Търси

Перица Георгиев - Кану: Единството между хората е в Трансцеденталното, Божественото (ИНТЕРВЮ - видео+пълен текст)

Още по темата ...
Здраве

Елеазар Хараш: Най-надеждната защита срещу ударите на съдбата е Любовта към Бога (ВИДЕО+пълен текст)

Виж повече
Dendera Egipet

Зор Алеф: По времето на Древен Египет се срещаме не директно със Синовете на звездите, а с техните генетични наследници - атлантите (ВИДЕО)

Виж повече
Учителя Беинса Дуно

Учителя Беинса Дуно: Светлината не се бори с тъмнината. Тя само изгрява.

Виж повече
03.02.2022 г.
2949
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Перица Георгиев - Кану (Пепси): Стремежът е вътрешният плач на Сърцето към Бога (ИНТЕРВЮ - пълен текст + ВИДЕО)


 

Здравейте, Перица Георгиев!...

Радвам се, че с вас днес ще споделим Слова с нашите зрители.

В началото искам да ви попитам: Кое е това, което ни събра днес Заедно?

То Е, което ги събира всички. То е Оня, който ги събира хората. Той ни събра днеска. Нема нищо случайно.

 

Да.

…Така, да.

 

Живеем във време, в което хората външно изглеждат много разделени, има много противоречия в света, във всички сфери, но всъщност има Едно нещо обаче, което продължава да ни свързва.

Това нещо, което ни свързва сега е нещо, което ни е свързвало винаги. То е Безвремието.

 

Транседенталното ни свързва и ќе ни свързва. Щото, хората, Единството по между хората е в Трансцеденталното, Божественото. И У Него сме Заедно…всички, без разлика на нация, религия и т.н.

 

Ние сме у Единство само у Господа! Само у Бог сме в Единство!

 

“Кога ќе дойдеме со Него, Он всички ни свързва.”

(Когато сме в Него, Той всички ни свързва.)

 

Но това Единство То е вътре в Самият Бог, а външно тук сякаш в днешно време хората са забравили това Единство? И кои са първите неща, които трябва да следват, за да Го възстановят?

Да следват, значи да Го открият Бог в себе си.

 

Кога Го ќе намерят Божественото в себе, ќе Го открият вътрешното Единство с всички и с всичко, не само с хората: и с животните, с птиците, с дърветата, с цялото Съществуване.

Тогас, ќе усещаме Единство с всички и с всичко.

 

И хищен е страха. Страхът и невежеството е Оня, кой ни разделя.

To e веке много адници (единици) години така, за да има Игра. Иначе няма да има Игра. Няма да има Сътворение ако го няма не-Единството.

 

Кой има нужда от тази Игра?

Ние. Всички имаме нужда от тази Игра, за да сме тук.

 

Ние имаме нужда да играем тая Игра, за да Го Открием Единството!

 

Тая Игра е спретната, заради Великото Откритие на Божията…Божието Единство Е Любов у нас! Трябва да минем всякакви фази в живота, за да дойдем до “Откритие на Единството” дека всички сме Едно…Едно Голямо Сърце!

 

Ама, то ние ако успеем да го направим тук на Земята, това би означавало да реализираме Царството Божие на Земята.

То е значи, да Го Проявим Единството в материалният свят по Негов начин, по Неговата Воля.

То е, що вика Христос:

“Не моята Воля, а Твоята да бъде!”

Той е Единството - “Не моята воля, а Твоята да бъде!”

 

Да се откажем от нашата отделност, от нашата воля, а да приемем Божията Воля! Како Он ќе каже!

Що викат:Ал-хамду ли-ллах“(ٱلْحَمْدُ لِلَّٰهِ) “Слава Богу, благодарение на Бога, хвала на Аллах!” Значи, “Да биде Твоята Воля!”

 

Да. Някои хора ще кажат “много е идеалистично, много е ефимерно”.

Възможно ли е на земно ниво, тук в плътната материя, да се реализира това?

Да. Обаче не в плътната материя. Затова, защото плътната материя е творба, коя ни разделя всъщност. Самата материя ни разделя: като материални тела сме различни, материално сме разделени, со пространството, со времето, нали?

То са все някои неща кои ни разделят. Обаче Единството е отвъд материята всъщност.

 

Обаче материята няма да съществува ако няма Бог!

Тоест, ако го няма това Трансцендентално Единство няма нищо, никой да съществува от нас.

