Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Човек е съставен от три части. Едната е божествена, идеща от Бога, съдържаща свободната воля и ръководното начало; тя е способна у мъдреците да управлява напълно другите две части: тази част е душата.Втора част е духът, произхождащ от небесния свод, сиреч от звездните светила или от астралните кръгове.
Трета част е тялото, което произхожда от земята.
Според Парацелз Духът идва от въздушния и звезден хаос; той носи в себе си в съкратено състояние всички астрални сили, и затова го наричат Mens или Разум; неговите способности обхващат това, което официалната наука нарича психология, а в същото време - действията на физиологичния живот.
Когато една душа е повикана да слезе на земята, тя си избира в астралното море индивидуален дух (spiritus), пригоден към нейната природа, към естеството на нейните земни родители и към бъдещата съдба на нейното въплъщение. Духовете на родителите се съчетават, както и техните тела, и си сътрудничат, за да създадат духовния зародиш на детето. От това духовно семе произхожда органическият живот, защото той съдържа като възможност особен животворен дух, който ще се развие във флуидната среда на земята.
Парацелз смята това развитие за нещо като везни или поляризация в неустойчиво равновесие - поляризация на двойственост, която в застояло състояние се нарича дух и тяло; във физиологично състояние - поглъщане и отстранение; в биологическо състояние - умствен и вегетативен (растителен) живот. И така, видимият човек и невидимият се намират във взаимно отношение. Първият въздейства на втория чрез възприеманията на сетивата; вторият въздейства на първия чрез въображението.
Парацелз схваща въображението като жива способност. Духовният човек навлиза по този начин във веществото чрез петте сетива, а плътското тяло възлиза към астралното тяло чрез търпението и пречистването на своя живот.
Когато стане зачеването, духът на зародиша възприема отпечатките от звездите чрез духа на майката; поради това именно е голямо значението на психическия живот през време на бременността. Щом се роди детето, то действа първоначално според склонностите, които са му предали звездите, а после според своя атавизъм (наследственост от бащи и деди); всичко това може да се управлява или поправя от волята. Волята насочва движението, а неин инструмент според Парацелз е вярата.
Коренното разположение на духа, направлявано от съдействието на бащиния и майчиния дух, произвежда жизнения дух; също така вещественото семе произвежда жизнено настроение, което е физиологично по естество. Жизненият дух умира, щом животът угасне в мига отбелязан от Бога, а този миг може да се открие астрологически. И така, времето упражнява върху жизнения нрав (на органичния живот) вредно въздействие, което може да се забави, но не и да се спре напълно. Затова, според Парацелз, земно безсмъртие е невъзможно.
На жизненият дух принадлежат силата, мощта, животът и балсамът. Този балсам е силата за запазване, която се намира в сърцето и се усъвършенства за отделни работи в разните анатомически органи. Поради това нашето тяло става бойно поле на две сили: една - астрална, която се стреми да се върне в своята космическа (световна) матка и която се състои от сол, сяра и живак; друга - електромагнитна, намираща се в месото, кръвта и ципите, която се бори против първата с помощта на балсама, деятеля-пазител.
От жизнената течност произхождат също така и умствените или психически качества. Духът - невидима и неосезаема мощ - може да господства над тялото чрез мисълта, минавайки през ума. Той е творба на волята, поне що се отнася до неговото развитие; той се приспособява, за да направлява всички органически функции; поради това и неговите прояви са 7 на брой, в съответствие с планетите, както следва:
- Сърцето притежава слънчев дух
- Мозъкът - лунен дух
- Далакът - сатурнов дух
- Белият дроб - меркуриев дух
- Бъбреците - венерин дух
- Жлъчката - марсов дух
- Черният дроб - юпитеров дух.
Веществото на тялото (плътта) представя Земята. Всеки от тези духове отива от сърцето до своето място и се връща пак в сърцето. Звездите упражняват влияние върху тялото, а органите (звезди на тялото) упражняват, на свой ред, влияние едни върху други. Звездите в своето движение излъчват духовно изпарение - един вид миризма, която, размесена с огнената атмосфера на земята, произвежда особена есенция, която се влива в нашия дух.
Не тази астрална (звездна) есенция доставя веществото на нашия дух. Това вещество се дължи на самата среда, в която се движат звездите (Тъмната "материя" - Нищото). Тази среда, засилена от атавичната мощ на родителите, образува есенцията на семето. Астралната среда живее и се организира под ръководството на М или вселенския Магнал - магнетическото начало на световете. Когато се приспособи към човешкия индивид, това начало сключва връзката, която привързва живота към нашето тяло, то се бори против индивидуалния деятел, наречен разрушителен архей, който е действаща причина за застаряването и който се стреми да сведе нашето тяло до неговото последно вещество чрез топлината и органическите горения, които насочва. По този начин именно детето се ражда със своята небесна твърд и със своите седем планети; това се нарича Ens naturale (природна същина).
