместо тебе или ти вместо някой друг. Сам трябва да намериш верният път към Божественото Съзнание. Защото, когато го направиш сам то е трайно, то остава завинаги. И то е неунищожимо! 
Никой не носи отговорност за чужди грешки е следващото нещо, което в нашето съзнание е набито, че ние нещо носим някакъв изначален грях, щото Ева си позволила да изяде някаква ябълка.- Няма такъв изначален грях!
Всеки отговаря за себе си със собствените си дела, със собствените си мисли, с това което прави и трябва да намери верният път за тяхното поправяне, пак сам. Тука става въпрос да се избегне насилието, дори в тази насока. Защото Нашият Създател е толкова мощен, че не е никакъв проблем да ни принуди да направим едно или друго. Но няма принуда! Няма насилие! 
Дадена ни е свободна воля - “Хайде намери верният път - със собствени сили, със собствени средства. - Намери го и тогава вече ще знаеш, че никога няма да се отклониш от него.”
Затова се връщаме тука, защото сме били лоши ученици. Трябва да си научим някакъв урок.
А защо трябва непрекъснато да се радваме? Защото каквито и трудности да ни са дадени, те са ни дадени с някаква предварителна задача, която трябва да решаваме. В същата мяра са ни дадени и средствата, възможностите, качествата, сами да се справим с проблема. 
Не да чакаме друг да ни го разреши. И затова каквото и да се случва, колкото и мръчкаво да е, колкото и тежко да е, каквито и болести...да се случва! - “Радвай се! Защото имаш Шанса да намериш верният път. Ама го потърси в себе си. Извади го от душичката си, която е Божествена и Тя знае всичко от Изначалният Момент.”
Въпросът е да я послушаш. Въпросът е да я последваш, въпросът е да ѝ повярваш!
Затова сърцето има “основания”, които главата няма да ги разбере. Защото главата работи основно с информацията от петте ни сетива, които първо - не са толкова съвършени, второ - не са толкова изчерпателни. Те не могат да проникнат във всичко онова, което представлява Цялото Съзидание.
Тука вече ако искайте тръгвайте в посока на паралелни светове, какво било, що било - всичко това е така. Ние сме тука с това да решаваме нашите си въпроси, с нашите собствени средства. Сега, ако всичкото това върви така добре света можем да го променим.
Въпросът е: Какво? Да сменим Бойко Борисов с Борисов Бойков? - Няма никакъв смисъл!
Казаха ни: “Не се занимавайте с политика.” - точка!
Защо? Защото цялата тази социално - не знам каква си, да я наречете обществена структура е сбъркана по начало и тя трябва да се промени. Да смениш този с онзи - “много важно” Да вкараш тоя в затвора, пък оня да го оставиш - това не е толкова важно. 
Казаха: Политиците се занимават с нещо, което влиза в най-тъмната материя. И нямат секунда време да се замислят за собствената си душата, камоли за на останалите - с което си режат клона, на който стоят. 
И се каза: Ще рухнат с гръм и трясък, ще рухнат изненадващо, изведнъж навсякъде и въобще няма да разберат откъде им е дошло.
Тогава е въпросът, че тези които останат трябва да поемат в Новата посока. За да го направят са им нужни няколко неща:
Първо: Да няма страх
Второ: Да няма ужас - “Оле, какво стана?”
Ами да бъдат готови да се зарадват не злорадо, че някой си е пострадал, ами с това, че системата вече няма да е тази - ще бъде онази, която не я знаем каква е. Но, те ще се следят като задачи и трябва някой да ги поеме, за да ги развие и реализира нататъка. 
Затова казаха: “Готовност!” - Как да я постигнем? Какво да направим?
И казаха така: Работете хора на малки групи.
Не може шест милиона изведнъж да мислим по друг начин. Не може изведнъж всичките да се заобичаме, даже ние, които сме тука. Хайде сега се запрегръщайте, всички се обичайте…! Еми, не става. 
Трябва да има някакъв преход. Трябва да има нещо, което да подготви това. 
Затова казаха: Работете на малки групи от единомишленици, за да не се затруднявате. Не се занимавайте с това да обръщате съзнанието на някой друг, който не е готов за това или който не го е пожелал. Ако го пожелае, предложете му съвета, помощта, наставленията и така нататък. Ама насила иначе не става. - Защото става като революцията.
Малката група трябва да работи сплотено за няколко неща: 
Първо - всеки един неин член да се усети напълно свободен.
За страха вече казахме, че трябва да изчезне, за да бъдеш свободен. 
