За да служиш на Създателя първо трябва да изправиш себе си, казва синът на Светозар Няголов
„Навсякъде във Вселената съществува един красив, музикален и хармоничен живот, който дава велики условия и блага за правилното развитие на душите. Тази Божествена хармония, музика и любов ще дойдат и на Земята. Ще има едно стадо с един пастир - Бог, нашият Велик Баща. Тогава ще дойде в миниатюр Царството Божие на Земята, за разумните й жители, които тогава ще я населяват. Красив е животът на доброто и любовта. В бъдеще ще бъдем носители и служители на този велик живот“ – това са думи на Светозар Няголов, един от най-чистите последователи на Петър Дънов, който е имал духовна връзка с Учителя през целия си живот, познавал е до съвършенство природните методи за лечение, организирал е съборите на Бялото Братство и с молитвите си е подобрявал времето на Рила.
Една от формулите, които Няголов е описал в своите книги, където предава с изключителна точност словото на Учителя Петър Дънов е следната:
Щастието, това значи Бог да те погледне и да внесе в теб Своята животворна сила. Ти ще помниш този Негов поглед милиони години и ще се стимулираш постоянно в пътя на доброто и Любовта.
Срещаме се с неговия син Павел Няголов, също последовател на Учителя, четвърто поколение вегетарианец, за да ни разкаже за необикновения си баща. „Той е бил виден знахар в миналото. Един ден още като дете, по време на една от ключовите му срещи с Учителя, той го пита: „Светозаре, ти как се излъга да слезеш на Земята?" Баща ми му отговаря: „Аз дойдох на Земята да бъда ваш ученик Учителю, заради вас, заради вашето учение!". Учителя му казва, че навремето той и брат му са били едни от най-големите древногръцки философи. Тогава се разбира, че баща ми е бил Аристотел в предишна инкарнация. Още като дете той приема учението на Учителя и се държеше за него през целия си живот“.
От тази среща се разбира още, че Светозар Няголов не е дошъл на земята насилствено, по закона на кармата, а доброволно, да помага на хората. Само същества с много висок ранг могат да слязат на Земята доброволно. „Той помагаше на хората до последно и поемаше и тяхната карма. Спасявал е дори някои от смърт. Прилагаше успешно и всички природни методи за лечение, дадени от Учителя. А да помагаш на хората, трябва да имаш разрешение от Господа и съдействие от Невидимия свят“, изтъква Павел.
Още раждането на Светозар подсказва, че ще е специален човек. Малко преди да се появи на бял свят вилняла страшна буря, а на майка му й се явили огнени букви, които изписали името му. По думите на Павел, освен че като дете е седял на коляното на Учителя, по време на съборите на Рила, през целия си живот Светозар имал отворена връзка с Петър Дънов през световете, директна, непреливна връзка и винаги можел да се посъветва с него за каквото й да било. Той ставал свидетел на това как по духовен път Петър Дънов работи върху хората.
.
„Баща ми остана докрай верен на безпартийността си, на човечността си. Разказвал ми е как веднъж по време на едно отиване на сакралното място Мусала, в момент, в който можеш да си пожелаеш едно желание и то да се сбъдне, когато порталът се отворил той си пожелал да стане доктор, музикант или добър математик. Тогава му се явява ангел и му казва:
Имаше способността след разговор с един човек да обрисува целия му живот и буквално да сканира тялото му. Диагностицираше хора с различни проблеми, след това правеше връзка с духа и с молитва разрешаваше много от проблемите им, разбира се с помощта на ангелите и светлите същества“.„Светозаре, ти си бил и голям доктор, и голям музикант, и голям математик – стани ученик и всичко което искаш ще бъде при теб“. В следствие на което му се отваря съзнанието.
Истинското братство е в Словото, музиката и Паневритмията
От баща си Павел научил, че истинското братство е и на небето и на земята и навсякъде. Истинските братя и сестри са братя и сестри по дух.