Цялата тази разделена вселена, всички тия същества малки, каквито и да са, няма да съществуват ако Го няма Тоя Древният Източник на всичко.

 

Този, Който е Вдъхнал Живот.

Да, да. Който е Сам(ият) e Живот!

 

Добре. Аз съм си мислил понякога, че Земята като училище, нали за Душите,

Да.

 

…е само трамплин да се реализират високите степени на съзнание в други светове. Или е възможно високите степени на съзнание да се реализират тук на Земята?

Високите степени на съзнание хем са на Земята, хем не са на Земята.

Тука веке влизаме у (някои каже) парадокса, нали?

Обаче парадоксът е неизбежен, затуй що високите светове хем са на Земята, хем не са на Земята. Моето тело е на земята, обаче кога го изживявам това да кажеме съзнание, я не съм на земята.

Това съзнание изобщо не е земно. То е отвдъд тялото, отвъд ума, отвъд сетивата - не докосвам, не виждам, не чувам - “съм на друго место”. Даже не се знае дали е място изобщо.

 

Ето защо, може би една от най-опасните лъжи в този свят е, че “човек е тялото”.

Да, да.

 

А всъщност…

Едно от първите неща е дека не сме това тело. Обаче, ние идваме в това тяло и това тяло носи цялата наша житейска история, нали? Това тяло - како съм се родил, како съм бил, каква фамили ми дали…бля, бля, бля…цялата приказка.

Обаче тая приказка и това тяло всъщност не си ти.

 

Ти не си приказка и не си тяло!

 

Хайде, можем да кажем, че тялото е донякъде това, което е израснало, което сме посяли в предходно прераждане?

Да. Тия тела сме ги вземали по…кармически тела, нали, ги носим, от друго време. Искали сме да правим някакви неща и сме ги вземали тия тела и сме дошли тука. Обаче ни е сложена една специална забравна - одеяло на главата и сме забравили всичко и дойдеме тука… “Мее…!” - не си спомняме нищо!

 

Кои са ключовете, които отключват това було на Забравата? И до колколко е допустимо? Защото Бог, за да я сложи…

Да.

 

…тази Забрава…

Да, да.

 

…има Идея, Замисъл?!

Абсолютно! Абсолютно!

 

То е нужно да съществува Забравата и булото - ние трябва да забравиме иначе няма да можем ги правим тея неща. И ако много се сетиме изведнъж, на много прераждания, и на много такива неща, може да полудеем. Човешката психика не е подготвена за всички тия неща да ги знае, да ги вижда, да ги изживява. Нямаме такъв капацитет моментално (на най-голям дял от хората не се дава), защото това було е нужно за наше здраве и за да може да функционираме. То е също много полезно. Аз не съм срещу тия работи.

Всичко си е точно направено както си трябва. Он Си знае Работата, защо ги позволява тия неща, които се случват.

 

Някои хора, нали, ще направят връзка, ще кажат: Ето, човек използва едва, официално, 5% от мозъка си, но мозъка има ли връзка със съзнанието? Защото, нали, преди малко споменахте, че съзнанието няма връзка с материята?

Мозъкът е като една антена за съзнанието.

 

Но не е самото съзнание?

Не е самото съзнание.

 

Мозъкът е антена за съзнанието, с което се свързва.

 

Зависи какви болтчета работят у мозъка и съзнанието се отразява по такъв начин. Зависи какви работи ние имаме в себе си - пак кармически и така го изживяваме този свят, през тая антена на нашият мозък и нашето разбиране, нашите изживявания, опитности, кои ги имаме.

 

Всичко е точно както трябва. Дадено ни е така да го изживяваме тоя живот, дадени са тия опитности, кои ни се дават да ги имаме. Трябва да ги имаме, трябва да ги изживяваме. Всякой трябва ди си изживява неговият филм.

 

В какво най-много трябва да е усърден истинският търсач на Духовното днес?

Най-повеке трябва да се стреми - Стремежът е нещо, което се смята за много важно!

 

Той, Стремежът е Вътрешен Плач в Сърцето. Безмълвният плач към Бог, към Истината. Той е нещо, което ни събужда отвътре (на вътрешно събуждане).

 

И ако човек се стреми от сърце и плаче към Господа, со…Л.., со…

То не е желание. Желанието е нещо, което може да…Имам желание за някой предмет, имам желание за…- някакви външни неща.

