Търси

Омраам: Аз съм син на Слънцето! Слънцето, с което се идентифицира Христос, не е това, което виждаме в небето

Още по темата ...
слънчевият сплит

Омраам: Истинският център на нашия живот е слънчевият сплит

Виж повече
разделение

Какво казват Ошо, Омраам, Елеазар Хараш и Учителя Беинса Дуно за разделението?

Виж повече
Брат Михаил

Брат Михаил - Омраам: Цялото наше съществуване се управлява от невидимия свят

Виж повече
Всяка мисъл се материализира

Брат Михаил - Омраам: Всяка мисъл се материализира - отвън или вътре в човека

Виж повече
18.04.2024 г.
2316
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
АЗ СЪМ СИН НА СЛЪНЦЕТО
(Лекция на Учителя Омраам [Брат Михаил Иванов], изнесена на 17.04.1981 )

 
„Защо се криете? Защо не ни кажете кой сте?...“ Това е въпросът, който веднъж ми поставиха. „И какво бихте искали да знаете?“ - „Дали сте наистина Посветен?“ -„А, така ли! Да предположим, че ви отговоря, къде е гаранцията, че казаното от мен е истина?... И ако ви кажа, че съм Посветен, това какво ще промени? Дали титлата „Посветен“ ще добави стойност към това, което съм? Дали ще придаде повече ценност на работата ми?... Не е необходимо да се представям на публиката и да обяснявам кой съм и дори не желая да го знам. Искате етикет, който ви дава информация, искате да прочетете на челото ми: „Аз съм посветен“ или нещо подобно и тогава ще заспите ли спокойни? Но аз нямам какво да ви кажа по тази тема.“ Какво въпросната личност разбра от този мой отговор, нямам никаква представа.

Един ден във влака случайно се срещнали двама луди. Те се представили един на друг: „Аз съм Христос“ - казал единият. „Ти значи си Христос? Аз пък съм Антихристът!“ - отговорил другият. Виждате ли, човек може да се похвали, че е Христос, но също така и че е Антихрист... Той може да се похвали, че е и Посветен, но какво от това? Е, аз няма да постъпя така. Вероятно си мислите, че това би ми осигурило повече доверие? Не е ясно дали това ще стане, но затова пък със сигурност ще загубя свободата си. Като не казвам нищо по въпроса, аз оставам свободен. И освен това, знайте, че когато някой започне да класифицира хората, в крайна сметка той ги забравя изоставени по рафтовете на библиотеката. Така че вие се нуждаете не от списък с Посветените, класирани според заслугите им, а от живо същество, което да ви стимулира, което да ви увлича напред.

Нямам представа дали съм Посветен и ще е добре вие също да не знаете. По-добре ще е за вас да си остана едно дете, което ви носи някакви скрити съкровища. Претендирайки, че съм Посветен, бих се натоварил с тежест, а тежестите ускоряват стареенето. Не държа на това - остаряването си идва само с времето, при това доста бързо, така че защо да го пришпорваме допълнително? За определено време човек трябва да си остане дете. Младите хора са прекалено забързани, също като спиритуалистите. Децата искат много скоро да заприличат на възрастните, а спиритуалистите искат прекалено бързо да си придадат авторитетен вид. Това поведение не ме интересува, дори и да искате да го приема, за да можете после да се хвалите, че сте последователи на голям Учител. Не държа да ме носите само като декорация.

Напълно осъзнато отказвам да претендирам, че съм Посветен: така не бих добавил нищо към това, което съм, а само ще си навлека усложнения в бъдеще. Ще кажа само, че сърцето ми е обитавано от любов, от желание да помагам на хората, да ги подкрепям, да ги виждам щастливи. Що се отнася до моето знание, аз съм го придобил след години и години обучение и работа не само в този, но и в предишните ми животи. Етикетът, който ще се лепне на това знание, не ме интересува; за мен от значение са единствено резултатите. Например дали идвайки да ме слушате вие получавате светлина и чувствате подем? Дали вашите души разцъфват?... Да? Е, тогава какво повече искате? Ако ви кажа, че съм Посветен, а същевременно нищо не се променя във вас, каква ще е ползата? Важно е онова, което вие самите изживявате. Важно е да се научите да мислите правилно, да познавате по-добре себе си и да осъзнавате истини, които доскоро не сте знаели.

И също както аз самият не се представям пред вас с титлата „Посветен“ или с нещо подобно, така не въвеждам и спрямо вас някакви степени или нива, както се прави в някои духовни или религиозни ордени. Говоря и винаги ще говоря на всички ви по един и същи начин. Зная, че мнозина очакват поне да създам специален клас за по-напреднали братя и сестри, пред които да разкрия някои мистерии... Не можете да си представите какви усложнения ще породи подобно решение. За предпочитане е да оставате заедно и едни и същи знания да се дават на всички чрез думи, които докосват всеки съобразно личното му ниво на разбиране. При необходимост аз разполагам с методи, за да извърша спрямо вас и по-особена работа, което не е задължително да става на физически план. Мога да говоря с всеки, обръщайки се към душата му. Където и да се намирате, аз знам как да повикам душата ви пред мен и да й разкрия онова, което смятам, че е добро за нея.

Повярвайте ми, вместо да си задавате въпроси по мой адрес, опитайте се да усвоите и да прилагате Учението, което ви давам. И не губете време да го сравнявате с това, което вече познавате, доколкото сте го прочели в някои книги. Ако в казваното от мен разпознаете своите стремежи, надежди, тайния си идеал, тогава ме последвайте. В противен случай, разбира се, сте свободни, няма никого да задържам против волята му. Вие сте единственият съдник. За да узнае човек дали едно ястие е солено или сладко, той го опитва, а не търси да види какво пише за него в книгите. Когато сте били деца, майка ви е вкусвала предварително от супата ви, за да не се опарите; сега вече сте възрастни и трябва сами да проверявате.

