Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Психология на Ревността
Спомням си, преди време майка ми се възхищаваше на кученцето ни пуделче и казваше: „Ето, виж го, то е съвсем като човек, само не може да говори!” Кученцето „обичаше”, тоест имаше силна привързаност и „плачеше”, когато нямаше никой в къщи, ревнуваше когато някой прегръщаше стопанката му, защитаваше територията си когато се хранеше както хората защитават територията си във вид на приятел/ка, бизнес и т.н. Тогава аз се замислих: кой на кого прилича всъщност? Дали животното на човека или по-скоро обратното? Дали чувства като ревността, завистта, привързаността, приемане за любов, агресията в поведението, териториалният инстинкт, инстинктът за самосъхранение, сексуалното чувство и пр., са чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас?
Според парадигмата на интегралната психология, ние като хора, сме сглобени от две части: човек в развитие, поставен в тяло на бозайник. А това тяло на свой ред носи всички по-долни вълни на проява на живота в себе си – като мозъчни структури и емоционални подтици и нагони. Ние сме принудително свързани с животното – поставени сме на гости вътре в него – това са телата ни!
Ревността като Обсесивно Компулсивно Разстройство
Ревността и Свободата
На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но само до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата й сила и депресиращото й потисничество стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници, надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.
Човек не може да затвори партньора си в килия без прозорци или на върха на някоя кула (макар че често се е случвало в човешката история), не може да му забрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората... Решението според мен е именно сублимирането на ревността. Когато човек е вътрешно центриран, нещата коренно се променят. Тогава, когато сме развили вярата в живота, тоест в самите Себе си, когато сме се доближили поне мъничко до този вътрешен център, тогава ние автоматично проектираме тази вяра и към партньота си. Как да вярваме на партньора си? Като повярваме в Себе си! Колкото повече се опитваме да ограничим някой, толкова повече той ще се стреми да се освободи от контрола ни ! За да сме в добри взаимоотношения с някого, трябва да го оставим свободен, да му вярваме безпрекословно – тогава той ще ни обича от все сърце, ще ни бъде верен и искрен с нас!!! Ако една птичка стои при теб, защото е в клетка, тя вярна ли ти е? Пусни я на воля! Ако се върне, значи наистина си принадлежите един на друг! Ако ли не – значи тя никога не е имала тази вътрешна нишка на обич и доверие, която да ви свързва.
Генетиката и възпитанието в залагането на предразположеност към ревност
Има цели народи, за които се знае, че са ревниви и отмъстителни. Култивирани поколение след поколение, тези качества стават част от генома на нацията! Ревността най-често се предава по семейна връзка, с едиповото отношение, тоест чрез възпитанието на децата, но най-вече директно, чрез т.н. в психологията интернализация! Когато родителите – единият или още по-лошо – двамата, се ревнуват силно, имат скандали, излъчват тази гадост в пространството, децата директно попиват всичко, дори и да не чуват физически! Всичко чувстват на фин план! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си – стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад. Дори нещо повече – мислите и емоциите на родителите се материализират и уплътняват при децата, усилват се!!! Ако са светли, стават по-светли, ако са тежки и низши – още по-грязни и на едно ниво слизат до тялото, соматизират се и се превръщат в болест при децата. Мислите на родителите се превръщат в действия и физически дадености при децата! Защото децата са техни плодове! Ревността, между другото върви ръка за ръка с изневярата – самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява – като отмъщение. Както и подтиква ревнувания от него към изневяра – така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна. Най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект, защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта – любовта между двамата и Любовта по принцип. Ревността, сама по себе си, е натрапчива невроза. При по-силна форма на ревност, въображението се превръща в психотични халюцинации и разликата между тях и реалността в съзнанието на ревнуващия се размива! Освен това, ревността може директно да „удари” сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката – зависи къде е слабото място на ревнуващия или обекта му – ако той поеме удара енергийно! Ревността наистина няма нищо общо с Любовта и е добра само в хомеопатични дози – по един милиграм – колкото да знаем, че сме и животни. Но дали в живота става точно така?!?!?!
Ревността като следствие от неувереността в себе си
Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол? Ревността, ако е в малки дози, е нормална – тя е част от животното, в което живеем. Но, ако е прекомерна – това значи, че това животно язди човека, а не обратното! Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположеността на притежателя си към нея! По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания! И го подтиква към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки вярност, и едновременно тлаксайки към изневяра – чисто енергийно и мисловно! Това е един вид магия – изпращаш на някого много мощна, подплатена със силни страсти (ревност) мисъл! Ти си представяш как той/тя ти изневерява, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието ти!
Ревността е признак за така наречената в психологията „несигурна привързаност” или „емоционална недиференцираност”. Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!
Повече по темата и за лични консултации: https://orlinbaev.com/
Ревността е признак за така наречената в психологията „несигурна привързаност” или „емоционална недиференцираност”. Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!
Повече по темата и за лични консултации: https://orlinbaev.com/
