Тя може да се произнася три пъти преди и след хранене като е важно докато се храним да сме концентрирани и благодарни на Бога за храната, казва Павел Няголов – син на Светозар Няголов, един от най-чистите последователи на Беинса Дуно.„Божията любов носи изобилният и пълен живот! Божията мъдрост носи изобилната и пълна светлина! Божията истина носи изобилната и пълна свобода!“ – това е една от най-ценните формули дадена ни от Учителя Петър Дънов.
„Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка“, казва Учителя Петър Дънов. Той съветва още, който не е разположен и не обича една храна да не яде. „В храната са скрити все живи души. И те се радват, когато ядете с любов. Когато възприемате всичко с любов, внасяте живот в себе си. Тези живи души ще ви предадат това, което Бог е вложил в тях, става една обмяна между тях и вас - това е именно благословението. Така е и със Словото. Като четете свещените книги с любов, ще имате резултат."
Като четвърто поколение вегетарианец Павел Няголов отваря най-напред темата за вегетарианството. „То е по-лесният начин за връзка с Бога“, изтъква той. „Човек може да яде месо само тогава когато животното доброволно ненасилствено се е жертвало за него. Когато той го жертва или убива си създава карма, защото после трябва да плати за това което е изял“.
„Вегетарианството отваря портал на хората към божествените принципи и ненасилието към нашите по-малки братя и сестри. За Бога всички същества са важни и ние трябва да сме разумни, а не безумни. Реално нито един човек не може да си плати въздуха, който диша, водата която пие, храната, която яде. Защо? Защото, за да платиш храната ти трябва да храниш ангелите. Виждаш ли ангелите? Те не разбират от това да получават пари, те разбират от любов. Те дават в името на Бога от любов и от душа и сърце. Вегетарианството е основната връзката между човешката душа и Бога и нейното закрепване с по-голяма сила. Тоест вегетарианството е хармония с околната среда и светлите същества. Като не ядеш месо, това не означава, че си вегетарианец. Хитлер също е бил вегетарианец, а колко милиони души са умрели заради него?“.Но по-важното от вегетарианството според него е да не ядем живи хора – да нямаме лоши мисли, чувства и желания, защото всяко лошо нещо което имаме към другите обикаля света и след това ни посещава. Посещава ни по същия начин, по който ние сме го изпратили към другите.
Основният принцип според който трябва да се подготвим за Новия живот и да култивираме у себе си правилни мисли и чувства е храната, казва Няголов. „На физическото тяло всички знаем, че когато се храним с по-лека храна и не ядем месо при нас се завъртат повече светли същества и имаме по-голям шанс да направим връзка с тях. Често хората, които приемат сурова храна, плодове и зеленчуци се изнежват и не могат да понасят около себе си другите, които ядат месо или места, на които се приготвя месо, защото им мирише много силно. Някои хора казват, че има храна само за тялото – не. Много по-важна е отворената храна, динамичната, която оживотворява човека. Тя включва всичко онова, за което сме благодарили на Бог, че ни го е дал – на орача, че е изорал нивата, на сеяча, на всички които са взели участие“.
Оживотворената храна е, когато си благодарил за нея, дошло е едно ангелче чрез което Бог се е проявил и е направил тази храна жива. От тази храна човек се засища с два-три залъка. В тази храна божественото се разтваря и тя разцъфва. Говоря за чистия хляб например, не за това което продават по магазините“.„Човечеството страда предимно от преяждане. То се получава, защото храната, която яде не е оживотворена.
Защо е важно сами да си месим хляба?
„Ако някой човек ви е дал нещо за ядене и в него е вложил една лоша мисъл, вие, като го изядете, ще почувствате мисълта и ще изпитате едно неразположение.
