Симеон Нейчев - Людмила Живкова и импулсът на Новата Епоха (ИНТЕРВЮ)

(Споделени мисли за живота на Людмила Живкова)

Здравей, Симеон! Защо тук на Беглика, ти реши да изнесеш лекция за нейният живот, за нейните инициативи?

Решил съм да говоря за Людмила Живкова, защото всяка година идвам на Беглика и избирам една от моите любими теми. Тая година реших да разкажа малко повече за Людмила Живкова, тъй като минаха доста години откакто тя си е заминала. Младото поколение, което идва основно на Беглика - има много млади хора, които се интересуват от темите, с които и Людмила Живкова е работила - са чували просто за нея. Знаят нейното име и че е била нещо по-необичайно - необичайна личност, но за която не знаят подробности.

За мене, това което е важно да вземем от делото ѝ и това, което е направила Людмила Живкова са нейните идеи и да видим как отчасти ги е реализирала.

Добре, нека в самото начало да споделиш, ти така, като си я изследвал, кой е тоя импулс, който я е накарал в едни тежки, доста стегнато-материални времена, по времето на комунизма, тя да говори за Духа..., да има такъв подход към древните Познания, към културата, към децата..?

Според мен тя е тясно свързана с Мисията на българският народ.

Това е в основата на нейното появяване между българите, защото и самият Светослав Рьорих, който е един известен художник и философ, са били лични приятели и е идвал в България. Той казва за нея, че “Такива хора като нея се раждат един път на 100 години” - хора с нейното положение. Знаем, че тя се ражда в семейството на Тодор Живков и цялата власт тогава е била концентрирана при него.

Тя съзнава, че има тази възможност да използва това нейно положение, тази нейна позиция да направи изключително важни и полезни проекти за хората, които всъщност засягат много големи групи от хора.

На практика, това е нещо наистина изключително - жена - със своята женска енергия и импулс, Любов към древното Познание и желание да сподели това - да има достъп до върховете на властта. Но, защо се случва така? Убиват ли я наистина? Нарушава ли някакви големи интереси, така да се каже?

Да, със сигурност тя променя много неща. Когато, примерно, за първи път говори в ООН, от трибуната на ООН - след първата си реч става един фурор, защото за първи път човек от нейният ранг (защото тя си е била, като сегашен министър на културата, ако говорим за днешното време), говори по такъв начин и засяга толкова важни теми. Тя излиза и започва да говори със статистика: колко деца в Африка гладуват; колко деца по света са без образование... И всъщност, една от основните теми, които тя засяга чрез Асамблеята “Знаме на Мира” е грижата за бъдещото поколение, което трябва да получи едно по-специално образование. И всъщност една от основните водещи теми, това е: Да създаде една голяма група от едни деца, които да бъдат обучени по специален начин, които в началото да се откроят с някакви свои таланти и след това да бъдат обучавани тука в България от цял свят.

Знаем тази тема за “децата индиго” - сега е много популярна, но тя още преди 40 години започва да работи върху това.

Можем да кажем, че Людмила Живкова е изпреварила времето, не толкова спрямо истинността на нещата, а спрямо политическата конюнктура?

Да, тя понеже живее в тази среда на политици, е направила много контакти със съпруги на различни президенти по цял свят.

Идеята е: Да събере всички тези хора, които са обърнати към Новата епоха и да направят Заедно нещо.

Дори е имала идея: Да се направи нов аналог на ООН, където да го водят жени, които да бъдат творци, министри на културата, известни личности, за да могат с тази женска енергия, която всъщност идва - Новата епоха е епоха на жената - да могат жените да намерят своят път, не да копират пътя на мъжете.

Защото сега силата отива при жените. Но, не да копират пътя на мъжете, а да намерят свой път. И всъщност, да помогнат и на мъжете, и на всички хора.

Именно за това говори и Учителят Беинса Дуно, още преди 100 години, че: “Бъдещето е в това проявление на женската енергия като Принцип.”

Точно така! Людмила Живкова, като една първа бяла лястовица, която се появява не само в България, появява се и на планетата, тъй като тя на година обикаля по около 100 държави. Постоянно е била на път със самолет, за да може да изследва най-добрите образци, които човечеството е създало, като сгради, като културни институции - да направи един синтез, свързан и с образованието.