Добре зная, че каквото и да кажа, някои ще продължат да задават въпроси за мен и за моите прераждания. Защо?
За да знаят докъде могат да ме използват. Съзнателно или несъзнателно, те правят сметки: ако нося от миналото си знания и сили, те също биха могли да се възползват. И за какво?... За да работят върху себе си? За да се превърнат в истински синове и дъщери на Бог? Нищо подобно!... Някои от тях всъщност си въобразяват, че близо до мен ще бъдат защитени, а други се надяват да им разкрия някакви тайни за задоволяване на техните амбиции, ламтежи и т.н. Как да ги убедя, че това, което съм готов да им дам, е безкрайно по-ценно?

Който очаква да му дам средства за лесно получаване на онова, което може да се постигне само чрез осъзнаване, упорита работа и търпение, си губи времето: подобни средства аз не притежавам. Защо? Защото никога не съм ги търсил. Можех да ги намеря, ако подобно на много окултисти такава е била целта ми. Това обаче никога не ме е интересувало; напротив, понасях бедност, пренебрежение, подигравки и враждебност, за да се съсредоточа върху нещото, което смятах за най-съществено - да работя върху себе си, за да мога някой ден да дам светлина и да помагам на другите. И с каква цел? За да съдействам за осъществяването на Царството Божие и на неговата Правда, както ни съветва Иисус, казвайки: Първо търсете Божието царство и неговата Правда и всичко останало ще ви се придаде.

Всички онези, които идват при мен с надеждата, че ще им дам талисмани, магически тайни и необикновени сили, всъщност не притежават много интуиция. Вече съм ви разказвал за онова, което още от ранна възраст аз самият бях в състояние да направя. Но ви казах също така, че един ден имах видение за две същества, които дойдоха при мен: едното въплъщаваше Силата, а другото олицетворяваше Любовта, и аз избрах пътя на Любовта, а не на Силата, и особено категорично „не“ на тази сила, която се поражда от парите и от материалния успех.

Очевидно никога няма да успея да попреча на някои хора да се ровят в миналите ми животи. Колко от така наречените медиуми са идвали да ми разказват, че в предишни въплъщения съм бил прочут философ, магьосник, алхимик, кабалист, владетел, пророк и не знам още какво: велик жрец, йерофант и т.н. Това е минало, а миналото не ме интересува. Най-важно за мен е това, което съм и което правя сега, както и онова, което ще бъда и ще правя в бъдеще. Съветвам и вас да си казвате същото. Не ходете при ясновидци, за да узнаете миналите си животи. Всъщност вие знаете, че миналото ви не е трудно за отгатване. Според това, което сте днес, според вашите силни и слаби страни, според качествата и недостатъците си вие можете да узнаете - без, разбира се, да влизате в подробности - какви сте били някога: сегашното въплъщение не ви е паднало случайно от небето. Следователно грижете се най-вече за настоящето, за да подготвите така и бъдещето си.

И накрая, мислете каквото си искате, но аз не се интересувам от моите прераждания. Знам само, че имам хилядолетен опит. Къде и кога съм придобил този опит малко ме интересува; мога само да ви кажа, че онова, което съм научил, е обобщено в Учението за Слънцето, което ви нося. За колко много неща ви говоря, за които не съм прочел в нито една книга! Дори не съм ги чувал от устата на Учителя Петър Дънов. Е, тогава как съм ги открил? Открило ми ги е Слънцето.

За мен Слънцето е над всички други Учители. То е моят Учител, то осветява менталната ми вселена; и то не е само моят Учител, то е и мой баща. Да, ако наистина ви интересува кой съм: аз съм син на Слънцето. Чувствам се като син на Слънцето. Вие ще кажете: „Син на Слънцето е титлата на японския император.“ Зная това. Не разбирам обаче какво означава за него тази титла и дали има и друга такава. Но за себе си аз зная какво означава да бъдеш син на Слънцето.
Христос е казал:

И тъй бъдете съвършени, както вашият небесен Отец е съвършен.


Но какво знаем ние за съвършенството на Небесния ни Отец? Та ние никога не сме го виждали! Отговорът е в слънцето: гледайки го откриваме, че Небесният Отец е светлина, топлина и изобилен живот. И когато Христос също казва:


Аз съм Светлината на света...

Какво друго може да е Светлината на света, ако не Слънцето? Очевидно е, че Слънцето, с което се идентифицира Христос, не е това, което виждаме в небето; става дума за Христос, за космическото слънце, на което нашето слънце е само представител. Но дори и да е само негов представител, като го съзерцаваме, ние се приближаваме към съвършенството на нашия Небесен Отец, към неговия живот, неговата любов, неговата мъдрост.

Христос, който е еманация на Отеца, неспирно разпространява чрез Слънцето своята благословия: всеки ден Неговият живот, кръвта Му тече към земята. Тя никога не е изоставяна. Християните търсят Христос, те чакат Христос... Но Той вече е тук, проявен пред тях, благославящ и оживотворяващ всички творения. Той е същевременно и в цялата Вселена, във всички звезди на небето, но за нас, хората, Той се проявява по-конкретно чрез слънцето. Блажени са тези, които повишават и разширяват разбирането си за Христос, защото така издигат и разгръщат своята душа. Разбира се,

Христос се проявява и в най-дребните неща, и в най-малкия жест на любов, но Той се проявява също така в необятността на Вселената; затова онзи, който отказва да го разпознае в слънцето, което осветява, стопля и оживотворява всички творения, никога няма да осъзнае какво е Христос.

Аз съм светлината на света е казал Христос, а светлината на света е слънцето. Но Христос също казва:

Вие сте светлината на света.

