Категориална скàла на Битието (Космична стълба на Реалността)
Учителят Беинса Дуно предлага седемстепенна категориална скáла (структура) на Битието, назована още Космична стълба на Реалността, която включва следните същностни и субстанциални категории, изброени „отдолу-нагоре” – от най-грубата в субстанционално отношение до най-фината категория/същност: материя, енергия, светлина, мисъл, Любов, Дух, Бог.
↑ Бог
↑ Дух
↑ Любов
↑ мисъл
↑ светлина
↑ енергия
↑ материя
Отделните категории в тази скáла са подредени отдолу нагоре в съответствие с равнището на своята субстанциалност. Най-груба или плътна е материята, а най-фин и извисен е, разбира се, Бог.
Пълният текст на описанието, дадено от Учителя Беинса Дуно, гласи:
„Материята е кондензирана енергия.
Енергията е кондензирана светлина.
Светлината е кондензирана мисъл.
Мисълта е кондензирана Любов.
Любовта е плод на духа.
Духът е първична проява на Бога.
Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.”
„Кондензирана” в случая означава уплътнена, сгъстена, концентрирана. Очевидно всяка категория в тази структура – с изключение на Бога – се съдържа в следващата, стояща непосредствено над нея в субстанциално отношение.
По-фината от гледна точка на субстанцията категория излъчва от себе си по-грубата, стояща под нея, като намалява честотата на вибрациите си до степен да премине в ново качествено състояние.
От гледна точка на древната философия на йогите (която е основана върху индуизма и древното ведическо знание, включително и върху езотеричния елемент в тях) Вселената притежава две главни първоначала – Акаша (Пространство) и Прана (Сила). Акаша е Пространство, но не обикновеното, а онова първично, извечно Пространство, което съдържа в себе си в непроявено (латентно) състояние всички възможни форми. Прана е Сила, но не каквато и да е, а жизнената енергия, която изпълва цялата Вселена и е ядрото на Всемирния живот.
Пространството предлага арената за проявлението на Всемирния живот. Праната – жизнената енергия – изпълва и поддържа формите на Всемирния живот и създава условия за тяхното развитие и усъвършенстване.
Шестте категории/същности, които Бог излъчва от Себе Си, изграждат панорамата на цялото Творение, на Всемирния живот и на взаимоотношенията и взаимодействията помежду им, преливайки се една в друга по пътя на трансформацията. Цялото огромно разнообразие от форми на Всемирния живот предполага потенциала за осъществяване на една конкретна идея, родена в Божия Ум, на която е предоставен шансът да осъществи този потенциал чрез участието си в ритъма на Проявеното Битие.
Основният закон на Вселената – Законът за качеството – е Закон за индивидуалната и глобалната духовна еволюция на всичко съществуващо. В този смисъл той е следствие от космическия принцип на Всемирното развитие.
Основният закон на Вселената е в сила за всички Цикли на Проявеното Битие.
Дефиниция на Основния закон на Вселената – Закона за качеството:
Всяка обективно съществуваща реалност (индивид, система, множество и пр.) във Вселената – независимо от субстанцията, от която е изградена (веществена, органична, неорганична, полева, духовна и пр.) – се намира в непрекъснато развитие и има за крайна цел на това развитие сливането (съединяването) с Първопричината на всичко съществуващо (Бога, Твореца, Висшата Сила, Космическия Свръхразум), след като в своето развитие тази обективна реалност е претърпяла поредица от задължителни трансформации в качествено отношение, които трансформации са я довели до степента на абсолютно необходимото висше качествено състояние, за да се съедини (слее) с Първопричината, Бога.
Казано по друг начин: количеството съществува, за да се превърне в качество. Тоест всяка обективна реалност започва своето съществуване и развитие от Първопричината и го завършва отново в Нея след еволюция, присъща единствено на тази отделна обективна реалност (т.нар. „тесен път” на индивидуализацията), но при преминаване на задължителни етапи и трансформации, характерни за съществуването и развитието на всяка обективна реалност във Вселената.
Дефиниция на Основния закон на Вселената – Закона за качеството, отнесен към физическото поле (материалния свят):
Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената – материята, материалната структура на Вселената – в своето непрестанно движение и развитие неизменно, необратимо и непрекъснато се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената – дух, съзнание, Висша Сила, Бог. Тоест материалното има за крайна цел в своето развитие (еволюция) нематериалното, духовното, Божественото.
