Омраам: Навлизането в духовния живот изисква бдителност, смирение и самоотречение

Въпреки че хората са напълно способни да разберат с ума си кое е добро и кое - не, за тях и за другите, те продължават да повтарят едни и същи грешки. Трудно е да се приеме, но е така. Обяснява им се, те разбират и одобряват, но правят точно обратното на това, което ни убеждават, че са разбрали. Защо е така? Защото, да се осланят на ума си, не е достатъчно - необходимо е да бъдат докоснати и други струни вътре в тях. Не може напълно да имаме доверие на човек, който твърди: „Да, аз разбирам“, защото, ако неговите чувства и желания го тласнат в друга посока, той може да поеме натам.

Разбрах, че може да възприемеш Светлината, може да обичаш Светлината, но колкото до това, да подчиниш психичната си материя на тази Светлина, за да може тя да я проникне и изпълни - Боже мой, колко дълъг и труден е този Път! В един момент тя е послушна и се оставя да бъде моделирана, но изведнъж се противопоставя, бунтува се и взема надмощие. И тогава всичко започва отначало. Но не бива да се отчайвате, защото, малко по малко, тази материя в края на краищата ще отстъпи. Щом имаш разбирането и Любовта, един ден все ще успееш. Във всеки случай това, което е сигурно, е, че без разбиране и без Любов е безполезно да се надявате и на най-малкото постижение.

Да разберем в какво се състои Доброто и да желаем това Добро, може би не е лесно, но винаги е по-лесно от третия етап - приложението. Всеки може да приеме, че е за предпочитане да бъде трезвомислещ, да остане верен на съпруга или съпругата си, да овладее вътрешния си порив на гняв, да живее честно и почтено, и може искрено да желае да постигне всичко това. Но ето, дойде ли изкушението, как да не му се поддаде? За да устои човек, е необходимо ясно разбиране и на трите нива - на ума, на сърцето и на волята, като най-трудно е да се задейства волята, за да се променят навиците.

Един лош навик е подобен на отпечатък от клише върху фините ни тела. Веднъж отпечатан, той се повтаря до безкрайност. А дори и след това да съжаляваме за допуснатата грешка, няма голямо значение, защото ние пак я повтаряме... И пак съжаляваме... Това е безкрайна верига от грешки и угризения на съвестта. Борбата, плачът, разкаянието най-често се оказват безрезултатни, защото и угризенията са оставили своя отпечатък и се повтарят след грешката, но не помагат тя да се поправи. Сякаш грешката и разкаянието са две същности, между които не съществува никаква връзка. Те постоянно се редуват и това е всичко. Вие ще кажете: „Така е, защото човекът е слаб!“. Да, той е слаб, но е слаб, защото е невежа. В деня, в който придобие Светлината, той ще победи лошите си навици.

Тогава, какво да правим? Да заменяме клишетата, тоест всеки лош навик, стараейки се, малко по малко и съзнателно, да имаме други мисли, други чувства и най-вече - да постъпваме по нов начин. Така новите записи, новите клишета ще успеят да неутрализират старите. Те не ще ги заличат, понеже в Природата нищо не се заличава, но ще се насложат върху тях и ще започнат да действат.

Колко хора вярват, че действат съобразно Доброто - такова, каквото го разбират и обичат! А в действителност правят точно обратното, но е невъзможно да ги накараш да допуснат, че е така. Защо? Защото си въобразяват, че за да постигнат даден идеал, е достатъчно само да го приемат с ума си и да желаят неговото осъществяване. Не, за съжаление не е така - и именно тук започва най-трудната част. Ето защо едно от първите качества на ученика е яснота на съзнанието.

За предпочитане е доброто поведение, но и лошото поведение не е най-опасното. Най-опасно е, когато човек не е съзнателен. Този, който е неспособен да осъзнае, че е постъпил зле, накрая се озовава оплетен в противоречия. Сполетяват го ред несполуки, бива отхвърлян от другите, без самият да разбира защо - той се мисли за безупречен, убеден, че хората го ценят и дори му се възхищават. И смутен от това, което му се случва, си въобразява, че целият свят е против него, а това се отразява още по-зле на мислите и чувствата му - той се бунтува и в този бунт губи връзката си със Светлината и Любовта. И всичко това, само защото отказва да признае, че не е успял да свърши работата си на третото ниво -реализацията.

