Отбелязваме 814 години от рождението на безсмъртния поет и учител Руми

Днес отбелязваме 814 години от рождението на безсмъртния поет и вселенски учител - персийският философ и суфи мистик Мевляна Джалал ад- Дин Мухаммад Руми 
 
Мевляна Руми e един от големите мистици в суфизма, водач на ордена на Мевлевиите. Суфи има няколко значения на арабски език, включително „чист“ и „вълна“. Първите суфи носели прости вълнени наметала като допълнение на тяхното търсене на вътрешна чистота.
 
Роден в град Балх в днешен Афганистан. Живее в различни градове в Близкия изток. И днес той събужда душите с историите и словата си, пълни с мъдрост, която ще озарява всеки докоснал се до тях. 
 
Словото на Руми вдига завесата пред очите ни обогатява духа ни. Напътствията му са пътеводител и лековит извор за онези, които желаят да трансформират страха и емоциите си в стремеж към Духа.
 
Седемте съвета на Мевляна:
 
В щедростта и помощта бъди като река.
В състраданието и милосърдието бъди като слънце.
В прикриването на недостатъците на другите бъди като нощ.
В яростта и раздразнителността бъди като мъртвец.
В смиреността и скромността бъди като земя.
В снизходителността бъди като море.
Но запомни: Или изглеждай какъвто си, или бъди какъвто изглеждаш.
 
Споделяме и едно от най-силните му стихотворения: 
 
Родих сe от дълбините на безкраен мрак.
Видях светлината, уплаших се.
Заплаках.
С времето се научих да живея в светлина.
Видях мрака, уплаших се.
Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора ...
Заплаках.
Научих се да живея.
Че pождението е мигът, в който животът свършва;
а това по средата
е времето, откраднато от смъртта, научих.
Времето научих.
Съревновавах се със него...
С време научих, че с времето не се съревновава,
че с времето трябва да се помириш, разбрах...
Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли...
След това, че във всеки човек има добрo и злo научих.
Научих се да обичам.
После да се доверявам...
После, че доверието е по-трайно от любовта,
че любовта се гради върху здравата основа на доверието научих.
Научих плътта човешка.
После, че под плътта има и душа...
После, че душата всъщност е над плътта научих.
Вселената научих.
После научих как да осветля вселената.
Накрая, че за да осветля вселената,
първо трябва да осветля около себе си научих.
Научих хляба.
После, че за да има мир трябва да се меси много хляб.
После, че справедливата подялба е важна
най-малко, колкото и правенето на много хляб.
Научих се да чета.
После и да пиша се научих...
И след време, чрез писането научих себе си...
Научих се да си тръгвам.
После, не издържайки, да се връщам...
И накрая да си тръгвам, въпреки себе си...
На млади години се научих да предизвиквам света...
После стигнах до мисълта, че трябва да вървя заедно с тълпата.
После yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.
Научих се да мисля.
После се научих да мисля с готови шаблони.
А после разбрах, че истинското мислене е мисленето,
разбивайки шаблоните.
У дома научих какво е чест...
После, че е безчестие да чакаш често безчестника,
че да не посягаш към греха, когато ти е под ръка,
е истинската чест, разбрах.
Истината разбрах един ден...
И, че истината е горчива...
После, че както на добрата гозба
умерената горчивина придава вкус и на живота...
Че всяко живо същество ще вкуси смъртта,
но че само някои ще вкусят живота, разбрах.
Аз не обичам приятелите нито със сърцето,
нито със ума си.
Нали може...
Да спре сърцето...
Да забрави умът...
Аз обичам приятелите с душата.
Тя нито ще спре, нито щe забрави...