Омраам: Слънчевият сплит усеща, разбира, схваща Великите Космични Истини. Той е истинското Сърце

Светлината, топлината и животът, които познаваме, са само един много нисш аспект на истинската Светлина, истинската Топлина и истинския Живот. Зад светлината на Слънцето стои Божията Светлина, обаче ние не сме способни да я познаем, както не сме способни да познаем и Неговата Топлина, Неговата Любов и Неговия Живот - тоест най-интензивната степен на Живота.

Бог е непознаваем, неуловим, неведом - и същевременно, Той почти ни докосва, само че под една много далечна за Него, много несъвършена форма. Не бива да си въобразяваме, че слънчевата светлина е истинската Божия Светлина: тя е само отражение на истинската Светлина. Другата Светлина не можем нито да я познаем, нито да я разберем; тя е толкова фина и мощна, че за нас представлява мрак - а дори и за мнозина Духове, много по-високоразвити от нас.

В Науката на Посветените е казано, че мракът е породил светлината. В началото е бил хаосът - неорганизираната материя, или хиле., както я наричат древните гърци. Този хаос е представен чрез символа на кръга: нулата.

Кръгът символизира безкрайността и неодушевената материя. Тези понятия обаче много трудно се схващат; а по пътя на ума, това е почти невъзможно. Ето защо философите и учените, които искат всичко да схванат чрез своя интелект, не успяват в това начинание. Теоретично - да, може, умът е способен на това; но да разбере човек истински нещата, тоест да ги усети, да ги вкуси и преживее -това не е дадено на ума.

Впрочем хората често казват, че сърцето е онова, което разбира; и дори се говори за мъдростта на сърцето> за емоционална интелигентност ... Дори и в Евангелията, сърцето е представено като орган на разбирането.
(Виж Матея 13:15,Марко 8:17- 18; Лука 24:25; Йоана 12:40. Като основен източник на библейските цитати в настоящата книга е ползвано виенското издание на Библията на български език от 1885 г., или т.нар. Цариградска Библия.

За кое сърце обаче става дума? Хората си мислят, че там се говори за физическото сърце - органът, който движи кръвта. Не, истинското сърце, сърцето според Науката на Посветените - това е слънчевият сплит: именно той усеща, разбира, схваща Великите Космични Истини. Мозъкът умее само малко да спори, да пише, да говори и да се перчи, без да има ясна представа за нещата. Вижте какво се случва в съвременния свят, в света на Петата раса: хората обясняват, говорят, писателстват, но в действителност, нищо не разбират - защото с мозъка, с ума е невъзможно човек да има съвършено разбиране. Трябва да преживеем нещата, за да ги разберем: да ги преживеем с цялото си същество.
Слънчевият сплит управлява всички функции на физическото тяло; именно от него зависят дишането, отделянето, кръвообращението, храносмилането, растежът и развитието. И пак посредством слънчевия сплит, човек има възможност истински да общува с Вселената, защото слънчевият сплит е свързан с целия Космос - докато при мозъка не е така. В действителност, и такова общуване би могло да бъде осъществено, само че мозъкът все още не е достатъчно развит за тази цел, защото е образуван съвсем наскоро; слънчевият сплит се е образувал много по-отдавна: именно той е създал мозъка и той го подхранва. Да, мозъкът е продукт на слънчевия сплит, той е негова рожба - ето защо слънчевият сплит го храни, праща му „субсидии“; и когато спре да ги изпраща, човек заспива, съзнанието му се притъпява или получава главоболие, не може повече да разсъждава.

Мозъкът не е нещо отделно от слънчевия сплит; и все пак, ако мозъкът невинаги може да се ползва от подкрепата на слънчевия сплит, то е, защото все още не е способен да комуникира с него. Вече съм ви обяснявал, че слънчевият сплит е като преобърнат наопаки мозък, защото в мозъка сивото вещество е отвън, а бялото - във вътрешността, докато в слънчевия сплит сивото вещество е отвътре, а бялото - отвън. Казвал съм ви също и че сивото вещество дава възможност на човека да мисли, а бялото вещество - да усеща.

