Например: Презвитер Козма е искал да бъде приет във вътрешния кръг на богомилите. Казвал е: Щом сте чисти, защо не излезете да покажете на хората Истината? Защо не дойдете на диалог и на спор? - Това е подход на ума.
Презвитер Козма е бил отстранен и понеже е нямал благородство, той си е останал православен, ограничен и е станал критик. Самата критика му показва, че той е бил недостоен и си има причини да бъде отстранен.
Боян Магът казва: Аз съм видял много души, които са потънали в морето на скръбта със своите разумни, логични разсъждения. И казва: не са разумните разсъждения, които водят към вечната Истина.
Богомилите казват: Злото не прави нищо друго, освен да проявява своето несъвършенство. Злото няма собствено битие. То присъства само там, където вярват, че то е зло. Това означава, че злото присъства само в опороченото съзнание. В чистото съзнание злото е мъртво. Когато злото е влязло в ума на Луцифер, той го е приел, защото е търсил свобода от нов тип. Това, което ви изнасям, са ръкописи от богомилите, просто самото тяхно учение, а не общи приказки, както Презвитер Козма и другите.
Тези, които са умирали на кладата, както казах, са оживявали в своя Дух и с това са оживявали в Бога. Те често казвали: “Господи, колко е хубава смъртта!” Но това важи само за търсачите на Истината. Не може Бог да извика на кладата един обикновен човек, например презвитер Козма, един от критиците на богомилите, дето даже ги нарича богонемили; но то е точно мили на Бога. Такъв човек няма полза да бъде горен, той ще бъде горен в бъдеще. Тези, които навлизали в огъня на кладата с любов към Бога, усещали толкова дълбок покой, че не могли да го опишат, защото Бог прониквал в тях. Защото там, където има идея за истината, Бог навлиза.
На кладата Бог се сливал с тях и ги изпълвал със Себе Си, а това означава победа над външния огън. Та нали Той Самият ги очаквал на кладата; нали Той създал инквизицията и кладата; нали Той направил всичко това, за да вземе верните, избраните при Себе Си. И Той ги взел, както е бил и Неговия план – пресял ги на кладата и ги взел при Себе Си. Тук трябва да допълня, че от втората степен – вярващи богомили, несъвършените, също хиляди са горели. Има един случай във Франция, само за една вечер, на една и съща клада сто осемдесет и трима човека, и между тях много жени. Значи, една голяма част от вярващите са се отказали, но една голяма част са изгорели, защото са имали идеята.
Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо в света и с нищо в живота. Тази среща надминава и света, и живота като идея, защото човешкият Дух е нещо повече от живота. След време ще говорим на тази тема специално, тя е обяснена от един много дълбок посветен, Майстер Екхарт. Защото Меркаба, самото това тяло, самата Любов е нещо много повече от живота. Тя е създала живота, но е повече.
Кладата е тотално извън човешкото разбиране, тя е идея на Бога. На тази клада Бог завладява човека със Своята Любов и с Великия си Мир. Бог познава своите, а кладата е тяхната награда. В тази връзка Учителят казва: “Най-лошото нещо в света е, когато хората искат да избегнат страданията”. Разбира се, те пак ще дойдат, но не винаги ще дадат на човека най-ценното, не винаги ще изработят в човека онзи велик Огън, защото хората не умеят да ги посрещат. Значи, кладата е голямата награда. Той ги превръща в нови същества, същества на мир и любов. Тук няма нищо общо с подписи и декларации за мир, тук става въпрос за нещо съвсем друго. Бог ги превръща в нови същества, истински същества, изтъкани от мир и любов. Такъв човек няма нужда да подписва декларации за мир, той просто е в мира; тези, които нямат мира, може да подписват.
Не всеки е бил достоен за тази чест, да бъде преобразен. Защо? Защото човек дълго трябва да е жадувал за Любовта и мира, трябва да е създал условия в себе си, за да бъде повикан на кладата и преобразен.
Изгарянето на кладата е едно завръщане в реалността, която е била преди Сътворението. Изгарянето е изгаряне на стария свят, на стария начин на мислене и зараждането на новия свят – светът на Духа и душата, както казах мир и любов. Душата е любов, Духът е велик мир, велик покой.
Изгарянето е замисъл на Бога. Инквизицията няма нищо общо с това, тя е само една ръка, един посредник, един инструмент на Бога. То е придобиване на космическото съзнание, съзнанието за истинско братство. Това означава, че кладата е едно тайнствено пътешествие към истинския Център на твоята собствена същност, към Самия Бог. На кладата се е осъществявало едно велико и мълниеносно посвещение, по друг начин казано – осъществявала се е истинската среща на човека с Бога.
За богомилите на кладата се е решавал най-важния въпрос – победата на доброто над злото, и то окончателната победа. Става въпрос за абсолютното добро, истинското добро, не човешкото. В света и в живота винаги е имало една голяма опасност –това е псевдотърсенето на Истината. За съжаление, такова търсене има и сега. При богомилите не е било така. За тях на кладата се е осъществявала най-щастливата смърт, защото малко са тези, които могат да имат щастлива смърт. За богомилите това е просто истинската църква, истинските християни, приемниците на Христос, на Христовата вяра в най-чистия смисъл. Наречени са ЦЪРКВАТА НА ДУХА, това означава богомили. Именно на кладата, според тях, човек придобива ново небе и нова земя. Именно на кладата се изхвърля човешкия начин на мислене, човешкият начин на живот, които могат иначе да траят хиляди и милиони години. И Боян казва (както съм ви казвал, Учителят казва за Боян, истинският ръководител на богомилите – Боян Магът и поп Богомил – те двамата са архангели, от архангелската йерархия); Боян казва: “Най-същественото в живота е чистото духовно търсене, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан. Това е чистото духовно търсене.
Чрез инквизицията Бог изпитваше вярата на своите избраници. Тук за Бога смъртта нямаше никакво значение. За Него имаше значение неизменността към Него, неизменността към Истината – това е, което разбраха богомилите. (След време, от всички източници, от всички богомилски книги – около стотина – ще направя една есенция и ще издам богомилска книга, защото тук не можем да говорим само за богомилите. Тези, които обичат тази тема, ще имат на разположение много идеи). Който от богомилите устоеше на кладата, той щеше да намери в нея срещата си с Бога. Иска се един устой, този устой го дава Истината. Щом обичаш истината, тя ти го дава. Можеш да живееш в несигурен свят, но си сигурен – това е устоят. Значи, не трябва да чакаш осигурен свят, защото сигурният свят е Духът, неизменността. Само там има сигурност, а когато си в Духа, няма значение в колко несигурен свят си или в кой ад си, тези неща са вече без значение. Понеже те устояха на кладата и постигнаха среща с Бога, с това богомилите откриха всичко, което им е липсвало в процеса на хиляди години на търсене на Истината. На кладата, при срещата с Бога, тази липса беше запълнена, явява се вече истинската пълнота на живота.
Поп Богомил казва: “Всеки компромис с Истината е грях”. Любовта към Истината, това е много точно казано – не желание за Истината и не жажда, защото желанието обикновено иска да притежава, а именно точно казано е – любов към Истината. Любовта към Истината е пътят към Истината.
Боян казва: “Човекът е съставен от една велика Божественост и в най-голямото изпитание той трябва да я открие в себе си”.
Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.
Елеазар Хараш