Затова след него и аз ви казвам: „Аз съм син на Слънцето.“ И след като аз съм син на Слънцето, вие също сте синове и дъщери на Слънцето, дори и още да не го знаете. Да, вие сте синове и дъщери на Слънцето. И за да можете да стигнете до него, една сутрин на хълма Роше* (на френски Роше означава - скала) аз посветих Братството на Слънцето. Какво направих тогава с вас ще разберете по-късно. Дори тези, които отсъстваха, както и онези, които ще дойдат в бъдеще, бяха посветени на Слънцето. Едно велико Същество присъстваше там, за да приеме моите думи.

Някои ще кажат: „А имахте ли право да ни посвещавате на Слънцето? Вие не сте ни поискали съгласие.“ Успокойте се, вие имате свободна воля и ако не искате да бъде синове на Слънцето, няма да бъдете такива. Не мога да ви задължа, а и нямам никакво намерение да го правя. Вътрешно вие сами имате право да изберете на кого искате да бъде синове или дъщери. Аз ви посветих на Слънцето, но това посвещение ще бъде действено само за онези, които го желаят - а аз зная, че те са много. Другите могат да потърсят друг баща;Сслънцето, заедно със същностите, които го обитават, няма да дойде да им се натрапва.

Това е закон на духовния свят: светлите същности влизат само там, където им отваряме вратата. Дори и да сте станали жертва на тъмни същества, ангелите, които понякога хвърлят поглед към хората, казват: „Ние нямаме право да се налагаме над това създание: то не е поискало нищо от нас.“ Те уважават свободата на творенията и дори не влизат в нечия стая, ако влизането им е забранено. Само злите духове си позволяват да нахлуват без разрешение. Именно това различава светлите от тъмните духове. Тъмните духове не се съобразяват с нищо; а светлият дух чака човекът да се отвори за него, да го покани.

Аз посветих Братството на Слънцето, но всеки от вас трябва да реши дали иска да бъде обитаван от слънчевите същества. Ако сте съгласни, каква радост е това за тях! Те ще видят у вас едно събудено същество и ще запеят: „Най-после ние, небесните сили, можем да влезем в тези души и да работим с тях. Сега, когато тези души се родиха за светлината, ние ще можем да се проявим чрез тях“ и те ще вдъхновяват действията ви, думите ви, погледа ви, усмивката ви. Но не забравяйте: вие сте живи същества, а не предмети, нищо във вас не остава неизменно. Животът ви излага на всякакви видове потоци, той ви блъска и може да направи така, че да изгубите посоката. Аз ви посветих на слънцето и самият Бог се заслуша и прие думите ми, а духовете, които Го обграждат и Му служат, също чуха и откликнаха, но занапред именно вие чрез вашите мисли и желания трябва всеки ден подновявате това посвещаване с цел да съхраните слънчевата си ориентация.

Може би се чудите какво толкова много съм научил от Слънцето... Е добре, то отначало ме научи да правя разлика между фалшивите и истинските богатства, между тщеславието и божествената слава. Бях толкова изкушаван през живота си! Някои хора може би говореха без лошо намерение, но ако се бях оставил да ме убедят, щях да се въвлека в сфери, в които накрая щях да се загубя.

Дори и човек да има много скромен произход, както е в моя случай, не е толкова трудно той да спечели някакво обществено признание. По-трудното е той да се откаже от подобно обществено признание, щом като осъзнае, че за да го запази, ще му се наложи да приема всякакви компромиси и че в крайна сметка ще трябва да предаде своите идеали. Не знам как са чули за мен в някои висши кръгове, но един ден бях помолен от един наследствен принц да проуча хороскопа му, за да узная дали някой ден ще се възкачи на престола, за който претендираше. Много изискан господин дойде при мен от негово име с това предложение. Аз се съгласих и след като внимателно изучих хороскопа му, трябваше да отговоря, че нищо не показва, че той ще се възкачи някой ден на трона. Разбира се, както обикновено, направих този хороскоп безплатно. И сигурно си мислите, че получих поне едно „благодаря“? Съвсем не, никога повече не чух нищо за него. Друг път се занимавах с една маркиза, която си мислеше, че по някакъв магически начин ще бъда в състояние да я въведа във владение на наследството, което й беше оспорвано, а докато напусках нейния салон, срещнах иранската принцеса Сорая... Добре зная, че монарсите и големите световни лидери често са имали до себе си астролози, магове и алхимици, но тези роли не са за мен, а дори и когато ми ги предлагаха, аз предпочитах да остана настрана.

Не казвам, че сред аристократите, богаташите и знаменитостите няма хора, които чувстват необходимостта от духовен живот. Именно защото са се потопили изцяло в социалния и материалния план, на тях им се случва понякога да чувстват вътрешна празнота, която нито титлите, нито притежанията, нито славата са в състояние да запълнят. И затова те понякога проявяват интерес към духовното. Но духовността не се ограничава само до четене на няколко книги, до изслушване на няколко лекции или до разговори с някой мъдрец; тя изисква усилия, упражнения, саможертви и постоянство, на които те рядко са способни и бързо се връщат към свободията на привичния си живот. А аз, когато в свежестта и чистотата на утрото дълго съм съзерцавал изгрева на слънцето, когато съм пил от тази светлина, когато съм се къпал в цветовете на зората, аз чувствам, че животът ми тук е пълноценен. И не се нуждая да посещавам салони, защото там в крайна сметка ще изгубя душата си.

Франкмасони от различни ложи са ми предлагали да вляза в масонството. Това беше голяма чест, но аз не приех.
Да бъда член на Всемирното Бяло Братство ми е достатъчно. И тези храмове, церемонии, ритуали, облекла, степени... чувствах, че всичко това също не е за мен. Онова, което ми харесва, е да отида на зазоряване, облечен просто, в храма на природата, където великият жрец, извършващ службата, е самото Слънце.