Стремежът не е желание, Стремежът е вътрешен плач! (“Inner cry”)

Гуру вика: “Sleepless and breathless!” - “Без сън и без дъх!” - Вътрешен плач!

 

Да.

То е нужно.

 

Да. А в тоя Стремеж, кое е по-добре за човешката Душа? Индивидуалният самотен път или подкрепата на други братя и сестри, така да се каже, по Душа, в този Устрем?

И едното и другото. И едното и другото са нужни. За ония хора, от което имат нужда от това, им се дава един период индивидуално развитие - да бъде…сам практикуващ.

 

Я съм практикувал много време сам без никакви външни, да кажем хора. Има кои ми помагали, ама винаги сам, на основа сам.

Обаче со времето си дойдат такива същества, такива Души, с кои имаме връзка в Духовният свят, с които имаме връзка от преди, с които имаме някакво Духовно Сродство, и с които можем Заедно да си помагаме, да се развиваме и т.н.

Така се развиват Духовните общности.

 

Да. Има ли отличителни белези на това, че дадената Душа върви към Чистото Духовно развитие и себеопомняне, така да го кажа, а не е в илюзията за това?

Да. То е понякогаш…може да върви в илюзия, затуй що…

 

Има ли белези, които да оказват?

Да, да. Как не?

 

Белези са например: имаш велики думи, мислиш велики думи, казваш велики слова, цитати на просветнати хора. В същото време, живееш много долнопробно.

В смисъл, много фарисейски, нали? И то е сигурно - нещо се лъжеш. (100% нещо не е в ред).

 

Е, не, от другата страна.

Да кажем, когато си в правият път, кои са доказателствата за това, които да укрепват още повече този Стремеж, за който стана въпрос?

Ако си в правият Път, Бог или Гуру, или Учителят, или по някакъв начин, ти се дава знак.

Добиваш много знаци де ка си на правият път.

Дали ќе чуеш думи, които ще ти …една дума, която чуеш може да ти отвори много, много неща. Много важни неща да разбереш, от да кажем: някои двама се разхождат и си говорят, ти случайно си мислиш, дълбоко си в някое търсене и в техният разговор една дума те “удря”. От тоя момент това става като просветляващо нещо.

 

Така на един голям Дзен Учител е просветнато.

Он медитирал. Много време се опитвал да изживее Истината за себе си - той кой е? И минавал покрай някоя касапница.

И вътре влязъл клиента в касапницата и рекъл: Искам най-доброто парче месо в тая касапница! И касапинът рекъл: В тая касапница всички парчета месо са най-добрите!

И той изживял “Кеншу” - изчезнал.

 

Така, когато някой човек има вътрешно търсене Дълбоко - работи дълбоко на себе - дори обикновени, външни неща, които за други хора нищо не значат, за него може да бъдат “crucial point” - да му задвижат нещо много дълбоко у него. Дори да изживее нещо върховно…

 

Сподели с нас, трябва ли ученикът, или кандидатът за ученик да има очаквания?

Не трябва да има, ама има.

Не трябва да има очаквания, обаче не може да няма, иначе не би бил кандидат ученик.

 

Мисълта ми е, очакванията не отдалечават ли ученика от целта?

Отдалечават, да.

Всъщност, затова става ученик, за да ги премахне очакванията, да изчезнат очакванията.

 

Кога всички очаквания изчезнат, ти веке си тука. Не очакваш нищо…и спокойствие!

 

Аз сега се сещам - един често срещан въпрос у учениците: въпросът за самообвинението. Защото много често дадени Души-търсачи си казват: Не го правя, не се справям добре, не вървя както трябва в пътя.

Да, да. Туй е чувството за вина. Чувството за вина не помага принципно на търсачите. Чувството за вина подкрепя егото.

 

Егото?

Да.

Докато Покаянието не е чувство за вина.

 

Покаянието, което е много известно, не е чувство за вина. То е Метаноя (една гръцка дума). Метаноя значи: Да погледнеш навътре. Не да се чувстваш виновен, а да погледнеш навътре. Да го свържеш погледа отвънка (у външният свят, у тия неща), и да погледнеш вътре у себе - Метаноя. Това е Покаянието. Когато се покаеме ние веке гледаме вътре у себе си.

Не очакваме нищо!

Дали външният свят ще ни даде нещо, или да станем известни, дали ще получим много..бла, бла,бла…нещо, веке гледаме навътре! Покаяли сме се - отказали сме се от очакванията от този свят.

 

И съответно, човек да не очаква успокоение от ближните си?