Обаче, за да бъдеш свободен има още доста изисквания:
храна: какво ядеш? И как я получаваш тая храна?
И казват: Ако не можеш да си я произведеш сам - което в днешно време е трудно, не е невъзможно, но е трудно - поне потърсете онези хора, които я произвеждат по естествен начин, за да ядете истинска храна. -  А не ГМО - тата на веригите там (*споменават се имената).
Водата: 
Не е никаква тайна, че ние се състоим основно от вода. Водата носи паметта на Цялото Съзидание. Тя не е нещо, което трябва да изпием, защото там ще ни регулира водният баланс. А е нещо, което внася информация в нас. Поема нашата информация и я запазва. И влияе на всичките ни клетки и на целите процеси, които се развиват в нас. 
Затова казаха:
Хора, пийте изворна вода, за да бъде чиста! - а не бутилираната от...(*споменава имената на големи вериги магазини).- Защото не знаете какво е бутилирано вътре и какво може да е добавено вътре.”
Бъдете енергийно независими! - Как да стане? 
И отговора беше: Има много начини за това - въпросът е да можеш да потърсиш възможността, колкото се може по-малко да зависиш от (*споменава имена на доставчици на енергия) - така де, разбрахте ме за какво става дума.
Защо? Защото във всеки един момент, те ви дръпват шалтера и вие умирате. А, трябва да не могат да го направят. 
И след това казаха нещо много интересно: 
Нека всеки един за себе си, за собственият си живот да си даде сметка от какво зависи?
И да започнем: банки, началници, политици, разни обществени структури, в които - я участваш, я не участваш. Ама, те те вкарват в една определена матрица, която не е непременно твоята. Някой друг е решил да бъде ей така и ти се напъхваш в тая работа. И са те докарали с цялата пропагандна машина до това да вярваш, че “това е за добре”, защото ти си демократ и живееш демокрация! - Тая демокрация, която унищожи Сократ. Демократите убиха Сократ в буквалният смисъл на думата в древна Гърция, дето се е родила думата.
Значи, ако вярно реагираш на Вселенските Импулси, които няма да те вкарат в матрица, а ще те вкарат в Световната Хармония! Едно с тази Хармонична Система, която функционира разумно и никога не е срещу теб. Никога! 
Защото ти си част от Любовното Създание! Затова трябва да се почистваш Абсолютно освободиен, максимално да не зависиш от структури, които те формират по определен начин, който някой друг е измислил, някъде другаде. 
Казаха: Не е толкова лесно, но не е невъзможно. И вие, хората, имате достатъчно интелектуален потенциал, за да го направите сами. Да се отървете от това, което ви хваща за гушите, не го съзнавате и вие се превръщате в едни роби. 
Казаха така: Забравете за другаря Карл Маркс. С чиста съвест може да му оскубите брадата “косъм по косъм”, защото цялата тази формулировка на това - “Как се развива обществения живот? - Едни хора били роби, други били техни експлоататори.” После се сменил тоя строй - едните станали крепостни, пък другите не знам какви…После станали работници, които работели на господаря, тоест на капиталиста и така и така, и така…
И дойдоха комунистите - и те решиха: “Ще се разправим с тоя въпрос - всички сте еднакви, всичко е общо, земята е обща!” 
До какво опряха? До пари. И опряха пак до това, до което капитализма стигна преди тях и затова ги задмина, защото беше по-гъвкъв. Пак пари - пак трябва някаква икономика да се развива. 
Ама както казаха: “Сбъркана е! Защото Принципите ѝ са грешни!
И защото идеята, че трябва да има някакво свръхпроизводство и печалба ви води до това да правите тези безумици, на които сме свидетели.”
Затова, забравяме това. Добре, какво да се случи? Значи, не Марксовата формула, че “битието определя съзнанието”, защото не може променливото, тленното, нетрайното да формира начина, по който ще живее душата ти. 
А трябва да стане обратното: Духовното да вземе връх и то да започне да формира общественият живот, по начин който да не вреди на духовността. 
Комунистите пък бяха отрекли духовността изцяло. Там беше тотален атеизъм. Та и малкото нещо, което можеше да просветне по някаква друга линия и то беше умряло. Сега, въпросът е: Тая духовност, какво точно представлява и как да я изразим?
Преди малко играхме Паневритмия. Какво направихме? В най-добрият ѝ вариант, извършихме един духовен акт на духовно единение.
Ама не само за нас си, ами ние - задено, в група се свързахме с... Е, Онова Отгоре, Което ни зарежда по друг начин!
