из Книга за Свободата - Елеазар Хараш
Бог, Свободата и Сатана
(ТАЙНАТА РЕЧ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА)
Това е една много специална реч. Всъщност истинското грехопадане започва от тази реч, а не в Райската градина, както ще разберем, но първо ще кажа някои общи положения и после ще видим как Бог е допуснал за първи път във Вселената да бъде обвинен – обвинен от така наречения Луцифер в една изключително дълбока реч, която е държана пред многобройни същества, небесни, интелигентни. И впоследствие една трета от съществата пропадат. Затова ще говорим за тази реч.
Първо някои общи положения:
Според окултната наука Бог може мълниеносно да приключи войната със злото. Сатана може да бъде заличен за един миг от лицето на Вселената. И самият той го знае. Но ако унищожението на Сатана би станало веднага, в момента на тази реч или преди това даже, небесните същества нямаше да разберат пътя и естеството на греха. По този начин те нямаше да схванат още и величието на Божията справедливост. Ако един разбунтувал се ангел срещу Бога беше унищожен веднага, тогава много небесни същества щяха да служат на Бога, щяха да Му служат, но не от любов, а от страх. Това е една друга тайна причина.
Окултната наука казва, че злото трябва да узрее, плодовете на злото трябва да узреят, да изгният на дървото за познанието на доброто и злото и сами да паднат, от само себе си да паднат на земята.
Бог изчаква и в това велико търпение злото си образува голямата присъда. Съблазняването на съществата, небесните, не започна в рая, а в горните светове по времето на тайната реч, за която ще говорим, която се състоя пред Бога и пред всички небесни жители. Тук в този момент Бог беше допуснал да бъде за първи път обвинен и както ще видим по-нататък, всеки, който обвинява Бога за нещастията си или за злото, става съдружник на злото. После ще видим, че Бог има по-дълбок план, който нито Сатана го е знаел, нито Божият Син, който е стоял отдясно. В тази много тънка съблазнителна реч, логична, донякъде разумна, Сатана е повлиял на многобройни интелигентни същества. Според Библията една трета от ангелите са последвали неговото слово. А то, както казах, изглеждаше много логично и с голямо красноречие, и в известен смисъл даже разумно. Сатана имаше искания и те изглеждаха в известен смисъл благородни.
Пак казвам: за първи път във вътрешната история на Вселената Бог беше обвиняван. Но това, което ще видим по-нататък, беше едно древно намерение на Бога, един изключително дълбок план. Никой не знаеше замисъла на Бога. Тогава, както казах, са присъствували много същества. Сатана е бил отсреща, Божият Син е бил отдясно, по него време е присъствувал и Учителят, отзад, той не е взел никакво отношение, през цялото време е мълчал. По-късно на едно място в лекциите казва Учителят: “В невидимия свят ме знаят за най-мълчаливия.” И това е вярно. Но по изключение Той слезе и изнесе впоследствие други неща.
С власт и красноречие тогавашният Луцифер, впоследствие Сатана, защото той вече се преобразява после, се обърна към Бога и живеещите ангели в Неговото присъствие със следната реч.
Сатана започна своята реч. Тя е следната:
О, Боже, безкрайно съм признателен – Сатана се обръща към Бога и всички същества – че мога да излея словото и пред Твоето Свято Присъствие (както виждате, всичко изглежда логично и точно) и пред твоите служители. Моите желания може да изглеждат несъвършени пред Лицето на една съвършена Вселена, но всички ние не можем да изявим Твоето съвършенство, защото нямаме Твоята мярка и дълбочина. – И после Сатана казва към Бога: Искам да съм подобен на Тебе и само Тебе признавам, но Твоето съвършенство за мен е неразбираемо и непостижимо. Всички искат да приличат на Тебе, на Твоята Святост, Мъдрост и Велико Съвършенство. Но кой може да докаже, че нашето абсолютно послушание към Тебе не Те удовлетворява и даже превъзнася. – Значи оттук започват вече тънките отклонения. Сатана казва на Бога пред всички небесни жители: Ние сме изцяло зависими от Тебе.
Това е изключителна реч. Тя се е състояла на Алфиола. Това е невидимото Слънце във Вселената, което управлява всички други Слънца – център на Космоса и на Галактиката въобще.
