Търси

Нестинарите - Прихванати от Бога носят древното послание на огъня

Още по темата ...
Нестинарски игри

Нестинарят Горан Стефанов: Огънят те прави смирен

Виж повече
Легенди от Странджа разказват за сакрални цикли, тайнства и нескончаемо време (ВИДЕО)

Легенди от Странджа разказват за сакрални цикли, тайнства и нескончаемо време (ВИДЕО)

Виж повече
1

Магически обреди по българските земи - лекция на Горан Стефанов

Виж повече
Проф.Христо Смоленов: Родопите са останали незасегнати при Потопа. Има връзка между Странджа и златото от Варна (ВИДЕО)

Проф.Христо Смоленов: Родопите са останали незасегнати при Потопа. Има връзка между Странджа и златото от Варна (ВИДЕО)

Виж повече
21.05.2021 г.
2701
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Съществуват два вида нестинари – такива които танцуват в огъня и такива, които не танцуват в огъня – такива които просто изпълняват обредността. В онова цикличното и сакрално време, в което се изпълнява тази обредност – тя води своето начало именно в момента и времената, в които Господ се разхождаше по Земята. Уморен от своите господски дела, той решил да си почине и кого да си намери за свои заместник, кого да избере. Запалил един голям огън събрал всички хора, всички младежи и казал:


„Този, който влезе в огъня – той ще бъде мой заместник“.

Тогава всички младежи се уплашили единствено само Костадин скочил и рипнал в огъня, тогава Господ много се възрадвал, че може да си почине. Не след дълго време минал той покрай своя заместник тъжен и угрижен, тогава Господ го попитал:


„Защо си толкова тъжен и угрижен, какво ти липсва?“

„Липсва ми другарка“ – отговорил Костадин, тогава Господ събрал всички жени и им казал:

„Сега ще запаля един голям огън и тази, която се престраши да влезе в огъня, нея ще направя другарка на Костадин“.

Запалил той огъня единствено само Елена се престрашила и рипнала в огъня, тогава Господ ги сложил един до друг и ги нарекъл светии.

Времето минавало, черен враг се изправил пред портата на България, този поробител заграбвал българските земи, достигнал до малкото странджанско село. Военно началникът на гвардията застанал пред селото и решил да си вземе жена от селото, най-личната мома от селото била Елена. Той решил да се ожени за нея, а тя му отговорила: „Ако ти направиш това, което аз сега ще направя, сама аз ще ти стана жена и ще приема твоята чужда вяра, но ако не го направиш тогава си върви.“ Тя запалила един голям огън повикала брат си Костадин и му рекла „Задумкай тъпана“, хванала Елена иконата и заиграла през жарта, когато се обърнала нито един от враговете не съществувал – тафталогия е.  От тогава съществува именно този обред или именно в този обред да се танцува в жаравата.

Това са легендите, които се разказват в Странджа за нестинарството и които ни сподели Горан Горанов, нестинар от Странджа, които ни сподели в своята лекция по време на Форум - Българския дух през вековете
Ето какво ни разказа Горан и за  инициацията на нестинарите, прихващането, огънят:



Тактът  8/16, с който се влиза в жаравата е инициацията на нестинаря

Най-характерното за този такт е, че той е такт - инициация. С него човек преминава от обикновен социален статус в сакрален статус. Това е така нареченият буенек. Има три буенека в българския фолклор – това са нестинарският, коледарският и лазарският. И трите се основават върху един  й същ такт и ритъм, с различна мелодична структура, която свири гайдата. И трите буенека имат еднаква семантика - инициация.

Прихванати” от Бога

„Прихватане” или „прихващане” е фолклорен термин за особено състояние на човек или по точно нестинар. Самото състояние на „прихващането” се изразява с промяна на цялата психосоматика на човека. Лично за мен това е момент, в който съм толкова отдаден на самия ритуал, че почти нищо не си спомням. Всичко ми е кръг от музика и светлина, всичко се  завихря и след това почти нищо не помня. Казват, че сме прихванати от светеца, който ни дава сила, за да се случи всичко.



Въхкането - гологласието на нестинарите


Това е специфичен вид  глосолалия, и може да се конкретизира като екстазна - сакрална реч. Глосолалията е термин характерен за евангелските църкви, където по време на молитва или литургия участниците започват да говорят на така наречените „ангелски” езици.
 
Този термин е еклектичен спрямо нестинарската обредност, но условно бих го употребил в контекста, защото според мен подобна сакрално - екстазна реч е и въхкането. Нестинарите започват да възклицават „въх”, „въх”, „въх” и съскат като змии. Нещо повече, наблюдаващите казват, че телата им изстиват по време на ритуала. Дори местните хора сравняват това изстиване със студените тела на змиите. Изследователи на нестинарската обредност изказват хипотезата, че древните тракийски жреци по време на ритуалите си също са въхкали.  Самото възклицание или въхкане е реликт останал от древните обреди, и е отобраз от някогашното призоваване на един архаичен Бог - Вакхус, а съскането характеризира неговото присъствие на ритуала.
 
 Видео лекция на Горан Горанов за нестинарството:

 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12