Михаил Иванов - Омраам: Духовният живот не е някакъв пазарлък с Бога

Хората чакат да ги постигне бедност, болест или нещастие, за да потърсят навътре, да се насочат към духовното. Трудно е, когато всичко върви добре, да ги убедите, че би трябвало да се съсредоточат върху най-същественото, за да бъдат готови в деня, когато дойдат изпитанията. Защото те ще дойдат, това е сигурно, никой няма да бъде пощаден; и ако човек е вече добре въоръжен, не само че ще ги превъзмогне, но и ще излезе от тях по-силен и крепък.

Сега, не правете грешката да вярвате, че духовната практика ще ви освободи от всички злини. За предпочитане е да вървите в Правия Път - но да си в Правия Път не означава, че си постигнал целта. От една страна, това е вярно: някои видове страдания ще изчезнат - дотолкова, доколкото се пречиствате и живеете в хармония със селенията на Светлината; но от това не следва, че последиците от вече извършените нарушения на законите в този или в предишните животи ще бъдат заличени с един замах.

Следователно не се чудете, ако, въпреки новата посока, в която сте поели, някои страдания все пак не ви напускат. Казано по-просто, нашите добри и благотворни действия се натрупват в един резервоар, а злотворните ни действия - в друг; и това добро и това зло един ден непременно ще ни застигнат. Значи, ние преминаваме през събития, през психични и физически състояния, които се явяват по-близки или по-далечни последствия от поведението ни в миналото.

Когато решите да прегърнете духовния живот, това е една вътрешна промяна, която вие самите провокирате. Външно, животът ви продължава, както преди, с едно определено обкръжение в семейството, обществото, професията, и въпроси за решаване, които си остават все едни и същи; имате също и физическо тяло, което е повече или по-малко в добро здраве. Да вземем точно примера със здравето. Има такива физически слабости и недостатъци, които една по-добра хигиена на живота, подкрепена от една по-правилна философия, позволява да бъдат преодолявани бързо. Но има също и нелечими болести, защото те си имат своята причина в далечното минало и следователно са „имплантирани“ дълбоко в нашия организъм. Новият живот, който сте решили да водите, ще ви даде само методите, чрез които по-леко да понасяте непълноценното си физическо състояние и да внесете в себе си зародишите на едно бъдещо подобрение - този нов живот няма да ви излекува от днес за утре.

В ежедневния живот е важно да разбираме значението на физическата болка: тя ни предупреждава, че сме се отклонили от Правия Път. Ако не страдахме, бихме се втурнали презглава право в гроба. Нищо не е по-опасно от една болест, настанила се в организма, без да дава и най-малкия сигнал за тревога - защото често деня, в който болката се появи и ни алармира, нанесените щети може вече да са необратими. Ето защо, още щом усетите някаква болка, започнете да се питате каква е причината за нея, потърсете какво може да сте допуснали, като например някакъв вид неразумност, небрежност, нехайство и т.н. Ако не си дадете сметка за какво са тези предупреждения, тогава болестта, която допускате да се настани във вас, ще става все по-трудна и по-трудна за преборване.

Ако страдате от някоя много тежка болест, тогава духовната практика може би няма да ви върне здравето. Вярата и Любовта, разбира се, са могъщи сили, способни да победят така наречените „нелечими“ болести, но това са изключителни случаи; малцина имат такава вяра в Бога и такава Любов към Него, които да са способни да вършат чудеса. Който с радост води един правилен живот, има само силата да подготви най-добрите условия за бъдещето. Настоящето жъне плодовете от едно неправилно минало - ала това настояще, изживяно във Виделината, сее семената за едно следващо въплъщение. Животът на ученика в Духовната Школа следователно е изтъкан от страдания и радости, преливащи едни в други; защото, плащайки за миналите си прегрешения, той знае, че същевременно твори бъдещето.

Онези, които навлизат в Пътя на Духовното, очаквайки, че ще са защитени от всякакви изпитания, трябва да се откажат от своите илюзии. Духовният живот не е някакъв пазарлък с Бога. Затова нека не си въобразяват, че цялото Небе ще им се притече на помощ, гледайки ги с възхита как стават членове на някоя църква или на Всемирното Бяло Братство, или пък на някое друго духовно движение. И те ще се сблъскват с всички трудности на живота също като всеки материалист; ала трябва, въпреки всичко, да продължават напред, съзнавайки, че тези трудности ги пречистват и укрепват, защото така ще усвоят един по-добър начин, по който да гледат на самите трудности. Приемайки едно Духовно Учение, бедният не става богат, нито невежият - учен, нито болнавият - с крепко здраве, нито пък слабият - силен; а презрените и неоценените не биват обсипвани с почести и слава. Ето, че вече сте предупредени! Възможно е даже да се почувствате още по-бедни, по-невежи, по-слаби и по-мрачни от преди. Някои от вас, които вече добре са си дали сметка за това, ми казват, че не разбират какво става с тях. Какво да отговоря на това? Много просто: че такъв е новият живот, който започва да тече в тях по своя кръговрат. Да, защото този нов, по-интензивен живот започва с това, че възприятията на вашето вътрешно същество стават все по-фини и по-фини; и е съвсем нормално, че вече не сте толкова щастливи от онова, което откривате.