Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В тази статия ще ви споделим няколко идеи за размисъл по отношение на често срещаните психологически фиксации и обсебване на "ученици" от маниакални (често добре прикрити) фикс идеи, които те изграждат за своя Учител, адаптирайки предимно себе си към Него, а не променяйки себе си спрямо Учението! Това е много често срещан и сериозен проблем в различните духовни течения, затова ви призоваваме за обективна преценка и задълбочено осмисляне на въпроса. Имайки идеята за тази статия, случайно попаднахме на едно видео на Ошо, в което той засяга именно този проблем:
Ошо:
„Умът има естествена склонност да очертава фиксиращи идеи. Той много се страхува от промяна, защото промяната означава пренареждане. Всеки път, когато промените нещо, трябва да пренаредите и обновите цялото си вътрешно същество. Умът иска да живее с определени, фиксирани и окончателни идеи, така че когато човек дойде при мен - а това се случва в продължение на 35 години непрекъснато - той идва, започва да ме обича, приближава се, става близък... и тогава получава фикс идея. И точно там му липсвам (отдалечавам се). Защото сега неговата фикс идея ще създаде проблеми. Аз не съм идея, не съм фиксиран. Променям се.
Абсолютно съм съгласен с Хераклит, че "Не можете да стъпите два пъти в една и съща река". Преведено означава, че не можете да срещнете същия човек отново. Не само съм съгласен с него, но отивам и по-далеч. Казвам: „В една и съща река не можеш да стъпиш дори веднъж“. Отново, преведено в човешкия свят, това означава, че не можете да срещнете един и същ човек дори веднъж, защото дори докато го срещате, в момента той се променя и вие се променяте. Целият свят се променя.
Но след като получите фикс идея, вие се придържате към нея, а аз постоянно ще се променям. Утре ще се окажете в конфликт. Толкова много хора дойдоха… толкова много си отидоха… и това беше една от основните причини да станат твърде много... Очаровани от собствената си представа за мен, аз останах второстепенен. Представата им за мен стана първична (фикс идея). Това, което е било, е твърде старо… Станах второстепенен… и ако имаше някакъв конфликт между тяхната фикс идея за мен и моята реалност, те предпочитаха собствената си идея. Дори до степен да ми станат врагове. Да казват на хората, че вече не съм същият. Вече не съм бил човекът, който бях. Те са се покланяли на велик светец, но аз вече не съм същият човек. Те още пазят моя спомен от миналото дълбоко в сърцето си, но това е просто снимка. Снимките не се променят.
Веднъж се случи следното: Един от приятелите ми събираше снимки от детството ми. Беше направил голям албум и ми го показваше. Беше свършил страхотна работа. Беше ходил на много места, при много хора… където чуеше, че някой има моя снимка... Отиваше там или за оригинала, или за копие от него. Но докато ми ги показваше, усети че не се интересувам. Той спря и ми каза: „Ти май не се интересуваш“. Казах: Изглежда не се интересувам, защото нито една от тези снимки не ме представя. Те представляват само това, което е мъртво. А снимката може да представя само това, което е мъртво. Една снимка винаги е на мъртвите. Не можете да намерите снимка, която е на живите.
В дома на Пикасо имаше негов автопортрет. Никога не е искал да го продава. Това беше единствената картина, която той настоя да не се продава. И колкото повече той настояваше да не се продава, все повече хора идваха с все по-големи оферти за картината. Това се превърна в предизвикателство за колекционерите в изкуството. Една красива жена беше дошла със същата идея - да купи картината. Каквато и да беше цената тя беше готова да я плати, защото беше достатъчно богата. Тя каза на Пикасо: „Склонна съм да Ви платя колкото искате за вашият портрет.“ Пикасо каза: „Хората са полудели по нещо мъртво. Не спират да ме тормозят… Взимайте я без пари! Но не забравяйте, че не съм аз.” Жената изглеждаше озадачена и каза: „Как така? Какво имате в предвид?" Той каза: „Ако бях аз, щях да съм те целунал досега. Той (в картината) не говори. Той не обича. Не пее. Не танцува. Дори при вида на толкова красива жена, която стои пред него…идиотът дори не я целува. Можете просто да го вземете. Той е мъртъв. Премахнете го от тук. Не съм аз.”
Когато хората живеят с фиксирани, постоянни идеи, много често всичко си върви, както си върви.... Но тогава срещаш само мъртви хора, които не се променят, хора които продължават да говорят едно и също през целия си живот. Точно като папагали... Те са последователни хора, имат цялото ви уважение...
За да бъдеш с мен е нужна смелост... а най-голямата смелост е да можеш да видиш промяната и да се движиш с нея. Защото е трудно…. А е лесно е да формирате една (фикс)идея веднъж и след това да сте готови.
Една суфи история разказва: Малластрудин бил назначен за министър-председател на краля, защото е бил известен мъдрец. Малко странна е мъдростта му, но все пак мъдростта си е мъдрост... Когато отиват да вечерят заедно с краля готвачът сготвя зеленчук, наречен „бхинди“. Напълнен с източни подправки, зеленчукът е деликатес. И кралят оценява високо готвача. След това Малла каза в знак на благодарност, че бхинди е най-ценният зеленчук в света. Той давал дълъг живот, поддържал здравето, правил хората устойчиви срещу болести и така нататък, и така нататък. Кралят казва: „Никога не съм предполагал, че знаеш толкова много за зеленчуците.“ Готвачът като чул за това си помислил, че ако бхинди е такова страхотно нещо за ядене, нашият крал ще може да живее дълго, да е здрав, и млад… На следващия ден той отново сготвя бхинди и отново Малла го хвали, дори още повече от първия ден. На третия ден бхинди пак е сготвено и Малла се изказва още по-ласкателно. На четвъртият ден пак готвят бхиндито и Малла казва все по-големи и по-големи похвали. На петия ден Малла каза, че бхинди е божествена храна. Бог яде само бхинди! Боговете се хранят с бхинди.
Но на кралят му става скучно. Той хвърля чинията от прозореца и казва на Малла, че е идиот. “Бхинди и Бог...? Бог яде бхинди всеки ден? Ще ме подлудиш!”
Малла каза: „Кралю мой, ненужно се палиш. Аз съм твой слуга. Казахте, че бхинди е добър зеленчук. Аз просто съм последователен... И когато правя нещо, го правя перфектно. Аз не съм слуга на бхинди, аз съм ваш слуга. Истината е, че бхинди е най-отвратителното нещо на света. Дори дяволите не го ядат. Добре направи, че го хвърли". Малла хвърля своята чиния още по-надалеч от тази на краля. Той каза: „Винаги трябва да помниш, че аз съм твой слуга и ти винаги си прав… и аз съм последователен човек. Ще остана последователен ваш слуга, каквото и да се случи.
Има хора, почти целият свят, които живеят в определена последователност. По-лесно е, но когато се доближиш до човек като мен, ще се затрудниш. Или ще трябва да се откажете от идеята си за последователност, или ще трябва да се откажете от мен. И хората са толкова увлечени от собствените си фикс идеи, че могат да ме изоставят, но не могат да се откажат от идеите си.
