Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Все по-достоверно изглежда, че под буквалния смисъл на египетските религиозни надписи - йероглифи, се крие някакъв друг смисъл, до който не може да се проникне. Дори най-консервативните египтолози признават двусмислието и многозначителността на почти всички йероглифи. Това означава, че в тази древна писменост са скрити съвсем други послания и древни кодове, освен тези, които се виждат отвъд и биват тълкувани първообразно. И те не са съхранени за масите, а само за жреците и посветените.Текстовете, в чиято авторитетност няма ни най-малко съмнение - Книга на мъртвите, Сборник с нравствени правила на Птахотефа (най-старата книга на земята) и много други, ни позволяват да се докоснем до високата нравственост и ценности, които са били заложени в основата на Египетската мъдрост, преди последната да се поквари за да задоволява обикновения човек и да се превърне в чудовищно многобожие. Това се случва след 18-а династия, когато бива унищожено всичко, което Аменхотеп IV (Ехнатон) посява за една нова слънчева раса на земята.
Египетските текстове извират от началото на древността, те предхождат индуската култура с нейните предания. И ясно се вижда, че колкото по-назад отива човек, толкова по-ясно се откроява единството в най-съществените, фундаментални точки в човешкото развитие.
За египтянина, който е съумял да съхрани първоначалната вяра, която е била нещо много повече от това, което днес разбираме под думата "вяра" - за него това е било по-скоро безусловна увереност, е имало само един единствен Бог. В своите "Летописи на християнската философия" Дьо Руже казва: "Ето повече от 5000 години, откакто е започнато в Нилската долина да се възпява Единството на Бога и безсмъртието на човешката душа. Вярването в Единен Бог и неговите прилози (атрибути) като законодател и създател на човека, когото е надарил с безсмъртна душа: ето първичните замисли, вковани в неразрушимите до днес послания и многобройните текстове, натрупани през вековете на тази древна цивилизация."
Идеята, която четем в посланията от Древен Египет, посочва едно и също начало, което резонира с езотеричните предания, най-вече с т.нар. атлантска мисъл, защото именно в "Тимей", където Платон осъществява своя диалог със Скорат и неговите ученици, за произхода на Вселената, световете, цивилизациите, се посочва, че Египет е бил 12 000 години атлантска колония. В диалога "Тимей" Платон засяга няколко ключови теми, свързани с душата, митът за Атлантида и връзката с Египет. Тимей описва как Бог (Демиургът) първо създава душата на Вселената, преди да създаде материалния свят. Душата на Вселената е вечна, неразрушима и е създадена според математически и хармонични принципи. Тя обхваща цялата Вселена и е първопричина за нейния ред и движение. Душата на отделния човек също е създадена по божествени принципи, но тя е свързана с тялото, което ограничава нейната свобода и чистота. Душите на хората са част от небесния ред и са поставени в тела като вид изпитание. След смъртта на тялото душата може да се върне в небесните сфери, в зависимост от живота, който е водила.
В "Тимей" се прави кратко споменаване на Атлантида като прелюдия към разказа в друг диалог на Платон – "Критий".Атлантида е описана като велика и могъща цивилизация, разположена на огромен остров отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток). Според легендата атлантите имали развита култура и мощна армия, но поради тяхната арогантност и нравствено падение те били унищожени от природно бедствие. Според Тимей, този разказ за Атлантида е бил предаден на атиняните от египетските жреци. Те твърдели, че египетската цивилизация е много древна и запазва паметта за отминали катаклизми и цивилизации, каквато е била и Атлантида. Според египетските жреци, гърците са забравили много от миналото си поради разрушителни катастрофи, докато египтяните са съхранили древните познания. Жреците на Египет разказват на атинския държавник Солон за историята на Атлантида и за циклите на разрушение и възраждане на цивилизациите, които са свързани с природни бедствия, като наводнения и пожари, които периодично унищожават човешките общества.
Тайнствата на Гърция са били изопачени и са блед образ на великите Египетски Тайнства. В Египет например няма понятие за "създаване", а само за проява (излъчване, екстериоризация) на едно вечно духовно начало, което съдържа в себе си възможности. Всяко нещо и всяко същество съществуват извечно в Нун и се връщат пак в Него и след смъртта. Нун е Бездната на Мойсеевтото "Битие", в нея плува безкраен божествен Дух, носещ в себе си сбора от бъдещите съществувания, от където идва и името му Тум, което означава едновременно и битие и Целокупност.
Той казва за себе си:
"Аз съм Тум - оня, който единичък съществуваше в Нун. Аз съм Великият Бог, който създава сам себе си, сиреч Нун, бащата на боговете." (бел.ред: тук се загатва за връзката между Бога и Абсолюта). Той е сборът от съществуванията на съществата.
Най-мистичната връзка в Египет е връзката между върховния РАзум, Сърцето и Словото, която се изразява така:
Фта-Хор-Тот - в ЕДИНСТВОТО ТУМ
Тум, или Атем, е един от най-древните богове в египетската митология и се свързва с акта на сътворението. Върховен бог на Хелиополис, Тум се счита за първичното божество, което е възникнало от Необятността, наречена Нун (Абсолюта). Според митологията на Древен Египет, преди да съществува светът, е съществувал само Нун — абсолютната Необятност - безкраен океан, от която Тум се самосъздава, излизайки от "водите на Нун". След като се появява, Тум създава и други богове, като Шу и Тефнут, които също помагат в сътворението на света.
Тум е свързан и с бога Ра, особено в късната египетска култура, когато Тум-Ра става синкретичен образ. Тум олицетворява залеза, когато слънцето губи своята сила, докато Ра е активният аспект на слънцето по време на деня. По този начин, Тум е свързан с края на деня и прехода към нощта, докато Ра представлява жизнеността и светлината на слънцето през деня. Връзката между Тум, Нун и Ра разкрива важните цикли на сътворението и унищожението в египетската космология, като отразява как Принципите и редът в Космоса (Маат) възникват от Безпределността (Нун), благодарение на божествените действия на Тум и неговото превъплъщение в Ра.
Всяка култура носи в себе си отражението на своите най-дълбоки вярвания и стремежи, но нито една не достига такава духовна висота, каквато виждаме в Египет. В египетската религия и философия няма суеверие или стремеж към земно безсмъртие – те съдържат тайни, които преминават отвъд обикновеното разбиране. Пирамидите, храмовете, свещените писания – всички те са посветени не на земното величие, а на вечния живот на душата. Египетските жреци, посветени в най-съкровените мистерии, пазеха познание, което бе недостъпно за обикновения човек. Те знаеха, че зад видимия свят се крие невидим ред, че душата продължава своето пътуване и след смъртта. Чрез ритуалите си, чрез своите текстове и символи, египтяните се опитваха да се слеят този божествен ред, в който човекът, неговата съдба и вечността са неразривно свързани. И мнозина успяваха. Това е истинската Тайна на Египет – завръщането в Необятното, която толкова много цивилизации след тях дори не успяха да разберат като идеен стремеж.
Морис Метерлинк
