Търси

Перица Георгиев-Кану: Бог общува с нас през Детето, което е в Чистото Сърце. Тук е Порталът (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...
Перица Георгиев - Кану (Пепси)

Перица Георгиев - Кану (Пепси): Ние сме танц на Бога - в Любовта и в Безвремието (ВИДЕО)

Виж повече
Перица Георгиев - Кану:

Перица Георгиев - Кану: Единството между хората е в Трансцеденталното, Божественото (ИНТЕРВЮ - видео+пълен текст)

Виж повече

Перица Георгиев (Пепси): Да проявим Единството в материалния свят! (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
10.06.2022 г.
1336
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Здравейте, Перица Георгиев!

Много се радвам, че именно в деня на детето (1-ви Юни) ще говорим с вас за това, колко е важно да възродим детето в себе си.

Да! Детето е нашата Невинност, която не е изчезнала. Изчезнала е при много хора, обаче не при всички. А и при тези, при които е изчезнала – не е изчезнала, защото винаги може да се върнат към своята Невинност, в Сърцето. С детското, ние всъщност…

Детската Невинност е нещо по-дълбоко, от колкото можем да се замислим с умът.

То е едно Божествено Присъствие в нас, в същност – тази Детска Невинност.

То е даже… в едни има концепция – Шива Боленаат (Bholenath) – Шива Невинният.

Бог като Невинен, Абсолютно Невинен, Чист, Девствен, Детски.

И тази „Детскост“, тази Невинност, тази Чистота Е в Сърцето.

И с тази Невинност, всъщност се събуждаме за това…

Този външен човек, който е на 20-30-50 години – той е служител на това Дете в Сърцето.

Ти си – Гопал даас .(Гопал или Гопала е името на детето Кришна)

Кришна Гопал – Го Обожават…

Гопал Кришна – като малък го наричат – Гопал.

Гопал даас – Служител на Гопал, на Детето, на Гопал, а Това Дете е в Сърцето.

 

В предходното ни интервю ти сподели едно изживяване за Детето вътре в Сърцето, което е…, но аз сега се сещам, че Христос не случайно казва: "Докато не станете като децата."

Няма друг начин да влезем в Царството Небесно.

Ако не сме деца, ако не сме Невинни в Сърцето.

Тука е нашият Вход (Сърцето), тук е Порталът – не е навън, но е в нас.

И от тука няма… няма да търсим ние, както сега – като отидем при някой портал (сме пред някоя врата).

Когато се случи такова изживяване, това се случва вътре в нас, в нашето сърце.

Понеже ние…, всъщност нашето сърце не го познаваме.

Защото ние не сме медитирали, не сме се запознали със собственото си сърце и с дълбочината, която (я) носим.

Това мое изживяване с Детето – то беше… аз самия бях изненадан, защото мантрувах ОМ. И всеки път, когато кажех ОМ и това дете се усмихваше. С това се появи детето и започна да се радва. И се хранеше с ОМ. Самият звук ОМ беше храна за това дете. А разбрах, че досега съм го хранел с някаква неподходяща храна. Беше затрупано, все едно с макдоналдс, някаква (боклук) храна, такава [junk food]. А аз като казвах ОМ – онова пада“ от него и то „излиза от това“… и се явява… и започва да се радва.

И то е Най-красивото Дете. Всички деца са красиви, обаче това Дете в Сърцето – То Е Божествената Красота.

 

И преди да влезем в темата за отговорността към децата, то първо нека да засегнем въпроса за отговорността към Детето вътре в нас, във всеки един от нас:

С какво трябва да го храним и от какво да го предпазваме?

Да! Детето го храним с Внимание.

Когато имаме Внимание, към това Дете в Сърцето и когато му се радваме, когато го обичаме, когато му се радваме на детето... и тогава разбираме, че всъщност ние сме един външен служител.

Това тяло е служител на онова малко дете. Защото това Щастие и това Блаженство, кое иде от това Дете – го храни този човек, външният човек, който може да е мъж, с брада, с... всякакъв…, обаче, това Дете в Сърцето – го храни с Любов. Дава му Любов. Дава му Радост. Усмихва се. Празнува. Празненство.