Значи: Ние сме зависими от Тебе и от тази голяма зависимост се зароди и нашето безпокойство, а безпокойството е бреме. Какво развитие може да има в един завързан ангел, защото зависимостта е въже. – Забележете колко мъдро и колко дълбоко. – Твоят Син отдясно – тука вече се обръща и към Неговия Син, става въпрос за Христос – не познава други правила, освен единствените, Твоите правила. Твоите правила и закони необходими ли са и за нас?
Сатана казва на Бога и небесните жители: Ние имаме вътрешното убеждение, че можем сами да се управляваме чрез мъдростта, която Ти си вложил в нас, и затова сме Ти признателни и Те обожаваме за това, което си вложил в нас. Ние всички живеем от Твоето изобилие. Но защо да нямаме свое изобилие и своя щедрост? – Сатана казва на Бога: Ние дължим на Тебе всичко, но не можем ли да бъдем независими и щастливи с това, което си вложил в нас? Защо не ни дадеш свобода и ние сами да открием своето щастие и своя път? Защо не чуеш нашата молба и ще пострада ли Твоето Величие от това, ако ни дадеш свобода и свободен избор, чрез която да извървим своя път и да изработим своето щастие? – И после Сатана казва:
Ние винаги ще почитаме Твоето безкрайно знание и всемогъщество. Има ли риск да бъдем оставени самостоятелни, защото нали Ти Великият си навсякъде? Нали всички сме Твои деца? Нямаш ли ни доверие, след като сме всички от възвишен род? Дай ни свободата. Нека да сме свободни. И каквото мислим, да го изразяваме свободно. Ние не искаме нищо друго, освен свобода. Да действуваме в свобода. Защото Ти си ни направил разумни, за да отговаряме за своите действия. Зависимостта е подчинение – той говори от името на една група ангели, които вече са били съгласни с него – и окови за нас. Освободи ни от Себе Си. Твоят закон на зависимост ни пречи и затова те моля, дай ни свободата, дай ни свободния избор. И ако Ти, Боже, ни обичаш, дай ни жадуваната свобода и покажи ни Своята безгранична доброта. Твоето могъщество е безпределно, а аз съм само едно малко дихание пред Теб – тука има и признание – което е произлязло от Твоята щедрост. Ако ни дадеш свободата, тогава плашиш ли се от нещо, Боже мой, защото Ти си Съвършеният. – И после: Боже, приеми нашата молитва и позволи ни да опитаме непознатото, и ако наистина ни обичаш, дай ни свободата.
Много небесни същества слушаха тази изключителна реч и оттук започна, както ще видим, после грехопадението. Райската градина е само последствие. Тези, които не умееха да слушат, се поддадоха на тази много тънка, красноречива и съблазнителна реч. И те не разбраха, че всъщност грехът, както постепенно след хиляди и милиони години се изясни, беше злоупотреба със свободата.
Значи не отделяне от Бога, защото кабалистичната дума за думата грях в еврейски език означава злоупотреба със свободата. Не отделянето от Бога, защото човек може да се отдели и да жадува абсолютната разумност и тогава той щеше да расте в Бога по един друг закон.
Значи грехът е злоупотреба със свободата,
с доверието
Но повечето небесни същества не умееха да слушат – после ще обясним какво означава думата слушане – но тези, които бяха с Божия Син и на Неговата страна, те умееха да слушат. Те познаваха тайната на думата “шема”. “Шема” е една дълбока еврейска дума. Една от най-дълбоките молитви на древните евреи започва с “Шема Израел”. Тази дума, дешифрирана по законите на буквите, означава “блаженото слушане”.
Тук не става въпрос само да слушаш с чисто сърце, а с цялата душа, с цялата любов на душата – това означава блаженото слушане – “шема”. Това е слушане, което те пробужда, а не онова обикновеното, което те приспива. Едното слушане те пробужда, а другото те приспива.
Това означава, че всеки, който умее да слуша, ще се превърне в Божествено същество, ще се преобрази. Всеки, който познава “шема”, който умее да слуша, той ще се преобрази, ще се превърне в Божествено същество, т.е. това, което е бил в първичната си същност. Това се отнася до човека.
Учителят казва: Слушащите Истината не умират. Тези, които умеят да слушат Истината, които я различават, те не умират. Това означава, че слушането е средство за придобиване на Истината и метод за преобразяване.
Както видяхте, това беше една реч с голямо красноречие, но и с голяма хитрост. Тази именно реч пося съмнението в милиони небесни, интелигентни ангели и същества. Това стана постепенно. След тази реч съмнението вече беше посято. И тези, които го приеха, оттук нататък съмнението започна да работи в тях много тихо, постепенно и то работеше, разяждаше тяхната атмосфера и така постепенно то развали небесните ангели, които му се поддадоха. Това съмнение работи и сега. Съмнението е закон за разяждане. Учителят го нарича “психически червей”, но това е друг въпрос.