Изобщо! Не очаквай нищо, най-добре!

 

Гуру имаше една песна: “Expectation deception, goodbye, goodbye!” - “Очакване измама, сбогом, сбогом!”

Тя е много хубава…Няма очаквания!

 

Днешният свят отвън изглежда много сериозен, много войнствен, много разделен. А всъщност, погледа не трябва ли да е малко по- ...как да го кажа, с едно Доверие към Бога, Една Обща Усмивка на Доверие да излъчим!

Точно така! Трябва и най-лошото нещо, кое го виждаш и се случва, да му се усмихнеш.

Туй е Величието на Усмивката!

 

Когато човекът може да се усмихне у момента кога умира, или кога нещо лошо се случи, или нещо неповратно, страшно, и ако може да се усмихне - той е успял да трансцендентира доста от себе си.

Не е толкова привързан, толкова писан с очакванията - не!

 

Усмивката, Радостта…

 

То, що вика Учителя: “Радост, радост на живота ми ти веселиш на сърцето ми!”

 

Радостта е нещо много, много важно, защото е голяма сила!

Твоята вътрешна Радост може да победи дракони!

С радост можеш да ги победиш всички страхотии.

 

И това няма нищо общо с оптимизма?

Нищо общо няма с оптимизма. Оптимизмът е измислена история.

 

Радостта е тук и сега! Не е никакъв концепт.

Радостта е нещо, което извира вътре в сърцето и е в настоящето. То е като Вечен Извор!

 

Казва:“на пролет”. Радостта е пролет.

Това що вика Омраам: “И в огъня щом се запролети” - Във вътрешният огън на стремежа, като се запролети, туй е радостта. “И дрехата зимна покайна да ги изгори.”

 

Да изгори драконите ли? Или кои са те?

Драконите са нашите страхове. Драконите са всички противоположни неща, които идват и ни атакуват. И ние трябва да ги видим и да останем спокойни, невъзмутими, да не се страхуваме от тях.

 

А, в кой сезон сме сега, ако гледаме така метафорично?

И дали определени Души на Земята - за едните е пролет, а за други е зима, за трети настъпва този цъфтеж…? В смисъл къде сме?

Да. Туй е добър въпрос.

 

Ние сме Никъде!

 

За всеки е различно. У някой е пролет, при някой зима, при някой есен - падат му листата, нали? Ама, може в даден момент да се събуди пролетта и в есента.

Да. Затуй щото, човек може да изживява есен - дълбока есен. Тя есента има своя красота, има една носталгия, падат листа - красотата на есента!

Обаче у него може да се събуди пролет в Сърцето, Радост и да му се промени живота. Всичко да му промени тая Радост!

 

Да направи една вътрешна екскурзия до топлите страни.

Топлите страни са у тебе. В нас туй е Рай! Няма нужда да пътува никъде. Онова, което всъщност го търсиш, ти Го носиш през цялото време. То е у тебе, ти го носиш това!

 

В крайна сметка всички тея невидими светове, те са вътрешни, нали? Не са някъде навън?

Да. Абсолютно! Те са вътрешни. Всички са вътре у нас. И само кога се свързваме с тях ще видиме, че ние живеем в тях, докато о тяло, може би и овой неща, не са свързани с това. И тука вече тази интеграция помежду наше външно изживяване реалността и от това изживяване в сърцето и в Духа, кой го изживяваме - тия две неща понякогаш не вървят заедно, не са у хармония. Затова хората често страдат, защото тялото например е тако, тако…, а вътре има нещо друго, ама не могат да го проявят това щастие, или тая Любов, която усещат, или тая радост - не могат да я проявят.

И дори да усещат, че има нещо такова, не може да повярват, де ќе я имат!

 

Хората не вярват у Радостта у своето Сърце. Тоест, в Бог! Защото Он е Радост! Бог е Радост!

 

Ама то, заради тая Забрава те не вярват дори и в Невидимите тела, светове и така?

Не вярват, защото не са ги живяли.

Ако почнеш да ги изживяваш ще почнеш да вярваш в тях, защото ги изживяваш. Ако изживяваш нещо, няма нужда да вярваш това. Ако видя Слънцето, има ли нужда да вярвам в него? Има ли нужда да вярваш у Слънцето, за да те грее? Няма нужда да вярваш изобщо. Слънцето си грее и без да вярваш в него.

Така тия светове съществуват и без да вярваме у тях.