И тъй, благодарение на бялото вещество, което е на повърхността на слънчевия сплит, той усеща всичко, което се случва в човешкото същество, във всичките му клетки; ето защо непрестанно е зает да възстановява равновесието. Докато мозъкът нищо не усеща от всичко това, освен когато положението стане много лошо и всичко е блокирало - само че той не знае как да поправи нещата. Например, ако сърцето ви бие твърде ускорено или твърде бавно, или пък ако имате стомашни болки, мозъкът е неспособен да направи каквото и да било. Впрочем това не зависи от него... Докато, ако осигурите благоприятни условия на слънчевия сплит да функционира нормално, той всичко възстановява.

Слънчевият сплит разполага с внушителна „аптека“, която дори не можете да си представите; и понеже е свързан с всички органи, с всички клетки, знае какво се случва и може да се намеси, така че следователно той е по-добре оборудван от мозъка. Ала всичко това не е добре обяснено, дори и в медицинската наука.

Мозъкът се е развил много късно у животните и хората; и даже мозъкът на мравките например е доста по-добре организиран от този на човека, защото мравките са се появили значително по-рано от него. Ако сравним мозъка на мравките с човешкия, ще бъдем изненадани да открием как са съумели да организират един толкова миниатюрен мозък. Човешкият мозък все още не е добре организиран, но по-нататък ще стане такъв, защото мисията му е да записва в себе си целокупното познание и да стига до изумителни осъзнавания и постижения. Но повтарям: „диригентът“, „командващият“, от когото зависи всичко - това е слънчевият сплит, заедно с центъра Хара1, разположен малко по-надолу, защото те са в постоянна връзка помежду си.

Хората на Запада постепенно се саморазрушават, защото цялата им дейност е фокусирана в мозъка: интелектуално обучение, изчисления, грижи, тревоги и т.н. - но понеже мозъкът им все още не е чак толкова подготвен да устоява на голямо напрежение, в днешно време има много нервни болести именно заради претоварен мозък. Ако западняците знаеха как да разпределят работата между слънчевия сплит и мозъка, те нямаше да са вечно уморени. Защо? Защото слънчевият сплит никога не се уморява: той е почти неизчерпаем резервоар. Ала човек, който води един безпорядъчен живот, разстройва функциите на слънчевия сплит и затова се чувства блокирал, потиснат, с болни нерви. Който не води правилен живот, съсипва най-важния фактор, от който зависи всичко останало в неговия организъм.

В старите алхимични трактати се разглежда въпросът за една специална есенция, един елей, обладаващ чудни свойства: той носел здраве, мъдрост, красота, знание... А всъщност всички живи същества - растения, животни, хора - са способни да извличат тази есенция. Тя е наричана с много имена: животворен елей, прана, Еликсирът на Вечния Живот... Други я наричат магнетизъм. Именно за тази специална есенция е говорил Христос, изричайки думите: „Реки от Жива Вода ще потекат из утробата му“*(Йоан 7:38 ).?И когато човек се храни, когато диша (защото във въздуха е разпръсната една есенция, идваща от Слънцето, която ние можем да уловим чрез дишането) и дори когато мисли, той търси как да извлече именно тази есенция, този елей.

Тази есенция обаче, както съм ви казвал, се намира навсякъде. Растенията я черпят от почвата, от въздуха, от слънчевите лъчи - и благодарение на тази есенция, приготвят своя жизнен сок, мъзгата. Жизненият сок на растенията е символ на онзи животворен елей, който извира вътре в нас. И къде е изворът на този елей? Точно в слънчевия сплит. Понякога, когато сте неспокойни, недоволни, нетърпеливи, ако сте достатъчно сензитивни, за да можете да наблюдавате процесите, протичащи вътре във вас, установявате, че нещо изтича от слънчевия ви сплит. Слънчевият сплит е като вместилище за съхраняване на жизнения магнетизъм - и щом този магнетизъм изтече навън, вие усещате как ставате безсилни, неспособни да действате, да се съсредоточавате.

И обратното: когато сте щастливи и спокойни, усещате едно разширение в слънчевия сплит: нещо, което блика като извор. Слънчевият сплит е резервоар на жизнени сили, акумулатор на всички енергии; и ако знаете как да го пълните ежедневно, ще имате един извор вътре във вас, от който ще можете да черпите сили всеки път, когато са ви необходими.
И ето точно едно упражнение, което можете да правите при изгрев-слънце: докато медитирате върху светлината и топлината на Слънцето, сложете дясната си ръка върху слънчевия си сплит - изпълвайки го по този начин със сили и енергии, които ще ви дадат възможност неуморно да продължавате своята работа.

из лекция на Брат Михаил - Омраам  ( Учителя Омраам Микаел Айванхов )