Ако Сатана ти отнеме близките, жилището, ако ти запали колата и какво ли не ти направи, но ако той не може да ти отнеме радостта, трябва да знаете, че той е победен. Радостта, истинската радост е качество на петото тяло – Висшата Душа. Ако той това не може да ви го отнеме, ако не може да ви отнеме радостта, всичко друго може да ви е отнел, но ако не може да ви отнеме радостта, след време нещата ще ви се върнат седмократно. Това е библейски закон и вие ще израснете в Духа и после ще различавате неговите ходове, ходовете на Сатана. Но ако той може да ограби радостта ви, той посяга вече на безсмъртието на вашата душа и вие ставате смъртни.
При всички условия той атакува най-много радостта. Има хора, на които им е отнето почти всичко, но радостта не е отнета. Те са победители.
Вярата работи извън видимото, тя работи отвъд видимото. Учителят казва: С вяра трябва да живееш, а не със знание. Това определя ученика, определя истинския път. Това не означава, че вярващият трябва да се откаже от знанията, но трябва да знае кое е първично. Вярата е по-дълбока – казва Учителят – и от знанието, и от виждането. Всякакъв род ясновидство отпада тука. Тука става въпрос за нещо по-дълбоко. Вярата е по-дълбока и от знанието, и от виждането. Вярата общува с Бога, а не с ума. В най-лошия случай вярата общува с висшите същества. Говорим за истинската вяра, а не за вярвания. На най-високо поле вярата общува пряко с Бога, а в по-ниското си поле вярата общува с ангели, архангели, разумни същества, напреднали същества, които са живели в този свят, и така нататък.
Вярата е стихия, която се движи в петото тяло – т.е. Висшата Душа. Що се отнася до вярата на ума, тя е болна. Докато вярата на Висшата Душа означава зрялост. Тя свързва човека със стихията на Бога. Ето защо стихията на вярата разкрива същността на Бога. Когато вярата стигне своя абсолютен връх, своя апогей, тя разкрива същността на Бога.
Другият важен момент е, че вярата е сила, която вижда невъзможното. Ще дам един пример. Има хора, които казват: ” Аз вярвам, че ще оздравея, вярвам, че ще се подобря”, имат положителна мисъл, умът ги подвежда, те вярват с ума си и след време не само че не оздравяват, ами става още по-лошо. Някои казват: “Аз мисля, че ще оздравея”. Някои казват: “Какво ще кажеш, ще оздравея ли?” Всичко това означава съмнение.
Вярата има много строг начин на изразяване. Тя не работи с думите “ако” или “може би”. Вярата е нещо абсолютно. Умът не може да види в невидимото. Но вярата е сила – както казах – която вижда невъзможното.
Другият важен момент е, че абсолютната вяра се превръща в “шема”, т.е. абсолютно ухо, което слуша в света на Бога и на висшите същества. Това е един метод. Целият се превръщаш в ухо. Трябва да имаш абсолютна вяра, не говорим за 99%, при 99% всичко се разваля. При 100% вяра се превръщаш целият в слух. Няма нищо друго. Цялото ти тяло и очите ти стават ухо, и ръцете ти стават ухо, целият ставаш слух. Тогава проникваш и слушаш в света на Бога или в най-лошия случай в света на ангелите. Това ухо слуша само разумните неща и няма нужда да вижда, защото вярата прониква в Бога и тя е по-дълбока от всяко знание и от всяко ясновидство.
Със знание не можеш да проникнеш в Бога, а с вяра, която произхожда от любов. Със знание не може да проникнеш в Бога, може даже по пътя на знанието да си станал мъдрец, но ако нямаш тази вяра, ще се заблудиш, дори и когато си в известен смисъл и мъдрец. Аз съм дал примери преди, има мъдреци, които не са посветени. Такъв е Конфуций, мъдрец, но не е посветен.
Вярата е реалност преди знанието. Другият важен момент – вярата променя обстоятелствата. Вярата е такава сила, че привлича ангелите, а те управляват така наречените обстоятелства, условия, съчетания. Учителят казва какво значи условия, какво значи обстоятелства. Това са висшите, разумни същества. Това не е просто дума мъртва. Някои казват така: “Стана от само себе си, помогнаха ми.” – Това са съчетанията, които идват отгоре. Някои въпроси се разрешават така. Висшите разумни същества работят и това се нарича условия или обстоятелства.
