Търси

Мойсей написва Битие с египетски йероглифи имащи три смисъла: говорещ, означаващ и скриващ

Още по темата ...
Боян Магът

Боян Магът е древна тракийска и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия - посветен от мистериите в Египет и Атлантида

Виж повече
Елеазар: Меркаба

Елеазар: Меркаба е тази висока духовност, която може да активизира най-различни високи степени на светлина (ВИДЕО)

Виж повече
Учителя за Египет е най-новата книга

Учителя за Египет е най-новата книга от Портал12, която открехва вратите на Древната Слънчева цивилизация

Виж повече
28.01.2023 г.
3838
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Египетските жреци са имали три начина за изразяване на своята мисъл. Първият начин е бил ясен и прост, вторият – символичен, образен и преносен, третият – свещен и посредством йероглифи. Една и съща дума приемала (според тяхната воля) пряк, преносен или трансцендентален смисъл – толкова е бил гениален езикът им. Хераклит много точно е изразил тази разлика, обозначавайки я с думите: "говорещ, означаващ и скриващ.“

В Теогоничните и Космогоничните Науки, египетските жреци винаги прилагали третия начин на записване на словото – тогава йероглифите им имали съответно 3 различни смисъла. Било е невъзможно двата последни начина да бъдат разбрани без съответния ключ. Самият този загадъчен и концентриран начин на записване се ръководел от една основна догма в Учението на Хермес, според която един и същи закон управлява природния, човешкия и Божествения свят. Този език, с изключителната си лаконичност, непонятен за обикновените хора, имал особено красноречие за Адепта; защото, посредством един-единствен знак, той обозначавал Принципите, причините и следствията, които се излъчват от Божественото в сляпата природа, в човешкото съзнание и в света на чистите Духове. Благодарение на тази писменост, Адептът с един-единствен поглед обхващал и трите свята.

Предвид възпитанието и обучението на Мойсей, няма никакво съмнение, че той е написал книгата Битие с египетски йероглифи, имащи три смисъла. Той поверил на своите наследници ключовете към тези йероглифи, както и устните им обяснения. Когато по времето на Соломон книгата Битие била изразена чрез финикийски букви; когато, след пленничеството във Вавилон, Ездра я преписал и редактирал с халдейски арамейски букви, еврейското духовенство вече боравело с тези ключове по един доста несъвършен начин. Когато най-накрая се появили гръцките преводачи на Библията, те вече имали твърде слабо понятие за езотеричния смисъл на текстовете.

Свети Йероним, въпреки своите сериозни намерения и велик Дух, когато направил превод на Библията на латински език в съответствие с еврейския текст, не могъл да вникне в първоначалния му смисъл; а и да бе вникнал в него, би бил длъжен да пази мълчание. Тъй че, когато четем Битие, преведено на нашите езици, имаме пред себе си само неговото елементарно значение на по-нисше ниво. Волю-неволю, самите преводачи и тълкуватели, както и теолози, били те ортодоксални или свободомислещи, виждат еврейския текст единствено през очите на т.нар. Вулгата…

Сравнителният и превъзходният смисъл, който е дълбокият и истинен смисъл, им убягва. Този смисъл обаче все пак присъства, тайнствено скрит, в еврейския текст, който с корените си прониква чак до свещения език на храмовете, преработен от Мойсей – език, в който всяка гласна и всяка съгласна са имали универсален смисъл, в зависимост от звуковата стойност на буквата и душевното състояние на човека, който я произнася.

За интуитивните хора, този дълбок смисъл понякога бликва от текста като искра; за ясновиждащите, той проблясва във фонетичния строеж на възприетите или създадените от Мойсей думи: магически срички, в които Посветеният на Озирис е излял своята мисъл като звънлив метал в съвършен калъп. Чрез изучаването на тази фонетика, носеща отпечатъка на свещения език на древните храмове, чрез ключовете, предоставени ни от Кабала, някои от които датират от времето на Мойсей, и накрая – чрез сравнителната езотерика, днес имаме възможност да надникнем в истинската книга Битие и да я възстановим. По този начин, мисълта на Мойсей ще излезе, искряща като чисто злато, от пещта на вековете, очистена от шлаката на елементарната непросветена теология и от пепелта на отрицателната критика.



Два примера ще хвърлят ярка светлина върху въпроса какво е представлявал свещеният език на древните храмове и как трите смисъла на египетските символи съответстват на онези в книгата Битие. Върху множество египетски паметници се вижда една жена с корона на главата, държаща в едната си ръка кръст с кръгла ръкохватка – символ на Вечния Живот, а в другата – жезъл с лотосов цвят, символ на Посвещението. Това е Богинята Изида. Ала Изида има три различни смисъла. В прекия смисъл, тя е Първообраз на Жената и следователно – на всемирния женски род. В сравнителната степен на смисъла, тя олицетворява целокупността на земната природа, заедно с всички нейни зачеващи сили. В превъзходната степен на смисъла, тя символизира Небесната и Невидима Природа, Чистата Изначална Стихия на Душите и Духовете, Духовната Светлина – нематериална, надсетивна, познаваема единствено за самата себе си, единствената, която дава Посвещението.

