Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Здравейте, Лили Димкова! Много се радвам да ви чуя.
Благодаря, Боре, и аз се радвам да ви чуя!
Да ви попитам първо: Как сте? Тъй като през последните седмици преминахме през един особен астрологичен период, и не само. Виждаме, че се случват доста динамични неща по планетата.
А, Боре, откровенно да кажа...последното време. Много тежко време. Бях някак като замаяна, като...нямах тези сили, които имах преди. Като че ли някой изтегляше силите ми. И не само на мене. Просто, който говорих по телефон и това, всеки казваше - и млади и стари, някак просто като че ли ни изтеглят силите, като че ли не сме това, което иначе сме. Тежко, много тежко време.
На мен ми се струва, че Изпита, който беше пратен на човечеството с вируса, понеже се вижда, че хората не тръгват на промяна, сега ми се струва, че нов поправителен ще ни дадат?...
Ами, има такова нещо. Изобщо, усещам такава свобода е дадена на Тъмните сили да ни изкушават, да ни изпитват. Буквално в най-дребните неща ние сме на изпити.
Но същевременно толкова много помощ има от Светлите сили. Толкова реално са до нас, до нас ама - буквално психически са до нас и ни помагат изключително много!
Дълъг ми е живота, но такива моменти както сега е в живота не съм го изпитвала. Толкова конкретно: и едните, и другите - светлите и тъмните. Наистина един много...такъв изпит, просто.
Не случайно, Учителя е казал, че никога човечеството не е минавало през такъв изпит, какъвто в момента минава.
Учителя, се сещам казва и едно друго нещо, което е не само подтик, но и до известна степен провокация към душите. Той казва: “Изкуство е човек да превърне ада в рай.”
Е, велика Мисъл - изключително. Ето това е.
Сега, никога наистина човечеството не е било на такъв изпит, ама във всяко, най-мъничко нещо. От най-малкото до най-голямото. Ние сме непрекъснато на изпит.
Аз ще допълня обаче и какво още казва Учителя. Той казва, че: “Излизането от ада обаче подразбира влизане в Новата Култура.” А пък така като гледам в момента нещата, които се случват, не само в България, и по света, тази Нова Култура, очевидно нещо се запъва, не идва..?
Ами, има един такъв момент също, че голямата част от човечеството не тръгва към Бога. Много има себеотдаване, самопожертване на Бога във всичко - алчност, много има омраза, много има агресия. Но мънинка част от човечеството е вече осъзнато и е тръгнало в Пътя към Бога, истински, като цяло този път и с всичките му реални пречки, които ние трябва да преодолеем с мисли, с чувства, с постъпки. Ние непрекъснато трябва да се проверяваме и да видиме колко сме чисти и колко не сме направили, което трябва да го изчистиме. Ето това е в момента Пътя.
Да. То се оказва така, че хората считат за грях това, което в действителност не е грях. А истинският грях не го виждат?
И това го има, да. Но, има и един друг момент. Ние непрекъснато да Поискваме да ни бъде дадено, ако нещо сме сбъркали, веднага да почувстваме - дори мънинко нещо, съвсем малко - веднага да кажеме “Помогни ми, сбърках.” И тогава идва реалното осветяване в нас и ние разбираме за какво точно сме сбъркали и как трябва да го поправим. Някой път бъркаме и втори, и трети - емчи, хора сме. Но поне Пътя...Трябва да сбъркаме нещо, за да осъзнаеме и да го поправим. Това е сега Пътя.
Да. В една друга тема искам малко да ви насоча. Публикувахме един материал - интервю, по повод годишнината от заминаването на баща ви. И в интервюто пред журналистката, пред която той дава последното си интервю, споделя че натискът, материализма и бездуховенството на комунизма на практика са задушавали всички търсачи - истинските хора. Въпросът ми обаче е сега, след като нали няма комунизъм сме на другия полюс на социалното и политическо управление, то хората имайки тая свобода, ми се струва че още повече не я ценят и не отиват към духовното..?
Има един друг момент. Просто цялата планета, всичките държави - не сме само ние, огромен стремеж към материалното - туй е алчност, просто да имат още. Да имат, да имат, да взимат, да поемат колкото може повече материални блага. Е, това като че ли е заляло просто човечеството. Но малка част много са стъпили на твърдото, честно - Пътя към Бога - осъзнато търсят вече тази вяра, която не да бъде само “вяра”, а да бъде Абсолютно Отдаденост към Пътя в Бога. Тоест, Любов към Бога. От тази Любов към Бога да бъде изразена в Доброта, в това, което ние добро можем да направиме за другите.
Но също има един много важен момент, Боре, че ние не трябва да правиме добро на един човек, който не го иска. Тука е много важен момента. Осъзнала съм го в живота си и съм го гледала в много хора, които вървят в духовния път. Ние се хвърляме да помагаме на тоз, който не иска да му бъде помогнато. И тогава бъркаме.
Да. Няма ли риск, така да се каже, от едно капсуловане, когато не искаме обаче да споделяме познанието?
Не, ние трябва да даваме. колкото има познание сме получили ние трябва да го дадеме, но трябва да го дадеме там, където го искат и където ще бъде използвано.
Един човек, който не иска да го приеме или който го приема, но не го използва…, щото Учителя казва: “Ние трябва всичко да прилагаме, не само да го знаеме, но да го прилагаме.” Това е изключително важно.
Оказва се така, че малката част от хората, които искрено са тръгнали към себепознанието и по Пътя към Бога, всъщност са като едни житни зрънца, които трябва да покълнат и поникнат и да дадат плод сред една доста буренясала нива..?
