Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Днес е международен ден на прегръдката. Добър момент да се замислим върху няколко важни аспекта - изразяването на близост, доверие и любов, но също така да бъдем предпазливи от превръщането на прегръдката в ежедневен маниер.Съкровенолюбящата прегръдка е израз на най-топлите вътрешни чувства, които две души споделят. Съчетана с фино докосване, нежност и безмълвен поглед - една прегръдка може да обмени между двама - наситена същина, защото в истинската прегръдка тече любов, което значи, че тече и Бог, защото Бог е Любов. Самата прегръдка обаче не е Любов, но през нея тече Любовта.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) казва: “Целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Любовта е нещо велико в света.”
Когато говори за прегръдката Учителя акцентира, че тя има смисъл само тогава, когато човек придобива нещо и дава за пример Слънцето, което ни прегръща и дава живот. Но Учителя предупреждава: “И змията може да прегръща, но тази прегръдка не дава нищо. Всяка прегръдка, която внася Божествения живот, носи благословение за човека. Всяка прегръдка, която не внася Божественото, носи зло за човека. Същото се отнася и за погледа. Ако погледът внася Божествения живот, това е благословение за човека; ако не внася този живот, това е зло.”
И казва Учителя: “Не е лошо нещо целувката и прегръдката. Благословение е да прегърнеш човека, но трябва да знаеш как. Прегръдката от Божествено гледище трябва да внесе живот. Внесе ли, тя е Божествена, не внесе ли живот, тя е една обикновена прегръдка. Могат да си я имат хората, но на нея не може да се разчита.”
Днес много хора са превърнали прегръдката в рутина, в част от ежедневния си маниер по време на срещи дори с хора, които не познават. Тук има нещо опасно, което не трябва да се забравя: При прегръдката става преплитане на аурите, затова окултните ученици знаят, че трябва да са предпазливи - те не навлизат веднага и винаги в прегръдка, защото прегръдката може да се окаже мост за нисши астрални същества, които да нахлуят в твоята аура и да ограбят енергията ти. Окултно правило е при разговор да се спазва дистанция.
Ако разгледаме прегръдката в един по-дълбок смисъл, следва да се замислим за това - способни ли сме днес да прегърнем страданията и предизвикателствата на живота, които сам Бог ни изпраща за да ни възкачи в развитието? Имаме ли силата на волята..., натрупали ли сме доверие и разбиране, с които да прегърнем страданията си с Любов? Много е важно всеки искрено да зададе този въпрос пред себе си, защото само осмисленото страдание се одухотворява. За да прегърнем страданията си с Любов, първо трябва да ги обгърнем с нашата Благодарност и осъзнаване, защо са дошли. Тогава ще имаме възможността и да разбираме спасителното Слово, което е Дарът в този свят. Когато имаме Благодарност и Любов - Словото е, което ще ни прегърне.
Елеазар Хараш казва в този ред на мисли следното:
“Радостта лесно я прегръщаме, но мъката също трябва да се прегърне, защото е част от Пътя – те са част от Единството на Живота, не трябва да се делят. В този свят израстваме чрез грешките, чрез страданията – така се учи човечеството, чрез мъките. Това, което мъката носи, щастието въобще не може да го даде; щастието е бедно.”
И казва Елеазар: “Когато се срещнат двама Мъдреци, никога няма противоречия – прегръщат се две Слънца, прегръщат се две Сияния, прегръщат се Почит и Почит. Даже няма уважение, уважението е по-ниска дума: дълбока Почит към скрития Живот, към скрития Бог в тозИ човек. В дълбокия истински разговор няма илюзии, няма ум: това е разговор между Дух и Дух – или Дух и Душа.”
Когато навлезем още по-дълбоко и миситично в темата за прегръдката, Словото ни разкрива нови хоризонти на Божието проявление:
Елеазар Хараш: “Когато Христос и Юда се прегръщат и между тях има последна мистична целувка, това е тяхна стара тайна. И не случайно мистична прегръдка. Може ли Христос да целува предател? Няма предател там. Може ли да му каже „приятелю”? Ами Юда ще го нарича ли „Рави”, Учителю? Всичко е толкова съвсем друго и то по законите на Истината. Тук има последна среща и последна мистична прегръдка и целувка. Това си е тяхна скрита тайна, много красива. Древен Учител и древен ученик от мистериите на Египет се срещат и се прегръщат за последно на Земята, поради замисъла на Бога, защото просто Бог иска така. Предатели не се прегръщат, а само хора, които си имат своя тайна. И не случайно, докато другите ученици трудно са разбирали Христос, то Юда спокойно му казва: Аз знам кой си ти.”
Хераклит казва: “Бог е едновременно и война, и мир, ден и нощ, изобилие и глад. Противоположностите са приятели; те се прегръщат, те си помагат и накрая те така се сливат, че в тях израства Бог.”