Дори ми беше предложено да се присъединя към Малтийския орден. Една монархична семейна двойка в изгнание, която принадлежеше към тази организация, изрази желание да ме въведе в нея. Малтийският орден е престижна общност; и в този случай смятах, че е голяма чест да бъда поканен в него, но отказах поради същите причини. Защото ако бях приел, представете си как всички тези персонажи биха реагирали, когато им заявя, че за мен единствената истинска религия е слънчевата религия?

Но това, което ме изненада най-много е, че преди провеждането на Втория ватикански събор един френски епископ, който трябваше да участва в него, ми предаде предложението да ме заведе. Той четял книгите ми в продължение на години, оценявал ги високо и си мислеше, че може и аз да проявя интерес към участие във всички тези дебати. Боже мой, но какво бих могъл да правя там? Десет пъти, сто пъти щях да бъда отлъчен от църквата заради моите идеи. Да, щях да бъда отлъчен от църквата, макар че всъщност никога не съм се чувствал вън от нея. Аз бих искал просто тя по-добре да обяснява истините, които е призвана да проповядва, а тя ще ги обясни по-добре само ако се учи от Слънцето. Спомнете си какво ви казах за „тайната“ на Светата Троица. Слънцето е единственият отговор на тази мистерия, единственото й обяснение.

Така че не присъствах на Събора и когато след това гледах репортажите за него по телевизията разбрах, че съм бил прав да не придружа този господин, който ме покани. Така или иначе, нямаше да мога да се въздържа и да не дам мнението си. Защо да отида и да смущавам тези порядъчни мъже, които при това вече бяха и доста възрастни? Те се нуждаеха от спокойствие. Повечето носеха прекрасни мантии, да, истински блясък! Но аз очаквах да видя светлина и върху лицата им, нещо, което именно там да сияе. Но не, всички те бяха достолепни, сериозни, дълбокомислени... уморени. Твърде много работа, несъмнено. Гледах ги и не можех да направя друго, освен да им изпратя добри мисли, за да ги подкрепя, да ги насърча в трудната им задача.

Има сутрини, когато не мога да се откъсна от съзерцанието на изгряващото слънце - слънцето, което е източник на живота. Странно е, че тази наша практика поражда толкова много неразбиране, макар че без учудване гледаме как милиони хора палят свещи пред рисувани изображения, статуетки от дърво или камък, носят около врата си медальони с лика на Дева Мария... или целуват парче от „Светия кръст“! Цяла гора вече е изсечена, откакто се фабрикуват тези парчета от „Светия кръст“, но никой не е шокиран. Значи ли това, че сме безразсъдни само защото, за да се свържем с Твореца, ние се спираме върху най-чистия символ на светлината, любовта и вечния живот?

Всяка сутрин аз се храня с лъчите на изгряващото слънце, защото светлината е най-добрата храна. Но въздухът, земята, околните дървета също ми предоставят елементи, които се учих да готвя. Ами да, аз готвя... Чрез мисълта си, чрез любовта си аз приготвям от всички тези елементи вкусни ястия. Колко пъти съм ви казвал, че духовният живот е своеобразно хранене! Но всички елементи трябва да бъдат сготвени с цел да се трансформират в мъдрост, доброта, сила и мир. Ние допринасяме за тази трансформация, като насочваме цялото си внимание към изгряващото слънце. И след това, връщайки се към всекидневните си дейности, всеки път се чувстваме по-удовлетворени, по-силни, по-богати. Да, по-богати, тъй като слънчевата светлина, която сме събрали, е злато, етерно злато, а то струва повече от всички златни кюлчета, които се трупат в банките. Беше ми позволено да узная тайните за привличане на злато, но аз не държа да ги използвам. Преди много, много години се опитах да приложа един такъв метод, за да видя дали работи. След известно време намерих пред вратата си кутия, съдържаща няколко златни монети от различни страни. Никога не узнах кой ми ги беше донесъл... Но тъй като не се нуждаех от златни монети, аз ги раздадох на различни познати просто за спомен.

И доколкото познавам някои методи за привличане на злато, вие се питате защо не ги използвам - това щяло да бъде толкова полезно за Братството! Ще се закупят земи, ще бъдат построени сгради... Не, това не е желателно и дори може да е опасно. Материалното изобилие, също както и комфортът са пречка за живота на Духа. Не ми е нужно да се занимавам с привличане на богатства към Братството, за да увелича неговите притежания и да подобря материалните му условия. Моята работа е да ви донеса светлина. И ако чувствате, че тази светлина си струва усилието, че си заслужава да се направи нещо за нея, тогава нека всеки допринесе в материален план колкото може да си позволи. Не земи и не сгради се надявам да ви оставя някой ден в наследство, а само светлината. Никога не забравяйте това.
Започвате ли вече да разбирате защо ви казвам, че се уча именно от слънцето? То е, което ме научи, че светлината е най-истинското злато, което трябва да търсим от ранна утрин, още от зазоряване. По това време слънцето излива в пространството изобилие от златни зрънца; и с тези златни зрънца можем да напълним не само джобовете си... или всъщност да, можем да напълним всички тези „джобове“, каквито са нашият дух, нашата душа, нашият ум, нашето сърце, а също и физическото ни тяло. От това злато може да се възползва целият ни организъм, от мозъка чак до краката.

