Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Четейки книгата Битие, узнаваме, че първото събитие на Сътворението е било появяването на Светлината - първия Ден Бог казва: Да бъде Виделина (Битие 1:3). И така, Светлината е била първото създание, което Бог излъчил от Хаоса.Втория Ден Бог отделил горните води от долните. Третия Ден Той събрал водата на едно място и така освободил пространство за земята, за да произвежда тя растения. Четвъртия Ден Той сътворил Слънцето, Луната и звездите...
Но в такъв случай, що за светлина е била тази, която е била създадена през първия Ден, когато още не е имало Слънце? Това е била Изначалната Светлина - не светлината на Слънцето, която виждаме и благодарение на която самите ние имаме възможност да виждаме.
И така, в действителност съществуват два вида светлина: видима и невидима, като последната се явява квинтесенцията на Творението. Между другото, в някои езици съществуват две различни имена за тези два вида светлина.
Така например в българския език има две думи: светлина и виделина. Думата светлина означава физическа светлина и се е образувала от корена на глагола, означаващ светя.
Думата виделина означава духовна Светлина и е образувана от корена на глагола, означаващ виждам. Защото само духовната светлина може да ни даде истинско виждане. И тъй като именно чрез нея е създаден светът, именно тя ни разкрива Тайните на Творението.
А четвъртия Ден, когато Бог създал Слънцето, Луната и звездите, се е появила светлината, която не е нищо друго освен едно по-материално проявление на Виделината. И Слънцето (а то всъщност въобще не е просто едно огнено кълбо, както си въобразяват хората, а живо същество, създание, надарено със съзнание) възприема тази фина невидима Светлина - Виделината, благодарение на която то осветява Вселената. Именно Виделината, като се материализира, произвежда светлина - физическата светлина.
Тъй като тази Светлина, Виделината, е самата материя на Творението, тя е разпръсната из пространството и прониква всяко нещо. Човек още не е в състояние да я види и да я почувства, тъй като не е достатъчно развит духовно, за да възприема една толкова фина реалност; обаче, ако често се концентрираме върху тази Светлина, медитирайки върху нея, тя може дотолкова да изостри и префини нашите възприятия, че да започнем не само да усещаме тази Светлина, но и да я привличаме към себе си, и малко по малко Виделината ще проникне цялото ни същество.
Христос е казал: Аз съм Виделина на света (Йоана 8:12) Светлината на света - това е Слънцето. Но Христос е повече от слънце - и тук трябва да разберем, че именно зад пределите на видимата физическа светлина на Слънцето съществува друга Светлина, която е всъщност истинската светлина на Слънцето, Духът на Слънцето: Виделината. За тази Светлина е говорил Христос и именно с нея се е отъждествявал.
И също както материалната светлина ни позволява да виждаме предметите на физически план с нашите физически очи, така вътрешната Светлина, Светлината на Христа - Виделината, ни открива достъп до Божествения свят. Трябва да разберем същината на тази Светлина, да разберем, че тъй като живеем с нея и в нея, трябва всеки ден да работим над това да улавяме и най-мъничките нейни частици, да ги натрупваме и кондензираме в себе си - до момента, в който станем способни да ги излъчваме от себе си като лъчи към предметите и съществата от Невидимият свят, които тогава ще се явят пред нашия взор в тяхната върховна реалност.
В началото, в основата на всичко е Светлината. А Светлината - това е Христос, Слънчевият Дух. Духът на Христа се проявява първо в Сефирата Хокма, Първото Сияние. Той е Словото, за което св. Йоан говори в своето Евангелие, че нищо без Него не стана (Йоана 1:3). Той се проявява също в друг Свой аспект в Сефирата Тиферет - Слънцето. Следователно корените на Тиферет са в Сефирата Хокма, където сияе Виделината: Божествената Светлина.
Когато сутрин отивате да съзерцавате изгрева на Слънцето, мислете за това, че свързвайки се с него, вие се свързвате с неговия Дух.
Да, Духът на Слънцето - това е Духът на Христа, една еманация на самия Бог. Не е достатъчно само да се подлагаме на слънчевите лъчи и да гледаме Слънцето: за да можем наистина да влезем във връзка с квинтесенцията на неговата светлина, трябва нашият дух да се изложи на неговите лъчи, за да се свърже с него, да се слее с него. В момента, в който се потопите в света на Светлината, някои частици от тази Светлина ще проникнат във вас и ще ви се даде откровение за Божественото великолепие.
Учителя Омраам (Михаил Иванов)