Почти е безполезно да навлизаме в духовния живот, преди да сме разбрали колко упорита е нисшата природа на човека и до каква степен работата върху нея изисква бдителност, смирение и самоотречение. Твърде много хора вярват, че щом като са намерили едно духовно учение, бързо ще се променят. Но не, те нямат представа колко трудно е овладяването на психичния живот!

У всеки човек съществува способност за обновяване, възраждане и обожествяване, но този процес е много бавен и дали ще може да го реализира в този живот, зависи от започнатата в предишните му прераждания работа.
Този, който не осъзнава трудностите на духовния живот, които човек неизбежно среща в своя Път, не е в състояние да се развива, а още по-невъзможно е да помага на другите, защото слабите резултати бързо биха го обезсърчили. Един духовен Учител, един духовен Водач обяснява, повтаря и остава с впечатлението, че другите го разбират. Но ето че тези, които твърдят, че го следват, правят точно обратното на онова, което уж са разбрали. Как с времето човек да не се почувства уморен, обезсърчен и дори раздразнен? И така, качествата на един духовен Учител са: неизменност, търпение и снизходителност.

За тъй необходимите му неизменност, търпение и снизходителност, пример му дава Слънцето. Също като Слънцето, един духовен Водач трябва да раздава Светлината си, а после онези, които е озарил, правят това, което могат... Всеки ден гледам Слънцето и виждам, че то не се възмущава, не помръква, не се обезкуражава от това, че хората не знаят да ценят и използват светлината му. И тогава си казвам, че аз също не бива нито да се възмущавам, нито да се обезсърчавам, нито да помръквам.

Няма смисъл да ми се обяснява колко е трудно да се помага на хората да се самоусъвършенстват. Дори когато заявяват, че са последователи на един Учител, често мислят, че знаят по-добре от него кое е добро за тях. Те искат да трупат опит и го правят. След време, изтормозени и разочаровани от живота, най-накрая схващат. В този момент у тях се поражда желанието да споделят с другите своето новопридобито знание, за да могат и те да се ползват от него - но защо трябва другите да ги слушат? Те също имат нужда да натрупат свой собствен опит. Ето защо Мъдростта, която някои са придобили с толкова усилия, тъй рядко служи на другите.

След много опарвания и ужилвания от живота, хората признават, че казаното от Мъдреците е истина. И ето, те на свой ред също стават мъдри. Но малцина са онези, които се стремят да се ползват от тяхната Мъдрост. Затова всяко ново поколение повтаря грешките на предишното. Това важи както за отделните индивиди, така и за общностите. Кой действително иска да извлече поука от уроците на историята?

Дава ви се Светлина - тя осветява Пътя ви. Осмелете се да тръгнете в този Път. Иисус казва:

Още малко време виделината е с вас. ( Йоан 12:35) 

Ходете, докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината. Светлината, за която говори Иисус, разбира се, не е дневната светлина, като противоположност на тъмнината на нощта. Тя представлява благоприятните вътрешни и външни условия, дадени ни за нашето развитие.

Попаднали изведнъж сред трудностите и изпитанията, мнозина съзнават невежеството и слабостите си и казват: „Ех, само ако знаех!...“. Те са имали възможността да знаят, понеже всички условия са били налице в даден момент, за да се учат, да се упражняват, да укрепват. Но те са пренебрегнали добрите условия- духовният живот изисква усилия, а в онзи момент други дейности и грижи са били по-важни за тях. „А сега вече твърде късно ли е?“ - питате вие. Не, никога не е твърде късно; дълъг и безкраен е Пътят на Живота, други условия ще ви бъдат дадени в този живот или в следващия. Постарайте се тогава да не ги изпуснете, за да не се налага повече да си казвате „Ех, само ако знаех!...“.