Христос е Същност или енергия, която човек трябва да изгради вътре в себе си чрез себепознанието си за това: Кой е той? Защо е той? От къде е той?
И когато разбереш и почувстваш себе си като Син Божий, тогава естествено започваш да обичаш всички останали, защото разбираш, че те са точно такива, какъвто си и ти. Ти си един от тях, те са едни от тебе. Тогава само формата ви остава различна - това, че в момента временно имаме някакви различни тела или пък сме се разделили на два пола, докато нашата Същност е идентична. И затова няма никакво основание да се мразим.
Що се отнася до това, че в живота съществува и “зло”, макар че богомилите не правят такава рязка граница между какво е добро и какво е зло, те казват просто, че:
“Това са страните на едно и също явление и просто злото е отсъствие на достатъчно добро, а пък доброто е отсъствие на зло, но те са идентични. И едното преминава в другото чрез Силата на Любовта (чрез женската енергия).”
Затова за богомилите, жените са били абсолютно равнопоставени на мъжете - не само социално битово, а и в духовно. Имали са право да достигат до висшите степени на посвещение.
И така, за богомилите, въпросът е личният контакт: за това да можеш да изградиш Христос в себе си, което означава Любов, Истина и Мъдрост. И когато постигнеш това, човек става свободен.
Каква е разликата?
Институционалната църква се занимава с това да има ритуали, да има някакви правила, които човек да следва точно и определено и ако малко мръднеш встрани следват наказания, заплахи и т.н.
И другото, което разчита на съвестта: Защото съвестта е елемент от висшето Съзнание. И това е нещето, което те прави Единен с Бога! Това е коректива - твоето лично вътрешно съзнание да разбереш до каква степен ти си идентичен, до каква степен ти следваш Божият Път, и до каква степен се отклоняваш.
Разликата между страх и съвест е като северен и южен полюс.
Едното те води към лицемерие - защото, когато има страх, човек може да следва определени правила: да ходи по задължения в църквата, да се кланя, да се кръсти, да си удря челото в земята, да следва там разни други предписания, но това не означава, че те са станали неговата същност или че той ги следва по вътрешно убеждение, защото така го чувства, че трябва да бъде.
Докато, Прекият Контакт с Бога - онова, за което говорят богомилите, те поставя в пряка зависимост от твоята съвест: да преценява до каква степен ти си в синхрон с Божествената Мъдрост.
“Тази Свобода е целта на живота.” - казват богомилите.
“Човек да се освободи от страха.” - едно от някакво Божие наказание.
И казват така:
“Ако Бог е този, Който е създал целият свят и ние вярваме в това, и ако ние трябва да Го обичаме за това като Негови Синове и Дъщери, е кой се страхува от Възлюбения? Е, защо трябва да се страхуваме от Възлюбения? Защо Бог трябва да бъде размахван като някакво плашило, от което ние трябва да се страхуваме какво ще ни се случи и как Той ще ни накаже, или пък няма да ни накаже?”
“Бог - казват те - не наказват никого. Ние сами се наказваме!” Наказваме се със собствените си постъпки, със собствените си деяния, с решенията които взимаме и които правим ежедневно в нашият живот. Това определя нашата карма. Бог няма да ни накаже. Наказва ни Вселенският Закон на кармата, на последствията. Има действие има и последстие от това действие, и тогава вече човек си изкупува.
Но всички в Лицето на Бог са Синове и Дъщери Божии и са обичани.
И затова казват богомилите “Радвайте се!” - Животът е създаден за Радост, а не за страдание.
Страданията, ако ги има и ги възприемаш като такива е едно, но ако страданието го възприемеш като Божия Милост за това, че ти се дава Шанса и възможността да поправиш нещо в себе си и да влезеш в синхрон с Божествената Мъдрост, това е вече нещо друго и тогава имаш основание да се радваш независимо от това какво ти се случва в живота.
Така че, това е въпроса за личната Свобода.
Затова, Принципа “Обичай ближният си е активен.”
Той те води към действие. Той те води към това “да правиш нещо” и богомилите са казвали:
“Трудът е задължителен.”
Обвинявали са ги навремето инквизиторите, че те били такива, онакива. Църквата казвала:
“Няма какво да работите - тоя материален свят, той е творение на Сатаната. Няма какво да се занимавате с него.”
Богомилите казват:
“Трябва да се работи, защото чрез работата си, човек преодолява егото си. Работиш и за себе си, но работиш и за останалите. И колкото повече твоят труд е насочен към другите, толкова повече ти си по-свободен, толкова повече ти си по-значим за Господа, в Лицето на Господа, толкова повече тази Свобода те извисява и то чрез преодоляването на личното его.”