Само че, ќе почнем да ги изживяваме - няма нужда да вярваме!

 

Ти като започна да ги изживяваш, какво беше първото което се промени в теб?

Изчезва, изчезва страха - страха и агресията. Лошите чувства почват да изчезват - лошите емоции. Тия са нашите вътрешни демони, нали? И ако ги имаме тия лоши емоции на страх, на гняв…, у себе си, ние не можем да ги изживяваме тия висши светове, защото Там ги няма тия неща. Тамо няма гняв, няма страх.

И как ще ги изживяваш? (С мръсни обувки да влезеш в Рая?)

 

Ами, то може да се окаже така, че изглежда ние самите ги създаваме дори като видим…, като илюзорна реалност, но пак като някаква форма на реалност?

Това са…тия висши изживявания…светлина,...

 

Не имах предвид нечистите неща?

А, нечистите, демоничните?

Да. Тия, ние ги…по някой начин ние се описваме с тях, вярваме в тях.

 

Понякогаш лошите емоции, лошите чувства, ние веруваме повеке у тях, от висште светове. Повече веруваме у лошите неща, а не у светлите, не?

И затова он имат сила, затуй щото ние веруваме. Ние им веруваме. Ние им я даваме нашата сила,...

 

Да.

…на тия неща.

 

Те се хранят и от нея.

Онези се хранят, ние ги храниме и оня седи со нас - “баджанаците”. Аз ги викам “баджанаците” - баджанаците са со нас, защото ние ги храним. Ако храниш някой, оня няма да си иде. Ти го храниш всеки ден…Така, ние ги храним лошите работи.

 

Кое е нещото, което те не понасят обаче?

Не понасят Чистата Радост, Чистото Сърце, Чистотата!

 

И Радостта не я понасят. Затова, като видят Чистота или Радост искат да я убият, да я опетнят, искат да я замърсят. Искат да я направят долнопробна, несъществуваща: “нема чистота, нема радост…”

 

Аз така, от предварителният ни разговор усетих колко много обичаш и вглъбяването, и практиките свързани със Зикр.

Да, да.

 

Коя е храната за Чистото Сърце?

Храната за Чистото Сърце - Това, което го пречиства е Зикр!

 

Тоест, Зикърът го чисти Сърцето, защото Името Божие - Зикр значи “да си спомниш за Бог”.

Ти автоматично - Неговата Светлина, Неговата Чистота и Светлина - идва у тебе.

И затова убива лошите работи, ония не понасят Зикр. Не могат да го търпят Зикр. А Зикр е директно…, все едно им удряш у…

 

Кажи пред нашите зрители няколко думи или формули на Зикр. Просто ето така като пример.

Я често ползвам “Хай” (Вечно Живият) - това е едно от Имената на Аллах. “Хай” значи Вечен Живот.

 

Защото Бог е всъщност Вечен Живот!

 

Той не е оня живот, който се прекъсва със смъртта. Той е Вечен Живот - Хай! И То е една формула за Зикр.

Може да бъде и…Аз съм правил Зикр и с други Имена, мантри. То е също Зикр: “Ом намах Шива” (Обожание/покланям се на Шива), “Харе Кришна” („Този, който е Всепривличащ“, „Източникът на Цялото удоволствие“) - Всички са форми за Зикр.

Въпросът е коя формула…?

Може да е формула от Учителя също - да бъдат формули за Зикр. Може да е “Аумъ, Ом, Аумен”. Това е също формула за Зикр. “Аумен” - то е много мощна!

 

Обаче за всяка формула има специален начин как трябва да я изговаряш или как трябва да я правиш, как трябва да я практикуваш, за да има най-голям ефект за теб. Да я почувстваш дека работи!

И да има непоклатима концентрация!

 

Докато я казваш - тая мантра или това нещо, нищо да не се намесва от ума! Да не мислиш други работи.

 

А знам, кога почнах да мантрувам, преди години, ами то ми беше доста трудно, затова защото ума ми бягаше много.

Кога казвам и ума отива Хонолулу, Хавай…мантрува.

Доле го гледа: “Ах, не каза, не мантруваш добре.” - Коментира!...Забавлява…и вика: “О, не, а,...нищо.”

 

Тоест, най-важното над всичко е постоянното да помним Бог?

Да.

 

Това съгражда Реалността и разгражда илюзиите.

Абсолютно!

 

Ако си спомняш за Него непрекъснато, илюзията ке изчезне.

