Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
КОСМИЧЕСКОТО В РОДОПСКИТЕ ПЕСНИ
Космос е гръцка дума, която означава свят или вселена. В родопските песни няма дума “космос”, защото е чужда. Но като говорим за космическото в родопските песни, ние ще се докоснем до звездния свят в песните. Много български учени – професори и академици – цял живот са се занимавали с народно творчество. Но сякаш винаги са стояли на брега на безбрежен океан. Необхватен е космосът. Необхватен е фолклорът. Тогава как? 40 години бродя из Родопите – по села, махали и колиби. Зареждах се с народна енергия. И стигнах до убеждението, че основната грешка в подхода е смесването на два вида познание: научно познание и сетивно познание. Научното познание обяснява света чрез аргументи и факти, а сетивното познание не разполага с аргументи и факти, но олицетворява народните преживявания и ги озарява с космическа хармония. И тук става чудото:
“Простите глави”, както обидно наричат народните певци, изпреварват “учените глави”, защото е по-трудно да създадеш свят, отколкото да го обясняваш. Тук е ключът. Тук е новият подход: да се завърнем в синкретичното изкуство на древността, където научното и сетивното познание са вървели успоредно, без да се противопоставят, а като се подпомагат.
Направих опит: написах есето си Орион, какво ми казваш? и го изпратих на най-добрия български астроном проф. Никола Николов с молба да наложи като две половинки на рабош своите научни знания с моите сетивни знания и да отчете разликите. Отговорът му е от няколко страници: професорът ми пише, че научното познание се покрива 100 процента със сетивното познание, и ме моли да дам отговор за половин изречение, в което научното познание не достига.
По същия начин българският фолклор може повече да се усети, отколкото да се обясни и разбере. Тук ерудицията може да отстъпи пред любовта към фолклора, прецизните сухи описания могат да отстъпят пред любовта към обредите, носиите, хората, песните. Съпоставката е като между снимка и рисунка на един и същи обект: снимката го дава външно, а рисунката – и вътрешно. Грях е да пишеш за фолклора, ако не го обичаш.
Нека бавно и без болка развиваме луковицата на фолклора – как се раждат песните. Съпоставката може да бъде между Алберт Айнщайн и Петър Дънов, което се изразява и в мисълта на Нилс Бор: “За сетивния свят няма физически измерения.” Но и Айнщайн е грабвал цигулката в мигове на откривателско търсене на математическите формули. И Питагор, изразителят на числата, се е опирал на песните на Орфей. И Дънов е наясно, че космосът – това е една пееща математика. Космосът е ред, ритъм, рима, порядък, украса, свят, вселена. Пееща математика. Затова Учителят Петър Дънов отива сред природата, под звездното небе, за да влезе в ритъм с космоса чрез своята Паневритмия – песните и танците на открито. Както са били Орфеевите празници.
Но как така неуки овчари, горски скитници и просяци са изпели най-хубавите народни песни? Те не са учили и нямат знания, но сърцата им са трептели с вълненията на народа. Така те се явяват неговите духовни първенци. Ако си в такт с народа си и в такт с космоса, ти вече си в такт с бъдещето и го носиш като изгрев на слънцето.
Орфей е нашата сърцевина, нашата кръв и нашето генетично наследство. Орфей нарича космоса Страшна Бездна. Падаш и надолу, и нагоре, и наляво, и надясно. А с песента летиш навсякъде. Орфей е първият човек на Земята, който е изрекъл, че тя е кръгла. Цитирам Орфей: “Космосе, татко наш, във вид на кълбо, ти обхващаш Земята.” Какво гениално родопско чедо! Не отвън, а вътре в космоса сме ние. Земята е вътре в Слънчевата система, Орион е вътре в нашата Галактика, а всички като в чувал са вътре в чувала на Млечния път, а всичко това пък е в разбягващия се и разширяващ се балон на Вселената. Ако бяхме Господ и можехме да погледнем отвън Всемира, той ще бъде само 2-3 кубически сантиметра – толкова малък. По-малък от билярдна топка. Ето това е непонятното и необхватното в думата космос.
