Омраам: Критиката е изкуство, състоящо се в правилно и осъзнатото изрязване на ненужното

Колкото е полезно да имаш реална преценка за другите, толкова е ненужно и дори вредно да се концентрираш върху техните недостатъци. Щом веднъж сте ги видели и разбрали, не се спирайте повече на тях, а бързо преминете към нещо градивно. Мъдрият не губи времето и енергията си да се рови в нечистотиите... Да не помислите, че съм изцяло против критиката? - Не, разбира се. Само че, за да можеш да критикуваш, трябва да познаваш някои правила и да ги прилагаш.

Съгласно законите на Космичния морал имаме право да критикуваме у другите само онези слабости, които самите ние вече сме успели да преодолеем. Ето защо, докато хората се възхищават от нечий ясен, остър и проницателен ум, често в същото време Божествената справедливост го осъжда. По този въпрос законите на космичния морал са много строги. Всеки път, когато изкажете отрицателно мнение по адрес на някого, вие самият сте съден. От кого? От вашето съзнание, от вътрешния ви „съд“. Много се заблуждават онези, които все още си представят Божествената справедливост като външна за тях инстанция, където Бог и ангелите възнаграждават или наказват. Истинският съд е в нас самите и той работи ден и нощ. При всяка грешка ние загубваме нещо скъпоценно, а всяка добра постъпка ни носи мир, светлина и радост.

Какво е да си добър критик? То е да си като добър градинар, който знае как да подкастри дърветата, как да ги подпре и изправи, как да ги избави от паразити и насекоми. Той запазва всичко, което е добро, и скоро се радва на прекрасни цветя и плодове. Да, критиката е изкуство, състоящо се в правилно и осъзнатото изрязване на ненужното. В противен случай не ще остане нищо - и тогава, къде е Мъдростта?

За момента вие не харесвате даден човек, но ако знаехте как да погледнете на него, сигурно все нещо у този човек щеше да ви се понрави. Животът е така богат на нови възможности! При известни обстоятелства онези, които не харесвате, биха могли да станат ваши приятели. Така че, не пропилявайте тези възможности.

Онзи, който постоянно критикува, след няколко години се чувства обеднял, изтощен и нищожен. Такъв човек загубва доверието на другите, защото дори хората, които са изслушвали критиките му, си казват: „Ако той говори така за този и онзи, значи е способен да подрони и моя авторитет пред другите или даже да ме предаде“. Злословието променя погледа, изражението, гласа, цвета на кожата - дори и най-безчувствените усещат нещо неприятно у такъв човек и се отдръпват от него. Този, който критикува за удоволствие, произвежда отрова, постепенно проникваща у неговите събеседници, които правят всичко възможно, за да я избегнат. Така той губи приятелите си, а няма нищо по-лошо от това, да изгубиш доверието, приятелството и любовта. Помислете си - онова, към което най-силно се стремите, не е ли Любовта?

Защо у хората съществува такава обща склонност към изтъкване на грешките и недостатъците на другите? Наистина, такива съществуват и няма как да не бъдат видени. Има обаче много по-голяма вероятност една ситуация да се промени в положителна посока, ако се концентрираме върху доброто, отколкото върху лошото. Вместо да критикувате слабостите на хората, спрете се на добрите им страни и мислете как да ги насърчите. И дори да имат само една добра черта, хванете се за нея. Оставете настрана недостатъците, а им помогнете да развият своите положителни качества.

Научете се да гледате със симпатия и благодарност на всичко около вас, дори и на предметите. Да, дори и на предметите, защото те толкова добре ви служат! Мислите, че щом са материални, те са безчувствени, поради което си позволявате да ги блъскате и удряте. Ето как ставате небрежни и груби... и започвате да се държите по същия начин и към живите същества3. Да, зачитането и уважението започват с отделяне на внимание и на най-дребните неща.
Винаги трябва да забелязвате добрите качества у дадено същество и да си казвате: „Бог живее в неговата душа - няма да се занимавам с животните, които бродят наоколо“. Кой няма хищници у себе си? При някои хора зверовете са поставени в клетка или упоени, но все още са там. И ако не чуваме рева им, то е, защото са били държани гладни и са изнемощели; хвърлете им, обаче, малко храна, и ще видите какви пакости са способни да извършат.

Защо да преследваме толкова упорито мъжете и жените, които смело се борят с житейските трудности? И най-странното е, че в своята критика ние сме убедени, че постъпваме мъдро и с любов - че ги подтикваме да преодолеят недостатъците си. Мъдростта обаче не се състои в това, нито пък Любовта. Да обичаш хората означава да разбираш трудностите им и да действаш деликатно, за да облекчиш техните страдания. Докато критиката, обратно - боде, обижда и наранява; тя не е език на златото, а на желязото.