Е, тука е трудният момент. И затова ние трябва много да молиме и много да искаме помощ отгоре. В смисъл, да ни дават сили, да ни дават издръжливост, за да можеме ние с мъничко да се стремиме към Доброто, към Бог. Просто да получаваме тази сила и тази издръжливост, за да издържиме. Много е важно!
Знаете ли, Боре, аз сега рисувам един цикъл “На дъгата”- колко много деца наистина идват с много знания, за да работят в този Път. А голама част от децата още са в омразата, в побоищата, в отрицанието. Това са в момента голямата част от човечеството.
Да.
Голям изпит минаваме, много голям.
По какъв начин могат хората да подхранват Идеалът си към съществените неща, за които и Учителя говори, в ежедневието? Защото по-голямата част от хората казват, че изпадат в противоречие между материалните си ангажименти в ежедневието и духовните си търсения? Кое е това, което трябва да им е една постоянна храна и светлина към истинското чисто, вътрешно развитие?
Първо, ние трябва много хубаво да слушаме своята интуиция. Защото интуицията винаги ни помага, но и същевременно много да търсиме Молитвата. Разбирате! Просто да прилагаме това, което в молитвите ни се дава, да го прилагаме в реалния живот. И във всеки момент, когато ние сме казали една дума, ние сме направили някаква постъпка, в която има нещо не-добро, моментално, без да...как да кажа да се спираме - веднага да поискаме помощ от Горе, да поправиме това, което сме направили. Ние непрекъснато трябва, това което правиме, с интуицията да усещаме - правилно ли е, не е ли правилно? И ако не е било правило, веднага да се стремиме да се изчистваме.
Да.
Ето това е, което е. Има един такъв момент, ние трябва да търсиме светлината, в която няма сенки. Просто трябва да избягваме всяка мисъл, чувство и постъпка, в които се внася тъмнина в нашето съзнание.
А, това, което е непрекъснато - ние сме на изпит и се внася някаква сянка, ние трябва да я изчистваме - в мислите, в чувствата, в постъпките си.
Можете ли да споделите някакво все пак позволено, мистично откровение пред нашите слушатели?
Ами, аз бих казала, че такива моменти...Аха, знаеш ли, добре..., аз ще кажа един съвсем обикновен случай:
Просто бях влезнала в магазина да купувам и бързах - имах бърза среща и една възрастна жена едва, едва пълзи. Беше точно...на място, аз не мога да мина. И й казвам: “Моля ви, може ли...по-бързо.” - тя не чува. И аз вътрешно се напрегнах. Стоя си така в едно състояние на на напрежение: “Защо сега не мога да мина.., и така, и така” Излезнах от магазина и просто казах: “Провалих се, Учителю.”
Боре, след два дена аз влизам пак в магазина, на същото място, същата възрастна жена, даже със същото облекло. И аз разбрах, ето как ни дават веднага втори изпит. И ми казаха вътрешно: Сега, как ще постъпиш? И аз почнах да моля Бог да я благослови, да й помогне, другото нещо - без напрежение.
Ето как ни дават, обаче ако ние осъзнато - щото аз излезнах от магазина и казах “Провалих се, Учителю.”Ако ние сме осъзнали, веднага ни се дава. Ако не моментално същият изпит, подобен, за да видят “Е, добре, като си сбъркал и си казал, че си сбъркал, айде сега да видиме какво ще правиш?”
Много хубав и показателен пример, който от една страна също показва и Милостта на Учителя и на Бога.
Точно това е. Точно това. Ето как ние трябва във всеки момент осъзнато да кажеме: “Сбърках, нали”И веднага ни се дава друг, ама буквално беше същия, ама точно същия изпит.
Да.
“Айде, сега да видиме, как ще постъпиш?”
Да. И тука вече е важна и будността, и благодарността и смирението - все основи, фундаменти на истинското духовно развитие. Искам да ви попитам на финала на нашия разговор днес: какво бихте дали като един така зов, послание към нашите слушатели в днешно време?
Боре, аз бих казала това: Колкото можеме за всичко да благодарим, което ни се дава..., дава от светлите сили. За най-малките неща. Даже това, че и ние имаме в момента вода, а толкова хора страдат, че нямат. За най-малките, дребните неща, ние да благодарим.
Има два пътя: Пътят на Благодарността, което е пътят към Бога и Пътя на недоволството. Много са важни тези два пътя. И ние в момента колкото можеме, за най-малките неща, за най...съвет, за най-малката възможност, която ни се дава да направиме нещо светло, чисто, добро - да Благодариме!
Това са двата пътя: пътя на благодарността и пътя на недоволството.
В момента няма среден път. Това ми се даде по вътрешен път. Няма среден път. Има Път - на доброто, на Любовта, на Божествената Любов и Пътя на омразата и агресията. Няма среден път. Или си стъпил на единия или си стъпил на другия.
И можем да кажем, че Изборът на свободната воля на всеки от нас ще определи реалността, в която той ще попадне..?
Абсолютно е така. Точно така.
Много ви благодаря от сърце и душа за това, че се чухме днес и, че споделихте ценни мисли и слово с нас.
Благодаря и аз за възможността. И Бог да ни благославя и да ни помага. И всички Светли Учители и Светли Сили, наистина много, много да бъдат с нас и да ни просветяват във всяка наша постъпка, мисъл и чувство.
Благодаря, Боре, благодаря!
Благодаря и аз!