Другият важен момент е, че вярата е врата към свръхестественото. Вярата те прави необикновен. Вече не си обикновен човек. Тука не говорим за възгордял се човек, а говорим за смирен човек, който влиза в необикновеното. Вярата е врата към свръхестественото. Лично аз съм проверил тази вяра стотици пъти – и когато живях в гората и преди да живея в гората, и много други пъти, но сега не искам да говоря за себе си. Защо не искам да говоря? Защото макар че моят опит ще помогне на много хора, аз съм избрал мълчанието по моя път, защото в мълчанието съм разбрал, че най-много израства доверието към Бога.
Има едни тихи вътрешни чудеса, ежедневни понякога, те се случват често, понякога са на най-различни степени, като се почне от обикновени, силни, необикновени и т.н. Имах възможността да преживея буквално в този живот стотици неща, както и да е, това е друг въпрос. Разбира се, имаше хора и които не ме послушаха, но това остава за тях. Някои от тях се разболяха, някои от тях заминаха в другия свят, някои се самоубиха, защото просто не изпълниха няколко думи, а законът на любовта не ми позволява да се натрапвам да искам да помагам. Просто казах, каквото трябваше и се оттеглих. Не можаха да чуят, защото нямаха идея за разумен живот.
И Учителят казва, че който е избрал неразумния живот, той няма “шема”. Той няма истинско слушане и оттам нататък вече те го повличат. За тези, които чуха, така само бегло ще спомена, една майка и една дъщеря, която беше от неизлечима болест болна, и Учителят пожела да помогнем, за шест минути болестта изчезна. Една жена с тумор в мозъка – за кратко време туморът изчезна, всички с подобни операции около нея умряха, но тази жена имаше “шема”, имаше някакво желание за разумен живот. Тя се яви само един път на моя лекция и аз разбрах, че това не е нейният път, и тя после си тръгна в църквите, защото нещата трябва да са естествени. Аз не държа хората да идват при мене неестествено. Както и да е, много такива случаи има, но те са нещо странично в моя път и аз не ги смятам за нещо важно, защото смятам други неща по-важни, за които ще говорим.
Другият важен момент. Вярата пренася невидимото във видимото. Това е вярата, която произлиза от неизменната любов, от неизменната любов към Бога. Тази вяра е свръхестествена. Тя звучи по-дълбоко от всяка музика, но тя е много скромна, много тиха и незабележима. Говоря за вярата на ученика. Тя не шуми. Не създава шумове, не създава шумна атмосфера. Тя е тиха, скромна и незабележима. Такъв е пътят на ученика.
Сатана в човека – искам да запомните този закон – това е големият стремеж към знание. Забележете, големият стремеж към знание откъде идва, от Сатана в човека.
Учителят казва: Избраните не са избрали знанието, те са избрали любовта и тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Значи избраните не избират знанието, те са избрали любовта. Те се стараят да постигнат абсолютно неизменна любов към Бога. И тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Това означава, че мъдростта се дава само на любовта. И ако искаш да бъдеш ученик, трябва да избереш Божествената Любов.
ОТГОВОРЪТ НА БОГА:
Бог слушаше речта на Сатана и Той слушаше с безкрайно дълбоко виждане и търпение. Защото Той има слушане, което е по-дълбоко от “шема”. Ватанската дума е “Айхама”, преди време загатнахме за нея. Тя не означава само Единство, а нещо много по-дълбоко, но това е друг въпрос…
След тази реч Бог насочи погледа си навътре и погледна в ангелите и във всички висши същества и Той видя тяхното колебание. Неговата Велика Любов и Святост бяха поставени под съмнение – тука става въпрос за милиони същества – и Той трябваше да реши как да постъпи. Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Лично аз съм видял изостанали същества на много други планети и звезди и съм разговарял с тях преди време, когато Учителят ме водеше на Марс, на Луната, на Венера, на Юпитер. Там също има лунни погребения, също има неразбиране, също не разбират тайната на покаянието, тайната на задгробния живот, тайната на вярата, като изключим адептите и посветените, които са малко и живеят там. Например на Луната живеят около сто и петдесет посветени от най-висока степен. Учителят конкретно е говорил за тези неща и те, разбира се, познават законите, но обикновените жители също страдат много, също имат много неразбирания, също имат много проблеми. Там има лунни погребения вместо земни. Там се смята за наказание, ако след смъртта човек не е предаден на огъня. Смъртта с огън е награда. Ако те изгорят, това е една награда, освобождава се душата, за да осмисли своя път. Но когато човек е живял лошо, той е наказан, когато умре, да бъде придружен там от своите приятели и близки. Да го придружат, да видят с кой са общували и е погребан в лунен гроб, където няма огън, защото той трябва да изстрада всичко в себе си, в своето астрално тяло, и постепенно ако обича разумността, ще се пречиства и ще се освобождава, но това са други неща. По този въпрос аз много малко знам, докато Сведенборг в тази област е говорил много. Аз имам само някакви четири-пет посещения, тъй като Учителят ме спря, докато Сведенборг има осем тома небесни мистерии където описва с много подробности много от тези неща. Но това е друг въпрос.
