Омраам: Духовността започва там, където Любовта господства над сексуалността

В днешния свят често се бъркат понятията за любов и сексуалност, като много хора ги приемат за взаимозаменяеми. Но разликата между тях е съществена, но е нужно поне основно различаване. В тази статия ще разгледаме основните различия между любовта и сексуалността в словото на духовния учител Омраам (Брат Михаил Иванов) и ще се опитаме да надникнем в техните дълбини, за да разберем как те влияят на взаимоотношенията ни и на собственото ни развитие.

Омраам:
На пръв поглед е трудно да се отдели сексуалността от Любовта. Ако останем на физически план, те почти се сливат в едно цяло. Сексуалността е напълно естествено влечение. Половият инстинкт тласка животните и хората да се размножават: Природата е устроила така нещата, за да не изчезнат биологичните видове. В самата сексуалност обаче няма никаква Любов. Любовта е сила, идваща от много Висши сфери, докато сексуалността... Сексуалността, разбира се, също е енергия, идваща от Висшите сфери, тя е Божествена енергия; но слизайки в човека, попада под влиянието на неговото състояние - и ако той се държи като животно, тази енергия вече не се проявява като Божествена.

вижте книгата: "Любов и сексуалност - Омраам (Брат Михаил Иванов)"

Всичко идва от Бога; и всичко, което се проявява посредством човека като енергия, е Божествено по своя произход; ала тази Божествена енергия произвежда различен ефект в зависимост от проводника, от онова, чрез което се проявява. Можем да сравним тая енергия с електричеството. Електричеството е енергия, чието естество е неизвестно на хората; но преминавайки през една лампа, то се превръща в светлина - и все пак, електричеството не е светлина. Протичайки през един нагревател, електрическият ток се превръща в топлина; през електромагнит - в магнитно поле; а през вентилатор - в движение. По същия начин, има една Изначална Космична Сила, приемаща различна форма в зависимост от човешкия орган, през който протича. Когато това е мозъкът, тази Сила се превръща в разсъдък, мислене; когато е слънчевият сплит или центърът Хара, се превръща в усет, чувство, усещане; когато преминава през мускулната система - в движение; и най-накрая, протичайки през половите органи, се превръща в привличане към другия пол. Това винаги е една и съща енергия, която обаче се преобразува в зависимост от средата, през която е принудена да премине.

Следователно сексуалната енергия идва от много високо, но протичайки през половите органи, поражда специфични усещания, една възбуда, едно желание за сближаване - и е възможно в тези прояви изобщо да няма никаква Любов. Също като при животните: в определени периоди на годината, те се чифтосват, но нима правят това от Любов? Често дори се разкъсват едно друго, или пък женската изяжда мъжкия, както става при някои насекоми и паякообразни - например богомолката. Нима това е Любовта? Не, това е сексуалност и нищо повече. Любовта започва, когато тази енергия докосне едновременно и други центрове: сърцето, ума. Душата и Духа. Едва тогава това привличане, това желание за сближаване с другия, което човек има, бива озарено, просветлено чрез мислите, чрез идеите, чрез един естетически вкус - и вече не е някакво чисто егоистично задоволяване, в което човек не си дава съвсем никаква сметка за своя партньор.

Любовта - това е сексуалност, ако щете, само че разширена, просветлена, преобразена. И изхождайки оттам, има толкова много степени и прояви, че е невъзможно даже да бъдат изброени и класифицирани. Случва се например някой мъж да обича млада и красива жена, но без да бъде чак толкова физически привлечен към нея: той иска преди всичко да я вижда щастлива, здрава, образована, богата, с добро положение в обществото и т.н. Как да си обясним това? Тук имаме не толкова сексуалност, колкото Любов, тоест - по-високо ниво. И все пак, в тази Любов би трябвало да има поне малко сексуалност, понеже иначе може да си зададем въпроса: защо този мъж не е привързан към друг човек, към някоя стара и грозна жена или към друг мъж? Да, ако анализираме нещата, ще открием поне слаба степен на сексуалност.

Следователно сексуалността е на степени - и когато ви обземат висшите степени на тази Космична Сила, вие влизате в общение с Небесните сфери, вместо да се спирате само на някакви физически, груби усещания, както някои хора, които, веднъж удовлетворили желанието си, отблъскват другия, разделят се или дори започват да се карат и да водят битки помежду си. За тях е важно само да се облекчат, да си утолят страстите, да се успокоят; и ако след време тази енергия се натрупа отново в тях, пак стават усмихнати и нежни. Това са много тънко премерени и ловки похвати, които хората са изнамерили, за да удовлетворяват животинското в себе си.

И така, не бива да бъркаме Любовта със сексуалността. Хората имат потребности, желания - и това е нормално, особено когато човек е млад. Природата, която всичко е предвидила, е намерила това за необходимо с цел възпроизводство на човешкия род. Ако мъжът и жената оставаха студени един към друг, ако бяха лишени от своите импулси и инстинкти, това би бил краят на човечеството. Следователно самата Природа подтикна съществата да се сближават физически - но Любовта е друго нещо.

