Омраам: Един истински Учител никога не налага на учениците си своята воля

из биографични бележки на Брат Михаил - Омраам - "С почит за Учителя Петър Дънов"

Един истински Учител никога не налага на учениците си своята воля. Само Учителите на мрака държат учениците си в подчинение и сервилност. Но дори Учителите на светлината да не налагат покорство, добре е ученикът сам да открие, че подчинението към Учителя е благотворно и че за ученика е от полза да следва съветите му.

Учителят ни оставяше свободни. В това отношение той се придържаше към гледната точка на Небето. То ни оставя свободни, но да се даде на някого свобода, не означава непременно да се одобрява онова, което той върши. Истинските ученици чувстват кога Учителят е съгласен с техните мисли, чувства и намерения. Ако са искрени, учениците могат да разберат дали Учителят одобрява, или не, техните действия. Достатъчно е и най-малкото притеснение, за да се запитат: „Какво у мен не е в унисон с намеренията на Небето?”- след което да се постараят да открият грешката, която биха могли да допуснат. Забелязали ли сте, че дори от една и съща фотография веднъж Учителят ви гледа сериозно, а друг път ви се усмихва? Това съвсем не е илюзия.

Учителят никога не изискваше от нас послушание и подчинение, но аз чувствах колко е важно да го слушам и да му се подчинявам. Дори когато дълбоко в себе си не бях съгласен с него и се съмнявах, бях сигурен, че за мое добро трябва да го послушам. Бъдещето винаги доказваше неговата правота. Не бях аз този, който с ограничения си интелект би могъл да преценява и критикува неговите действия и проекти. И уверявам ви, никога не съм съжалявал за това.
Когато през 1937 година Учителят ме посъветва да дойда във Франция, аз бих могъл да си кажа: „Учителят иска да ме изпрати в една непозната страна, но аз не съм готов за това. Там ме очакват големи трудности и може би непреодолими изпитания. Не, аз не мога да отида.” Но аз се подчиних.

За да еволюира един ученик, той трябва да има доверие в своя Учител, но също така не бива да му се натрапва. Много ученици под претекст, че обичат своя учител, се опитват да го обсебят, да упражнят някакво влияние върху него. Такива хора изпадат в сляпа ревност и плетат нескончаеми интриги. Те си въобразяват, че щом учителят разговаря с някого или му обърне по-голямо внимание, това значи, че го фаворизира.

В Братството в България всички обичахме Учителя и всеки се стараеше да бъде колкото може по-близо до него. По тази причина много братя и сестри трудно понасяха постоянното присъствие край него на Савка, една от неговите секретарки. На теория всички се съгласяваха, че нейната помощ е необходима за Учителя, но на практика излизаше друго. Много сестри й завиждаха и желаеха да бъдат на нейно място. А и Савка се държеше доста хладно и необщително. Рядко разговаряше с другите и не вдъхваше особена симпатия. Често отпращаше най-безцеремонно тези, които отиваха на посещение при Учителя. Мнозина се възмущаваха, че той допуска подобно поведение.

Веднъж Савка попречи и на мен да се срещна с Учителя. Това ме засегна, разбира се, но аз признавах правото на един учител да подлага на изпитание своите ученици. „Той е ясновидец” - си казах аз и сигурно е открил в тази сестра някакви добродетели, които ние не можем да забележим или може би я подготвя за някаква мисия, за която ние не знаем. Не сме ние тези, които ще съдят и критикуват.” И когато Учителят завърши земния си път, много скоро и Савка напусна тази земя, за да бъде до него там, отвъд. Един ден той ни довери, че в едно от неговите прераждания, Савка е била негова майка.

Нормално е, разбира се, желанието на учениците да посещават своя учител но те трябва да проявяват и благоразумие. „Невъзможно е Учителят да бъде с всеки от нас - трябва да си кажат те. - Ние сме толкова много, а той е толкова зает! Не бива да го товарим с нашите проблеми. Когато Учителят е с нас, той мисли за нас и ни обича. Това би трябвало да ни е достатъчно.” Егоистичната обич не е истинска обич. Тя е насилие и стремеж за обсебване, което сее в душата на учителя семената на смъртта.

“Не съществува любов като Божията. Само Божията любов е Любов!” Как мислите вие? Защо Учителят ни е дал тази формула? Защото е наблюдавал хората и е разбрал колко струва човешката любов. Нищо повече от желание, ревност, алчност, лакомия, страст и всичко, което искате още, освен истинска любов. Тази фраза разкрива колко е бил разочарован Учителят от обичта човешка. До какви тъжни изводи е стигнал, за да възкликне:

“Само Божията Любов е Любов.”

Така че той е бил длъжен да вземе сериозни мерки за защита от човешката „любов”. 

„Какъв трябва да бъде истинският ученик?” ще попитате вие. Истински ученик е този, който съзнава необходимостта от Учител, за да го води и вдъхновява по пътя на доброто. И когато открие този Учител да му се довери, да не му се противопоставя и да няма претенции към него. Този ученик се чувства щастлив само при мисълта, че има Учител, дори без да има преки контакти с него. Благодарение на тази връзка, на вярата и обичта си към него, той ще еволюира. Дори и нещастен, беден, болен, умиращ той ще чувства подкрепа и сила при мисълта за учителя, защото образът, който е създал в съзнанието и сърцето си е всесилен. Защото този вътрешен Учител всъщност разтваря вратите, за които външният, във физически план учител, понякога не подозира.

Не е необходимо да бъдеш често с Учителя, за да еволюираш. Посрещаме слънцето, съзерцаваме изворите и си оставаме все същите. Защо? Защото е затворено и не можем да влезем при тях. За да отворим, са необходими вяра и обич. Това са ключовете, които отварят всички врати. Както виждате, важен е не самият Учител, а представата, която сте си създали за него, както и вярата ви в него. От мислите и чувствата ви зависи вашата еволюция. Учителят е само средство. Тези, които мислят, че тяхното духовно развитие ще спечели, ако сменят Учителя си с по-способен, по-просветен, грешат.