Орфей пръв изрича тези истини. Поема ги Питагор, сетне Ератостен, после Галилей и Коперник. Това е пътят на истинската наука, родена от изкуството. Поезията и музиката са първите откриватели – великите прозрения са там. Затова поетите и музикантите стоят до дясното коляно на Бога.
Орфей пише: “Мили звезди на небето, чеда на нощта, на тъмата, в кръгови вихри кръжите.” Това “в кръгови вихри кръжите” се доказва едва сега – 33 века след Орфей. “Петлъчащите зони” на небето – това е музиката на сферите, която хармонира на Орфеевата пентаграма и родопската пентатоника. Затова родопските песни са космически песни. А “седемлъчащите зони” на небето – това са Божествените зони. Какво е Бог: седем ноти, изпети от едно гърло в един и същи миг – това е Бог. Това е хармонията на космоса. Тази музика е нечута, но хармонира със седемте цвята на небесната дъга и седемте ноти на нотната стълбица. На “петлъчащите зони” се крепи небето, а на “седемлъчащите зони” се крепи космосът.
Имаме редове от Орфей за космоса, които още не сме разгадали. Защо Орфей нарича Луната “майка на времето, виждаща всичко”? Защо смята, че планетата Плутон (открита неотдавна) държи ключовете на цяла вселена. Защо смята, че Плутон е седалище на боговете? Защо възпява ясновидеца Протей от Египет, когото пък смята за ключар на морето? Защо обича толкова много Хермес, който ни е спуснал буквите от небето? И какво иска да изрази Орфей с химна си за Аполон, който свирел с “тонове горни за зима, за лятото с тонове долни”? Между Родопите-Египет и Атлантида има дълбок и тайнствен космически възел.
Ето тези и други тайни породиха великия спор за Веда словена. Стефан Веркович публикува сборника през 1860 г., една година преди сборника с песни от братя Миладинови (1861 г.). Веркович усети “Орфееви остатки” и има особен принос за Родопите и България. Той събра тези “Орфееви остатки” от епоса ни. Спорът бушува над 130 години. А във Веда словена се оглежда като в огледало целият Балкански полуостров чрез древните песни. Това са клонки от древните траки. Спорът засегна не само България и Балканския полуостров, но се разгоря и в цяла Европа. Академик Михаил Арнаудов нарече тези песенни “остатки” родопското откритие. Първата песен за Орфей е записана в село Плетена. Това е началото.
Към Родопите се насочват много учени и фолклористи. Идва и пратеникът на министъра на просвещението на Франция Огюст Дозон. Проф. Ходзко от Париж признава, че народ, който е изпял такива песни, е най-поетичният народ на света.
Веркович предава на България 1000 монети – древни и непроучени. Те изчезват. Той дава от себе си 60 000 златни франка, за да издаде Веда словена. С предадените монети той можеше стократно да издаде всичко свое, но похарчи своите си пари, а монетите предаде. Това е свръхчестен човек, който умря в позор и разочарование. Самите ние не му подадохме ръка. Умирайки, Стефан Веркович признава: “Аз бях златен кладенец за българския народ.”
И наши ръкописи, събирани в Родопите, изчезват в Серес, Белград, Загреб, Русия, Украйна. Веркович разбира, че родопските песни са цял океан. Той е изписал с ръката си: “За да може човек да проникне в мъдростта, която се крие в родопските песни, трябва да е гений.”
Първият езиков пласт в този епос е родопски, после следват наслагвания на македонски наречия, сръбски, руски – много непохватни редакции имат събраните песни, докато най-накрая се размият и станат спорни. А е документирано намирането на стара книга в Девин, в сандък от куршум (олово), която книга е тежала десет оки. Такива книги, скрити в Родопите, са били пет. Те са изгорени.
Павзаний е изписал на гръцки език следното за смъртта на Орфей: “Един овчар се облегнал на Орфеевия гроб на пладне и заспал, и като спал, прихванало го да пее песни от Орфеевите, и то със своя хубав и приятен глас. Най-близките там обитатели и орачи почнали да напущат работата си и да се събират при овчаря, както пеел на сън, и по едно време, като се блъскали и препирали, кой да бъде по-близо до овчаря, обърнали колоната...”