Ходила е при Щайнер и е изследвала неговите училища. Занимавала се е с Мария Монтесори и се е срещала с хора, които работят по нейния метод. Искала е да направи един синтез и да създаде едно Ново образование, което да го приложи тука в България. Дори в България по онова време има две експериментални училища, които тръгват по една нова програма, в чието създаване стои Александър Фол. Той работи тясно с нея и една много важна, основна тема е: “Образованието на децата - те да намерят своите таланти.”

Но, не по някаква схема да се работи - да научиш това, да го наизустиш, а да намериш всъщност: “Ти кой си?” и “Да намериш това, което ти искаш да правиш в тоя живот!” - това е много важно за днешните деца.

По нещата, които си изследвал, мислиш ли, че тя е имала достъп до укривани Знания? Предвид, че е имала достъп до високите етажи в управлението на държавността, и да се е домогнала до някакви архиви или някакви тайно пазени неща, които са дълбоко свързани с нашата история и духовност?

Със сигурност има такова нещо. За това не се знае много, но Людмила Живкова даже е искала да направи експедиция, където да изследва архивите на Ватикана, свързани с богомилите. Това не се осъществява, защото тя си заминава преждевременно, но е подготвяла научна сериозна експедиция, където да бъдат открити тези архиви и ако може да се върнат.

Иначе през цялото време, когато става министър на културата - някъде пет, шест години в тази си роля - тя постоянно поддържа връзка с българите в чужбина, които работят в посолството, както и с други творци, които са заминали и избягали по-рано, тогава, по това време. И постоянно са ѝ пращали различни архиви свързани с българската история. И тука вече знаем и за случая в Странджа.

До колко е мистифицирана тази история за Странджа и Бастет? Или става въпрос за нещо наистина автентично?

Това е нещо реално, което се е случило. Последно ходих да изследвам архивите на държавна сигурност. Там има три папки свързани с нейната дейност, защото службите са я следяли също. В тях се описва как цял екип отива в Странджа от археолози и миньори. Използват взривове, използват тежки, големи машини за копаене. И са започнали да копаят и да търсят...

Тази история тръгва от една роднина на Ванга, която води един човек с една карта при Ванга, да я пита: “Тая карта каква е? За съкровище ли става дума или за нещо друго?” Ванга на този човек му казва: “Нищо.” Но после насаме, със своята племенница разказва, че всъщност тази карта е една много важна карта, която описва нещо, което се е случило доста отдавна. Как преди много години идва един керван с много животни от Египет, с роби, които носят един специален каменен саркофаг, който бива заровен в днешните земи на България, по-специално в Странджа. И на този саркофаг е изписана една писменост, която учените няма да могат веднага да разгадаят, дори и той да се открие. Но, според думите на Ванга:

“Там е записана историята две хиляди години назад и две хиляди години напред.” - нашата история.

И казва, че това е нещо много ценно и че един ден може би ще бъде открито и ще стане фурор в целият свят. И този каменен саркофаг е като един терафим. Според мен, тези хора, които са дошли, са дошли специално на това място да го заровят. И според Ванга, хората са били избити, за да запазят тайната със себе си и да не се знае това нещо.

Но, има разкопки и те стигат донякъде. Намират нещо друго, което е свързано с тая експедиция - предполагам, и даже този артефакт отива в Германия да се изследва. От там нататък се губят следите.

За кой артефакт става въпрос?

Намират някаква статуетка, или нещо друго, което е много интересно и то отива да се изследва в Германия в някакви лаборатории, но така и не се връща обратно. Хората, които се занимават с този проект ги сполетяват различни неща - единият влиза в затвора, този, който идва след него - бързо приключва разкопките, а Людмила Живкова, вече не е между живите.

Очевидно тази тайна трябва да бъде запазена?

Да. Тогава, преди повече от 30 години, Ванга казва, че: “Това не е хапче за твоята уста”, но вероятно ще дойде един момент, когато да се разкрие тази мистерия, и да се изкара този каменен саркофаг. Ако се намери, това ще привлече страшно много интерес по цял свят към България.