Това Дете в Сърцето е нещо, което ни дава Живот на Сърцето.

А ако… Сърцето трябва да е живо и затова Детето е първият етап на Оживяване на Сърцето, когато Сърцето Оживява. Иначе е заспало и несъзнателно. Сърцето е тъмно, спи…

И така…, това го изживях…, може би беше един месец (може би) всеки ден имах това изживяване с детето и мантрувах ОМ. Пък можех да мантрувам дълги часове, защото това беше Блаженство. Не мислех "сега трябва да мантрувам, пък трябва…", не седя и да се мъча.

Не, то е радост! Ти го правиш, защото това е Абсолютно Блаженство, то е Радост.

Ти казваш ОМ (АОМ) от щастие, защото детето се усмихва, защото е доволно, удовлетворено, радостно. А има ли по-голямо щастие, от това да удовлетвориш собственото дете. Родителите знаят, колко са щастливи ако удовлетворят дъщерята, синът.

Сега говорим и за външното дете, ама вътрешното дете първо… Първо трябва да го удовлетворим вътрешното дете. И когато го удовлетворим това – вътрешното дете – това е различно от външното дете, по-различно. Затова, защото „онова“ дете се храни и с други работи, не е само с ОМ.

Моето дете разбрах, че се храни и с пудинг. Защото първо го хранех с ОМ един месец и после бях на един интензив, където нямах време да правя ОМ, (нали) медитирахме над това "Кой съм аз?" и ни дадоха пудинг да ядем. И аз ям пудинг и тогава пак го гледам детето и онова много се радва на пудинга. И аз му давам пудинг – "Мммм!"

Обаче тая радост не е такава – материална радост. То е все едно, материалния пудинг го превръща в нещо...

Духовна, Божествена Радост.

Така, като те слушам и си представих, как всъщност Бог излъчва Любовта Си, към… именно към тези Деца в нас, в Сърцето, към Чистото Сърце, а не към всички онези товари, с които всъщност се заглушава гласът на това дете.

Бог общува с нас през Детето.

С това Дете… То има и развитие, То израства в Божествен Воин-Дете.

Има… в Индия има – Четирите Кумари (The Four Kumaras).

Те са синове на Брахма. И те останали завинаги деца. Винаги са на четири години.

Всъщност, ние докато сме… онези – като 4 годишните – ние сме още в Раят.

Аз си спомням за себе си...

Аз си спомням когато съм бил на 2-3 годинки. И си спомням, когато изляза и бях точно като в Рая – цветята…, говоря си с цветята, с небето. На небето има някой, който много ме обича… и само си легна така, на тревата и не го виждам, ама знам, че е тука, и че ме обича, и аз съм…

Негово Дете!

 

Много е важно днес да кажем, че… нито за миг не трябва да забравяме с какво храним това Вътрешно Дете. И да го пазим от… всички сенки на външния свят.

Да… Да, да, да да…

Еми ние… най-голям дял от хората не го правят това. Защото сме несъзнателни. Кармите, психиката… им е механична… механична и несъзнателно сме механични – като роби.

Понякога ставаме психо и не го зачитаме детето. Ние не знаем, че го има, все едно…, разбираш (ли), не му обръщаме внимание.

 

Да, един земен, светски човек би казал ако ни слуша в момента: "Какви са тези неща, които говорите?"

Но, в крайна сметка, тази реалност съществува на един друг пласт. Пласт, който е освободен от всички тежести на този… най-вече информационни тежести на съвременния свят.

Да. Защото, в същност Бог има формата на Дете.

И аз имах такова изживяване с Гуру, с Шри Чинмой.

На един тенис корт, когато бях… и бях тръгнал да излизам от тенис корта. Нищо не се случваше. Гуру седеше на фотьойла и просто си клатеше краката, и нещо... И аз минавам пред него и в онзи момент нещо ме спря, без причина – спрях и седнах пред Него. И гледам към Него. И в момента, когато започнах да гледам към него – гледам като паралелно – две реалности. Гледам Го Гуру – Шри Чинмой на фотьойла, как седи, и в същото време гледам, зад него вълни от един Океан. Като… Голям, Безкраен Океан, ама тъмен, тъмен Океан. И на мястото където беше Гуру – гледам едно Бебе.

