Лили Димкова: Новите деца ще възстановяват светлината на Земята

Основата на живота им ще бъде абсолютната любов към Бога,  разбиране и саможертва
„Ако ви е тъжно, вгледайте се в очите на някое дете, това винаги ще ви накара да се усмихнете. От младини съм го усетила – има някаква светлина, която излиза от очичките на децата, която носи спокойствие и мир в душата ми“, казва художничката Лили Димкова. 

„Всичко е светлина. Търси светлината, изобразявай светлината“, звучат в нея думите на татко й Петър Димков, станали за нея смисъл и цел в живота и верую в пътя й на художник. 

Последният цикъл картини, които е нарисувала е нарекла „Деца на дъгата“, а да не забравяме, че дъгата е част от словото божие, казва тя. „Това като че ли е символ за тяхната работа, която предстои, защото тези деца ще бъдат много полезни за човечеството“, казва дъщерята на лечителя.

„И тези картини съм нарисувала с една формула на Учителя, която за мен е нещо като „Сезам, отвори се!“. Казвам си я винаги, когато започвам картина, а и от предишната вечер. Тя е следната: 

"Благодаря Ти, Господи на Любовта. Ти, Който си ме направил аз да мога. Бог е в мен и Той прави аз да мога. За Божията Любов няма не мога. Бог е Любов“. Всяка моя картина е направена с тази формула“, казва Лили Димкова.

„Помислих да създам този цикъл картини „Деца на дъгата“ понеже сега  сме в края на петата епоха, която е на насилието. Сега човечеството е на изпит, ама непрекъснато.

Има много страх, алчност, омраза, агресия. Но има и част от човечеството, която вече е осъзната и е тръгнала по пътя към Бога. Такива хора непрекъснато се проверяват колко са чисти, изпитват всяка мисъл, чувство и постъпка, които внасят тъмнина в съзнанието. Към това трябва да се стремим всички.

В момента няма среден път. Ще го повторя – няма среден път - има път - на доброто – да търсиш да правиш добро, на Любовта, на Божествената Любов и път на омразата и на агресията. Няма среден път. 

Това е смисълът в момента. Или си стъпил на единия или си стъпил на другия. Не случайно и Учителя е казал, че никога човечеството не е минавало през такъв критичен момент. Ето, ние сега минаваме през този изпит – на мислите, на чувствата и на постъпките ни. 

За жалост повечето родители днес се грижат само за телата на децата си, това разбира се е важно, но трябва да се разбере, че тези тела имат и душа и дух“.

„Децата, които нарисувах са точно такива деца – от шестата раса, които ще помагат на човечеството, децата на бъдещето – с любов, доброта и прошка, не с отмъщение. Те са още малки, но с времето в тях ще забележим промени – и в челото, и носа, и устните и прочие, но очите им винаги остават, светлината в очите им е истината.
Това са децата, за които татко ми е говорил. Например за Левски си спомням той ми кзаваше, че е в една от най-светлите сфери на духовния свят. Много ми е говорил за влизането ни в епохата на Водолея, на шестата раса – расата на божествената любов. Затова сега страданията по цялата планета са така интензивни. Природните катаклизми – увеличени. Подготвя се влизането ни в епохата на Водолея, идването на шестата раса. 

Нашата пета, бяла раса е цивилизацията на усиления технически прогрес, на оръжията и насилието. Следващата епоха, на Водолея, ще възстановява светлината. Тя ще бъде светеща раса, ще излъчва, ще дава светлина. Ще има форми на красота и хармония.

Децата от шестата раса ще донесат и поставят като основа на живота абсолютната любов към Бог – космичния разум, разумно проявен живот на любов, разбиране и саможертва към ближните ни и към себе си. Основно при шестата раса ще бъде божествената любов и свободата. В шестата раса човек ще придобие ново сетиво. Знам от татко, че за шестата раса се подготвя нов континент в Тихия океан. Колко дълбоки знания добих от татко, и то дадени с толкова топлина! Нима има думи, с които мога да изразя благодарността си. В обстановката, в която живеех, изпълнена с толкова страдащи, болни хора, с техните отрицателни емоции, аз научих много уроци. Татко казваше, че с отрицателните чувства, лошите мисли, с които се изпълваме, ние се самоубиваме; същото е и с гневните думи, раздразнението, смущението, подозрението, страха. Ние трябва да се изпълним с вяра, с надежда, тогава ще дойде упованието, а упованието е сила, спокойствие. И пряк контакт с божествените сили, които винаги в такъв случай ни помагат и разрешават трудните въпроси от ежедневието ни и в съдбовните ни моменти“.

Художничката си спомня и една мисъл на Учителя според която – от целувките на майката зависи животът на детето. 

„Майката е като един ангел-хранител над детето, тя е животворна сила, която помага и го закриля.

Нpaвcтвeнaтa длъжнocт нa вcяĸa мaйĸa e дa cлeди зa paзвитиeтo нa дeцaтa cи и щoм зaбeлeжи y тяx няĸoи лoши нaĸлoннocти, дa зaxвaнe бopбa c тяx oщe oт нaй-ĸpexĸa възpacт. И aĸo пoвeчeтo мaйĸи ce зaxвaнaт дa пpaвят тoвa, тo нe caмo щe пoдoбpят бъдeщeтo нa дeцaтa cи, нo щe измeнят в блaгoпpиятeн cмиcъл цялoтo oбщecтвo“, cпoдeля Лили Димĸoва.

По отношение на храненето на новите деца Лили Димкова казва, че всичко зависи от родителите им.

„Сестрата на баба ми, аз я наричах танка беше австрийка и когато баща им фалира тя идва в София при сестра си, която е женена – майката на майка ми. Представете си каква невероятна постъпка – татко я поканил да живее у нас вкъщи. Тя обичаше много месо и като бях малка все ми даваше шунка и някакви такива работи, но си спомням един път чух татко да казва, че бъдещето е на вегетарианството. Той си беше вегетарианец и за него винаги се готвеше отделно вкъщи, но в този момент аз реших, че трябва да стана вегетарианка и го направих. Много хора смятат, че месото е необходимо. Според мен не е. Ето аз вече станах на 89 г., а по хороскоп ми се даваше, че ще бъда до 74 г. Както виждате и това може да бъде променено, не че не вярвам, астрологията е много хубава наука, но може да бъде променено“, казва тя.