В Украйна 8 години едната част на населението са гледали как другите ги взривяват, убиват, изтезават, минират земята им, оставят ги без вода – загиналите са над 16 000 човека – деца, жени, мъже – много повече, отколкото досега във войната. Не може национални герои на една страна да бъдат нацисти, избивали хиляди хора, не може да се развяват знамена на омразата, уж осъдени от целия модерен свят, а тук да затворим очи, защото са по-важни интересите и богатствата на тази земя като територия.
Злото винаги ражда зло, което въобще не оправдава ситуацията до която се стигна, но тя е следствие. А какви семена ще остави за жътва през следващите 100 години, ще го разберат следващите поколения. Посятото ще трябва да бъде гледано, поливано и обгрижвано. Ако бъде направено с взаимна любов, разкаяние, прошка тази нива може да роди и нещо хубаво, въпреки недобрите семена. Както майката 9 месеца в утробата си може реално да пренапише линиите на съдбата на детето си и да го превъзпита.
Въпросът е ние как преминаваме в този отрязък от време с нашите мисли, чувства и действия. Трудно е, но и много благодатно за истинска вътрешна работа. В тези ключови времена много кармични уроци ще трябва да бъдат научени, много зряла карма да бъде платена.Тук обаче искамe да ви обърнeм внимание на нещо, което трябва да прозрем, защото то е очевидно. Да погледнем малко по-надълбоко на нещата и може да видим един огледален образ точно преди 100 години – световна пандемия, война. Едно повторение, в което говорят и работят Щайнер, Учителя, Толстой и други. Някак си в това огледало трябва да се огледаме и да видим нашата задача, защото вече е ясно, че реално живеем в прехода, а той тепърва ще има своите сътресения и изпити, няма как.
Нека в тези дни, и то в навечерието на Националния празник 3-ти март, за който са дали живота си и са проляли кръвта си българи, руснаци, украинци, финландци да влезем в дълбока молитва, неосъждайки никого и молейки се за всички в Украйна и Русия, да преминат през това по най-добрия начин и жертвата да стане повод за осмисляне на много неща в тяхното общество и извън него.
Като народ можем да извлечем поука как се промиват съзнания и как бива прекъснат корена. При нас този процес тече вече 30 години, а знаем и за едно пророчество на Учителя свързано с целостта на земята ни. Така че, да се молим да не се наложи да сме в подобна ситуация да се бием брат срещу брата.
И едни мисли на Борис Николов, ученик на Учителя Беинса Дуно за Мира, който е живял по време на няколко войни:
„Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът“. „Мир ви оставям. Моя мир ви давам“ – казва Христос.
Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя – ще има Мир и между човеците. Казано е: „Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела“.
Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: „Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога – това е важното“.