Учителят, Беинса Дуно, казва в тази посока, че: “Ще дойде ден, в който България ще възвърне своята духовна значимост и слава” - и то постепенно, поне така аз го усещам. Чрез Словото се проправя тоя път, чрез Живото Слово.

Малко хора знаят, че Людмила Живкова също чете книгите на Учителя. Има няколко интересни случки свързани с това. Людмила Живкова, заедно с Ванга запазват мястото на Учителя в квартал “Изгрев” в София, тъй като е имала идея там да се направи Японско посолство. И последователи на Учителя разбират за това нещо и се обаждат на Ванга, като един човек, който е влиятелен, популярен.

Ванга веднага се обажда на Людмила Живкова и казва:

“Как може мястото на тази Свята личност да се построи нещо там…” - там е погребан всъщност, нали?

И Людмила Живкова веднага задейства абсолютно всичко и всъщност по тоя начин спасяват “Градинката на Учителя” и даже почват да я облагородяват, както е в днешният вид, сега.

Миналата седмица бях за малко в “Градинката на Учителя” и си казах: “На цялото това застрояване в София - борба за всеки един парцел - как така е направено, че е обградено от посолството на Русия, изобщо отвсякъде - да не може да бъде докосната?”

Да, това е една интересна история, която дори само заради това трябва Людмила Живкова да я обичаме, да я почитаме, но тя има изключително много проекти, които са огромни проекти, свързани с възпитанието на целият народ. Има страшно много проекти, които са уникални: Асамблеята, “1300 години честването на България”, прави много големи изложби свързани с Тракийското изкуство, с “1000 години българска икона”, с праисторията на България, които обикалят столиците на цялата планета.

Това, което ми идва да кажа в момента:

“Ех, как ни трябва в момента една Людмила Живкова!”

Да, наистина е така, но аз много се радвам, защото ако се замислим за нейното име “Людмила” - ако някак си го тълкуваме, това е на “людете мила” - на хората мила жена.

И всъщност погребението, когато се случва в София, излизат хиляди хора. Толкова много хора се съберат на едно място, за да почетат тази личност. От там се вижда колко хора я обичат. И в днешно време продължава тая Любов!

Ние, включително, ако разтълкуваме - ти каза “людите”, ами “мила” е- завършва на Мъдрост, Истина, Любов и “А”-то - накрая към Бога!

Да, да, да. Така е. Това още един път показва, че Людмила Живкова идва с една огромна мисия тук в България. Просто една огромна мисия.

Аз искам да кажа няколко думи за Асамблея “Знаме на Мира”.

Когато аз бях дете, си спомням как...изключително докоснат. Макар да бях дете, сърцето ми беше докоснато от това, че са събрани всички тия камбани, а логото - “един гълъб и планетата като яйце”. Тоест, тя е залагала и на символите?!

Да, да. Символите - всъщност, идеята “Знаме на мира” идва от Николай Рьорих, който създава един пакт средата на миналия век за защита на културните ценности по време на война: сгради, болници, галерии, музеи. Защото това са също един човешки труд и не бива да се разрушава по време на война. И от там нататък тя поема тази щафета. Людмила Живкова е била приятелка със Светослав Рьорих, той идва тук.

Синът на Николай Рьорих.

Синът на Николай Рьорих - точно така! Той идва в България с една огромна изложба, която е била истински фурор за това време - да излязат тези картини с Духовни Учители, като Христос, Буда, Мохамед, Моисей - те двамата с баща си са рисували такива…

Поставяйки мост между всички религии.

Точно! Това е в Духа на миналият век, когато Учителя за първи път говори и казва, че:

“1914-та година започва - Първата врата на Новата епоха се отваря.”

И всъщност, Рьорих работи на другият край на планетата по подобен начин. И сега в Русия той е много популярен с неговата философия, с неговите картини.

Людмила Живкова прави един синтез между Ученията на различни Духовни Учители. Тя се интересува. Малко хора знаят, че тя се интересува от Суфизъм, тя се интересува от Тайните Учения. Тя е чела Щайнер, тя е чела Учителя, тя е чела Шри Ауробиндо. Даже отива в Индия.