Съществуват различни видове светлина. Тази, от която нашата нервна система и цялото ни тяло се нуждаят най-много, е утринната слънчева светлина, защото това е най-фината и най-духовната светлина, която оказва влияние върху нашите психични тела. Ако знаем как да гледаме слънцето, нещо се отваря в слънчевия ни сплит и ние започваме да пием светлина. Това е като резервоар, който се пълни с ценна квинтесенция; и когато резервоарът прелее, човек вече чувства единствено потребност да разпространява този еликсир сред всички живи творения. Няма по-голяма радост от това да отдаваме полученото от слънцето; ето защо, след като дълго съм го съзерцавал сутринта, аз се опитвам да ви предам нещо от него чрез думите, чрез погледа, чрез ръката си всеки път, когато ви поздравявам.

Радостта да давам - този урок също усвоих от Слънцето. То дори ми каза: „В деня, когато се научиш да даваш като мен, ще станеш безсмъртен.“ Тогава го попитах: „Но в продължение на милиарди години, откакто разпространяваш своята топлина и светлина, как съумяваш да не се изчерпиш?“ То ми отговори: „Тайната е в това да умееш едновременно да взимаш и да даваш, да вдишваш и да издишваш.“ И това е възможно - веднъж вече ви демонстрирах как се прави. Донесох малка тръбичка от слама и една свещ. Запалих свещта и през тръбичката започнах да духам върху пламъка (виждаше се, че той стои винаги малко наклонен), като същевременно поемах въздух през носа си, за да мога да продължавам да духам в тръбичката. Трудно е, но е възможно и именно това правят майсторите-стъклари. Същото прави и слънцето, което едновременно отдава и получава безспирно. За да можем да даваме, първо трябва да се научим да получаваме; а това, което сме получили, трябва да се научим на свой ред да го отдаваме. Ето защо след медитация, след духовно упражнение, каквото и да е то, ние трябва да сме в състояние да донесем нещо добро на другите чрез погледа, чрез просветленото си лице, чрез онази светлина, която показва, че сме имали контакт с духа. Но в Индия, а също и в Япония бях изумен да видя, че дори след като се бяха молили и медитирали, лицата на много от монасите оставаха затворени и безизразни.

В Япония бях приет в един манастир заедно с човека, който пътуваше с мен. За да ме настанят, така че не съм притесняван от шума, предоставиха на мое разположение малък храм. Така попаднах в компанията на множество шинтоистки божества и това беше ново за мен. Предимно нощно време чувствах тяхното присъствие и разговарях с тях. Така проведохме редица интересни разговори. В манастира имаше дузина много любезни и симпатични монаси, които практикуваха дзенбудизъм. Денят започваше с упражнения по медитация, а след това, пред всички живеещи в манастира, в чест на двамата гости, които идваха от Франция, се изпълняваше Марсилезата и се издигаше френският флаг! Да, всяка сутрин се провеждаше малка няколкоминутна церемония, по време на която се пускаше плоча с Марсилезата, след това с японския химн и накрая се издигаха двете национални знамена. Там идваха и много хора от града, които слушаха Марсилезата и наблюдаваха издигането на френския флаг. Несъмнено, всичко това беше много неочаквано за мен и именно на това място осъзнах, че вече съм приеман за французин, въпреки че все още не беше завършила процедурата по натурализацията ми.

Но да се върнем към медитационната практика, известна като дза-дзен. Тя се извършва в стая с напълно голи стени. Всички са обърнати към стената, седнали върху възглавница в поза лотос. Няма да ви описвам подробно тази поза - как да се държи главата, раменете, ръцете и т.н.; това е безполезно. Интересното в случая бе присъствието на един монах с дълга пръчка в ръка; той имаше за задача да потупва по рамото всеки, който започва да задрямва или не успява да поддържа добра стойка. По всяка вероятност в човешкото рамо има важен нервен център и ударът с пръчката служи за хармонизиране на енергиите, т.е. за събуждане на този, който е на път да задреме, или за успокояване на онзи, който вътрешно е твърде неспокоен и не успява да се концентрира. Исках да изпитам ефекта от потупването с тази пръчка и помолих монаха да ме удари леко преди започване на упражнението. Отначало той отказа с мотива, че в моя случай това не е необходимо. Аз настоях и накрая той се съгласи; наистина не почувствах нищо необикновено - може би именно защото не се нуждаех от тази процедура - но все пак тя имаше ефект.

Тук трябва да призная, че онова, което ме изненада при монасите от този манастир, а също и при по-голямата част от тези, които практикуват дзен, е безизразността на лицата им след упражнения по медитация: никаква светлина не ги озарява, никакъв живец не ги оживотворява, а при някои от тях чертите на лицето придобиват особена твърдост. Разбира се, няма да коментирам въпрос, който не познавам добре; но от гледна точка на Духовната наука всяка медитация, която не е в контакт със светлината, медитация, която не оставя следи от светлина и любов по лицето, която не донася нещо вибриращо и жизнено, не е особено полезна. Някои ще кажат, че целта на дза-дзен упражненията е да бъде спряно мисленето, да се създаде празнота. Е, добре, именно затова говоря, струва ми се, че в някои случаи тази празнота идва малко в повече. Какво добро можем да направим на другите, ако демонстрираме такава степен на безизразност? Човек може да прави добро само като носи живот, топлина, светлина.

Да давам като Слънцето, да обичам като Слънцето... не зная дали ще успея да го постигна някой ден, но живея с този стремеж. И когато при гледката, която предлагат някои хора, чувствам раздразнение или ме завладява обезсърчение, аз се обръщам към него, то продължава неуморно и невъзмутимо да грее там горе, и така отново придобивам кураж. Вие ще кажете: „За слънцето е лесно да остане невъзмутимо: то е толкова далеч, до него не достига нищо.“ Да, но ние също носим нещо в нас, което винаги остава недосегаемо: нашият висш Аз, защото нашият висш Аз е в слънцето. Именно като гледаме слънцето, ние ще успеем някой ден да се свържем с нашия висш Аз и да заживеем като него в мир, който нищо не може да наруши.

