Ошо: Сърцето е твоето тотално същество и когато си цялостен, можеш да познаеш Тоталността

Христос казва: "Само тези, които са като деца, ще влязат в Царството Божие." Обръща се към онези, чието съзнание трябва да се завърне в Сърцето. Те са станали като деца, невинни.

Съзнанието, чистото съзнание, е неизразимо. Затова мистиците непрекъснато казват, че не могат да изразят това, което знаят. Мистичното познание няма работа с мислите. То не е познато под формата на мисъл, познато е под формата на чувство. Затова наистина не е добре да се каже: "Познавам Бог." По-добре е да се каже: "Чувствам". Не е хубаво да се каже: "Познал съм Бога". По-добре е да се каже: "Почувствал съм го". Това е по-прецизно описание на явлението. Познанието е чрез сърцето; то е като чувство, не е като знание.

Познаваме две състояния на съзнанието. Първо: когато съществуват мислите. Когато мислите са налице, не можеш да отидеш в сърцето. Другото състояние на ума, което познаваме: когато мислите не съществуват - но когато няма мисли, заспиваме. И в този случай не можеш да отидеш в сърцето. Иначе, всяка нощ, за определено време, за няколко часа, излизаш от мисленето, мислите се преустановяват - но не достигаш до сърцето, защото си в безсъзнание. Необходимо е твърде деликатно равновесие.

Мислите трябва да прекъснат, както прекъсват по време на дълбок сън, когато не сънуваш - и трябва да си буден, както си буден, когато не спиш. Тези две точки трябва да се срещнат. Умът трябва да е без мисли, както по време на дълбок сън и ти не трябва да спиш, трябва да си съвършено буден, осъзнат.

Когато съзнанието и състоянието на отсъствие на мисли се срещнат, това е медитация. Затова Патанджали казва, че самадхи е като сушупти. Най-висшият екстаз, самадхи, е като най-дълбокия сън с една единствена разлика: в него не спиш. Но качеството е същото - същото отсъствие на мисли, на сън, необезпокоен и от най-леката вълна, абсолютно тих и спокоен, но буден.

Когато си в съзнание и отсъстват мислите, ще изпиташ внезапна промяна в съзнанието. Центърът се променя. Изтласкан си обратно назад. Изтласкан си към сърцето. И от сърцето, когато погледнеш към света, светът не съществува, съществува единствено Бог.

Материята, материалното битие, светът и Бог, не са две различни неща, два изгледа, две перспективи - едно и също явление се разглежда от два различни центъра на съществуването.
Постави веществото на ума в такава неизразима чистота отгоре, отдолу и в своето сърце.
Бъди тотално в него, слят, смесен. Обикновено съзнание, отгоре, отдолу, в сърцето; цялото сърце е заобиколено от обикновено съзнание; не мисли за нищо определено, просто осъзнавай, без думи, без глаголи, без никакво мислене, просто да бъдеш.

Постави веществото на ума...отгоре, отдолу и в своето сърце и за теб всичко ще бъде възможно. Всички врати на сетивата ще бъдат почистени; всички врати на мистерията ще бъдат отворени. В един момент проблемът няма да съществува, в един момент страданието ще изчезне - като че ли тъмнината се е стопила напълно. Когато познаеш това, можеш да се завърнеш в сърцето, но няма да си същият. Сега можеш да използваш главата като инструмент. Можеш да работиш с нея, но вече не се отъждествяваш с нея и дори, когато работиш с нея и гледаш на света през нея, знаеш, че всичко, което виждаш, се дължи на интелекта. Сега си запознат с по-висша гледна точка, с по-дълбок възглед - и във всеки миг, когато пожелаеш, можеш да се спуснеш обратно.

След като познаваш прохода - как съзнанието се спуска обратно - възрастта ти, миналото, паметта, знанието, изчезват и се раждаш отново като дете - след като веднъж познаеш това, тайната, пътя, можеш да отиваш до тази точка толкова пъти, колкото пожелаеш и можеш отново и отново да бъдеш освежаван. Ако трябва да отидеш в главата, можеш да я използваш; можеш да отидеш в обикновения свят, да работиш, но без да се включваш в него, защото дълбоко в себе си знаеш, че това, което се познава от интелекта, е частично. Това не е цялата истина. А частичната истина е по-опасна от неистината, защото на пръв поглед изглежда като истина и можеш да бъдеш заблуден от нея.

Единствено Любовта може да открие цялата личност пред тебе, цялото същество, същността, цялото, защото любовта означава да познаваш чрез Сърцето, да чувстваш чрез Сърцето. Научните термини не могат да се използват, те принадлежат на царството на познанието. Използва се поезията. И онези, които са познали реалността чрез Любовта, каквото и да кажат, се превръща в поезия.

Сърцето е твоето тотално същество и когато си цялостен, можеш да познаеш тоталността - запомни това. Само подобното може да познае подобното. Когато не си цялостен, не можеш да познаеш цялостността. Както отвътре, така и отвън. Когато си тотален отвътре, тоталната реалност отвън се разкрива пред тебе; можеш да я познаеш, заслужил си да я познаеш. Когато не си цялостен отвътре и реалността отвън не е цялостна. Затова, каквото представляваш отвътре, ще го имаш и отвън.

Ошо (Бхагван Шри Раджниш)