Сега, ние пък в крайна сметка трябва да се приберем вкъщи. Там имаме семейства, какво ще правим как ще правим? - тоест, имаме нужда от социална организация. Тази социална организация обаче трябва да бъде насочена към това - група хора означава група индивиди. Групата индивиди означава взаимно подпомагане, респект, уважение, ако не Любов един към друг, поне уважението трябва да го има. И тогава какво става? 
Тогава се тръгва към Принципа: “Дай най-доброто от тебе, пък аз ще ти дам най-доброто от мене.”
Малко звучи като бартер, но е вече на друга основа. На разбирането, че: 
“Ти, човеко си ценен и аз уважавам това, че ти си такъв. Ти си създаден като такъв индивид и аз се ползвам от благата, които ти създаваш, защото ти не си случаен”.
Това накъде ще води? Ще престанем да се бием, ще престанем с “аз или ти, гледай си работата”, ще престанем с онзи българскси рефлекс, когато някой се появи нещо и направи и веднага “Той ли бе? Ами, той от горната махла, бе,...” - и го съсипваме.
Значи, идеята за това единение е ключовата дума. Знаете ли, че на гроба на Кубран в Малая Перещепина, където имах щастието да отида, пише: 
“Не съединението прави силата, а единението прави силата.” 
Един -Е -ние - всеки е важен! Няма излишни хора. И въпросът е да се отнесеш към онова ценното, хубавото, което някой носи. 
Как? Когато съзнаваш, че основният двигател на тази Вселена е Любовта!
Не съм срещнал досега човек, не съм чул и не съм и прочел, за такъв, който казва: “Аз искам да ме мразят, аз искам да ме обиждат, аз искам да ме мачкат, аз искам да ме правят на нищо...” - Вие да сте чули?
Всеки човек иска да бъде обичан и да бъде уважаван, и да се чувства ценен и полезен. 
Как е възможно това да стане? Ако всички това нещо започнат да го разбират като Съществен, Вселенски Принцип, Той ще се получи от само Себе Си.
Защото женската енергия някога са я наричали Премъдрост Божия. 

Любовта е Основният съзидателен елемент! 
Понеже говорихме за “Свобода, равенство, братство” - Ако трябва това Богомилско учение да се възроди, как да стане?
Какво значи да станем всички богомили? Значи, трябва да видим в този богомилски девиз съставките му и да видим реално те как могат по някакъв начин да се реализират?
Свобода: Говорихме вече - край на страха!
Отърваване от зависимости в максимална степен, за да се почувства човека свободен.
Равенство: Равенство в равната възможност на това да реализираш себе си. Като индивид да се изявиш. Всички имаме тези права и на никого това не може да бъде отнето. Затова казват богомилите: “Човек, човека да не поробва!”
Братство: Сега, ако почнем да се прегръщаме - не е лошо, ама не е и чак толкова нужно. Братството значи: Да не допуснеш човек да бъде роб!

В българските империи (защото са били много) никога не е имало робство. За тях в “Анонима на Хазе” се казва, че: “Българите бяха най-справедливият народ. Градове и народи се стремяха да станат поданици на българите доброволно.”
Много империи е видял света, нито една не оцеля. Последната беше наречена “СССР” - и тя се “размаза”. Никога не е имало роби. 
Имало е друго: Принцип на преразпределение на съвършено друга интелектуална основа. И тя е следната: В деня на “данъчният” ден, да го наречем, всеки честно, откровено без офшорки, без преписване на имоти на разни безимотни хора и т.н., показваш: 
“Ей, това съм направил и съм направил за тази година.”
Направилите най-много получават; най-големите почести, в смисъл на Благодарност! Виждате ли в каква сфера навлизаме вече? Някъде, където думи като благодарност, чест и достойнство имат съвършено друг смисъл и тежест, тотално обезценени в днешния ни живот.
Значи, тези с най-многото получават най-голямата Благодарност. На които им се казва: “Хайде сега, заделете за себе си и за цялата си фамилия толкова, колкото ще ви е необходимо да изкарате до следващата година.”
Това, което остане, не се разпределя на бедни или раздава на бедните. Думата “беден” е забранена!
Формулата е много тънка. Този излишък се разпределя между тези, които не са се справили достатъчно добре. Което значи, уважение на човека! Което значи разбирането, че всеки е дал максимума, обаче живота все пак е такъв, че случват се разни неща на хората - заболяват, осакатяват, разни неща други им се случват и не успяват да се справят достатъчно добре, тогава те получават дял. Защо? Защото са част от общото. 
Те участват в този Организъм, който е Единен. И беден няма! 