“Нашият дворец няма покрив” – така говорят родопчани на прочутите си събори. Защото песните летят на открито. Всички опери, всички театри, всички концертни зали имат покрив, а планинците се гордеят с друго: “Нашият дворец няма покрив.” Няма, защото всички събори се правят на открито, при открит простор, при открит хоризонт, при открити облаци и небеса. Високо до трепкащите огньове и доближените звезди. Така е на Рожен, така е на Предела, Копривщица, Странджа, Добруджа. Там всички са като равни с равни, гласовете се изпреварват с обич, гласовете летят поединично и заедно. Народът и песните са безсмъртни под това също безсмъртно божествено небе.
И днес планинците посрещат изгрева на връх. При изгряването на слънцето те свалят шапка. Никой не ги е учил на това, но те свалят шапка на слънцето като на Бог.
От българския народ научих защо дъбът е светилище. Защо имелът е музика. Защо шишарките, леските, жълъдите раждат повече при приближаваща тежка зима. Как по листата на тополите може да се познае каква зима иде. Какво си говорят птиците, когато идват или когато си отиват. Коя птица какъв авгурски знак е. Кога котките плачат. Защо кучетата вият. Какво усещат кравите, когато мучат при земетресение. Защо конете познават идващата смърт на стопанина. Кога лястовиците летят ниско или високо. Кога овцете събират сламки с устните си. Защо враните се събират накуп. Защо, когато изядеш сърце от змия, ще може да разбираш песента на птиците. Какво ти шепне гората, какво казват саламандрите (дъждовниците), какво пишат облаците, какъв театър изнася мъглата, защо мишките са ясновидци, защо мравките, прилепите и луната крият тайната на любовта. Прост народ, нали? Никоя научна академия не може да се сравни с него.
Народът няма астрономически познания, но хората си наименоват звездите по своему. Родопчани наричат Пътеводителка Полярната звезда, Утрешница – Зорницата, Лъжекерванка – Сириус, Ралица или Криволиците – Орион, звездите Топчек – съзвездието “Плеяди”. Народът е разполагал с рабоши – тояги, разцепени на две и белязани – та никой от двете страни да не може да излъже другия. По скалите още има издълбани космически послания. Шевиците са руническа писменост. Обредите са символни сказания. Обредните хлябове са друго писмо. Житото се смята за единствената храна, дошла от космоса, затова по задушница раздават жито.
Бях напълно смаян от един старец, който сподели: “Гърците от нас са зели оралото, а най-вече от нас се научили да пеят и пишат.” Велики Боже! Искри от изгорените книги блещукат в народната памет. И го завещават така: “Нашите дедове говорят с нашия глас, а нашият глас ще говори с нашите внукове!” Велико завещание.
Гениалният народен певец е взел в сърцето си Орфеевите песни, претворил ги е и те са станали орфически, и още – космически. В наше време се говори за мистерия на българските гласове. Сякаш народният певец иска да обобщи: Ние сме били винаги с животните, които са на четири крака, изправили сме се на два крака и вървим с птиците, а душата ни лети към небето. “Робуваме на хляба, летим в любовта, богуваме в света на изкуството.”
Народът знае и пее, че сърцето чувства Бога, а не умът. Бог гледа не на лице, а на сърце.
Западът може да се издигне с вертолет, със самолет, с ракета, с космическа станция, но никога няма да достигне мистерията и височината на космическите български гласове. България не се развива хоризонтално, България се развива вертикално и търси най-прекия път към Космоса. Това е стълбицата на Орфей, изваяна от ноти.
Никола Гигов
Никола Гигов (1937–2016) е български писател, поет и изследовател, известен с неговата работа по изследване на българската фолклорна традиция и история. Гигов е автор на множество книги, статии и изследвания, посветени на българския фолклор, митология и исторически личности. Една от най-значимите му работи е свързана с изследването на митологичния герой Орфей, като Гигов посвещава много от своите трудове на този легендарен тракийски певец и музикант. Той също така е известен и със своите поетични произведения, които често отразяват темите и мотивите от българския фолклор.