Както когато двама-трима души решават, че ще занесат хляб на някого и го правят не защото са се наговорили, а защото духът ги е ги е накарал да го направят, защото този човек е работник на божията нива и е закъсал и няма пари да си купи хляб“.Братството не е църква, то е духовна организация.
Дава за пример една от многото истории за Учителя, които знае: „Веднъж той помолил една сестра да му зашие две-три копчета и да му оправи едно ципче, а тя му отвърнала, че сега няма време. И той замълчал, макар да знаел, че ако тя изпълнила молбата му и не вземе пари, с тоя труд ще спаси живота на дъщеря си. След две години дъщерята починала. Макар Учителя да искал да предотврати това нещо, той знаел, че всеки човек има свободна воля да реши.А кой е истинският работник на Божията нива? - „Онзи, който слуша тихия Божи глас, който му нашепва какво да извърши и кога да го извърши“, казва Павел.
Всеки който служи на Бога първо оправя себе си, второ – търси причините за всичко което се случва приятно или неприятно вътре в самия него и трето – стреми се никога да не застава на пътя на божията истина“.
„Първото нещо което трябва да се промени в света, за да заживеем според новите условия е хората да познаят Бог като свой баща. Второто е да се обърнат към него и да му се преклонят, да приемат да му служат. Трето – за да служиш на Бог трябва да оправиш първо себе си, своя живот, своите мисли, чувства и въжделения. Когато промениш нещо в себе си, после можеш да помогнеш и на други. Тогава вече имаш сила на думите, защото това което казваш е модулирано от твоето сърце, ум, душа и дух.
Четвъртото – важен е моментът, в който ти изравняваш своите вибрации с дадения портал, който се отваря. Тогава ти почваш да комуникираш, да говориш директно със съществата, които отговарят на твоите мисли, чувства и желания, дали те са към ангелския свят или към демонския, зависи от теб.
Само че това е директна връзка с другия свят. Тогава съществата почват да ти дават разни задачи. Ако ти почнеш да изпълняваш задачите на светлите същества е важно да ги правиш така както те искат и както те желаят, не така както е на теб угодно и както ти желаеш. Това е едно от най-важните условия – жертвоготовността, която е лично показана от патрона на Всемирното Бяло братство – Христос. Законът за жертвата е много важен. Някои казват „ама, аз сега като се пожертвам, нищо няма да остане за мен!“. Защо мислите така? Вие не вярвате ли, че Бог е над вас и той вижда всичко. Това съм го изживял не един или два пъти.
Когато ти пожертваш всичко от себе си в името на една божествена идея, без да си казал на никого нищо, без да си искал от някого нещо, ти се връща най-малко двойно от това което си пожертвал в името на тази идея“.
За преписването на беседи
„Всяка една божествена книга, която е чиста дава искра на Бог в теб. За да вземеш тази искра и да стане огън ти трябва да го преписваш. За да стане огън и този огън да те пази, трябва да е в червен цвят, за други неща са други цветове. Червеният цвят е най-интересен, защото той е основа, пазител на живота и той заедно с белия цвят символизират „до“. Червеният цвят е долно „до“, белият цвят е горно „до“. Неслучайно мартениците са в червено и бяло. Тоест мартеницата е една октава – едно стъпало на живота. Първи, втори, трети, четвърти клас… Пътя от там насетне е след четвърти клас, започваш и минаваш в инженерен отдел. При инженерните отдели вече се предполага излъчване на душата и ходене по задачи. Оставят някой, който да пази тялото ти и душата отива по определени задачи“.