Ако този Принцип - да не допуснеш в този колектив, в тази Общност, в която живееш да има беден, ами да има човек, който ако не се е справил достатъчно добре, ще му дадеш от своето.
Не на принципа: “Две ризи, дай едната на ближния.” - не чак в тая крайност. 
Но, не допускай да има беден! Тогава обществото функционира по друг начин. Това задължава, онзи който е получил “нещото”, след това да направи максимума…,да направи следващият път повече, за да може да бъде полезен за Цялото. Разбирате ли какъв нов модел на мислене е това?
Този модел на мислене е съвършен, защото той е свързан с: 
“Каквото горе, това и долу.” - Има баланс.
Това не значи да се унищожат крайностите. Защото по херметичните принципи всяко нещо е двуполюсно. Във всяко нещо са заложени двата принципа: мъжки и женски. Не ги разбирайте като пол, а като принципи. Всяко нещо е вълнообразно: има приливи и отливи и т.н. Една такава обществена структура ще функционира по този начин.
За това се е казвало, че българите са най-мъдрите строители на обществен ред. Защото цар и жрец са в една функция до едно време и това значи, че не наследявам властта, защото този, който ще управлява той е обучаван. Жреческата каста се стреми максимално да го въведе в това как функционира света, за да може той след това, като поеме управлението, да прилага принципите на: “Каквото горе, това и долу. Тази организация вече изисква друг манталитет.
И въпросът е: Ние можем ли да го постигнем?
Отговориха: Можете, хора! Но, първо трябва да започнете със себе си. Огледайте себе си, разчистете там боклука от душите си.
Боклука в смисъл (пак да ги повторя): зависимости, страхове и т.н. Махнете това, за да видите онова, което остава. И онова, което остава ще бъде: 
“Абе, аз не съм сам на тоя свят. Ей, с всички вас съм и разбирам, че и вие сте като мене и затова ви обичам! И затова спокойно мога да дам себе си, за да получа и от вас същото.”
Гийом Белибаст е последният изгорен богомил, според аналите на църквата. Той изгаря на кладата в Швейцария през 1321 г. Инквизиторите са записали последните му думи като пророчество.

От кладата той казва:
“След 700 години Богомилското учение ще се възроди в родината си и ще започне Ерата на Любовта.”
1321 г. + 700 г. прави 2021г. Разбирате ли за кого се отнася това послание? 

Ние, хора, трябва да го направим. Защото се казва, че ние трябва да излезем от модела на консуматори и да влезем в съзнанието на сътворци, защото имаме Божествена Искра в себе си. Тоест ние трябва да продължаваме да творим нататък.
Как? Като се замислим много основно за децата си - онези, които ще продължат след нас. Те в какъв модел на мислене ще влязат? Дали в насадената матрица досегашната или ние ще им завещаем един друг начин на интелектуален подход, и не само интелектуален, въобще на друг Подход към света, към хората, към организацията, към природата, към всичко, което става около нас. Те трябва да имат този друг модел. Затова изключително е важно какво образование ще има дадем. 
И това е образование трябва да не е матричното, ами онова, което са правили богомилите. В богомилските общинарии, жените са били натоварени с най-важната задача: следят какво става с децата и трябва да развиват онова, което те най-добре могат, най-добре владеят, онова към което проявяват най-голям интерес. 
И другото - в което се спъват, да не ги мъчиш. Едно дете, което може да пее прекрасно пък не може да смята, ами не го карай да смята. Ще има друго, дето ще смята, пък ще грачи. Затова онова, което наричаме индивидуално обучение в днешно време е принципа, а не матрицата - всички излизат от калъпа. И който там нещо малко по-успее да направи добре дошло, ама пак случайно. Не бива да е случайно. 
Защо така? Защото ако отношението е, че това дете трябва да му помогна да развие своята индивидуалност, за да може то като стане член на едно общество да бъде възможно най-полезно с онова, което носи като индивидуалност - заложено. Да го приложи вече развито, осъзнато, подкрепено, да го предложи на всички останали.
Затова въпросът с образованието  става ключов , основен, и много важен.
В посланието на катарите, което съм ви го чел, искам да прочета само финала му. В това пророчество се говори за Църквата на Любовта - чел съм ви го, слушали сте го много пъти. 
Само финала:

Всеки трябва да се стреми към познанието за Любовта като прави добро мълчаливо и учи чрез личния си пример. В Църквата на Любовта няма тайни и мистерии, освен  истинското Познание за силата на Любовта!
Ако ние го желаем, света ще се промени, но само ако се променим първо ние самите. 
“Тези, които СА, СА, те са Църквата на Любовта!”

Благодаря ви за вниманието!