Затова, това е много малко известен факт. Не мога да разбера защо никой никога не го е отбелязал, така както е достойно и правилно да бъде.
Богомилите са допринесли за техническият прогрес на Европа в буквалният смисъл на Думата.
Тяхно е изобретението наречено “стан” - тъкачният стан. Затова са ги наричали “тъкачите”, защото където отидат и образуват богомилски общности, те носят стан, носят пресата за вино.
Ако има лекари сред вас, би трябвало да знаете, че първите протези са изобретение на богомилите и т.н…
Това е по въпроса за личната свобода, която произлиза от Смисъла на Христовото Послание.
Христовото Послание не е възкресението. То е достояние на всяко живо същество, защото живота не свършва със смъртта, а е само Преход.
А основното Христово Послание е:
“Обичай ближният си.” - Което е активен Принцип на живота и който те води до лична отговорност.
Затова, че ти персонално отговаряш за своите действия, но не пред църквата, не пред попа, не пред еди кой си, а пред собствената си съвест, която е елемент на Висшето Съзнание.
Затова богомилите казват:
“Ние нямаме нужда от посредници! Нямаме нужда от свещеници! Всеки човек е Божие създание.”
Самият Иисус Христос е казал:
“Там, където сте двама в Мое Име, аз съм с вас.”
Така че, за тях църквата може да се намира навсякъде. Не е нужно да бъде в определена сграда, защото казват:
“Какво значи една определена сграда? Какво, да вляза вътре и там е свещено място? Като изляза отвън какво е? Там не е свещено или спира да бъде свещено?”
И тогава вече стигаме до въпроса за причастието и Тайната Вечеря.
Казват така:
“Няма такова тайнство “причастие”, в което един поп ще седне да пее върху някакъв хляб и той ще стане изведнъж Тялото Христово.
Даже е имало един популярен виц навремето (разбира се, никой не го е наричал “виц” - разпространена шега, да го наречем), в което са казвали катарите, че:
“Дори Тялото Христово да било голямо колкото Алпите, то досега отдавна щяло да бъде изконсумирано от лакомите свещеници.”
Тоест, няма тайнство в това, да четеш на един хляб и той да стане Тялото Христово.
И те казват:
“Какво се случва на Тайната Вечеря?
Христос разчупва хляба и казва: “Това е Моето Тяло” и виното е Неговата кръв.”
Виното в езотериката е символ на трансмутацията на енергията - едно нещо, което се превръща в нещо друго по закона на съхранение на енергията.
Така че, Иисус Христос, всъщност не казва:
“Пийте виното, за да ми пиете кръвта.”, а:
“Гледайте на живота като на едно вечно преобразование.”
“Хлябът - това е Моето тяло” - В смисъл Това е “Моето Слово. Това е Духът Божий, който чрез Мен идва във вас.”
И затова богомилите казват така:
“Тайната Вечеря не е помен и не е нещо тайнствено, където се е случило: разчупен един хляб и ето едно вино, и тука стават някакви магии.” - Няма такова нещо!
Тайната Вечеря е Вселенската Тайна Вечеря, на Общението на всеки индивид с Божествената Реалност.
Защото Природата, това е Тялото на Бог.
Божествената Мъдрост, Божественият Разум се изразява и се проявява в Това Творение, наречено “Природа”, което е изцяло хармонично, което се подчинява на математически закони, в което има хармонизирано от всички видове възможни Божествени Излъчвания и енергии.
И човекът е част от това и трябва да бъде в синхрон с Него.
Защо?
Всеки един човек…Ние не сме някакви свободни атоми дето се шляеме там някъде си из пространството, а ние сме единици в пълен синхрон с цялата тази Космична Реалност, която е хармонична.
Ние дишаме въздух, което е Природа. Ние пием вода, без която не можем и Тя е паметта на Бог. И ние ядем храна, защото не можем без нея.
Ако почнем да гледаме на нея като на - разтварят се там някакви мазнини, въглехидрати и т.н. - отиваме в друго ниво. Ние поемаме Божествена Енергия!
Затова, Природата всъщност е Тялото на Иисус Христос.
Цялата хармонизация на човешкият организъм с Природата е всъщност Тайната Вечеря с Бог!
Това нещо се осъществява и чрез храната.
Затова богомилите са били изключително прецизни по отношение на молитвата, която трябва да се каже преди да поемеш и една хапка храна.
Защото с молитвата ти се обръщаш към Бог, в медитацията Бог говори към тебе.
Но при всички положения има един диалог, който достига до теб чрез Словото и то се съдържа след това и в храната, която поемеш.
