Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Никога не разкрих на Учителя работата, която правех с него, как си го представях вътрешно, как го обграждах със светлина и в най-прекрасни цветове. А и той не ми разкриваше работата, която извършваше върху мен... да, как пишеше върху мен, за да се превърна в жива книга – книга, която щеше да изпрати в друга страна. Защото макар словата на даден духовен учител могат да се запишат на книга, те ще изглеждат винаги недостатъчни. Той самият е жива книга и мечтае неговите ученици също да се превърнат в живи книги. Най-напред той пише върху тях, в техните глави и сърца посява семената на своето учение с надеждата един ден тези семена да прораснат и да дадат плод по целия свят. По този начин Учителя написа книга, която никой друг освен него не би могъл да напише: това съм аз. Да, аз съм една от книгите, които той написа. Земята е толкова далече от Слънцето! Но разстоянието не е пречка на Слънцето да пише върху Земята. Неговото писмо са камъните, растенията, животните, хората, на които то отдава своята светлина, топлина и живот.Също като слънцето, така и Учителя пишеше върху мен от разстояние. Това са хиляди и хиляди страници, които написа и които са резюмирани сега в книгата, която аз представлявам. И един ден той ми каза: „Сега вече си готов, можеш да тръгнеш.” Две или три години преди да ме изпрати във Франция, внезапно, по средата на някаква беседа, Учителя ми разказа цяла история за един скъпоценен камък: „Аз притежавам скъпоценен камък с неоценима стойност и за да го опазя искам да бъде пренесен в друга страна. Онзи, който ще го пренесе, трябва да премине през тъмна гора, пълна с диви зверове и разбойници. Там ще бъде хванат, ще го претърсват и ще се опитат дори да го убият. За да не могат да намерят в него този скъпоценен камък, ще трябва да го покрия с кал. Но когато излезе от гората, аз ще бъда там, ще измия камъка, за да може някой ден да засияе с целия си блясък.” Скъпоценен камък да се пренесе през тъмна гора, пълна със зверове и разбойници... Това прилича на приказка, но ето така се изразяваше Учителя. Той не каза нищо по-конкретно, а аз слушах, без нищо да разбера. Трябва да е знаел, че не съм разбрал нищо и дори че скоро съвсем ще забравя казаното.
Много по-късно споменът за тези негови думи се върна в съзнанието ми и тогава осъзнах: този скъпоценен камък беше неговото Учение, което Учителя искаше да спаси, и онзи, който щеше да го пренесе през гората, бях аз. Да наистина, през каква гора преминах! „Разбойници” наистина се опитаха да ме унищожат. За щастие камъкът беше доста поокалян, както и аз самият, на когото беше поверен. По този начин онова, което би могло да изглежда като голяма трагедия – всички тези нападки, предателства и скалъпени обвинения, които ме изпратиха в затвора – всъщност ме опазиха от най-лошото. И ако онези, които бяха подготвили плана да ме унищожат, накрая решиха да се откажат, то е вероятно защото си помислиха, че след всичко, което бях претърпял, няма да мога никога повече да се възправя. Сега със сигурност знам – ако си спасих живота, то е благодарение на всички тези изпитания. И така, без съмнение Учителя дълго бе подготвял плана за моето изпращане във Франция... Сега ни остава да стигнем до края на разказа: да измием скъпоценния камък, който той ми повери, за да може един ден да засияе с целия си блясък.
Писмо от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) до Брат Михаил - Омраам, след като го е иузпратил във Франция да разпространява Учението на Всемирното Бяло братство:
