Българският астролог Филип Филипов сподели днес:
Двойната звезда Сириус - слънце зад слънцетоТози момент, заедно с Хелиакалния изгрев на Сириус са един от най-мощните моменти, когато Космосът помaга на душите, дава своето благословение и помага в живота. Хората родени в този период, както и държавите създадени в този период имат специална подкрепа, защита и духовен импулс за развитие. Заедно с това, в небето се образува триъгълна конфигурация между Слънцето, Сатурн и Горния Лунен възел, която е от положително естество и носи подкрепа и хармонизация в живота. Тази конфигурация е особена, защото Слънцето, което участва в нея, съвпада със Сириус.
Сириус - звездата от съзвездието Голямо куче Canis Majoris е най-силната на целия небосклон, видим от Земята. Тя е и една от най-близките до нас – намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система, а разгледана с телескоп се разкрива, че Сириус е двойна звезда.
Звездата Сириус винаги е заемала специално място в мистицизма и окултизма.Сириус е звездата куче, което в зороастрийските традиции има смисъл на дух на мъдрост. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и я приемат за най-големия енергиен източник, а древните египтяни обвързват пряко календара си със звездата. За древните посветени Сириус е богинята Изида, съпруга и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.
Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов не еднократно е подчертавал изключителното значение на Сириус за духовното израстване на човеците. Той казва в своето Слово за Сириус:

Всички слънчеви системи, които сега съществуват на земята, не са нищо друго, освен паметници. Нашата земя е също един паметник. На какво? – На човешкото падение. Слънцето е паметник на човешкото въздигане и изкупление. Сириус, тази по-далечна звезда, е паметник на човешкото развитие, на човешката култура. Всички тия системи си имат своето предназначение. В тях живеят напреднали същества, по-напреднали в своята възраст от нас понеже са излезли много по-рано от Бога. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на съвременните хора, в сравнение, например с културата на Сириуса, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириуса не са даже и като деца. Един ден, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине през пътя на Сириуса.