Символът, съответстващ на Изида в текста на Битие и в съзнанието на Юдео-Християнството, е Хаввà – Еве: Ева, Вечната Жена. Тази Ева е не само жената на Адам, тя е още и Съпругата на Бога и съставлява три четвърти от Неговата Същност; защото Името на ЙЕВЕ, Всевечния и Безпределен Бог, Когото ние неправилно сме нарекли Йехова и Яхве, е съставено от представката Йод и името Еве. Йерусалимският първосвещеник веднъж годишно произнасял Името Божие, изричайки го буква по буква, по следния начин: Йод, Хе, Вау, Хе. Първата буква изразявала Божествената Мисъл и Теогоничните Науки; трите букви на името Еве изразявали трите степени на Природата, трите свята, в които тази мисъл се осъществява, и следователно – Космогоничните, душевните и физическите науки, съответстващи на тази Божествена Мисъл. Неизразимият съдържа в Дълбините на Своето Лоно и двата Вечни Принципа: Мъжкия и Женския. Тяхното неразривно Единение съставлява Неговото Могъщество и Неговото Тайнство. Ето кое било онова, което Мойсей, заклет враг на всеки образ на Бога, не казвал на народа, но което вложил образно в структурата на Божието Име, обяснявайки го на своите най-верни последователи. По този начин, в юдейската вяра, забулената Природа се крие в самото Име на Бога. Съпругата на Адам, любопитната жена, греховна и обаятелна, ни разкрива дълбокото си сродство с Изида – земна и Божествена, Майката на Боговете, която изявява от дълбоката си утроба вихри от души и звезди.

Друг пример: една фигура, играеща голяма роля в историята на Адам и Ева, е Змията. В Битие тя е наречена Нахаш. А какво значение е имала змията за древните храмове? Древните Мистерии на Индия, Египет и Гърция отговарят в един глас: Змията, разположена в кръг, означава Всемирният живот, чийто магически деятел е т.нар. Астрална (Космична) светлина. В един още по-дълбок смисъл, Нахаш означава: силата, задвижваща този живот, привличането към самия себе си, в което Етиен Жофроа Сент-Илер съзрял причината за всемирното привличане (всеобщата гравитация). Гърците го наричали Ерос – Любов или Желание. Приложете сега тези два смисъла в историята на Адам, Ева и Змията, и ще видите, че грехопадението на първата двойка, прочутият „първороден грях“, изведнъж се превръща в грандиозно увиване на Божествената, Всемирната Природа, заедно с нейните царства, родове и видове, около огромния и неизбежен кръг на живота.

Тези два примера ни дадоха възможност да хвърлим първоначален поглед в глъбините на книгата Битие на Мойсей. Вече съзираме какво е представлявала Космогонията за един древен Посветен, както и онова, което я е различавало от космогонията в съвременния смисъл на тази дума.

За съвременната наука, космогонията се свежда просто до една космография, в която ще открием описанието на една част от видимата Вселена, заедно с изследвания на физичните причинно-следствени връзки на материален план в дадена сфера. Това би било например т.нар. Небесна механика на света от Лаплас, според която образуването на нашата Слънчева система се разкрива от сегашното ѝ функциониране и се извежда по дедуктивен път само от движението на материята – което е чиста хипотеза. Това би било още историята на Земята, чиито пластове, наслоени един върху друг, са неоспорими свидетелства за тази история. Древната Наука не е била в неведение относно това разгръщане на видимата Вселена; и макар да е имала не чак толкова точни идеи и понятия за това, колкото тези на съвременната наука, все пак е формулирала интуитивно нейните всеобщи закони.

Що се отнася до древните мъдреци на Индия и Египет, за тях това е бил само външният аспект на Всемира, неговото отразено движение. Те търсели обяснение за него във вътрешния му аспект, в неговото пряко, непосредствено и изначално движение, и го откривали в друг порядък Закони, който се разкрива на нашия разум. Според Древната Наука, безпределната Вселена е не само мъртва материя, управлявана от механични закони, а нещо изцяло живо, надарено с разумност, Душа и воля. Това величествено свещено живо Същество има безбройни органи, съответстващи на неговите безкрайни качества и способности. Също както в човешкото тяло движенията произтичат от душата, която мисли, и от волята, която действа, така и пред очите на Древната Наука, видимият ред във Вселената не бил нищо друго освен отражение на един невидим Ред и Порядък, т.е. на Космогонични сили и на Духовни монади, царства, родове и видове, които, чрез постоянната си инволюция (т.е. „навиване на спирала, обвиване“) в материята, пораждат еволюцията (т.е. „разгръщане на навитата спирала“) на живота. И докато съвременната наука взима под внимание само външната страна, обвивката на Вселената, то Науката на древните храмове имала за цел да разкрие вътрешната ѝ страна, скритите ѝ механизми и системи. Тази Древна Наука не извеждала разума от материята, а материята – от разума. Тя не приписвала възникването на Вселената на слепия танц на атомите, а виждала зараждането на атомите от трептенията на Всемирната Душа. Накратко, тази Наука се разгръщала в концентрични кръгове от общото към частното, от Невидимото към видимото, от Духа към организираното вещество, от Бога към човека. Този низходящ ред на силите и душите, обратнопропорционален на възходящия ред на живота и телата, се явявал Онтологията, или Науката за надсетивните Принципи, и съставлявал основата на Космогонията.

Всички Велики Посвещения на Индия, Египет, Юдея и Гърция, тези на Кришна, Хермес, Мойсей и Орфей, са били запознати, под най-разнообразни форми, с този ред на Принципите, силите, душите и поколенията, произлизащи низходящо от Първата Причина, от Неизразимия Отец.


повече по темата:

 

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12