Първо, растящото напрежение. Случва ви се голямо напрежение, от какъвто и род да е, независимо дали има причини или няма, малко го обяснявам: ако ти си ученик, да не говорим за Син, ти трябва да царуваш. Нищо друго! Питаш ли „какво да правя?“... Следващата лекция е за Синове, тя не е за народи, не е за вярващи, тя е за Синове. Значи – владее растящото напрежение.
Второ, владее струящата болка, каквато и да е – тържествуваш.
Трето, владее горещото преживяване – от какъвто и род да е, владее го.
И четвърто: постоянното единение, съединено с Велико Бдение.
Когато има голямо смирение, мъката, на която е подхвърлена душата, бива ограбена. Мъката се смалява пред смирението, смирението е покорител.
Страданията ни защитават от бъдни, много по-големи падения.
ЕЛеазар Хараш за Метхилд:
Метхилд е средновековна монахиня, мистичка. Още на 12 години тя е била поздравена от Духа по особен начин и става тотална промяна. С много усилия тя е събудила в себе си непоколебимия устрем. Тя повела упорита битка за придобиване на Божията воля в себе си. Тя уловила в себе си тихата жива Древност и я нарекла „Струящата Светлина“.
Тя осъзнала, че Любовта е самата Древност на Бога. Тя узнала, че само Любовта се движи свободно в ефира и навсякъде в световете.
Метхилд се интересувала само от едно: как да увеличава Бог в себе си. Тя узнала, че постоянната мисъл за Бога образува Бога и Божията сила в човека. Както ще видим после и при Баязид: той не помни от молитви и преданост дали е ден, дали е нощ и т.н. Тя разбрала, че земното мислене е самоумъртвяване, самообреченост – това е Грабителят. Тя разбрала, че само чистотата създава вечност. В страданията тя видяла дара, Милостта на Бога.
Тя решила да бъде послушна само на Бога и това послушание се оказало непобедимо, то отстранило света. Така тя излекувала себе си от най-тежката и коварна болест, наречена „светът“.
Метхилд:
- Бог е верен залог за освобождението на света.
- Една от най-хубавите добродетели е готовността да помагаш потайно.
- Любовта умее да облекчава тежкото бреме.
- Вечната Любов към Бога обитава в душата, а старата любов към земните неща обитава в тялото.
- Гневът на Бога е абсолютно съвършен и свещен.
- Мъдрост без Бога накрая става гордост. Мир без Бога накрая става вмешателство.
- Мъдрият вижда вълчата природа на този, който е облечен в овча кожа.
- Голямо търпение без чисто, сърдечно отношение към Бога е прегрешение.
- Истинският човек може да ме завоюва, казва Бог, но чрез най-сурови изпитания.
- Тялото ми е в мъка велика, душата моя е в блаженство високо.
- Любов без истинско познание е наказание за мъдрата душа.
- Колкото повече душата приема Бога, толкова повече Го постига.
- Душата е сътворена в самото място на Любовта, в мястото на Бога. Той е създал душата, за да узрее тя за пълнотата на великата духовна и съвършена Любов.
- Своеволието е прокълнато и то отделя много души от истинската Любов.
- Мъдростта е в мен вътре и с нея извършвам аз своя избор.
- Мъдростта е облечена в благосклонност.
- Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля, която е против Божията воля.
- Душа, която люби Бога, в жестоката битка със злото е въоръжена с тайна, неизмерима сила.
из акценти от лекция на Елеазар Хараш, изнесена през 2012-а година