Пътят от материалното (материалната субстанция) до нематериалното (идеалната субстанция – Духа) е изключително дълъг, труден и лъкатушен. По своето начално и крайно положение (по своите характеристики, обозначаващи началото и края – крайния резултат – на този път) Пътят е еднозначно определен. Той може да се сравни в случая с права линия – това е идеалният вариант, реално неизпълним. А по своите междинни характеристики (обозначаващи етапите, развитието и непрекъснатостта на този път) Пътят е многозначно определен. Тоест той представлява в действителност безкрайно множество от възможни варианти или вероятности – криви линии.
Независимо от това коя от кривите линии – линия на развитието – ще бъде реализирана на практика крайният резултат винаги е един и същ.
Обобщение: Количеството (материята) се стреми непрекъснато да се трансформира в Качество (Дух, съзнание) в мащабите на материалната Вселена. В това е висшият смисъл на съществуването на физическия (материалния) свят.
Пътят на тази трансформация (преобразуване) е многозначно определен – безброй са равноправните вероятности за осъществяването му на практика – и винаги води до един неизменен краен резултат: цялостно преобразуване на количеството в качество, на материята в съзнание.
Пътят е безкраен, но не неосъществим.
Законът за качеството е обективен закон. Бог го е вложил в творението, а той е съществувал в Божия Ум още преди началото на Божия творчески процес.
Варианти на крайната точка (положение) в развитието на материалния свят:
1) Цялата материя (низшата субстанция) се е трансформирала в съзнание (дух – висша субстанция). Вселената е постигнала своето съвършенство. Това състояние е хипотетично, защото изключва възможността от по-нататъшно развитие (поне в рамките на системата, т.е. в рамките на материалната вселена). Крайното състояние е идеал, постоянна велика цел на Пътя на Всемирното развитие.
2) Точката не е крайна! След като материя и съзнание се обединят в единно цяло, неразривно свързани и неделими (приключил е ІІ етап от еволюцията на духа), развитието на Вселената не може да спре дотук. Нищо на този свят не е вечно и окончателно! След пълната трансформация на материята в дух (в съзнание) по Пътя на духовното усъвършенстване настъпва нов етап – новообразуваната Единна Духовна Субстанция започва своето вътрешно (само)усъвършенстване. Целта му е Божественият свят. Едно е сигурно: процесът на усъвършенстване и развитие във Вселената е вечен и безкраен. Всяка начална точка в него (включително и тази, която вече разгледахме) е крайна точка на предхождащия я етап от този безкраен процес. Аналогично – всяка крайна точка от даден етап се превръща в начална точка на следващия етап.
Следствие от Основния закон на Вселената: Във всяка система (независимо от мащабите и структурата ѝ) действа главен обективен закон, който се проявява независимо от компонентите ѝ (стои над тях) и на който са подчинени основните процеси на развитие на тази система.
Под „система” тук се разбира всяка обособена структура, всяка обективна реалност (единица) от микро- до макрокосмоса, от видимата и невидимата действителност, както и съвкупността от тези структури (единици) – т.е. от елементарните частици до галактиките и Космоса като цяло.
Обобщение: Еволюцията на Вселената е закономерен процес, протичащ като цяло и на всички равнища под действието на Основния закон на Вселената – Закона за качеството.
Тъй като Бог не е зависим от действието на Основния закон на Вселената – Закона за качеството, поради Своята неизменност (свързана със съвършенството и абсолютността Му), от това произтичат две важни следствия:
1) Еволюцията на Вселената, Всемирното развитие е вечно и безкрайно във времето независимо от етапите, през които преминава (прогрес или регрес, разширяване или свиване и пр.).
2) Качествените характеристики на субстанцията, от която е изградена Вселената – независимо дали се има пред вид материалният или, още повече, духовният ѝ компонент, независимо от постигнатото равнище на тези качествени характеристики, – дори и в най-високия им възможен етап или момент на проявление не водят до и не могат да доведат до окончателно обединение (съединяване, сливане) на тази субстанция с Божията Същност.
1) и 2) са в логическо съгласие с обстоятелството, че именно Бог е сътворил Вселената (света) и следователно е независим от (трансцендентен спрямо) него. В този случай смисълът на Сътворението на Вселената (света) е в Развитието и само в Развитието, в непрекъснатата и безкрайна еволюция.
из Езотеричен речник - проф.Константин Златев.
