Метерлинк: Ние блуждаем в Бога като слепци, които страстно търсят Храма, в който вече се намират

 Истината се намира в древността, а не в миналото. Преди да е създаден светът, е имало дълъг духовен период, в който са работили други сили. Бог — това е скритият храм в човека. Колкото е по-дълбока една любов, толкова повече тя става мъдрост. Любовта разбива в нашето сърце само това, което е ненужно. Като се върви към Бога, всяко знание се превръща в неведение, защото Той е Незнайното Начало на всичко. Всичко, което се случва с човека и човечеството, е необходимост.

Ние блуждаем в Бога като слепци, които страстно търсят Храма, в който вече се намират. Ние сме тук в живота човек против човека, душа против душа, и дните и нощите минаваме под оръжие. Ние не се виждаме, че се докосваме. Ние виждаме само щитове и каски и усещаме само щитове и бронз.Но когато малко обстоятелство, дошло от простотата на небето прави за минута да се снемат оръжията, не виждаме ли винаги сълзи под каската, детски усмивки зад щита...и не се ли съзира друга Истина..?

Богът, от който се раждаме се проявява в нас по хиляди начини, но онази скритата доброта, която никой не забелязва и за която никой не е говорил, определено е може би най-чистото знамение за вечния живот. Не се знае от къде иде тя...

Тя не е от този свят, а при това се меси във всички наши действия. Тя не се мъчи даже да се покаже в един поглед или в една сълза. Би могло да се каже, че се бои да употреби Силата си. Защо, следователно се страхуваме да черпим от Небето, което е в нас самите? Повечето от нас - не смеем да действаме според Бога, който ни одушевява. 

Важно е да кажем, че колкото повече една душа се приближава към божественото, толкова повече ние трябва да се грижим да го скрием от погледите на другите. Мъдростта означава да приложиш безпределното в живота. Не е мъдър онзи, чийто разум не е свикнал да се покорява на Любовта.

Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими. Нищо не е по-бавно от нравствения развой, а от него е зависимо всичко.

Морис Метерлинк