Има един град - “града на бъдещето - Ауровил” , където занася на Учителя книги. И преди години, една българка, която живя там каза:

“Ми, ти знаеш ли, че аз съм виждала на български език книги на Учителя, които навремето Людмила Живкова ги е донесла за Библиотеката - философската?” - Тя е била част от организацията. Защото идеята и на Шри Ауробиндо е била : Да се направи град, който да събира най-доброто от целият свят - и като философия, и като изкуство, и като хора - да се създаде една такава общност. И в днешно време има такива опити, да се създадат такива общности.

Наистина живот, макар и кратък, но изпълнен с пример и със саможертва също.

Всъщност, съзнателният живот - около 7-10 години, защото след една катастрофа сериозна, тя получава една травма на главата. Конвенционалната медицина не може да ѝ помогне и тя се запознава с Петър Димков.

Гледай, какви срещи?!

Да, много интересни връзки има. И Петър Димков ѝ предписва лечение. Тя започва да се интересува от езотерични книги - да чете, прави йога. Хатха йога много и е помогнала да се излекува от тая травма. Комбинира лечението на лечителя Петър Димков с йога и с други дихателни техники. По тоя начин все пак си възстановява здравето.

И ето как, привидно, външната катастрофа е възродила нещо ценно вътрешно. И пак връзката с Учителя през Петър Димков!

Интересно е, че по време на тая катастрофа тя има видение и вижда своя Духовен Учител и казва: “Той ме спаси!” И от там нататък, всъщност е трябвало да стане тази катастрофа, за да може да се обърне - както всеки човек преживява някакъв катарзис или нещо се случва.

Кого вижда? Учителят си ли?

Тя вижда своя “Духовен Учител” -тя така го нарича. Една личност, която живее в Хималаите и по-късно вече се запознава и с Учението на Учителя. И всъщност, става един вид негов почитател и следва Неговите Завети. Но тя прави един синтез от различните Духовни Учения и важното е, че прилага много от съветите - и на Учителя, и на други Духовни Учители на практика. И създава толкова много големи програми, среща се с толкова много хора по цял свят.

Поправи ме, ако бъркам - по нейна покана мисля, че идва Брат Михаил Омраам?

Точно така. Точно така! Покрай честването на 1300-та годишнината, Учителя Омраам Михаил Иванов е поканен в България и е награден с един медал - “Хиляда и триста години България” - символично, нали?

Интересно е, че те са се виждали във Франция, според изследванията на Христо Маджаров, и имат една задушевна среща - не се знае какво точно са говорели, но Людмила го нарича, директно:

“Вие сте пратеник на българската култура.” - за Европа говорим.

Омраам е другата голяма загадка и мистерия, която е свързана тясно с България. И той прави много неща, които ние изобщо не знаем. Той се е срещал с най-големите Учители на Индия, включително и с Роналд Рейгън. И има една огромна мисия. За жалост, когато той идва тук в България, Людмила Живкова вече си е заминала, но пък се среща с Ванга. И там е една друга интересна история.

Брат Михаил се среща с Ванга?

Среща се с Ванга, да. Той разказва в своите беседи, че се среща с Ванга и Ванга го е посрещнала много радушно и са си говорили. Беседата е на френски и трябва да се преведе на български просто - неговият разказ за срещата му с Ванга.

В началото на интервюто те попитах: “Какъв е тоя импулс, който е заредил Людмила Живкова?” - Ами, то само като помислим, че с преки ученици и продължители на Учението на Учителя се е срещнала, то това е достатъчно.

Да. Това е: Петър Димков - на първо място, дъщеря му е приятелка, Брат Михаил. Тя се среща и със Сай Баба, примерно. И дори, по принцип се знае, че Сай Баба никога не е излизал от Индия, но Ванга намеква, че Сай Баба идва на гости, заедно с Людмила Живкова и се срещат в Рупите, което е феноменално. Тя е имала и много други срещи. В Индия е приятелка с шефа на ТАТА, която е една от най-големите корпорации в Индия. Той просто е бил отворена личност към Духовното. Срещала се е с Далай Лама, което е тайна - не се знае от широката публика.