Затова, защото Бог е Реалност! Он (Той) е Истината! Бог е Истината и Реалността!

 

И всичко друго що не е истина и не е реалност ке изчезне, кога ке се сетиме за Реалността и за Истината.

Божиите Имена ги има много - безброй: “враци”, формули, Имена.

Он са дадени всъщност, за да се освободим от илюзията, от Мая.

 

И в този Устрем, в тоя Стремеж, всъщност отпадат всякакви бариери и граници между религии, учения и всичко.

Абсолютно! Затуй що, в Зикр всъщност няма религия.

 

Има един голям суфи - Баба Мохан (Baba Mohan) - той е част от суфизма в Америка.

Баба Мохан казва: В Зикр няма религии - няма Християнство, няма Ислям, няма Будизъм, няма нищо. Там съществува само “Он” (Той).

 

И в един момент, от едно ниво на Зикр може да се премине в друго ниво на Зикр, трето ниво...Има разни нива в Зикр.

Как може да правиш Зикр?

Може да го правиш на много различни нива и начини.

 

И колкото повече го практикуваш (по-дълго време практикуваш Зикр), то…Он те води. Бог те води през Зикъра!

Ти се стремиш (в) Зикъра, Он от Отгоре ти вика: Ай сега така…Ти Го усещаш, Той…Почва Любов да се явява.

 

Затова защото Зикъра го правиш в Сърцето - в Сърцето, тука, у Духовното Сърце се сещаме на (с) Бог ! И когато се сетим в Сърцето на Бог, Он(Оня) е Тук!

Он е с нас! И Той ни защитава. Той ни е нашата Защита!

 

Аз много обичам да давам за пример: лятото снимах един клип на една пеперуда, която правеше Зикр. После започнах да наблюдавам различни дървета, различни Божии творения - ами то не само на човека е дадено да прави Зикр!

Да, да, да.

В Суфизма има една такава история: Учителят обичал много един ученик и другите завиждали, защо имал специално мнение за него. И Учителят им рекъл: “Утре да ми донесете цветя.” И всички донесли много красиви цветя, дали ги на Учителя. Обаче оня ученик донесъл едно сухо цвете.

 

Увяхнало?

Увехнало, да. И всички питат: Защо това увехнало цвете…? Вика: Всички тия цветя са живи и правят Зикр - се молят на Бог! И ако ги откъсна го прекъсвам Зикъра. И само това сухото не правеше Зикр и реших него да го донеса, защото не прави Зикр.

 

Всъщност, когато сме отпаднали от Зикъра, от това Споменаване на Бога, ние отпадаме от Него. Всъщност отпадаме от Тая Любов, от Тая - Светлината Божия!

 

Оня, Който ни дава Живот - Духовен Живот, и изобщо Живот от този свят, то е Он (Той)!

Ние сме живи заради Него! Ако не е Он, ние няма да съществуваме изобщо.

Така, Он ни го дава този Живот.

 

Тая среща Оня я е организирал. Он ни го дава тоя Живот, който го живеем сега.

 

И Той е всъщност! Ние сме Благословени от Него. То е Негова Милост да сме тука, нали, и да можем да ги кажем тия неща!

 

Да. Аз искам да споделя едно мое виждане, което наистина така го усещам при сърце, че винаги срещата с Учителите е Среща в Словото! (Нали, това е ясно.)

Обаче, Срещата с Бога, къде е?

Срещата с Учителите всъщност не е в Словото, а у петото тяло…

 

В петото тяло?

Да…е срещата с Гуру. У петото тяло се Срещаме с Учителя!

Тука се срещаме с външният Учител (у формата на Словото). То е веке четвъртото тяло - менталното тяло (интелектуалното тяло), което трябва да бъде трансцедентирано, за да дойдем до петото тяло. У петото тяло, там е Срещата с Учителя, с Гуру.

 

Щото у петото тяло, ние не сме ние (що мислиме дека сме) и Гуру не е това, което мислим, че е така. Ние сме Некой и Оня е Некой, и Там ке се срещнеме.

Аз така добих Посвещение от Моят Учител, нали, От Шри Чинмой. Още преди да го видам у тело. То е Посвещение о Него, в пето тяло от Гуру. И там се Срещнахме и Он ми даде, ми постави три въпроса, на които отговорих и ме прие за Ученик.

 

Споделими ли са тези въпроси?