Не казвайте, че съсипвате от критика някого само защото го обичате. Не, това не е обич, а сеч. Любовта не опетнява ръцете си с кръв - тя е велика и сияеща. Чрез нея вие се свързвате с Бога, а Бог ви подтиква към добри и полезни дела.

Злото съществува във всяко човешко същество под много и най-различни форми. Преди да тръгнете да го изкоренявате у другите, първо го обезвредете вътре в себе си, тъй като имате по-голяма възможност да въздействате на самите себе си, отколкото на другите. И ако не успеете да затворите очите си за хората, то поне отклонете за малко погледа си от техните недостатъци, опитайте се да откриете добрите им качества и да им подражавате.

Не ми казвайте, че не сте успели да откриете дори едно добро качество у хората, на които си позволявате да правите забележки - артистична дарба, усет за ред и чистота, отговорност в работата, вярност и т.н. Има достатъчно области, където хората могат да се изявят откъм полезните и приятните си страни. Така подхождайте към всеки - съсредоточете се върху поне едно от добрите му качества и помислете как да му помогнете да го доразвие. Това ще бъде от полза и за двама ви. Иначе ще утежните и неговото, и вашето положение.

Еволюцията на всяко същество съдейства за еволюцията на всички останали. Колкото повече напредвате, толкова повече увличате другите след себе си. Поведението на всеки оказва влияние върху целия свят. Науката откри кръгообразно-то разпространение на вълни в пространството; по същия начин нашите мисли, чувства и действия пораждат вълни, които се разпространяват. И ако недостатъците на дадени личности толкова ви смущават, ето ви още един повод да се усъвършенствате и да им изпращате добри мисли.

Между недостатъците, както и между качествата, съществуват магнетични връзки, така че, мислейки и обсъждайки упорито чуждите грешки, вие започвате сами да ги допускате. Когато човек вижда у другите само лошото, той не само го привлича, но и го усилва у себе си. Затова, ако не искате да се появят и у вас подобни черти на характера, нито подобно поведение - които не харесвате у другите - не задържайте вниманието си върху тях. В противен случай ще дойде ден, когато и вие ще постъпвате по същия начин, а може би и по-зле.

Да критикувам за мен е бреме. Аз не обичам да се претоварвам. Ето защо не желая да се меся в личните ви дела. Обичам да ви говоря за онези добри и красиви неща, които ви очакват, ако вървите по пътя на светлината. И ми тежи постоянно да ви обръщам внимание колко често напускате този път, тръгвайки по други пътеки, привидно по-приятни, по които обаче ще се загубите. И ако понякога съм длъжен да сторя това, то много внимавам. Забелязали ли сте как постъпвам, когато трябва да кажа нещо отрицателно? Винаги завършвам положително, за да неутрализирам негативното. Правете и вие същото: винаги завършвайте с доброто, защото в крайна сметка именно то е, което побеждава.

Толкова усърдно търся добрите страни у хората, че винаги откривам у тях добродетели, които никой друг не забелязва. И този, който печели, съм аз. А когато видя у някого недостатък, постъпвам като художник - разглеждам го като петно върху платното на картина. Тогава вземам четката, леко променям петното и го включвам като елемент от нейната композиция. И впоследствие, който я види, възкликва: „Господи, колко е оригинално! Защо този детайл е разположен именно така?“. Ами така е, защото всичко беше пресметнато.

Как може да бъде извлечена полза от човешките странности? Да се неутрализират недостатъците на хората чрез интегрирането им в един по-общ замисъл, е цяло изкуство. Това именно е изкуството, което практикуваме в тази Школа на Всемирното Бяло Братство. Несъвършенствата на отделните хора трябва да бъдат напаснати, защото именно сглобяването на тези толкова разнородни елементи съдейства за създаване на новия живот.

Затова още днес вземете решение да седнете отново на училищния чин. Седнете, извадете тетрадките си и започнете да учите. Ще кажете: „Ами другите?“ Да, другите са тук, около вас, виждате ги, чувате ги, но временно забравете за тях. Всеки ще мине през изпити и тогава ще стане ясно кой какво е научил, усвоил и най-вече - приложил. Не съм аз този, който ще ви изпитва, а самият живот. Животът е неумолим, него не можеш да го залъжеш, разказвайки му истории как този или онзи ти е попречил да осъществиш добрите си намерения.

Мъдрецът не се оплаква от грешките и слабостите, които забелязва у другите. Той не ги критикува, не се бори с тях, а полага усилия да ги изтърпи и да трансформира тези недостатъци в самия себе си, защото трансформацията поражда енергия, която той впоследствие може да изпраща към другите под формата на светлина. Ето така работи той за идването на Царството Божие на земята.

Учителя Омраам - Михаил Иванов
(Брат Михаил - Омраам)