Нашият Висш Аз живее в Слънцето, където участва в божествената работа. Когато съумеем да хармонизираме вибрациите на земния си „аз“ с тези на нашия божествен Аз, ние ще открием съкровищата, които Творецът е заложил у нас. Ние сме наследници на тези богатства, но все още не разполагаме с тях: ще започнем да влизаме във владение едва когато чрез медитация, молитва и съзерцание успеем да възстановим връзката между нашите два Аза. Ще чувстваме как към нас постепенно идват дялове от голямото наследство, което ни е оставил нашият баща - Слънцето, а именно от наследството на любовта и мъдростта, които са отличителен знак на Божествеността.

Моето най-голямо желание е да поведа хората към Слънцето, но трябва да призная, че засега не съм правилно разбиран. Едни са възмутени, други се присмиват, трети говорят каквото им падне, без да знаят как да представят нещата... А какво да кажем за журналистите, които би трябвало да умеят да предават обективно фактите? Имаше един, който дойде да ме види в Бонфен, защото чул, че ни наричали „огрени от слънцето“ и „поклонници на слънцето“: искаше да узнае за какво точно става дума. Аз отговорих на въпросите му и той напусна видимо доволен. Но какво прочетох впоследствие в неговата статия? Само няколко незначителни реда от моите отговори; онова, което го впечатлило, представете си, било наличието в градината ми на два осветителни стълба, захранвани с електричество. А той какво си е представял? Че аз въобще не се нуждая да виждам в тъмното? Или че слънцето идва специално да ми осветява градината нощно време? Според написаното той се изненадваше, че модерността е проникнала дори и при мен. Е, добре, аз пък бях още по-учуден от това негово учудване.

В годината, когато посетих Югославия, получих след завръщането си оттам изрезки от вестници, в които ме представяха като „крал на слънцето“. Откъде журналистите са чули това? Останах съвсем за кратко в тази страна и не съм говорил с никого за слънцето. В друг случай ми беше изпратено италианско списание, в което бях представен като „превъплътеното божество на слънцето“. Какво означават всички тези басни? Аз не се нуждая да ставам знаменитост заради слънцето; нямам желание и да се говори за мен; известността винаги носи повече неприятности, отколкото предимства. Единственото, към което се стремя, е моите идеи да станат известни, защото зная, че те могат да направят много добри неща. Но вестникарските статии, които ме представят като крал или божество на слънцето, това наистина е гротескно.

Това, че някои сензитивни хора са способни да почувстват силната ми връзка със Слънцето, това го разбирам. Случвало се е с мои гости, които всъщност не знаеха нищо за мен или за работата ми. Веднъж например един английски писател, с когото съвсем за кратко се срещнах в Индия, дойде да ме види със съпругата си в Изгрев. Едва влязъл у дома, той каза: „Странно е, г-н Айванхов, но аз току-що видях слънцето зад Вас.“ Да, това е възможно, защото аз живея с образа на слънцето, с мисълта за слънцето, с присъствието на слънцето, и то ми носи всеки ден нещо ново. Повярвайте ми, единственото нещо, което е наистина ново всеки ден, това е слънцето. Вие ще кажете: „Но според астрономите то е на много милиарди години!“ Да, това е напълно възможно, но въпреки всичко то е винаги младо и ново.

Веднъж бях поканен на изложба, посветена на последните археологични открития, направени в района на Фрежу. Знаех какво да очаквам, но за да не обидя човека, който ме покани, се съгласих да отида... И какво толкова можеше да се види там? Няколко камъка от постройки, издигнати от римляните преди две хиляди години, както и някакви счупени гърнета... За хората обаче, които бяха подготвили изложбата, това бяха ценни предмети и те разказваха всякакви подробности за тези камъни и парчетии. Всъщност в тях нямаше нищо интересно; но пък бяха от римско време и местната история трябваше да се подхрани с тези прашни отломки. Защо хората придават толкова значение на всички тези дреболии от миналото? Те не се радват на светлината и на свежия въздух, които Бог им дава всеки ден, но няколко фрагмента от глинени съдове на възраст две хиляди години, о, това вече е прекрасно! И дори ви ги представят с латински и гръцки термини -каква страхотна наука! Как да не се усмихнем при вида на тези ерудирани учени, които се срещат, поздравят се и са толкова горди от това, че са се събрали около една купчина отломки?

Кога хората ще разберат, че човешкият живот трябва да бъде винаги нов, винаги бликащ? Също като слънцето, което е винаги обновено. Вчерашният живот принадлежи на миналото, а днешното слънце не е като вчерашното; то обновява и нашите богатства, всеки ден то ни носи по нещо, което е липсвало у нас доскоро. Изгрявайки, всяка сутрин то ни кани да получим съвсем нов живот, да влезем в друг ритъм, да се настроим в хармония със светлината, в унисон с вечността, и това е най-истинският извор на вечния живот. Чуваме навсякъде да се казва: „Животът трябва да се промени.“ И въпреки това хората продължават да се ровят из миналия живот. Навсякъде се разкопават отдавна погребани цивилизации, прехласват се пред онова, което намират в саркофазите, проявява се повече интерес към мрачните катакомби, мумиите и останките от някакъв мамут, запазени в полярните ледове, отколкото към разкошното слънце, което всяка сутрин ни изпраща свеж и нов живот.