Споделяме с вас и няколко истории, които Светозар Няголов споделя в книгите, които пише:
Как се отменя бурята на Рила
На езерата съществата са много строги и веднага отговарят на нашите грешки. Молитвеният връх е център, радиопредавател на това, което правим. Той е място за връзка и хармонизиране със съществата за оправяне на времето. През 1994 г. през нощта срещу 19.08 времето се промени. В 2 часа заваля дъжд. Отидох на Молитвения връх и почнах да се моля. Дъждът спря, небето се разясни и имахме хубав изгрев, с малко облаци по небето. Казаха ми, че предвидената буря се отлага с 5 дена. След закуската играхме Паневритмията при езерото Махабур, На обед предложих да направим обща молитва, да се свържем с мощния дух на Махабур. След молитвата облаците се пръснаха и трите съборни дни бяха слънчеви и топли. На 25.08 се разразява силна буря, която съборила палатките на останалите приятели в лагера. Скъсали се доста палатки. Приятели казали: „Трябва да гледаме Светозар - щом си отива, и ние да си тръгнем, за да не опитваме силите на природата в бурята.” През 1988 г, и 1989 г. преди тръгването за езерата, намирах в пощенската си кутия плик с надпис „За Светозар”, с пари за летуването. Някои приятели са искали непременно да присъствам в рилската лятна школа. Тогава отсядахме в хижата, където се събирахме с приятели от провинцията: Стойчо Андреев, жена му Яна и други от Нова Загора и от София. На 18.08.1988 г. през целия ден валя дъжд и суграшка. Стана време за вечерната молитва при палатката на Учителя. Предложих на приятелите да отидем горе. Взех цигулката и найлон и отидохме горе. Взех да свиря и пеем, дойде Йоана, и тя се включи. Дъждът спря, облаците се пръснаха, небето се изясни и се явиха звезди. На 19.08 имахме хубав изгрев и слънчево време през съборните дни. Много пъти се е налагало да работим, за да имаме хубаво време поне за събора. Учителят казва, че един човек с лошите си мисли и чувства може да развали времето на Рила и друг, който работи с доброто, може да го оправи.
Как чрез молитва се пробужда съзнанието
Племенницата ми завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево. Започнала да работи като санитарка в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. През есента отива в университета и веднага я приемат и завърши физика, специализира и сега продължава да учи с мъжа си - също физик, в Германия.
Внучката на един приятел, 12-годишна, започнала да се люби с всеки срещнат и престанала да учи. Казах на дядо й да става в 3 часа и да се моли за нея. След около 3 месеца се пробужда съзнанието й, престава да хайманосва и започва усилено да учи. Завърши гимназия и продължава нагоре.
На посещения в невидимия и видимия светове
Посещавал съм Хималаите и други непознати, много високи планини, Луната, Венера и други планети. Животът на Лунните жители е под кората на Луната, където Слънцето не се вижда и светлината е сива, кафява, както при облачно време на Земята. На Луната има много дълбоки циркуси до 1000 и повече метра, в които лунните жители кондензират слънчева енергия и я използват. Посетих град с двуетажни къщи и големи тераси отпред, насадени с красиви цветя. Понеже Луната няма атмосфера и от нея много хубаво се наблюдава красивото звездно небе, вероятно жителите бяха отишли над кората за наблюдения. Имаше двама пазачи, които ме видяха и извикаха: „Кой те пусна да дойдеш тук?” И ме подгониха. Аз извиках: „Учителю!” и взех да летя над сградите и отидох на другия край на града. Така се отървах от преследвачите си. При друго посещение там, срещнах два вида същества; високи и ниски. Високите ръководеха работата и бяха неколцина, а ниските изпълняваха нарежданията им и правеха някакви настилки - пътища. В духовния свят не се говори, а връзката става телепатично - с мисълта. На Венера срещнах също два вида същества: високи, които ръководеха, и голяма група ниски същества, които работеха. Навсякъде има големи цветни поляни с най-различни по цвят и големина цветя и отлично подредени градини с дървета, окичени с плодове. Планетата е обвита в облаци, които спират силните слънчеви лъчи. Понякога става разместване на облаците и проникналите слънчеви лъчи изгарят земята и растителността на нея. Съществуват групи, като пожарна команда, които веднага запушват получения отвор с облачно вещество, получено от някакви химикали, разкопават изгорялата площ и възстановяват растителността с нови насаждения. Влязох в завод за фини платове, дълъг няколкостотин метра. Управляваше се от едно същество, пред което имаше командно табло с множество копчета и голям екран, който отразяваше цялостния процес на производството. Той протичаше от суровината до готовия плат, без никакъв шум и прах!