Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната е свързана с нашето проявление в текущия живот и съпътства тялото ни в неговата преходност. Индивидуалността от своя страна е именно безсмъртното духовно естество в човека.
“Личността, т.е. самосъзнанието представлява външната страна на човек, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича, а след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава в него. Тази страна наричаме духовно Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща.
Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното! Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не загуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното у човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата”
От тук става ясно, че човек е призван не да развива личността, а да усъвършенства своята индивидуалност, която е мостът към неговата висша душа. В този духовен път неизменно се явяват посвещенията, които се явяват степени на развитие на нашата индивидуалност.
Повечето автентични духовни школи, включително Бялото братство на Учителя Беинса Дуно утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения:
Обръщане към Бога, Покаяние, Спасение, Възраждане, Новораждане, Посвещение, Възкресение.
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на човешката душа.
Това представлява стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.Дънов по следния начин:
"Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога” (Йоан 17:3) и на друго място в Словото му:
Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилна светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителя Беинса Дуно- Петър Дънов отбелязва:Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността.
Най-красивият момент от живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот.
И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятъра на промяната. Тя с еднаква сила и обновяваща мощ докосва сърцето на всеки , достоен да я приеме човек.
От този момент пробудената вече душа пристъпва към своя дълъг път към съвършенството, т.е. към Бога."Като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
Очаквайте втората част на материала - Седемте степени на посвещение по пътя на духовното развитие на човека
Автор: проф.: Константин Златев