Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Споделяме с вас 12 акцента със слова за размисъл, написани от руската поетеса Марина Цветаева. Тя е една от най-изразителните и трагични фигури в руската поезия на XX век. Родена в интелектуално семейство в Москва, тя отрано се докосва до света на литературата и изкуството. Баща ѝ, Иван Цветаев, е изтъкнат професор и основател на Музея на изящните изкуства, а майка ѝ, Мария Мейн, е талантлива пианистка, която оказва силно влияние върху възпитанието на дъщеря си.
Още в юношеска възраст Марина демонстрира необикновена поетичен дарба (дарбите са от Бога, талантите са от Сатана (подхранват егото). Първата ѝ стихосбирка, „Вечерният албум“ (1910), впечатлява критиците с искреността и емоционалната си наситеност. В началото на XX век тя става част от литературния елит на Москва и Санкт Петербург, където се запознава с водещи поети като Александър Блок и Андрей Бели. Поезията ѝ е повлияна от символизма на Морис Метерлинк, но се отличава със своята независимост, експресивност и лична дълбочина.
Бурният ѝ живот преминава през драматични обрати, свързани с историческите събития на епохата. През 1912 г. се омъжва за Сергей Ефрон, с когото споделя сложна и страстна връзка. Революцията от 1917 г. и последвалата Гражданска война в Русия разкъсват семейството им – Ефрон се присъединява към Бялата армия, а Цветаева остава сама в Москва с двете им деца. В този период тя изпитва тежки лишения, загубвайки едната си дъщеря, Ирина, от глад. През 1922 г. поетесата емигрира в Европа и прекарва почти две десетилетия в Берлин, Прага и Париж, където установява връзките си с Райнер Мария Рилке и Морис Метерлинк. Макар да продължава да пише, литературната среда на руската емиграция я приема хладно, а връзката ѝ с Ефрон, който става съветски агент, допълнително я отдалечава от бившите ѝ приятели. Въпреки това, през този период създава едни от най-силните си творби, включително поемите „Поемата на планината“ и „Поемата на края“, както и трагичната поредица "Писма с един млад поет".
✍️"В Небето има звезди, чиито орбити никога не се пресичат напълно, но чийто блясък осветява един и същ Небосвод."
✍️„Който не изгаря, не осветява.“
✍️„Ще Ви позная по ръцете – никога не съм се лъгала в ръце…“
✍️„Има хора, с които се срещаш за миг, а сякаш ги познаваш от вечността.“
✍️„В края на краищата на всеки човек остава само едно – неговото самотно небе.“
✍️„Обичам те. Кой? Аз. Кого? Теб. Как? Не знам. Защо? Не знам. По каква причина? Без причина. От какво? От нищо. Докога? Завинаги.“
✍️„Любовта е най-висшата форма на саможертва.“
✍️„Любовта е опиянение, но не на тялото, а на душата.“
✍️„В Любовта трябва да има висота, иначе тя ще се превърне в кал. Истинската Любов не иска нищо – тя само дава.“
✍️„Душата е безсмъртна. Ако не вярваш в това – просто още не си обичал истински.“
✍️„Бог не е в църквата, Бог е в Сърцето.“
✍️„Всичко велико в този свят идва от Бог – чрез човека.“