Много е важно докато готвим да пеем и да възхваляваме Бога. Тогава тази храна се разтваря и става удивително вкусна. Но, когато пееш от душа и сърце, защото Бог гледа. Тогава храната, която минава през пръстите ти става лекарство за теб. Когато имаш добри мисли и казваш Бог да благослови всички хора – да са добре, да са щастливи, да са здрави – всичко това попива в твоята храна . Всичко което желаеш на другите от душа и сърце, то идва първо при теб“.В миналото хората, които са знаели тази тайна от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено. Щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай.
Когато яде много човек влиза в съдружие с тъмните сили
Светозар Няголов казвал още, че храната, която е стискана и дъвкана между зъбите е здравословна.
„Зъбите са магнетични центрове, затова сдъвканата храна е Божествената сила! Понеже човек има 32 зъба, той трябва да дъвче всяка хапка поне 32 пъти за всеки зъб по един път и храната да отива в стомаха смляна. На долната страна на езика има хиляди папили, които приемат праната от храната и колкото по-дълго време се дъвче тя, толкова повече жизнена енергия отива за изграждането и поддържането на мозъка и сърцето.
Младите хора са израз на любовта и трябва да ядат най-много 21 хапки. Числото 21 е на проявената Божия Любов на Земята. Възрастните, които са израз на мъдростта, трябва да ядат най-много 12 хапки. Числото 12 е символ на проявената Божия Мъдрост. Ако човек яде 11 хапки, става подозрителен. Ако яде 14 хапки, каквато работа предприеме, ще се развали. Ако яде 15 хапки, човек лесно изменя убежденията си. Ако яде 16 хапки, влиза в съдружие с дявола. Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората. „Учителя Петър Дънов се хранеше малко и според моите скромни наблюдения приемаше 12 хапки, а често и по-малко. Изяждаше половината от яденето сипано в чинията“.
По думите на Няголов има два вида хора - хора на глада и хора на апетита. Хората на глада са тия, които ядат, само когато огладнеят най-много два до три пъти на ден. Хората на апетита постоянно си похапват и създават благоприятни условия за болести в организма си. Те ядат повече от три пъти.
Учителя казва:
„Който яде два пъти на ден, той ще развие такива дарби и способности, които по друг начин мъчно могат да се развият. Когато човек яде повече, той изяжда храната на някой друг и природата го заставя да плаща. Ако ядеш половин хляб на ден, ядеш само за себе си. Ако ядеш един хляб, значи ядеш и за още един гостенин, който е влязъл в тялото ти и те кара да ядеш за него. Това му причинява удоволствие и той се радва, но ти плащаш“.
Когато една храна се сдъвче сто пъти се отваря портал към духовния свят
Когато една храна се сдъвче сто пъти се отваря портал към духовния свят
Учителя е дал следните формули при хранене. Като отчупим първата хапка хляб, да кажем:
Ако тези формули се казват при всяко хранене в продължение на една година, човек коренно ще промени и подобри дейността на сърцето си.Благодаря ти, Боже, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно.(3 пъти)
Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник. (3 пъти)
Друга много хубава формула преди хранене е следната:
Добре е човек, когато казва тази формула да е концентриран и да визуализира това което произнася, да е благодарен на Бога за всичко което получава, казва последователят на Учителя и обяснява, че когато една храна се сдъвче сто пъти, тогава се отваря портал към духовния свят и се тя се благославя, тогава става целебна за нас.На първата хапка, която взимаш и слагаш в устата си казваш – „сила за ума“, на втората хапка – „живот за сърцето“, на третата хапка – „здраве за тялото“.
„Не забравяйте, че молитвата е свещена връзка между човешката душа и Бог.
Неслучайно Учителя е казвал: „На всичко мога да ви науча, но как да се молите не мога. Не знам как да ви науча на това, но винаги трябва да се молите“, припомня Няголов.
Той си спомня думите на Учителя към един брат: „Сиренето, кашкавалът са хубава храна, но не могат да направят човека духовен. Ябълката, крушата, плодовете създават духовния човек. От ябълките, орехите, житото, хляба, зехтина, всички плодове, няма по-хубава храна за човека. Житото е много важно. То дава много неща на човека и го прави по-устойчив“.