 

И двете реалности ги виждаш едновременно?

Едновременно, да...

 

Цветно, пълно?

Цветно, пълно, с отворени очи!

И гледам на мястото където е Гуру – гледам едно Бебе. Много красиво Бебе! Ама…

Божествена Красота! Като Злато от…, нещо Най-съвършено! На едно Листо, плува в тоя Океан. И си смуче пръстът на крака… в устата. И аз Го гледам това… просто не мога да повярвам.

Толкова е шокиращо това, като го видиш…

И си викам: "Добре, кой съм аз?" – дойде ми въпросът...

И тогава се гледам себе си, като някакъв риши, някакъв – с брада, с коса, така отгоре... в оранжево, как седя… и аз съм той – някой от старите риши и Го гледам това Бебе в Океанът.

И тогава казвам: "Добре, кой е той? Кое е това Бебе, което седи?"

И тогава буквално го чух: "Нарана! Нарана! Нарана!"

Нарана – значи Бог. Значи това Бебе всъщност Е Бог.

То Е Божествена Негова Манифестация на Нарана – Е Гуру.

Той Е Манифестация на Нарана – Шри Чинмой.

Така съм Го… Го изживях... И после когато разбрах, че Е То (То Е) – Нарана – се поклоних…, в смисъл – онзи риши се поклони, с челото докосна брегът на този Океан (аз бях на брегът на Океана и се поклоних)… И такава Любов към Нарана, за която нямам... аз не мога да си го помисля… не мога да го измисля как да го кажа, като обикновен човек…

Как може да съществува такава Любов към Нарана, към Бебето на Листото, което плува в тоя Океан…?

 

Винаги обичам в интервютата да говорим по мистичен и дълбок начин за принципите в духовния път, за законите, за най-съкровените неща.

Но сега ще ви задам един малко по-земен въпрос:

Хората, семействата като имат деца, влагат всичките си усилия години наред в това да обучават, да трупат знание в децата, да… да ги изграждат по някакъв модел, в който, в повечето случаи майката, бащата или средата е утвърдила.

Не е ли това всъщност най-голямата пречка пред едно реално, истинско развитие на едно дете?

Това е пречка, обаче неизбежна. Неизбежна пречка.

Не можем да го избегнем този момент, защото естествено се случва през цялото време. Това е пречка, защото есенциално всъщност няма нужда да знаеш нищо.

Аз сега…, (нали) да цитирам Мевляна Джалал ад-Дин Руми, който казва: „Знай, че нищо не знаеш и нищо не можеш да (у)знаеш. И това…“ – вече, когато разбереш, че не знаеш нищо и не можеш нищо да (у)знаеш – „…това отваря малък прозорец – светлина в твоето сърце. И послания текат от Него към тебе, от тебе към Него, от Него в тебе, от тебе в Него.“ – казва ти Мевляна.

 

Добре, по какъв начин да се защитят децата от това ненужно знание, което се натрапва в съвременната система на обучение?

Или по-скоро да тълкуваме това като изпит – до колко децата преминавайки през капаните на съвременното образование, което е толкова опасно и зловредно, да ги допусне до по-съществените нива?

Да, да, да, да...

Ми, има деца, специално някои деца са дошли с много високо ниво на развитие. Вече са развити доста.

 

От предходни животи?

От предходни животи.

Аз имах такава среща като бях при Гуру в Ню Йорк, с едно момиче от Холандия…

Казваше се Ирис, беше на пет години… пет години. И тя…, първият път, когато се срещнахме – аз бях клекнал, така... след една медитация навънка. И тя дойде при мен и ме гледа директно в очите (така както бях клекнал и бяхме на една височина)… и тя стои и ме гледа – така – директно.

И аз в нейните очи видях някакъв древен бхакта. Някакъв йоги, бхакта.

И като го видях тоя бхакта в нея… (това е момиче – а гледам бхакта)…

и това е една мъдрост, дълбочина в очите. И така… ѝ се поклоних, и я поздравих.

