Мария Магдалена: Знаех, че ме позна, без да ме е виждал; и знаех, че иска да ме види отново...

Евангелието на Мария Магдалена е запазено в два гръцки фрагмента от III-и век и в по-пълен коптски ръкопис от V век. В апокрифното евангелие на Мария Магдалена е отредено високо място сред апостолите на Христос. В края на текста апостол Левий дори признава пред другите, че Христос „я обичаше повече от нас“. Съкровената връзка между Мария Магдалена и Христос личи най-вече в това, че той ѝ разкрива - само на нея, във видение – обяснение за природата на нещата, скрито от останалите апостоли.

Евангелието съдържа две части. В първата част, след възкресението си, Христос дава откровение на всички апостоли относно природата на греха, произнася последно благословение и наставление, възлага им да проповядват евангелието и след това ги напуска. Апостолите скърбят заради неговото заминаване, но Мария Магдалена ги утешава и ги подтиква да размишляват върху Словото на Христос. Тогава Петър я моли да сподели какво ѝ е казал лично. Във втората част тя започва да описва видението, което ѝ е било дадено от Учителя. За съжаление, четири страници от апокрифния ръкопис липсват и знаем само началото и края на нейното описание. Но изглежда, че видението съдържа разговор между нея и Христос, в който той описва как човешката душа може да премине отвъд четирите управляващи сили на света, за да намери своят вечен покой и неуязвимост. 

Из Апокрифно евангелие на Мария Магдалена:

„Всяка природа, всяка форма, всяко създание съществува взаимно, но отново ще се разтвори към собствените си корени, защото материята се разтваря само в собствената си природа. Който има уши да слуша – нека слуша!“

Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си:
„Не плачете и не скърбете, нито бъдете нерешителни, защото
неговата благодат ще бъде напълно с вас и ще ви закриля.
Нека по-добре възхвалим неговото величие, защото той ни е подготвил
и ни е направил истински човеци.“ Когато Мария изрече това,
тя обърна сърцата им към Доброто и те започнаха да разискват Словата на Христос.

Петър ѝ каза:
„Сестро, знаем, че Христос те обичаше повече от всички жени.
Разкажи ни думите на Спасителя, които помниш, които ти знаеш,
а ние не, нито сме ги чули.“

Мария Магдалена каза:
„Ще ви разкрия това, което е скрито от вас.“
И започна да им говори така:
„Аз“, каза тя, „видях Господа във видение и му рекох:
‘Господи, видях Те днес във видение.’ А Той ми отговори и рече:
‘Блажена си ти, че не се поколеба, когато Ме видя.
Защото, където е съзнанието, там е и съкровището.’
Казах Му: ‘Господи, онзи, който вижда видение,
през душата ли го вижда или през Духа?’
Христос отговори и каза: ‘Не го вижда нито чрез душата,
нито чрез Духа, а чрез съзнанието, което е между двете -
то е, който вижда видението.’“...........
......
липсват страници

..........А душата отговори и рече:
‘Аз те видях. Ти не Ме видя и не Ме позна.
Служих ти като облекло, но ти не Ме разпозна.’
Когато каза това, тя си отиде, ликувайки много.
След това стигна до третата сила,
която се нарича Невежество. Тази сила попита душата:
‘Накъде отиваш? В нечестие си обвързана. Ти си в окови – не съди!’
А душата рече:
‘Защо Ме съдиш, когато Аз не съм съдила?
Бях окована, въпреки че не съм оковала никого.
Не бях разпозната, но Аз разпознах,
че Всичко се разпада – и земното, и небесното.’
Когато душата преодоля третата сила,
тя се възнесе нагоре и видя четвъртата сила,
която има седем форми:

1. първата е тъмнина
2. втората – желание
3. третата – невежество
4. четвъртата – вълнение на смъртта
5. петата – царството на плътта
6. шестата – безумната мъдрост на плътта
7. седмата – гневната мъдрост

Това са седемте сили на гнева.
Те попитаха душата:

‘Откъде идваш, убийце на хора?
Накъде отиваш, покорителю на пространството?’

А душата отговори:
‘Това, което Ме обвързваше, е убито;
това, което Ме обгръщаше, е победено;
моето желание е прекратено и невежеството е умряло.
В един свят бях освободена от света;
от един образ – от небесния образ;
и от веригите на забравата, които са преходни.
Отсега нататък ще достигна покоя
на времето, на сезона, на еона, в Тишина.’“

Когато Мария каза това, тя замълча,
тъй като до тук Христос ѝ беше говорил.

