Търси

Поп Богомил: Всеки компромис с Истината е грях. Духът на Истината наблюдава твоя живот (ЛЕКЦИЯ на Елеазар)

Още по темата ...
Ватанският език

Елеазар: Ватанският език се състои от 61 букви-духове. С тях се минава от един свят в друг (+ВИДЕО)

Виж повече
Елеазар

Елеазар: Бог е в целостта и Единството на нещата - винаги Тоталност, а не разделение (ВИДЕО+пълен текст)

Виж повече
Антон Дончев

Акад. Антон Дончев: Идеите на Богомилите се превръщат в основа за събуждането на човечеството (ВИДЕО)

Виж повече
26.11.2022 г.
7227
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Според Боян Магът, понякога разумните разсъждения са път да оглупееш. Защо? - Защото Духът на Истината наблюдава твоя живот, а не твойте разсъждения, твоите криви пътечки. Разсъжденията на всяко лицемерно същество водят до отделянето от неговата собствена душа.

Например: Презвитер Козма е искал да бъде приет във вътрешния кръг на богомилите. Казвал е: Щом сте чисти, защо не излезете да покажете на хората Истината? Защо не дойдете на диалог и на спор? - Това е подход на ума.

Презвитер Козма е бил отстранен и понеже е нямал благородство, той си е останал православен, ограничен и е станал критик. Самата критика му показва, че той е бил недостоен и си има причини да бъде отстранен.

Боян Магът казва: Аз съм видял много души, които са потънали в морето на скръбта със своите разумни, логични разсъждения. И казва: не са разумните разсъждения, които водят към вечната Истина.

Богомилите казват: Злото не прави нищо друго, освен да проявява своето несъвършенство. Злото няма собствено битие. То присъства само там, където вярват, че то е зло. Това означава, че злото присъства само в опороченото съзнание. В чистото съзнание злото е мъртво. Когато злото е влязло в ума на Луцифер, той го е приел, защото е търсил свобода от нов тип. Това, което ви изнасям, са ръкописи от богомилите, просто самото тяхно учение, а не общи приказки, както Презвитер Козма и другите.

Тези, които са умирали на кладата, както казах, са оживявали в своя Дух и с това са оживявали в Бога. Те често казвали: “Господи, колко е хубава смъртта!” Но това важи само за търсачите на Истината. Не може Бог да извика на кладата един обикновен човек, например презвитер Козма, един от критиците на богомилите, дето даже ги нарича богонемили; но то е точно мили на Бога. Такъв човек няма полза да бъде горен, той ще бъде горен в бъдеще. Тези, които навлизали в огъня на кладата с любов към Бога, усещали толкова дълбок покой, че не могли да го опишат, защото Бог прониквал в тях. Защото там, където има идея за истината, Бог навлиза.

На кладата Бог се сливал с тях и ги изпълвал със Себе Си, а това означава победа над външния огън. Та нали Той Самият ги очаквал на кладата; нали Той създал инквизицията и кладата; нали Той направил всичко това, за да вземе верните, избраните при Себе Си. И Той ги взел, както е бил и Неговия план – пресял ги на кладата и ги взел при Себе Си. Тук трябва да допълня, че от втората степен – вярващи богомили, несъвършените, също хиляди са горели. Има един случай във Франция, само за една вечер, на една и съща клада сто осемдесет и трима човека, и между тях много жени. Значи, една голяма част от вярващите са се отказали, но една голяма част са изгорели, защото са имали идеята.

Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо в света и с нищо в живота. Тази среща надминава и света, и живота като идея, защото човешкият Дух е нещо повече от живота. След време ще говорим на тази тема специално, тя е обяснена от един много дълбок посветен, Майстер Екхарт. Защото Меркаба, самото това тяло, самата Любов е нещо много повече от живота. Тя е създала живота, но е повече.