Мога само да кажем: дека бяха въпроси за Сътворението и за Како е сътворен света? Бяха много такива, метафизични въпроси. И аз доста дълго така, …отговорих…беше доволен и ме прие. Само толкова може да кажем. Гуру беше на Голяма Светлина…абе една по-малка светлина, в Една Огромна Светлина. Много абстрактно нали, всичко…

 

Добре, аз като казах, че е Среща в Словото, имах предвид в Чистото Слово, Живото Слово.

Да, да.

 

Приемам напълно това за телата, което казвате, но Срещата с Бога къде е?

Срещата с Бога е в седмо тяло.

 

Какво е Там?

Ми то е…Тамо не може почти нищо да се каже за Там. То, каквото и да кажеш за това, веке…Каквото и да кажеш за това, не е това! Там няма Слово! Даже и Тишина няма! (Оная тишина, която ние я познаваме.)

Там има Такава, която е на Дълбочина…

Аз не мога да говоря за това.

 

Близко ли е да кажем, че е Любовта Там, Божията Любов?

Да. Любовта, да, да.

 

Обаче Любовта има много нива, каквато я изживяваме. Има една Любов, която изживяваме тук в тялото, която е свързана с хормоните, свързана с емоциите, с мислите - с нисшите тела. Има Любов, която не е свързана с тия работи. Която е още по-висша Любов.

 

Той що вика Учителя:

“Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!”

Тая Любов, за Нея наистина е трудно да се говори.

(Поне за мене.) Не мога да го спущам тука това. Ниво думи, дори - не мога да го спусна.

 

Неописуемо е?

Неописуемо е. Да, точно! Неописуемо…

 

Можем да кажем: Дълбока Мистерия у която влизаш в нещо и Там може само да мълчиш и нищо. И дори, ако дойдем тук да го изразим, може никой да не разбере какво говориме.

 

Има една суфи история: някой си човек гледал как хората на едно място в града, минават от едната страна на ограда, а от другата страна изчезвали. Скачали и се радвали много и изчезвали от другата страна на тази оградата. Никой не знаел какво има там.

И вързали един човек и го вдигнали, за да види. Ама завързан и не може да скочи. И се опитал да скочи, ама те го държали с въжета и го върнали назад. И го питали: Какво има оттатък? Изгубил мощ на говора. Само се хилел. До края на живота останал такъв.

 

И аз затова ќе цитирам една поема на Мевляна.

 

Мевляна казва така:

Вечността Чака зад прозрачната Врата на всеки един Момент! Люби Възлюбения и Вечността влиза, Вратата широко отваря, Вино разлива! И кой от това Вино пие не отрезнява.

 

Това е Виното на Вечността! Кога пием от това Вино на Вечността, ние сме вечно пияни. Не ни трябва още една чаша, още една. Една си пийнал и готово.

 

Опиянени, така да се каже!

Опиянените, Да. Затова за Суфите често говорят така: “пияниците” Ние сме пияници! (Не пият алкохол…Има някои, които пият.)

 

Пияни по Бога!

Пияни по Бога, да, да!

 

Ами, то по-хубаво от това не може да се пожелае: да си пиян от Любов!

 

Пиян от Любов и изглеждаш като пиян. Нали ти разказах как видях в тоя човек първият дервиш, който го видях. Той беше точно пиян. Хем пиян, хем леко левитира. То, като видиш такава среща. И до днеска не знам, кой беше този човек, ама беше уникална гледка да видиш такъв човек - леко пиян и леко левитиращ. Я не бях видял такова нещо.

 

За някои хора това ще звучи невероятно или като чудо, но това са реални неща, които се случват.

Да, то ми се случи в моят живот. И то ми задвижи много неща. Точно щото го видях, …(развих) дека отидох да се свързвам с тия хора.

 

Ако една Душа-търсач на ученик още не е намерила своят Учител, или своят Дълбок Устрем - разпален Стремеж към Духовното, крачки в какво трябва да направи?

Трябва да практикува много усърдно - Усърден Стремеж, да работи над себе си, и когато съзрее Моментът, Ке Го намери Учителят!

Аз, така, моят Учител - Шри Чинмой, моят Гуру, нали го намерих

у моят живот. После десет години йога. Десет години някогаш играех йога, и мантра и т.н., по 8 ч., по 10 ч. само Садхана - Йога Садхана.

И мислил съм… и са ми давали и други практики.

Обаче, ако усърдно търсиш, ке ти се дадат много про-зрения, и когато съзрее нещо у тебе се появява Твоят Учител!