Колко много хора се разхождат сред руините без да подозират, че гледайки ги, те по необходимост ще започнат да приличат на тях! Добре е, че ги изучават, но защо не вдигнат глава, за да съзерцават също и слънцето? Наскоро една много ерудирана жена ми заяви, че се е специализирала в египетската археология, защото в предишен живот е била съпруга на фараон. Щом вярва в това - добре, аз нямам възражения. Но как изглеждаше тя тук и сега? Стоеше пред мен толкова помръкнала и безжизнена! Тъй като съм учтив и приятелски настроен, не й казах, че ако я срещнеше сега, нейният бивш съпруг -фараонът, със сигурност не би пожелал да се ожени за нея отново. Кога всички тези учени хора ще разберат, че трябва да потърсят знания в небесните библиотеки, храна в ресторанта на вечността и напитка от единствения извор - слънцето? А и вие също.

В Книгата на Исая Бог казва: Ще създам ново небе и нова земя. Как да тълкуваме тези думи? Дали Бог ще унищожи небето и земята, които е създал първоначално? Не. Новото небе и новата земя са символично изражение на факта, че животът непрестанно се обновява, че той винаги е в движение и ние трябва да следваме това движение, без да се опитваме да се връщаме назад. По същата причина не бива да се съживяват древните религии и посвещения, което някои се опитват да направят. Съгласен съм те да бъдат изучавани, но без опити да им се вдъхва нов живот. Ако са угаснали с течение навремето, затова си има причини. Какво ще търсим сега в религиите на Древен Египет и на Древна Гърция? Какво ще търсим при друидите, при инките, при ацтеките и дори при катарите? Известен брой истини от тези религии и посветителни практики са се запазили във времето, защото това са вечни истини. Но ние не трябва да се ровим из останките на древните култове, за да ги възкресяваме. Можем да се интересуваме от тях, аз самият също проявявам интерес. По време на пътуванията ми в Египет, Ливан и Гърция посетих много древни светилища. Медитирах в пирамидите, в Баалбек [Ливан], в Елевзина и Делфи [Гърция] и т.н. Но своята храна аз търся да получа от слънцето. Всеки ден то ми дава откровения, защото вярвам в него, защото го обичам, и когато имам труден проблем за решаване аз отправям въпроса си към него и то ми отговаря.

Когато слънцето изгрява, нямате ли усещането, че от дълбините на вашето същество нещо се издига и у вас самите? Направете така, че за известно време цялата ви душа да стане подобна на слънцето. Умейте да използвате този прекрасен закон, който природата ни дава на разположение, а именно закона за отъждествяването, възможността да се идентифицираме с онова, което гледаме. За да се възползвате от него, ще ви дам някои формули, които можете да произнасяте, докато гледате изгрева на слънцето.

Трябва да изчакате появата на първия слънчев лъч и с любов да произнесете вътре у себе си следните думи:

„Както това слънце се издига над света, нека така и слънцето на Истината, свободата, безсмъртието и вечността се издига в Духа ми.
Както това слънце се издига над света, нека така и слънцето на Любовта и величието се издига в душата ми.
Както това слънце се издига над света, нека така и слънцето на разума, светлината и Мъдростта да се издигне в моя ум.
Както това слънце се издига над света, нека така и слънцето на радостта, щастието и Чистотата се издига в сърцето ми.
Както това сияещо и лъчисто слънце се издига над света, нека така и слънцето на силата, мощта, енергията, динамизма и активността се издига в моята воля.
И както това ярко, лъчисто и живо слънце се издига над света, нека така слънцето на здравето, жизнеността и бодростта се издига в цялото ми тяло.
Амин. Така да бъде. За Царството Божие и Неговата Правда.
Амин. Така да бъде. За славата Божия.“

Това е мощна, магическа формула.


В деня, когато хората успеят да се идентифицират със Слънцето, те ще заживеят в такава светлина, от тях ще се излъчва такова сияние, че вече няма да може да се види дали са облечени или са голи. Техните дрехи вече няма да се виждат, няма да се забелязва голотата им, няма да се виждат дори лицата им. Както в едно много далечно минало, в земния Рай (в Едемската градина) светлината ще облича хората по-добре от всяка дреха.

Разбира се, някои ще кажат: „Но през лятото трябва да ставаме толкова рано, за да се изкачваме на хълма Роше и да посрещаме изгряващото слънце! Спи ни се и дори задрямваме.“ Ами добре, спете! В продължение на години, откакто се събираме на този хълм, той се е превърнал в своеобразно светилище и затова е по-добре да отидете да подремнете там, отколкото да се излежавате в леглото си. На хълма Роше вие ще получите поне няколко добри неща от духовете на природата, които идват от всички страни да извършат определена работа в момента, когато слънцето изгрява.

В Древна Гърция е имало храмове, посветени на Асклепий, Аполон и др. Онези, които искали да получат отговор от Бог, отивали да спят в тях с надеждата да получат пророчески сънища: Бог да им разкрие бъдещето, да им подскаже как да възстановят здравето си и т.н. Така че защо рано сутрин хълмът Роше да не бъде за вас един подобен храм? Разбира се, че е по-добре да останете будни, да извършите съзнателна работа и да получите благословията на всички природни духове, които пътуват върху лъчите на слънцето, но дори и да спите, те пак ще ви дадат по нещо.