Кладата е тотално извън човешкото разбиране, тя е идея на Бога. На тази клада Бог завладява човека със Своята Любов и с Великия си Мир. Бог познава своите, а кладата е тяхната награда. В тази връзка Учителят казва: “Най-лошото нещо в света е, когато хората искат да избегнат страданията”. Разбира се, те пак ще дойдат, но не винаги ще дадат на човека най-ценното, не винаги ще изработят в човека онзи велик Огън, защото хората не умеят да ги посрещат. Значи, кладата е голямата награда. Той ги превръща в нови същества, същества на мир и любов. Тук няма нищо общо с подписи и декларации за мир, тук става въпрос за нещо съвсем друго. Бог ги превръща в нови същества, истински същества, изтъкани от мир и любов. Такъв човек няма нужда да подписва декларации за мир, той просто е в мира; тези, които нямат мира, може да подписват.

Не всеки е бил достоен за тази чест, да бъде преобразен. Защо? Защото човек дълго трябва да е жадувал за Любовта и мира, трябва да е създал условия в себе си, за да бъде повикан на кладата и преобразен.

Изгарянето на кладата е едно завръщане в реалността, която е била преди Сътворението. Изгарянето е изгаряне на стария свят, на стария начин на мислене и зараждането на новия свят – светът на Духа и душата, както казах мир и любов. Душата е любов, Духът е велик мир, велик покой.

Изгарянето е замисъл на Бога. Инквизицията няма нищо общо с това, тя е само една ръка, един посредник, един инструмент на Бога. То е придобиване на космическото съзнание, съзнанието за истинско братство. Това означава, че кладата е едно тайнствено пътешествие към истинския Център на твоята собствена същност, към Самия Бог. На кладата се е осъществявало едно велико и мълниеносно посвещение, по друг начин казано – осъществявала се е истинската среща на човека с Бога.

За богомилите на кладата се е решавал най-важния въпрос – победата на доброто над злото, и то окончателната победа. Става въпрос за абсолютното добро, истинското добро, не човешкото. В света и в живота винаги е имало една голяма опасност –това е псевдотърсенето на Истината. За съжаление, такова търсене има и сега. При богомилите не е било така. За тях на кладата се е осъществявала най-щастливата смърт, защото малко са тези, които могат да имат щастлива смърт. За богомилите това е просто истинската църква, истинските християни, приемниците на Христос, на Христовата вяра в най-чистия смисъл. Наречени са ЦЪРКВАТА НА ДУХА, това означава богомили. Именно на кладата, според тях, човек придобива ново небе и нова земя. Именно на кладата се изхвърля човешкия начин на мислене, човешкият начин на живот, които могат иначе да траят хиляди и милиони години. И Боян казва (както съм ви казвал, Учителят казва за Боян, истинският ръководител на богомилите – Боян Магът и поп Богомил – те двамата са архангели, от архангелската йерархия); Боян казва: “Най-същественото в живота е чистото духовно търсене, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан. Това е чистото духовно търсене.

Чрез инквизицията Бог изпитваше вярата на своите избраници. Тук за Бога смъртта нямаше никакво значение. За Него имаше значение неизменността към Него, неизменността към Истината – това е, което разбраха богомилите. (След време, от всички източници, от всички богомилски книги – около стотина – ще направя една есенция и ще издам богомилска книга, защото тук не можем да говорим само за богомилите. Тези, които обичат тази тема, ще имат на разположение много идеи). Който от богомилите устоеше на кладата, той щеше да намери в нея срещата си с Бога. Иска се един устой, този устой го дава Истината. Щом обичаш истината, тя ти го дава. Можеш да живееш в несигурен свят, но си сигурен – това е устоят. Значи, не трябва да чакаш осигурен свят, защото сигурният свят е Духът, неизменността. Само там има сигурност, а когато си в Духа, няма значение в колко несигурен свят си или в кой ад си, тези неща са вече без значение. Понеже те устояха на кладата и постигнаха среща с Бога, с това богомилите откриха всичко, което им е липсвало в процеса на хиляди години на търсене на Истината. На кладата, при срещата с Бога, тази липса беше запълнена, явява се вече истинската пълнота на живота.

Поп Богомил казва: “Всеки компромис с Истината е грях”. Любовта към Истината, това е много точно казано – не желание за Истината и не жажда, защото желанието обикновено иска да притежава, а именно точно казано е – любов към Истината. Любовта към Истината е пътят към Истината.

Боян казва: “Човекът е съставен от една велика Божественост и в най-голямото изпитание той трябва да я открие в себе си”.

Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12