Бог трябваше да реши как да постъпи. Както казах, Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Ако пък беше унищожил Сатана в мига, тогава съвсем друг род смърт щеше да проникне в цялата Вселена и към Бог щеше да има страхопочитание, обаче нямаше да има към Него благоговение. Щеше да има страх, но не оня мъдрият страх. Защото мъдрият страх означава благоговение. А неразбраният страх е болест.
Но както се знае, Бог винаги решава въпросите по един единствен начин, с Божествена Мъдрост, съчетана с Любов. Това е Неговият начин. При това условие винаги се взима абсолютно правилното решение. Тука никога няма грешка, няма изключение. Когато Любовта е съчетана с Мъдростта в човека, той също винаги ще взима най-правилното решение.
От Библията знаем, че Сатана е имал достъп до Земята. Самият той е пожелал, след като Бог му е дал свободата, той е пожелал да има и достъп до Земята. Защото заради свободата вече Бог трябваше да даде свободен избор. И Бог му даде да контактува с жителите не само на Земята, но на всички сътворени светове. Бог вече му позволи да контактува с всички сътворени светове, защото вече въпросът за свободата беше решен. Разбира се, Учителят казва, че имаше таен разговор между Бога и Христос – това е съвсем друга тема – но Бог попита Христос дали гласува за свободата и Христос гласува. На тайно събрание на Всемирното Братство Христос гласува и след време Той трябваше да слезе да изкупи всичко, което се случи в името на свободата, всички злоупотреби. Той вече имаше дълг, Той вече беше длъжен, нямаше избор, Той трябваше да слезе на земята, за да изкупи това гласуване, това одобрение на свободата. Това е друг въпрос.
Нашите прародители, които бяха по това време на Земята, бяха предупредени. За тях можеше Бог да направи само едно нещо, да ги предупреди. Бог ги предупреди за опасностите, които щяха да дойдат, но както знаем, само с един въпрос от Сатана Адам и Ева бяха разколебани във вярата си към своя Творец. Беше достатъчен само един въпрос. Нямаше нужда от два. Бяха предупредени за дървото, но те сгрешиха. Сатана им каза – в Битие, трета глава, пети стих в Библията – аз ползвам Библията, която е ползвал лично Учителят, и затова цитирам точно нея, защото, според Учителя, това е една от най-близко преведените Библии, от най-точните, тя е от предния век, една стара Библия, това е друг въпрос.
Буквално е казано следното, Сатана им казва: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в който ден ядете от него – става въпрос за дървото на познанието – ще се отворят очите ви и ще бъдете като богове. – Така. Те бяха предупредени, но нямаха “шема”, нямаха истинското дълбокото слушане. Защо? Защото те пожелаха в себе си неразумния живот. Това означава, че всеки, който пожелае този неразумен живот, той вече няма уши, той чува, но не слуша. Всеки, който е избрал неразумния живот, ти можеш да му говориш цял ден, цял живот може да искаш да му помагаш, но той даже не може да разбере, че молитвата е изключително важна.
Най-важното нещо на този свят е молитвата и молитвеният дух. И колкото повече проблеми има един човек, толкоз повече молитва трябва, толкоз повече енергия трябва да даде. Значи той избра неразумния живот и вече изгуби нещо от слуха си. Чуваше но не умееше да слуша, вече не можеше да различава. Да пожелаеш да бъдеш като Бога е много голяма примка. Защо? Защото ако си богоподобен, тогава няма нужда да имаш отговорност пред някакво върховно същество. Почваш да мислиш, че ти си всичко и нямаш нужда от отговорност. Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват. Обаче истинското осигуряване се намира в познаването на Истината, придобиването на Истината и виждането на Бога чрез абсолютна вяра.
