Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Днес Душата е разбила и разпръснала своите сили във външното: силата на зрението е отишло в очите; силата на слуха е отишла в ушите; силата на вкуса – в езика..., и така човекът е изпуснал Същността си, защото всяка разделена сила е несъвършена. Когато Душата е насочила силите си към външните неща, тогава вътрешното (същественото), е отслабнало за своето Съкровено Дело.Когато един човек иска да свърши своето Истинско Дело, той трябва да събере всичките сили на Душата си в една точка и да се скрие от всички образи и ликове. В Истинната Душа има скрита непомрачена, мълчаща Тишина.
Никакво изображение няма за Душата, тя не може да се определи. Но тогава къде пребивава Душата? На крилете на вятъра, на крилете на Свободата.
Ако Душата беше време, Бог никога не би могъл да се роди в нея. Времето си има своите желания. Душата си има своята Съкровена Същност, в която трябва да се завърне. При свършекът на времето, желанията отпадат, защото човекът се заражда в своята Съкровена Душа. Ако в човека има време, това означава, че има и желания, а това означава, че не е дошъл още свършекът на времето.
Душата няма име, не може да ѝ се даде име, но все пак ѝ е дадено условно име, защото тя се проявява по определен начин. Душата става това, което люби. Ако люби земни неща, тя става земна. Ако люби Божествени неща, тя става Божествена.
Когато Душата люби само Бога, всяко несъвършенство отпада от нея, защото Бог я прави себеподобна. Бог общува с Души. Той е без творение.
В Душата има сила, която не може да бъде докосната нито от плътта, нито от времето. Тя изтича от Духа.
Когато Душата живее в Духа, там тя преживява такава велика Радост, която умът никога не може да разбере.
На Душата е дадено да познае Бога, но не ѝ е дадено да проникне в Дълбините Му.
На Душата е дадено да постигне Бога чрез сливане, но тя никога не може да Го вмести в себе си. Душата вижда, познава, постига Бога чрез Самия Бог.
Душата е също като Бога извън всяко определение и наименование. Нейното Първично, Истинско състояние е даже извън всякакво предназначение.
Къде пребивава Чистата Душа? На крилете на вятъра – това е Древен израз, който означава атмосферата на Серафимите, в Чистото Древно Богопознание.
Създавайки Душата от Нищото, Бог е поставил Душата в свободно самоопределение, за да може в своята свободна воля Той нищо да не ѝ налага и приписва. Това означава, че каквото и да направи Душата, тя рано или късно ще пожелае да стане неизменна на Нищото.
Все някога Душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно, Божествено Нищо – така тя ще забрави всички вещи и всяко сътворение. Целта на всичко това е след време Душата толкова дълбоко да влезе в Бога, че никога вече да не излезе. Само тогава тя няма да има нищо общо с творение и никога вече творение няма да я обременява, и тогава тя няма да се обвързва с никакви действия, защото ще бъде осъзната и така нейната чиста природа ще следва само Нищото.
Истинската Душа никога не се нуждае дори и от творение. Тя иска да бъде изпълнена от Нищото, от Бога.
Когато Нищото стане Истинската Обител на Душата, тогава Бог и тя вече няма да се нуждаят от нищо друго.
Когато Душата получи Благодат, тя тържествува в съществуванието, но когато Душата се слее с Нищото, тя самата става Благодат. Тогава тя пребивава в своята чиста Безпределност и тогава тя осъзнава себе си като Божество.
Докато Душата сама не стане Божество, тя не е в Истинската Благодат. Само тук Душата е свободна от всякакво действие и външно, и вътрешно.
Бог съществува благодарение на Душата. За да стане равна на Бога, Душата трябва да се превърне в Нищото.
Човешката Душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух принадлежи на Абсолюта, Той е абсолютно Несътворен.
Душата е сътворена от Тайната на Бога, Духът е сътворен от Мистерията на Абсолюта.
Когато Душата придобие своя образ, тя влиза в областта на Чистото Нищо. Тогава тя умира в Духа и тук е Тайната на Истинския живот.
Когато Душата се разтвори в Духа, тогава Духът придобива Себе Си в Своята Вечна Мистерия. И затова е казано: Блажени мъртвите, умиращи в Бога.
Никоя Душа не може да бъде блажена в Бога, ако преди това не е умряла за Бога. С Висшите си сили Душата се докосва до Вечността и до Бога, а с низшите си сили се допира до времето, поради което е подложена на промени.
С низшите си сили Душата е обърната към телесните неща, което я лишава от благородството ѝ.
Ако Душата може да познае Бога както Ангела, тя никога нямаше да слезе в тялото. Ако Душата можеше да познае Бога без света, то светът никога нямаше да бъде създаден. Светът е създаден заради нея.
из Мистични изречения - Майстер Екхарт
още за Майстер Екхарт