И тя тогава дойде и започна да ми отваря третото око. Така – с пръст. После дойде зад мен и започна с пръста на задната част на третото око. И после, имаше едно мече, и ми сложи мечето на главата – на Сахасрара. И ми отвори Сахасрара. И все едно се отвори небето...

В смисъл, беше много силно изживяване!

И аз отново ѝ се поклоних и тя тръгна и говори…, и пее.

Ходи, ама много решително ходи, за пет годишно момиче – ходи много решително и пее:

[цитат по слух]

„Кришна наа ме Камбея!

Кришна наа ме Каамбе!“

Пее една песен за Кришна – Гуру – много така… все едно някой стар...

 

Ами то това означава, че всъщност едно от най-големите престъпления спрямо децата на новото време, бих казал, е хората да се опитват да налагат техните си стари разбирания и стереотипи.

А всъщност, това са много стари души, които идват с много голям опит.

Точно, абсолютно!

Защото аз после… се познахме с майка ѝ…

И питам майка ѝ: „Добре, а това момиче къде срещна Гуру? Вриндавана – в Индия?“

Тя казвам: „Не, в Холандия, в Амстердам.“

Казвам: „Сигурна ли си?“

„А…“ – казва – „...направихме я във Вриндавана. С мъжа „го направихме“ във Вриндавана, ама тя се роди в Холандия.“

И, значи това дете… тя свиреше на флейта. Флейтата беше почти колкото нея – на такава голяма флейта свиреше. И свиреше песни за Кришна. Пет годишното момиче, на голямата флейта свиреше и то много добре. И свиреше пред Гуру, с още няколко малки момиченца, които всичките свиреха на флейти – песни за Кришна…

И питам: „Добре, сега когато трябва да го дадете това дете в училище, какво ще направите? Ще го опропастите...“ – и казвам – „Не, не...“

И тя казва: „Ние ще го дадем в училище на Рудолф Щайнер…“ – имало там някакво училище на Рудолф Щайнер – „…и се надяваме, че там ще бъде по-добре.“

И казва: „Иначе, аз станах ученичка на Шри Чинмой заради нея. Ходим по улицата… и гледаме над оградата постер на Шри Чинмой и като го видя (тя) и застана, и вика: - Мамо, искам там!“

 

Интуицията води...

Детето, иска... И седна... А интересно, лекцията била тъкмо започнала.

И казва: „Влизаме там, и аз с нея, и през цялото време (тя) слуша... Не мръдна – през цялото време слуша, медитира...“

Казва: „Аз…, аз гледам и не мога да повярвам…“

 

Искам да те запитам, много родители питат:

Нужно ли е когато детето си е дете… да му се прилагат посоки за духовно развитие?

Нужно ли е на децата, или от каква възраст да им се говори за духовното, да практикуват?

Или до определена възраст трябва да бъдат оставени в своето Чисто, Невинно и Безгрижно Детство?

Те трябва да бъдат оставени, да не им се намесваме.

Обаче в същото време трябва родителите… и родителите са важни също… и те да бъдат сензитивни малко, не само ментално, ами да имат усещане към детето, как детето… къде иска да отиде.

И да му помогнат да иде в тая посока, където е неговата Душа – неговото Вътрешно Същество, на където го води.

Като онази случка с Ирис (тя – Ирис се казваше, онова момиче).

Майката беше много сензитивна, бащата и той. И двамата станали ученици на Шри Чинмой, и като се запознах с тях и викат: „Ние сме много по-слаби ученици от нея.“

 

От детето.

От детето.

Казва: „Тя (детето) медитира… става сутрин – медитира. По един час седи, пее песните…, а ние...“

 

А, ако детето е такова, че не проявява интерес към духовното, въпреки че родителите (един или двамата от родителите) са тръгнали в пътя на себепознанието, какъв трябва да е подхода?

Е, тука е вече, да, да... Тука вече се работи за...

Трябва да се внимава, да...

Защото обикновено…

На детето (ако родителите са духовни – да се занимават с йога или с духовност, или са религиозни по някакъв начин) да не… на детето да не му се налагат. Защото това вече е престъпление.

Според мен е престъпление да им налагаме на децата – онова, в което ние вярваме.

Трябва да ги… да допуснем дето те може да…

На тях отвътре ще им бъде дадено това – да го открият.