Също намираме у човека и четирите елемента:
- Огънят излиза от него през очите; Водата се намира в него, във всичките му съдове; Въздухът е неговото средство за движение; Земята влиза в него чрез храната.
- От друга страна, темпераментите, които не трябва да смесваме с психическите качества, се определят от индивидуалния вкус на природната същина.
- Горчивината създава холеричен или жлъчен темперамент;
- Киселината създава меланхоличен темперамент;
- Сладостта създава флегматичен темперамент;
- Солеността създава сангвиничен темперамент.
Веществата в нашето тяло могат да се разпределят на четири групи:
1) кръв
2) тлъстина и мускули
3) вода в мозъка и в костите
4) смоли и лепливи вещества във вътрешните органи и в сухожилията. Тялото на животните може също така да бъде разделено по описания начин и да ни доставя скъпоценни церове. Нека се запомни добре за тяхната употреба следното.
- Животът на човека (психичната енергия) е астрален (звезден) балсам, един вид небесен огън;
- Животът на костите е така наречената “мумия”;
- Животът на кръвта е spiritus salis (дух на солта или солен спирт);
- Животът на дървото е смола;
- Животът на растенията е един вид земна течност;
- А металическият живот е един вид скрита тлъстина, произлизаща от сярата.
Нека се помни още, че създанията на трите природни царства (животни, растения и минерали) имат тела от философска сол, дух от философски живак и душа от философска сяра.
Всичко в природата е смес от зло и добро, от полезно и вредно, от чисто и нечисто; всяка храна съдържа, следователно, балсам и отрова, пазител на нашето тяло и негов разрушител; стомахът е велик алхимик на човека: когато работи добре, той изгонва погълнатите отрови през телесните отвори.
- Живакът се отстранява през порите на кожата;
- Бялата сяра - през ноздрите;
- Арсеникът - през ушите;
- Сярата - през очите;
- Разтопената сол - през пикочния мехур;
- А гнилата сяра - през ануса (задния отвор).
Освен това, всяка от функциите на органическия живот се управлява от индивидуален дух, който се нарича архей (начало на живота); има архей на кръвообращението, архей на храносмилането, архей на дишането и т.н.
Ние трябва да се пазим не само от вътрешни разстройства, предизвикани от лошо смилане на храната, но още и от развала на околната среда; такава защита дължим на кожата, която ни пази, като щит.
Обаче, когато балсамът на тялото бъде издебнат, у нас влиза болест, или по-точно казано тя се развива у нас; защото ние носим в своя дух, разстроен, вследствие на грехопадения през миналите животи, зародиши на всички болести. Поради това и всяка болест по своята същина е наше изкупление.
Болестите влизат било през ума или физическото същество, било през въображението или психическото; в последния случай те идват или от вредителен прилив, нахлуващ от звездите, или от обаяние на някой черен магьосник, или пък от въображението на наш враг, или от собственото ни въображение.
За пример, сам болният си вреди в случаи, когато става сукуб или инкуб, т.е. когато на сън се съчетава с безтелесни същества, като отваря врата за злотворното влияние на така наречените “Дяволи”.
- Хроническите болести идват от звездите;
- Острите болести - от елементите;
- Естествените болести - от телосложението, нрава и темперамента;
- Болестите, които променят цвета на кожата - от настроенията, страстите и афектите на човека (гняв, сладострастие, пиянство, омраза и др.).
Парацелз изброява пет причини на болестите:
1. Лоши влияния на звездите;
2. Лоши храни, силни напитки, остри възприятия, силни възбуди;
3. Наследственост;
4. Умствени повреди, силни страсти, безнравствен живот;
5. Божествени наказания.
Всяка от тези причини може да породи каквото и да е разстройство; така че има пет вида охтика, пет вида лудост, пет вида ревматизъм и т.н.
Диагностиката, следователно, има съществено значение и науката за сигнатурите (съответствията) й предлага твърде удобни рамки. След това чак, идват приготвянето на церовете и тяхното предназначение.
Смъртта на човека се състои в отнемане на животворния въздух, изгубване на балсама, угасване на естествената светлина и раздяла на тялото с душата и духа. Физическото тяло се връща в своята матка - земята. Небесното или духовно тяло продължава още известно време да живее; то именно се показва във вид на призраци, видения, сенки, сънища и др.; след това и то се разпада във въздушния хаос. Най-накрая душата се връща в своя Божествен извор.
Тук трябва да отбележим, че когато човек умре неговите съставни веществени части продължават, да действат в продължение на известно време; техните индивидуални жизнени духове не ги напускат веднага; изливите и токовете на тези духове съставят така наречената “мумия”; всички тези останки са снабдени с известна магнетична сила, която, когато е голяма, притежава магнитност, годна да върши чудесни изцерявания.