Но Андрей отговори и каза на братята:
„Кажете какво мислите за това, което тя каза.
Аз поне не вярвам, че Христос е говорил това.
Тези учения определено са странни.“
Петър също се обади относно същото:
„Наистина ли Той е говорил с жена, без наше знание и не явно?
Ще се обърнем ли всички да я слушаме?
Предпочел ли я е Той пред нас?“
Тогава Мария заплака и рече на Петър:
„Брате Петре, какво мислиш?
Мислиш ли, че съм си измислила всичко това сама в сърцето си,
или че лъжа за Христос?“
А Левий отговори и каза на Петър:
„Петре, ти винаги си бил избухлив.
Сега те виждам да се противопоставяш на жената като противник.
Но ако Христос я е направил достойна, кой си ти, че да я отхвърляш?
Със сигурност Христос я познава много добре.
Затова я е обичал повече от нас.
По-добре нека се засрамим и се облечем в съвършения човек,
и да го придобием за себе си, както Той ни заповяда –
и да проповядваме евангелието, без да поставяме друг закон или правило
освен онова, което Христос е казал.“
[...]
И те започнаха да излизат, за да проповядват и да благовестват.

Мария Магдалена е първият свидетел на Възкресението на Христос. Тя вижда двамата ангели един при главата, един при нозете на мястото, където е лежало тялото на Христос. Те я питат защо плаче, а след това самият Христос ѝ се явява, но тя не го разпознава веднага. Едва когато той я нарича по име „Мария!“, тя го познава и отвръща: „Равуни!“ (Учителю!). (Йоан 20:13–16)

„И видя два ангела в бели дрехи да седят, единият при главата, а другият при нозете, там където бе лежало тялото на Иисуса.“ (Йоан 20:12)

Ангелите, които Мария вижда, са свидетели на божествената тайна на възкресението — и тя е допусната до това видение преди когото и да било. Това преживяване я поставя в духовна близост до небесния свят, тъй като само тя в този момент вижда и ангелите, и възкръсналия Христос. В този момент Мария Магдалена става „апостол на апостолите“ – тя е изпратена от самия Христос да извести на учениците Неговото възкресение (Йоан 20:17–18).

 
Но защо да бъде арестуван? Какво е сторил? В какво е обвинен?... Той е невинен, знам го; и само човек да го види, ще разбере... Той носи една благост, която не е позната преди; и всички, които се доближат до него, сякаш стават благостиви и радостни, като деца при пробуждането си... Аз самата, която го зърнах само за миг между маслиновите дървета, почувствах как радостта се издига в душата ми като светлина, която се извисява над мислите... Погледна ме само за миг - и това ще ми стига за цял живот... Знаех, че ме позна, без да ме е виждал; и знаех, че иска да ме види отново... Изглеждаше, че ме избира - сериозно, окончателно, завинаги...

Месеци и години сте живели в светлината му и нито един от вас няма понятие от това, което аз видях, защото го обичах - аз, която дойдох едва в 11-я час, аз, която той въздигна от по-ниско положение и от последния роб на най-низшия сред вас!...

Той не е само невинен, той е толкова чист, толкова възвишен, че мислите на хората не могат да го достигнат... В добротата си понася всичко заради греховете на света; но ние няма да му позволим да се жертва за нас!... Един единствен поглед от очите му, една дума от устата му струват повече от всички животи на всички други хора... (изречение, което Мария Магдалена казва, още докато прави опити да спаси Христос от неговата погибел)

Трепереха като тръстика от притчите на нашия Учител; а аз бях безсилна, умираща от срам...Моята срамна памет ме пречупва и не ми позволява да се издигна до нивото на неговата воля!...Може би щях да съгреша, за да спася този, когото обичам!... Но той даде твърде много сила на любовта и страданието!... Мога да го спася въпреки волята му, но вече не мога да го направя въпреки себе си!... Ако купя живота му на цената, която ми предлагаш, всичко, което той пожела, всичко, което той възлюби, ще бъде мъртво!... Не мога да хвърля пламъка в калта, за да спася лампата!... Не мога да му дам единствената смърт, която може да го докосне!... Но погледни ме с по-ясни очи, и може би ще видиш онова, което аз съзирам, без да мога да го изрека!... Ако се огъна дори за миг под тежестта на любовта, всичко, което той каза, всичко, което стори, всичко, което даде, ще се върне обратно в мрака, земята ще стане още по-пуста, отколкото ако не се беше родил, и небето ще се затвори за човеците завинаги!... Ще го унищожа напълно, ще унищожа повече от самия него, за да спечеля за него дни, които ще унищожат всичко…