Да имаме доверие в децата.

Сега… добре, моментално може да няма изживяване детето, ама ще има!

 

Да...

Тоест, тази Свещена Свобода, която самият Бог ни Е дал и Доверието, което ни Е дал, не трябва да го имаме по същия начин и към децата?

Не само към децата, и към възрастните, към всички – към животните, към растенията...

Трябва едно… да ги почитаме, такива, като каквито се проявяват.

…и да ги зачитаме, да ги почитаме като Божествена Проява, защото все пак Те Са това!

 

Да, а можеш ли да споделиш:

От кога едно дете трябва да почне да се моли, да изгражда молитвен дух?

Много индивидуален въпрос, защото детето…

Според мен всяко дете е различна приказка.

Всеки човек си е различна история.

Моята история е историята за моят...

А пък и аз, когато съм бил дете – и аз съм имал такива изживявания.

Може би бях на четири години, или на пет години…

На четири-пет години имах изживяване, за което се сещам…

…дето по време на здрач, в дворът на дядо ми, все едно някаква Златна Светлина…, Която много ме обича и я много я обичам и... и се прегръщаме в Любов, с тая Златна Светлина.

Ама тогава изобщо не съм имал идея за Бог.

 

Слънцето ли си гледал?

Не, не, то беше посред нощ. Тъмно. Тази Светлина – Златна беше в тъмното…, се появяваше… и като Любов, като Живо Присъствие на някое същество – с което се прегръщаме и се обичаме.

И много Любов изживях. И това е спонтанно нещо.

И затова смятам, че Бог ги води тези неща. Той ги води тези…, тези наши опитности.

Той ни води през Душата – през Вътрешното Същество. И нас, и нашите Деца.

Тъй че, ние ако се опитваме интелектуално, външно да ги организираме, да ги разрешим – обикновено не сме много успешни.

 

Ти каза, че храната за Вътрешното Дете, за Детето в Сърцето е Любовта...

Да!

 

...а можем ли да изброим, за Децата – външните деца, тоест Душите, които слизат чрез Децата, коя е най-добрата храна за тях и...

Да, коя е най-добрата храна за тях?

Можем ли да кажем, че например, изкуството, или от кога навлизането в Словото?

Аз смятам, че изкуството е най-близко до детето. Най-близко...

Рисуването, за мене (за мене) ама то е пак субективно.

Сега... говоря за себе си.

За мене рисуването, още на две годинки, на три годинки съм рисувал коне.

И баща ми беше шокиран, как мога да рисувам…

И на шест години, преди да вляза в училището, нарисувах портрет от един холандски майстор.

Гледах го – и го нарисувах същото – „едно към едно“.

И му го показах на баща ми, и му казвам: „Татко, виж какво нарисувах!“

И той отвърна: „Е, ти си го нарисувал!?“ – не може да повярва – „Ти си го копирал!“

Казах му: „Не съм го копирал!“

И той взе да провери дали… на прозореца – дали съм го... ама това не е… не е същият формат!

И тогава започна да ме гледа странно, баща ми, защото…

От къде се е взела (тая рисунка), чак пък толкова (ли)!...

С този портрет – на Франс Халс (един холандски художник)…

Аз го нарисувах едно към едно… с молив – гледам го и нарисувах същото.

Тъй че, децата – те ги проявяват тия неща.

Само трябва да внимаваме, трябва да бъдем внимателни, да не им се намесваме с нашите… някакви представи или концепции.

Да пуснем това нещо естествено да се случва в тях.

Защото, тяхното Вътрешно Същество ги води правилно, в същност.

Само не трябва много да се... ние трябва да бъдем внимателни!

В смисъл, да им даваме подкрепа – малко от тука, малко от там – ако… ако ни позволят.

Една Нежност, една Благост в това…

 

Той, самият Бог така прави и с нас – Той не ни налага готови идеи и концепции...

Не, не!

 

Свещена Свобода!

Абсолютно!

Защото всички сме различни и не е възможно да ни наложи едно и също на всички.

Да сме магарета всички – не може.

Оня всички не… Оня всички ни иска различни, защото ние сме различни.

