Мевляна Джеляледдин Руми: Ако нямаш любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни

Днес се навършват 815 години от рождението на персийския поет и суфи мистик Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ, който се явява в свързаният с българската история град Балгх (в днешен Афганистан). Баща му е известен за времето си учен и мистик, който предава на сина си всичките си натрупани познания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град Балгх и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. След 10-годишно странстване семейството се установява в Анадола, наричан тогава Рум – оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балгхи става известен в мюсюлманския свят и извън него. Установяват се в Коня, където бащата създава мюсюлманско духовно училище (медресе). Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години, по настояване на баща си Руми се жени и година по-късно има син. На 40 години достига материалния върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава...и разбира (разбива) тяхната илюзия с дълбоките си духовни проповеди. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач. 

Мевляна Руми - Великият мистик и търсач на Божествената Любов, обобщава живота си по следния начин:
3 думи само: Животът ми събран е в тях

1. Бях суров
2. Бях изпечен
3. Изгорях

Малко преди да напусне този свят, Руми казва:

"Ако трябва да ти кажа какво спечелих от живота, нищо други освен тези 3 думи не мога да изрека: горях, горях и горях."

За Руми Елеазар Хараш казва:
Руми е мистичен съзерцател и много тънък мъдрец. Руми предлага откровение за хората, а не утешение – утешението е остаряло. Поради истинската си любов, Руми е вкусил вдъхновението. 

Казва: Вкусилият Бога бива отведен до дълбоко място в себе си, в своята същност, в собствената си духовност... Тука само ще ви загатна нещо: чистата духовност няма нищо общо с религията и със земните неща, но тя е само началото. Над нея има пет степени, чистата духовност е най-ниското ниво. После следват много дълбоки степени, сега няма да ви ги казвам, ако реша в други лекции ще ви ги кажа, но благословение голямо е да стигнете до тази степен на чистата духовност. ... в собствената си духовност и тука главната храна на Руми е Любовта, истинската манна, чистата духовна храна.

За Руми дълбокото виждане е също хранене. Ако ти дълбоко виждаш и разбираш нещата, ти се храниш с нещо по-дълбоко от въздуха. Така Руми се е освободил от земното мислене. А какво означава земното мислене? – Това е грабителят, земното мислене е големият грабител на човека.

Казва:

• Все още в пелените си беше този свят, а аз вече бях влюбен.
• Любовта е онова, което унищожава различията.
• О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.
• Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
• Единствено Любовта разяснява любовта.
• Нищо не е сигурно, казва Руми, докато не изгориш. Ето защо богомилите са изгорели на кладата, там е голямата сигурност, голямата мъдрост.
• Ти си водата и ти си чашата.
• Любовта е огън, който изпепелява всичко, освен Аллах.

Елеазар Хараш добавя: Храмът на сляпата духовност е от тухли и хоросан; храмът на любящите е в тяхното сърце. Имаше в Бургас един християни, нещо се опитваше да задава въпроси, от време навреме се провикваше Христос възкресе, сетих се. Казвам: - Виж какво, приятел, и мравките знаят, че Христос възкръсна, но ти къде си? И още 5-6 такива неща му казах и после на едно събиране напусна, извини се, не можа да издържи. Има една Божия логика, срещу която ако почнеш да се бориш, съвсем ще оглупееш. Наистина и мравките знаят, че Христос е възкръснал, но ние трябва да си отговорим: ние възкръснали ли сме в тази любов, за която говорим, в тази мъдрост и в тази истина? Ако обичаме много удоволствията, ползите и нещата, все още сме далече. И такива хора ми е много интересно, които имат земни желания, пък говорят за медитация – нека да забравят тази дума, защото ще има последствия.

Руми казва: Ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията. Значи, почвай да забравяш света и религията, ако искаш да си близко до Него.
Знание, което повтаряш като папагал отлита, когато имаш най-голяма нужда от него.
Дано в куп сено, приятелю, видиш и намериш чудната игла.
Чистото сърце си има своя собствена мъдрост, която надминава всички науки на света.
Погледът на просветления човек пречиства всичко, откъдето мине.

Едно и също слово може да мъчи един човек и да изцелява друг.
Ако нямаш любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни.
Който умее да живее правилно в настоящето, той е работил правилно в миналото.
Участта на слепия са измислиците, които увеличават скърбите.
Целият човешки свят търси щастие и заради това лъжливо щастие гори в огън.
Способността да търпиш и да чакаш създава друго око.
Заради завистта колко много хора са станали не-хора!
Ако твоите очи чуват, те стават Очи.
Има ли нещо, което да освети гроба ти?
За да видиш скритите причини, трябва да имаш Око от чиста, духовна светлина.
По пътя към Любовта, първото условие е да станеш смирен като пепел.
Каквото търсиш, и то те търси.
Мнозина знаят кой е Пътят, но малцина действително вървят по него.


РУМИ

• Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.
• Подозира ли някой, че уханието на розата е стаено в нейните тръни?
• Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.
• Прегърнеш ли болката, тя се превръща в радост.
• Раната е мястото, откъдето светлината прониква в теб.
• Действието не е нещо външно.
• Когато има невежество и липса на духовност, тогава вярата е свещ. Но когато Любовта изгрее като огън, като слънце, понятията и вяра, и безверие се превръщат в смет, тогава свещта е ненужна.
• Духът в нас не вижда нищо за осъждане.
• Любовта е безусловна доброжелателност.
• Всяка ситуация е възможност за освобождение.
• Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
• Аллах е поставил печат върху вашите уши, за да не бързате към Неговия глас.
• Истинският търсач се познава по две неща: голямо усърдие и голяма топлота.
• Искреността се превръща в пробуждане.
• Искреното чувство е райска градина.
• Всеки, който е видял лицето на Аллах, принадлежи на Аллах.
• Разногласията са в имената. В смисъла всичко се успокоява.
• Нещастен е този ученик, който със своя учител започва да си съперничи.
• Светът е явно очевиден, но Той е невидим.
• За истинската храна не е нужна уста, тя се пие от душата.
• За земните има стена, за почитателите има врата.
• Философският камък, това е мъдрецът.
• Какво го касае духа арабския или турския език?
• Който е забравил своята основна храна, Любовта, той се е разболял.
• Конят без ездача откъде ще разбере пътя?
• Този свят на тялото вкарва в заблуда всички, с изключение на този, който се е освободил от нисшите желания.
• Този, който вижда със светлината на Аллах, той вижда всичко същностно.
• Всички религии имат начало, а Любовта – нито начало, нито край.