Идеалът на злото е да няма отговорност. Ако има някои между вас, които да бягат от отговорност, искат да минат някак си незабелязано, да не носят отговорността на любовта, на доброто, въобще отговорност към света, към хората, към децата и т.н., малко или много те се свързват с идеала на злото. Те сключват договор със Сатана. Затова Учителят казва, че ученикът не бяга от отговорност. Той не се страхува да носи отговорност и я носи дори когато това е опасно за живота му.
Когато злото бяга от отговорност, кармата му расте. Когато човек бяга от отговорност, кармата му расте, защото той просто хитрува, обаче няма да може да избегне кармата.
И така, злото предложи на Адам и Ева един много привлекателен и непознат свят. Това се намира в думите: Ще бъдете богове. Това беше един много привлекателен и непознат свят и те искаха да го опитат, след като той им каза: Ще бъдете богове. Ако трябва да кажа за себе си, ако Сатана на мен беше ми предложил да опитам от това дърво и че ще стана Бог, аз щях да му кажа: Я първо ти опитай и ми докажи. Ако ти станеш Бог, може да помисля. – Но това е друг момент.
Значи: ще бъдете богове, т.е. господари на себе си, независими. Те го послушаха и заедно с него оглупяха, защото в това желание за независимост от Бога е много тънко скрита гордостта. Който иска да бъде независим от Бога, трябва да знае, че в това желание е много тънко скрита гордостта, както ще разберем по-нататък. А за гордостта беше определено само едно дърво, дървото за познанието на доброто и злото, дървото на скръбта.
За смирението е определено друго дърво, това е друг въпрос. Независимостта от Бога е на първо време отклонение, след време самоубийство и т.н. Който иска да е независим от Бога, Бог може и да му даде независимост, особено ако много желае,
но това е метод, който се превръща в отклонение и в самоубийство. Независимостта от Бога е избиране на смъртта. И Адам, и Ева станаха от този момент смъртни. Понеже избраха независимост, те станаха смъртни. Ще обясня:
Зависимостта е естествен закон във Вселената. И всички са зависими. Включително и най-великите Учители, и Учителят, и Христос, и 24-те Старци са зависими. Но да разбереш своята зависимост по правилен начин, значи да бъдеш истински свободен. Трябва да разбереш своята зависимост, от кого да бъдеш зависим, а когато си от Бог, това означава да си зависим от Абсолютната Разумност, това значи да ставаш все повече свободен, защото свободата е на много степени, но във всички степени тя дава красота и в човека се развива истинският Божествен разум.
По друг начин казано: ние сме свободни дотолкова, доколкото следваме Абсолютната Разумност. Това се отнася и до волята на човека. Колкото повече волята следва Абсолютната Разумност, толкова е по-свободна. Познавам много хора с парализирана воля. Те искат свобода, но нарушават ежедневно законите на разумността и волята им е все повече парализирана. При някои е дотолкова парализирана, че ще ни отнеме много време да обяснявам, а това е друг въпрос.
Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Ние си мислим, че сме свободни и можем да правим всичко, можем да посягаме на живота на други същества, на животни, но ние винаги грешим. Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата.
Сведенборг казва, че тези, които вярват в себе си, те изгубват развитието си. Много хора казват, че вярват в себе си и че трябва да вярваш в себе си. Той го обяснява много хубаво. А тези, които вярват в Бога, знаят, че когато обичат и когато са разумни, това е Бог в тях. Те намират изходен път, те израстват. А онези, които вярват в себе си, Бог ги оставя. Те смятат, че самите те обичат, че самите те са разумни и че дори могат да раздават правосъдие…
Злото съществува, защото Бог е Любов и за да можем да Го познаем като Любов. Любовта дава свободата и по пътя на свободата съществата ще разберат Неговата Любов по един правилен начин. И те ще се завърнат при Бога с любов, не от страх, защото Бог може да порази Сатана в един миг, но всички същества щяха да имат страх от Бога. Но планът на Бога е друг: Те ще се завърнат по закона на свободата със съзнателна любов към Бога. Това означава, че любовта ще победи всичко. Учителят казва, че злото е временно, то не е нещо съществено. Когато космосът се организира, злото ще отпадне. То въобще няма думата и сега. Но когато злото организира космоса, когато хората го победят чрез любовта, то ще отпадне, защото поначало не е нещо съществено.
