Ошо: Божественото, постоянно присъства вътре във вас. Само един поглед, и то се проявява

Семето може да разцъфти без да му е необходимо време, тъй като семето всъщност вече цъфти. Вече сте онова, което бихте могли да станете. Ако не беше така, семето не би могло да разцъфти веднага - ще му бъде нужно време.
Ако трябва да станете нещо , необходимо ви е време. Трябва обаче да проумеем, че всички знаещи са си давали сметка за илюзорността на всяко ставане. Вече сте това, което сте искали да станете. Съвършен сте такъв, какъвно сте сега.
Изглеждате несъвършен в собствените си очи, защото сте заспал. Цветето вече е цъфнало; само вашите очи все още са затворени за истината. Ако семето трябваше постепенно да се превърне в цвят, щеше да е необходимо много време, защото това не е обикновено цвете.

Бог трябва да разцъфне у вас! Няма да ви стигнат цяла вечност, почти невъзможно е да разцъфтите. Няма да го постигнете.Не, не е така. Цъфтежът може да се осъществи веднага, в момента. Не трябва да губим нито един миг !

Въпросът не е в това, семето да се превърне в цвете. Въпросът е да отворите очите си. Можете да отворите очите си веднага, за да видите, че цветето не е преставало да цъфти. Просто няма начин да е преставало. Божественото , постоянно присъства вътре във вас. Само един поглед, и то се проявява. Не че то се е криело в семето. Не! Просто вие не сте гледали към него! Само това е нужно да отправите взор! Какъвто и да сте, погледнете към него, осъзнайте съществувнето му.

Разправят, че много дзен учители, когато получат просветление избухват в смях.Защо се смеят като луди? Те се смеят на големия абсурд: Търсили са това, което вече е било постигнато вътре в тях. Пътували са далече, за да открият онова, което е вътре в самите тях.

Всъщност търсенето е самият търсач: целта се намира в самия пътешественик. Няма защо да търсете другаде. Обърнете се към себе си. Ако семето трябва да стане цвете, няма да му стигне цяла вечност, тъй като цветето е самият Бог. Ако вече сте Бог, то един поглед навътре би бил достатъчен.
Трябва ви обаче много време , за да се събудите от дълбокия си сън, да се отърсите от сънищата си, в които сте се уплели, на които държите повече, отколкото на себе си. Необходимо ви е време. И не защото не може да отворите очите си. Така сте свикнали да се движите със затворени очи, че дори сте забравили: забравили сте, че сте със затворени очи.

Ще кажете: “Нищо подобно! Очите ми са широко отворени! Вече съм буден!”

Това също е сън; сънувате, че сте буден, че очите ви са отворени. При това положение ще ви трябва много време. Не, че цветето не е вече цъфнало, не. Просто ви е трудно да се пробудите. Замесили сте се в много неща. Развили сте силно и обвързано его. Ако отворите очи ще изчезнете. Отварянето на очите ви изглежда като смърт. Говорите за това, ходите на лекции, мислите по проблема, но никога не отваряте очи, защото знаете, че ако ги отворите ще изчезнете! Кой ще сте тогава? Никой! нищо! Именно това  ще видите, ако наистина отвороте очите си. По-добре е да си вярвате, че очите ви са отворени!

Егото е най-голямата ви обвързаност. То може да съществува само, ако сте заспали, ако сте изпаднали в метафизичен сън.

Отворете очите си! Първо трябва да изчезнете вие, после се появява Бог! Именно в това се състои въпросът.

Страхувате се да не изчезнете. Слушате дискусии за проблема, отлагате влизането за утре, утре и пак утре.
Винаги обаче идва един момент, един преходен период , през който сънят се превръща в пробуждане. Миналато ще ви дърпа назад. Миналото е нещо мощно. За сънливия бъдещето също е нещо много силно. Дълбоко заспалият човек, обаче познава само сънищата, които е сънувал в миналото. За него бъдеще няма. Дори и да мисли за бъдещето, то е отражение само на миналото.

Само събуденият може да осъзнае бъдещето. За него миналото вече е нищо.

Помнето това добре! За заспалия причината е по-силна от резултата, семето е по-мощно от цветето! За събедия обратно - ефектът е по-силен от причината, цветото е по-силно от семето. Логиката на събудения е противоположна: цветото е онова, което произвежда семето, следствието създава причина; бъдещето създава миналото, а не обратното. За заспалия ум обаче, миналото, мъртвото, именно то е по-силно. Каква грешка!

Това, което предстои, е по-мощно, защото е пълно с живот. Миналото няма живот, миналото е гробище, от което животът си е отишал. Тъкмо поради това е минало. Гробищата обаче са много силни за вас. За пробудения - обратно - новото, предсотящото, свежото именно то е по-силно. Миналото не може вече да го задържи.

Съществуването е вече тук. Всяко нещо е свършено такова, каквото е. Към него не може да се прибави нищо, не може да се подобри. Тогава?

Цветото създава семе, а не семето - цвете. Нужно е само отваряне! Отворете вратите: слънцето е там и ви чака. В действителност животът не е прогрес. той изглежда като прогрес в сънищата на спящите. Съществуването е вече тук! Осъзнайте всичко това, вижте го! Това може да стане по два начина: начинът на дзен, който да ви извади шоково от съня или начинът на йога - да бъдете убеден да излезете, да се събудите. Няма значение, кое ще изберете, но не стойте по средата.

Из книгата "Наука за душата", том 2,  Ошо