Колко пъти братя и сестри идват да ме питат дали мисля, че могат да се оженят!... В този момент обаче аз също им задавам въпроси, за да си дадат сметка дали тази работа е добре изяснена в собствената им глава. И питам: „Как се обичате? Само физическо привличане ли изпитвате, или се обичате по-скоро заради начина, по който чувствате нещата, по който изпитвате дадени емоции? И после, имате ли също и интелектуално привличане помежду си? Цените ли взаимно начина си на мислене и виждане на нещата? Единствено ако сте в хармония в тези три свята, семейният ви живот ще бъде идеален; защото всяка от тези три сфери има свои характерни особености, свое естество“.

Често физическото привличане не трае дълго; твърде скоро хората се чувстват преситени и дори отвратени един от друг. Същевременно другите две сфери са по-устойчиви. Ако не сте в съзвучие помежду си в сферата на чувствата и тази на идеите, дори и физически да умирате един за друг, след време ще имате противоречия и дисхармония помежду си. Когато страстите започнат да поутихват, когато хората се преситят, когато вече всичко са видели и вкусили, тогава все повече и повече се проявяват по-дълбоко скритите наклонности и идеи; и именно от този момент нататък започват конфликтите помежду им, в които спорят и се нараняват взаимно - до такава степен, че понякога дори се погубват един друг.

Затова внимавайте: младите хора никога не се замислят достатъчно върху това. В мига, в който едно момче и едно момиче се почувстват физически привлечени един към друг, те си въобразяват, че това е напълно достатъчно; не взимат под внимание другите две сфери, за да проверят дали и в тях също се разбират добре - пренебрегват този въпрос и така идват лошите последици, недоразуменията, дори пропастите помежду им, а всичко това свършва много зле... Колко пъти съм бил свидетел на тези неща! А понякога се случва и обратното. Има хора без никакво физическо привличане помежду им, не могат дори да се понасят един друг... Но ето, че имат общи идеи, общи стремежи, общи философски разбирания - и тогава става нещо удивително! Започват да се срещат, после - да се възхищават един на друг и да се обичат толкова много, че дори и на физически план накрая откриват, че намират другия за особено привлекателен. Идеите са много важно нещо: ето какво трябва да разберат младите момичета и момчета - иначе рискуват да се разделят твърде бързо. „Внезапната мълния“ на любовта от пръв поглед съвсем не е достатъчна. Трябва разбирателство и съгласие едновременно в трите сфери: физическа, емоционална и интелектуална.

За да се върна сега на въпроса ви за Любовта и сексуалността, ще ви кажа, че сексуалността е една чисто егоцентрична наклонност, тласкаща човека към търсене само на собственото удоволствие, докато Любовта, истинската Любов мисли преди всичко за благото на другия, тя се основава на саможертвата: да жертваш време, сили, пари, за да помогнеш на другия, да му дадеш възможности да се разгръща и да развива всички свои заложби. Няма нищо по-красиво от Любовта, когато сте готови да откъснете нещо от себе си, да се лишите от нещо, за да го дадете на другия. Също като майката: тя има Любов към детето си - и все пак, не е движена от сексуални мотиви. По време на войни и лишения, майката ще умре от глад, но ще запази храна за своето дете. Ето това е Любовта!

Духовността започва там, където Любовта господства над сексуалността - когато човешкото същество е способно да изтръгне нещо от себе си за благото на другите. Докато човек не е способен да се лиши от каквото и да било, това още не е Любовта. Когато един мъж се нахвърля на някое младо момиче, за да засити своите инстинкти, мисли ли той, че може да й причини зло? Не: готов е даже да я убие, за да удовлетвори нагона си. Това е то сексуалността - един чисто животински, зверски инстинкт. Ще кажете: „Но в това няма нищо Божествено!“. Не е така: сексуалността има Божествен произход - но когато човек не умее да се владее, проявите му очевидно съвсем не са Божествени. Хубавото на сексуалността е, че тя работи за размножаването на биологичния вид; но ако е ориентирана само към удоволствия, си е живо разхищение. В наши дни хората са изобретили невероятни неща в тази област. Има противозачатъчни средства, разбира се, но освен това се продават и куп други продукти и предмети, които не мога дори да изброя. И тук не става дума за възпроизводството на биологичния вид, а изключително и само за удоволствие.

Жалкото е, че когато се говори за Любовта, хората тутакси си мислят за физическата любов, за плътската любов. Не: когато аз ви говоря за Любовта, имам предвид една друга Любов - Духовната Любов; не физическата любов търся аз: тя не ме интересува, защото разбирам Любовта по друг начин, и именно тук трябва да дадем някакво пояснение, за да няма после недоразумения.

Любовта е обмен, а обмен има не само на физически план. Две същества могат да се обменят от разстояние: чрез поглед, чрез мисъл, чрез слово, без да се прегръщат, без да се докосват. А и съвсем не е необходимо да се извършва обмен само с човешки същества, които нерядко са неприятни, странни, болнави и мрачни. Можете да се обменяте със Същества Небесни, прекрасни, чисти, сияйни - и именно тогава ще се разцъфтите, ще се разгърнете.

Когато говоря за Любовта, мисля за онази Любов, която е самият Живот, Светлината, Красотата, която е обмен с Божествени Същества. За тази Любов мисля ден и нощ, и тя ме дарява със своята благодат. Ако мислех за друга любов, и аз щях да бъда принуден да се занимавам с любовни истории - понеже мисълта води до действие.