Нашите баби едно време са се молили преди. Ние смятахме, че това са някакви изкуфели бабешки работи или там някакви суеверия, а се оказва че по някакъв си техен, вътрешен закон, те са го чувствали това като необходимост.
Как?
С Молитвата “Отче Наш”, като Единствената възможна Молитва.
И сега ще ви кажа богомилската молитва преди хранене. Тя е изключително елементарна. Тя гласи така:
“Дай ми, Господи, нашият хляб днес, дай ни и от Твоя Божий Хляб, съдържащ се в хляба, който ядем.”
(Толкоз!)
Но това нещо изразява пълното разбиране на синхрона, който човек трябва да изгради с Божествената Реалност, с всичките енергии. И това нещо става чрез храната.
Казват: “Богомилите били дуалисти, вярвали в това, онова, доброто, злото, този материален свят бил създаден от Луцифер…”
“Да (казват те), когато Луцифер слиза в материалният свят, той е изгонен от Небесните Сфери. На него не му е разрешен достъпа обратно до тях, но не са му отнети нито едно от божествените качества, които той има като Първороден Син. На него му е наредено от Бог (Наредено му е!) да слезе в материалният свят и да продължава да твори.”
Откъде я знаем тази история? - Ами, “Мефистофел и Фауст” - това е вечното движение в материалният свят.
Слизането на Луцифер в материалният свят, когато той става Сатанаил, от Сатан, което значи “противник”. След това му се отнема и Божествената Частица “ИЛ” и той става Сатана - което значи “противник на Господа”.
Природата бива, както се изразяват богомилите “заразена с негативни неща”, но това е наше задължение - чрез Молитвата и чрез правилното Отношение и синхрон с Божествените Сили, да се синхронизираме с положителните енергии, които ще поемем, най-важната от които остава Светлината.
Защото Светлината е единственият божествен елемент, който Сатаната никога не е докоснал и не е осквернил.
Даже, онези от вас, които се интересуват от Учението на Учителя Беинса Дуно, знаете прекрасно, че Той прави едно много прецизно разграничение на: какво е светлина и какво е Виделина?
С огромна гордост мога да кажа, че единствено, единствено и единствено българският език за това нещо има две понятия. Във всички останали езици има една дума за светлина. Или е “licht” или “light”, или е “luce” и т.н.
Само в българският език има и още една дума: Виделина
Светлината е материалната същност на тази енергия, а Виделината е Божествената ѝ Реалност.
Затова се посреща Слънцето, за да се поеме този момент на Виделина, която се появява с първите му лъчи. И този контакт е нещото, което ни свързва с Божествената Реалност. Затова посрещането на Слънцето е важен ритуал. Той е важен не само за богомилите. Важен е бил за траките, важен е бил за орфистите, важен е бил за египтяните и за времето на Мелхиседек и на Хермес Трисмегист, които говорят за слънчевата енергия.
Богомилите, понеже говорим за езотерика сега, възлагат огромно значение точно на Светлината в нейните три основни силови енергии. Това са: бялото, зеленото и червеното - така наречени енергии на саламандъра.
От къде ги знаем тия три цвята?
Българското знаме.
Знаете ли кой го е направил?
Първото българско знаме: бяло, зелено, червено е дело на една личност наречена Георги Сава Раковски.
Влезте дори в гугъл и там ще пише, че първото българско знаме е развято от Раковски в легията в Белград.
Само че няма да обяснят това, че Георги сава Раковски, като висш посветен, се е занимавал много специално с Ученето на богомилите и то конкретно с трите енергии на саламандъра: бяло, зелено, червено, защото това е перфектната защитна комбинация.
Когато Раковски си мечтае България да бъде освободена - на нея ѝ трябва висша протекция, защита и тя идва от тия три цвята.
Ще кажете: “Има други държави с тия цветове”.
Има - още три са: Унгария, Италия и Мексико.
Нямаме време сега да ви кажа “защо” и че ние сме първи братовчеди и роднини и с италианци и с унгарци, а ако щете вярвайте - и с мексиканците.
Но точно в българският флаг енергиите са подредени хоризонтално по йерархичен ред и точно в тоя ред: бялото, зеленото и червеното.
Когато говорим за езотериката на богомилите, говорим за това, че трябва да се изгради свобода на личността, която идва чрез изграждането и носенето на Христовата енергия, или на енергията на Йешуа вътре във всеки един човек.
Не някой друг там да ти я диктува, да ти я приказва и да ти я мрънка с някакви си неразбираеми думи, а тя да е твоя вътрешна лична същност, за която отговаряш пред Божествената Реалност чрез своята съвест и това те прави активен, това те прави деен.