Едновременно сме различни…, а в същото време сме Едно.

Това е парадоксът.

Всички сме супер различни, защото имаме различна… различно минало, различни прераждания, различни опитности. Не може да се сравни.

Един човек с друг човек няма нищо общо.

Обаче, във Вътрешното, Дълбоко Единство – в Бог – там Сме Едно с Тях…

Там всички Сме Едно.

В Източника.

 

А тези Деца, тези Сърца... и Те – чрез една нишка, невидима, Те също образуват едно Голямо Сърце.

Децата Са Сърца.

При тях е... само като им видиш лицата – лицата им са чисти и красиви.

Е! То(ва) е Сърце!

 

Можем ли да кажем, че мярката за това, колко човек е постигнал Вътрешна Чистота и до колко е събудил Детето в Сърцето си, е това – как изглежда лицето му?

Да!

 

...тоест...

...лицето е Огледалото на Душата, не очите, а Лицата са Огледалата на Душата.

И когато видим в лицето на човека една светлина, или една... Светлина, невидима светлина, не е материална светлина... когато видим в лицето му – това е някакъв знак, че човека е близко до… Сърцето му е Отворено, когато започне лицето му да свети.

То – Сърцето се отворя и се затваря.

Защото нашите сърца са изложени на всякакви влияния. А те са много сензитивни – Сърцата – Те са Нежни, Благи, Те са най-крехкото, Те са като Лотоси, като Най-красивите, такива, едни неща...

 

Аз ще споделя пред нашите зрители, че един път ми се случи да видя – наглед възрастен човек, но лицето му беше като на дете, почти като на бебе.

Мм, мхм... аз съм я виждал също.

Аз съм виждал това в лицата на някои… на дервиши съм виждал такова нещо.

В Скопие се запознахме с тях – стари дервиши. И лицето му е – е такова, гладко… и такова благо, и очите – едни… като Планински Езера – е такова Спокойствие и такава Невинност.

И тая Благост и Невинност когато я видим в очите на някой, който е на 80 години.

Ама, този човек например – тоя Дядо (той ми беше съсед, тоя дервиш) – той когато пееше илахи, когато пееше тия – песните – илахи (на Юнус Емре) – Той падаше в един възторг!

И сълзи, е така му потичаха… и пее на живот и смърт!

И сега, е, само като се сещам за него и за неговия глас – настръхвам. Само като се сетя как пееше, как... Това е всичко! Това е всичко! Този момент – тук и сега – е всичко!

Цялото сърце, целият живот го дава за тая песен!

 

Аз, сега си спомних, че всъщност моя дядо на село (единия ми дядо)..., в последните си земни години, той стана наистина като дете. При него изчезна всякакво осъждане, всякаква критика, радваше се дори на най-малките неща. Излъчваше обич към тревичката, към цветенцето, към листенцето, към котката, към... към всичко!

И наистина той стана като дете, точно преди да си тръгне.

Това е – този човек е бил праведник. Бил е праведник, и затова – това му се е случило. Значи живота – го е водел много справедливо. Накрая, вече Бог му ги е… му Го е отворил Сърцето и Висшите Центрове. И когато се отвори сърцето и когато му се отвори гърлената чакра, когато се отворят Висшите Центрове – ти този свят почваш да го виждаш като Най-съвършеният, Най-прекрасният. Вече няма скучни неща за тебе. Няма… нищо не ти е скучно, всичко е супер ново и интересно.

Няма скучен простор.

Няма…

Ти си Вечното Дете!

 

Освен Невинността и Чистотата, кои са другите Качества и Добродетели, които ние трябва да подхранваме и да съхраняваме в Детето Вътре в нас?

Невинността и Чистотата са основно нещо.

След това идва Медитацията. А в Медитацията – и всички други добродетели.

Защото ми се е случвало…

Един път ми се случи много интересна случка…

Когато рисувахме, с едни деца в Скопие…

На пода пред училището рисувахме заедно с децата. И аз включих децата, които гледаха как рисувам… и ги включих да рисуват с мене. И всяко дете си рисуваше различно животно, различни неща... и едновременно и си говореха нещо и рисуваме. И в един момент нещо все едно се спусна някаква тишина – някаква медитативност. И по едно време гледам, че всъщност изобщо няма светлина вече. Слънцето беше залязло. Нямаше светлина никаква. Училището нямаше запалени лампи. Ние бяхме в пълна... чисто тъмно… и рисуваме в тъмното... без да говорим с децата...