 

Викат когато: Ученикът е готов, Учителят се появява! Не когато Учителят е готов, а когато ученикът е готов.

 

Да. И все пак, можем да кажем в реда на мисли, че няма разделение между Ученията и религиите, защото в Същността си те носят Бог.

Но, в крайна сметка, тогава вече и останалите Учители стават разбираеми.

Ако намериш Учителят, ти нямаш нужда от друг Учител.

 

Един Учител е достатъчно да те убие!

Да унищожи егото, да изчезне егото!

Един Учител просветнат - достатъчно! Няма нужда от друг!

 

(Он малко те убие, другият - повече…Може и така, може и така…)

 

Щото има много хора, които четат, четат, четат и мислят,

Да, да.

 

…че като много четат, че това ще реши проблема?

Не! С четeне - нищо.

Мен ако ме питаш, и аз съм го минал това - тоя път с четенето. Четях много, много книги и когато 80-та година почнах с йога, и ни каза: Осъзнайте си ги пръстите на стъпалата. - Я, не си ги знам пръстите на стъпалата. Аз знам за Буда, за Нирвана, еди какво си…, а не си знам своето собствено тяло. Нямам съзнание за най-обикновените неща, с които съм тук с тях.

 

Викам: Нищо, всичко е суета!

 

Проблемът с четенето е дека ти добиваш идея, която не е истинска, дека ти знаеш, защото си го прочел… “Аха, знам.” - Обаче, ти го знаеш, да, ама не го знаеш!

 

Без опит.

Без опит. Ако не си го реализирал това? А и ако го знаеш, само интелектуално, то е ограничено знание. То е ограничено знание - не може да ти даде опит. Само интелектуално - сухо е!

Има много учени хора, които знаят Будизъм, може да философстват до безкрай - тежки философски термини. Бил съм с такива хора едно време. Когато бях на 15-16 години много ми беше интересно да философства, да сядам с тия хора и да изправям криви дрини - космите да ги режем на парчета. Ама сега ми е толкоз смешно. Гледам колко е било абсурдно и че всичко е било моя суета.

Нищо друго освен една голяма суета - едно его: “И аз знам, и аз съм духовен, и аз съм напреднал”- Не е така!

 

Без смирение няма нищо!

Няма начало на Пътя, ако няма смирение.

Смирението е основа на всичко.

 

Трябва да се усмирим пред Господа!

Смирение - Търпение - Спасение!

 

“Смирение - Търпение - Спасение!” - Това много често го повтарям.

 

Трябва и търпение. Защото ако сме смирени, ще имаме и търпение.

Обаче хората, които не са смирени, не може да имат търпение. Он са нетърпеливи. Защото търпението е много дълбоко нещо.

 

Според Ибн Араби (голям Суфи) - Шейх Ал-Акбар (Най-великия шейх)

Казва: Търпението е цялата практика! (Само търпението) - Имай търпение безкрайно и ке видиш - Чудото ще се случи!

 

Обаче в това търпение не трябва да има нетърпение. А в нас има нетърпение.

 

По тоя начин, трябва да минем отвъд времето.

Да. Е, я, точно така! То е много добро. Да!

 

С търпението отиваме отатък времето.

Като трансцедентираме временното, преходното.

 

Благодаря Ви от Сърце!

Благодаря!


Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Перица Георгиев - Пепси/Кану
Перица Георгиев - Пепси/Кану
Перица Георгиев с псевдоним Пепси или Кану е роден в Скопие. През 1990г. е приет за учник на Шри Чинмой. Следват единадесет години ученичество. Кану е търсач, отдаден на финото проявление на Божественото, споделящ мъдростта през призмата на лекотата и простотата.
 

Смисълът на думите е тишината. Ако тишината бъде пропусната, смисълът е изгубен.



В момента живее, твори, пише и споделя най-ценното от себе си в България. Като артист, той остава ярка следа в македонското художествено творчество. Открехва вратите към тайнствата на медитацията посредством своя многогодишен опит в йога.
Понастоящем изнася лекции и обучава групи в творческо себеизразяване и откриване на вътрешния потенциал чрез изкуството и духовни практики. Изследва и предава от мъдростта на суфите и  будизма. Пише, събира и споделя дзен притчи и истории и изследва коаните. Вдъхновява се и припознава в пътя си Учителя Беинса Дуно.

 

Умът ни е удобно място за спане. Проблемът е. когато заспиш в ума.

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12