Махарши: За да видиш слънцето не е нужна лампа. Достатъчно е да обърнеш погледа си към самолъчезарното слънце

Сърцето не е физическо, то е духовно. Хридаям = хрит + аям , което значи "това е Центърът". Оттам израстват мислите, там те пребивават и се разтварят. Мислите са съдържането на ума и те оформят вселената. Сърцето е Центърът на всичко. 

В дълбок сън ти съществуваш, както и когато си буден. Същото Себе присъства и в двете състояния. Разликата е единствено в съзнаването и несъзнаването на света. Светът се появява заедно с ума и изчезва заедно с ума. Това, което се появява и изчезва не е Себето. Себето е различно, даващо възможност на ума да се появява, да съществува и да се разтвори. Значи Себето е подлежащият принцип.

В природата на ума е да се разсейва. Ти не си ума. Умът се появява и изчезва. Той е непостоянен и преходен, докато ти си вечен. Няма нищо освен Себето.  Не обръщай внимание на ума.

Ако осъзнаеш Себето, няма ум, който да контролираш. Когато умът изчезне, Себето засиява. Умът на реализирания човек може да е активен или не, но за него съществува само Себето. Понеже умът, тялото и светът не са отделни от Себето, те възникват от Себето и потъват в Него. Те не са отделни от Себето. Как може те да са различни от Себето? Само бъди осъзнат за Себето. Защо се притесняваш за сенките (на ума, тялото и света)? Как те могат да засегнат Себето?

Себето е Сърцето. Сърцето е самолъчезарно. Светлината изгрява от Сърцето и достига до мозъка, който е седалището на ума. Светът се вижда чрез ума, който е отразената светлина на Себето. Той е възприеман с помощта на ума. Когато умът е осветен, той съзнава света. Когато той не е осветен, не е осъзнат за света. Ако умът е обърнат към източника на светлина, обективното знание изчезва и Себето засиява като Сърцето.

Луната свети с отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е полезна за виждането на обекти. Когато слънцето изгрее никой няма нужда от луната, въпреки че бледият ѝ диск се вижда в небето. По същия начин се съотнасят умът и Сърцето. Умът е полезен заради отразената му светлина. Тя се използва за виждането на обекти. Когато се обърне навътре, източникът на светлината засиява от само себе си и умът става слаб и безполезен, както луната през деня.

Когато в стаята е тъмно, е необходима лампа, която да я освети, за да могат очите да разпознават обектите. Но когато слънцето е изгряло, няма нужда от лампа и обектите се виждат. За да видиш слънцето не е нужна лампа. Достатъчно е да обърнеш погледа си към самолъчезарното слънце. Подобно е и с ума. За да се видят обекти е необходима отразената светлина на ума. За да се види Сърцето е необходимо ума да се обърне към него. Тогава умът изчезва и Сърцето засиява.

още по темата: advaita.bg