Аз и децата рисувахме заедно в тъмното...

 

Ех, ех! Колко се нуждаят съвременните деца от такова притихване...

...нещо се спусна, все едно – Н якаква Тишина... и изчезна... изчезна онова – Отвъд как и защо.

Мевляна има една много хубава поема, казва: „Когато моята Душа се издигна в Онази реалност, в Онова пространство – отвъд как и защо.“

Благословена реалност - Отвъд как и защо.

Няма как и защо.

То просто се случва.

Умът… е когато се явява – как и защо, бля бля бля... – и влизаш тука и започваш да размишляваш, да разсъждаваш...

 

Трябва да ви върна на изречението на Христос: „И докато не станете като децата.“

Това означава, че всичко, към което съвременния човек, масовия, светския човек се стреми, материални придобивки и какво ли не... всъщност, това е един излишен товар, който пречи за най-същественото.

И затова Христос казва: „И докато не станете като децата.“

Да, Той казва: „Приемете моя товар, който е лек.“

Такъв е товарът на Христос. Той е лек.

Станете леки!

Не ставайте тежки хора, защото тежките хора са нещастни, те са тежки и тежки емоции имат. Носят много недоволство в себе си, много спомени, лоши чувства едни към други… и живота си го превръщат в ад, хората, по този начин.

Затова тази Лекота, всъщност и Тази Невинност е Онази, Която абсолютно имаме нужда да се върне. Защото ние го имаме това!

Това не е нещо, което ние трябва да го търсим някъде навънка.

Ти го носиш! Ти си това!

 

И то е пряко свързано и със смирението, което обаче...

Да, да!

 

...при децата е едно естествено състояние.

Ами ако има смирение, ако детето мисли – „Сега ще се смиря“ – значи то е вече много суетно.

 

Вече е пораснало.

Вече е пораснало, да.

Значи, ако има идея за смирение – вече няма смирение.

Ако има идея "няма да съм горд" – вече си горд.

Смятам, че ако се появи идея – вече автоматично – си в противоположно състояние.

Ама трябва да го осъзнаваш това.

Смирението, или... Смирението идва от тая Вътрешна Тишина.

То няма… никъде да пише: "Аз съм смирение... Аз съм търпение... Аз съм спасение."

Смятам, че това си е нещо „от само себе си“. То е много естествено.

 

В края на това интервю:

Какво послание директно бихте излъчили към родителите, които тепърва трябва да възпитават децата си?

Оох!

Нямам, нямам никакви послания, за тия хора. Sorry!

Не, виж – Нека медитират!

Моето послание е: Нека медитират над самите (себе си).

И нека учат от децата.

Нека учат – да не учат.

 

Много благодаря!

[Пепси – Кану прави поклон]

 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Перица Георгиев - Пепси/Кану
Перица Георгиев - Пепси/Кану
Перица Георгиев с псевдоним Пепси или Кану е роден в Скопие. През 1990г. е приет за учник на Шри Чинмой. Следват единадесет години ученичество. Кану е търсач, отдаден на финото проявление на Божественото, споделящ мъдростта през призмата на лекотата и простотата.
 

Смисълът на думите е тишината. Ако тишината бъде пропусната, смисълът е изгубен.



В момента живее, твори, пише и споделя най-ценното от себе си в България. Като артист, той остава ярка следа в македонското художествено творчество. Открехва вратите към тайнствата на медитацията посредством своя многогодишен опит в йога.
Понастоящем изнася лекции и обучава групи в творческо себеизразяване и откриване на вътрешния потенциал чрез изкуството и духовни практики. Изследва и предава от мъдростта на суфите и  будизма. Пише, събира и споделя дзен притчи и истории и изследва коаните. Вдъхновява се и припознава в пътя си Учителя Беинса Дуно.

 

Умът ни е удобно място за спане. Проблемът е. когато заспиш в ума.

Спонсори на Портал 12