Една нова философия се появява сега в света - тази на изгряващото слънце. Някой ден всички ще излизат в ранните часове на деня, за да посрещат слънцето. И това ще бъде промяна в гледната точка, която ще повлече изменения във всички области: в психологията, в семейството, в обществото, в политиката, в икономиката... Всички ще се откажат от геоцентричната гледна точка и ще приемат хелиоцентричната, т.е. гледната точка на слънцето. Не е ли недобросъвестно от страна на хората да не признават всичко онова, което дължат на слънцето? Те, които всъщност винаги настояват да бъдат признавани и уважавани, да им се благодари, да бъдат поздравявани и почитани, те пренебрегват слънцето, те го игнорират. С изключение на случаите, когато искат да знаят какво ще е времето; тогава това е важно за техните ниви и градини, за разходката им, за почивката им на морския бряг и т.н. Но слънцето, което е толкова мълчаливо и същевременно толкова щедро, то не иска нищо от нас, то си казва: „Аз ще продължа да осветявам и да сгрявам всички тези неблагодарни същества. Сега те са тръпчиви и кисели плодове, но аз ще ги направя сладки и вкусни като мед, така че накрая да признаят, че са мои синове и дъщери.“

Казано е, че някой ден човекът ще надмине по великолепие ангелите и архангелите. Засега обаче той все още е зелен плод - демонстрира упоритост, инат и твърдоглавие. Но този плод принадлежи на Космичното дърво и слънцето, което го гледа и му изпраща от своята светлина и топлина, спомага за неговото узряване, така че някой ден да се превърне във вкусен плод върху божествената трапеза. Тогава той ще навлезе като духовна същност в съзнанието на Твореца и мисълта му ще бъде еднаква с тази на Твореца, т.е. на великото Слънце. Съдбата на човека е един ден да бъде абсорбиран от великото Слънце.

Поколения отминават, империи се сриват, но това не засяга слънцето. То винаги е на поста си устойчиво, неизменно и вярно. Именно затова реших да го избера за свой баща и виждайки моята упоритост, то ме прие: какъвто бащата, такъв и синът. Вероятно в неговото семейство аз все още съм твърде млад. За него, което е на толкова милиарди години, аз може би съм на един месец от слънчевата възраст или дори само на един ден, но аз съм негов син.
И тъй като съм син на слънцето, аз искам да бъда вестител, който провъзгласява новия живот, новата светлина. Да речем, образно казано, че притежавам предавател и че с помощта на много други същности на земята и дори с такива отдалечните планети се опитвам да наситя атмосферата с мислите за новия живот. Тези вълни прекосяват пространството и се запечатват в подсъзнанието на хората. Моят радиопредавател неизменно излъчва и повтаря: „Отворете се за лъчите на изгряващото слънце. Радвайте се на това изобилие от светлина и живот.“
Веднъж в Пиренеите, когато слънцето изгряваше и аз за пореден път изпратих тези послания, видях как няколко орела дойдоха да се въртят над мен. Бях толкова щастлив! Тъй като за орлите се казва, че са единствените, които могат да се издигнат в небето на главозамайваща височина и да погледнат в слънцето, без да прогорят очите си. Тогава те сякаш ми казваха: „Ние сме твои приятели и те подкрепяме.“

Сигурно се питате дали моите послания се чуват? Да, въпреки че не в такава степен, колкото бих искал. В противен случай как да си обясним факта, че 23 юни 1979 г. беше обявен за „Ден на слънцето“? В целия свят астрономи, физици, писатели и хора на изкуството говореха за слънцето, отбелязваха деня на слънцето, празнуваха деня на слънцето. И най-важното, колко много хора през този ден присъстваха при неговото изгряване! Както вълните се разпространяват, както светлината и звукът се разпространяват, по подобен начин се разпространяват и мисловните послания. Очевидно е необходимо много време, за да могат те да бъдат уловени, но аз вярвам, че това ще стане.

Понякога получавам писма от братя и сестри, в които ми казват: „О, Учителю, толкова бихме искали да приличаме на Вас! Вие сте пример за нас.“ Съветвам ви обаче по-скоро да вземете Слънцето за модел, както правя и самият аз. Поглеждам към слънцето и го посочвам с ръка, за да вървите именно към него. Не се спирайте при мен, вървете нататък към слънцето, поемете от неговия живот, от неговата топлина и светлина, за да заприличате на него. А мен разглеждайте като указателен жалон; аз само ви показвам пътя, по който да стигнете до него. Така че не оставайте до пътепоказателя. Когато край пътя видите табела, която сочи Париж... или Фрежу, вие нали не спирате до нея, за да я прегърнете и да й кажете: „О, колко те обичам, скъпа моя табела, какъв красив надпис носиш и колко добре стрелката ти показва правил-ната посока!“ Не, вие просто продължавате пътя си, докато стигнете в Париж или Фрежу.

Какво отговаря Йоан Кръстител на учениците си, когато го попитали за Христос? Аз ви кръщавам с вода, но Онзи, който иде след мен, е по-силен от мен и аз не съм достоен да нося сандалите му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. По-късно, когато вижда Христос да идва към него, той казва:'

Ето го Божият Агнец, Който изкупва греха на света. За Него казах: „След мен идва човекът, който ме предшества, защото беше преди мен“. Подобно на това и аз ви казвам: ето го слънцето, вървете към него, то е толкова по-велико от мен! Аз мога само да ви покажа пътя, водещ към него, като ви дам методи и ви обясня как да го гледате, как да го обичате, как да му позволите да проникне във вас, как да се отъждествите с него, за да станете някой ден като него.

Отивайте всяка сутрин да посрещнете Слънцето с пробудено съзнание, в противен случай на връщане вие ще можете да кажете единствено, че небето е било синьо, че е имало няколко дървета наблизо и някакви планини в далечината. Но вие не сте ходили дотам, за да забележите само това! Вие се изкачвате на хълма Роше, за да почувствате как слънцето ви разкрива великолепието на творението, силата и любовта на Бог. Без това пробуждане на съзнанието е невъзможно да станете граждани на духовния свят, ще можете единствено да преминете през него като екскурзианти.

Всяка сутрин се изкачвам до Слънцето и искам да взема и вас на това Слънце, което е роден дом за нашите души, земя на вечно живите. Ето защо ви посветих на него. И като ви посветих, аз поех ангажименти към слънцето. Това посвещение отвори за вас врата, осмелете се да минете през нея.

Омраам
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12