Защо е в крайна сметка всичкото това нещо?
Заради Посланието на богомилите, което е най-важното нещо на това - “Защо въобще говорим за тях?”
Помня на една лекция един ме пита: “Абе, Господин Професоре, вие тука говорите едни такива работи: Какво от това, че имало богомили?”
И тогава наистина се замислих и викам: Да, какво от това, че имало богомили?
И си отговорих по простият начин:
Богомилският Импулс е Импулс на Всемирното Бяло Братство, което е достояние на нас българите, на нас е дадено, защото ние сме носителите първи на този Импулс. Ние го носим в нашата генетична памет или във дванайсетте нишки на ДНК, за които стана дума, защото те са 12, а не са две, и защото в Богомилското Послание се съдържа един много основен момент: категорична смяна на парадигмата, под която ние живеем, за да започне прехода към шестата раса.
Да приключим с Господин Карл Маркс и с неговото “битието определя съзнанието”, защото не може тленното, земното, променливото, нетрайното да дава формата на вечното и безкрайното.
И трябва да се смени парадигмата, тоест съзнанието да дава новата форма на битието.
Това е съвършено друг принцип.
Как да стане това?
Казват богомилите: чрез свобода, равенство, братство - чрез Любовта!
Какво е пророчеството на катарите?
По много странен начин попаднах на това пророчество на катарите. Изпратиха ми го едни французи на окситански. нищо не разбирах от окситански. помолих да ми го преведат на френски. Получи се един много “счупен превод” - нищо не разбрах от него. След което намерих един превод на английски и го преведох сам. Не твърдя, че е перфектен, но твърдя че е най-близко до оригинала, защото само преди седмица по линия на Български Център “Просветление”, направихме едно голямо пътуване в южна Франция. Там се срещнахме с французи, които са много в курса на нещата и с единият от тях си говорих за този окситански текст. този човек, Слава на Бога, разбираше и английски и аз му дадох моят английски превод и казах: “Просто ми кажи, това което съм написал на английски, отговаря ли смислово на окситански, щото нищо не разбирам от окситански.” - И той каза: “Поздравления за превода!”
(Така че ще си позволя да ви го изцитирам.)
Става въпрос за пророчеството на катарите, което е написано 1247-а година и се отнася за 1987-а година.
Защо?
Защото през 1987-а година започна зареждането на нашата планета с женска енергия на Любовта и се смени магнитната решетка на нашата планета.
Който се занимава с нумерология или астрология знаете за “триградосовото изместване на Домовете”. И тези хора тогава са знаели, че ще настъпи това време, за да започне ерата на “Църквата на Любовта”.
И гласи така:
Църквата на Любовта няма да има структура или сграда, а е само едно Разбиране.
Тя няма членство, освен онези, които знаят, че ѝ принадлежат. Няма противници, защото не съперничи с никого.
Няма амбиции, защото се стреми само и единствено да служи. не е затворена в себе си, защото се стреми да обогати всички групи и всички религии.
Признава всички велики Учители от всички епохи, които са показвали и Силата на Любовта.
Тези, които участват в нея практикуват Истината на Любовта с цялото си същество.
Тези, които “Са”, знаят това.
Тя се стреми не да учи, а да бъде. И като “бъде” да обогатява.
Разбира, че както сме ние, така “Са” и тези около нас, защото и ние сме като тях.
Осъзнава цялата планета като Едно Същество, от което ние сме само част.
Смята (сега внимавайте!), че е дошло времето за върховната трансмутация, за върховният алхимичен акт, за съзнателната промяна на егото в съзнателното Завръщане към Божественото Цяло.
Тя не провъзгласява себе си на висок глас, а само и единствено в Царството на Любовта!
Приветства всички тези от миналото, които са осветили Пътя, но са платили и цената.
Не приема никаква йерархия и никаква структура, защото никой не е по-голям от другите.
Членовете ѝ се разпознават един от друг по делата и същността си, и по очите, и по никакви други външни белези, освен братската прегръдка.
Тя не предлага награда, нито тук, нито в отвъдното, освен Неизразимото Щастие “да съществуваш и да обичаш другите”
Всеки трябва да се стреми към това Познание, като прави добро мълчаливо и учи чрез своят личен пример.
Всеки трябва да се стреми към познанието за Любовта като прави добро мълчаливо и учи чрез личния си пример.
В Църквата на Любовта няма тайни и мистерии, освен истинското Познание за силата на Любовта!
Ако ние го желаем, света ще се промени, но само ако се променим първо ние самите.
“Тези, които СА, СА, те са Църквата на Любовта!”
Благодаря Ви!