Тя просто взима Идеята на Учителя за Братството и ѝ се иска да я въплъти в Реалния живот - да направи една връзка.

Както индианците казват: “Aho mitakuye oyasin” (We are All Related) - за всички връзки, че “всички сме свързани” и тя иска да направи едно “Братство на Земята” от хора, които са се посветили на Духа, но имат някакви позиции в обществото, нали? Обикновено съпруги на президенти, дори президенти, които имат такива интереси, но ги крият, защото за широката публика не могат да се разкрият напълно.

Като си представя преди колко години тя е инициирала тези неща. И какво можеше да бъде влиянието, отпечатъка върху обществото - българското, днес?

Ти си прав, защото когато Ванга разбира за нейната смърт, тя получава инсулт - от новината за това. И даже времето над Рупите - става някаква буря, гръмотевици, и Ванга има леко изкривяване на едната устна, от тази новина. И тя казва, че: “Силите не са я предупредили” за нейната смърт. И там е една голяма загадка, свързана със смъртта на Людмила Живкова. Това е една от големите тайни за 20-ти век, ако говорим за българската история. Както и смъртта и на Борис - царя.

Ако кажем, че политиците са я премахнали, заради фундаменталните реформи, които е искала да прави, това означава, че кармата, която тежи по политическа линия е невероятно тежка и…

Да, прав си. Защото края на 80-те години, и в историографията се говори за “началото на края на българският социализъм”. След нейната смърт всичко отива по старо русло, всички неща, които са се правили...влиза обратно в матрицата и в системата. И всъщност от там нататък започва и падението на социализма и в крайна сметка си заминава.

Много ти благодаря за всичките тези споделени неща и пак бих казал: “Ех, как имаме нужда от една Людмила Живкова!”

Мислиш ли, че ще се появи такова лице?

Да! Винаги са се появявали такива личности. Знаем, че конкретно, България винаги е имало такива личности и “Където е текло, пак ще тече.” Още като почнем през Орфей, като минем през богомилите - тея теми известните, нали? Учителят идва тука - Мировият Учител е в България! Това е една...Каквото и да кажеш за Учителя все ще е малко.

Да.

Брат Михаил Иванов - и той се появява покрай него, защото той има една огромна мисия в цяла Европа и в целия свят: Да разпространява по един определен начин Учението на Учителя.

И Ванга се явява в същото време. Появявали са се такива личности и отново ще се появят със сигурност, защото в крайна сметка българите също имат една мисия.

Ако, да кажем, Майка Индия и Тибет - от там през годините е идвало духовното Знание и се е разпръсквало по целият свят, българите са пък като “пастирите” - като символ на овчаря с гегата и стадото зад него.

И българите също носят едно Духовно Учение. Това е Учението на богомилите, което се е запазило в днешно време в нашият фолклор. Моето преживяване е такова. И Людмила Живкова е искала да възстанови всичко това.

Цялата българска култура, целият български народ носи едно Духовно Учение. Като вземеш шевиците, песните, хора́та, нестинарите, бабугерите - всички тези празници. Това е едно Духовно Учение, което един цял народ носи. И Людмила Живкова е искала да го възроди и да го покаже на целият свят: България да се превърне като един Център на Духовна култура - да идват хора тук, а ние да изнасяме Духовна култура.

След всичко, което сподели бих казал: “Нека все повече Души да черпят вдъхновение от нейният импулс, от това което тя е съумяла да приложи и да покаже като посока, и наистина да не предаваме ценностите и добродетелите!”

Ние сме наследници на всички тези личности, за които споменах, включително и на Людмила Живкова. Това е една голяма отговорност за нас. Човек може да се поинтересува какво те са направили и да продължи тяхното дело, защото са малко такива личности в днешно време.

Ние навлизаме в една епоха, но в същото време съзнанието масово пада. Затова хората на Духа имат много по-голяма отговорност - да се развиват(ме) духовно, да медитират, да правят практики, да се молят, да танцуват Паневритмия, за да могат духовно да израстват и да помогнат на днешното време. Ние сме част от тази Нова епоха и имаме отговорност!

Благодаря ти много за споделените мисли!

И аз благодаря много!