Лили Димкова: Да осъзнаем връзката, че Бог е Велика Любов във всичко (ИНТЕРВЮ) : “Бог е Любов! Виждам Бог във всичко!”

Здравейте Лили Димкова!

Здравейте Боре!

Радвам се, че ви чувам и искрено се надявам в днешният разговор с вас, така, да привнесете онова вдъхновение, което привнасяте всеки път, когато нашите слушатели и зрители ви чуват.

Ами, радвам се! Защото, знаете ли, Боре, в този момент, когато цялото човечество (не говоря само за България), толкова е някак побъркано, изпитващо страх, омраза, агресия, алчност и така нататък, но в Душата ми има толкова мир и спокойствие, за което искрено Благодаря на Бога! Ама, наистина Благодаря на Бога!

Аз използвам тези думи, които споделяте с нас, да припомня, че Елеазар Хараш казва, че “Спокойствието и Дълбокият вътрешен Покой са плод на натрупана Мъдрост.”

Ами, дай Боже, да има някаква и Мъдрост. Благодаря на Бога! Но наистина има Спокойствие и Мир, ама наистина Мир в Душата ми!

А и после нещо друго: Като ли, че този Мир носи някаква дълбока Радост - неопределена. Просто в Душата ми този Мир носи и някаква дълбока, дълбока Радост, което е нещо много хубаво като състояние…просто като състояние. Може само да Благодариме!

Да. А, то дали е изобщо възможно да се концентрира и да се каже за един цял живот “Коя е рецептата за достигане на това ниво?”

Боре, в смисъл, семейството ми беше…и баща ми, толкова беше отдаден на Бога и на хората. Той лекуваше само, без никакви стотинки.

Даже си спомням, че в училище обувките ми течаха и той слагаше вестници вътре, но не взе нито стотинка от хората, които идваха при него за съвет.

Какво нещо е когато ти имаш някаква Идея: да служиш на Бога и на хората, с добро. Тогава даже,…защото много пъти хората казват: “Аз за децата.” - “Няма за децата!” Тогава Идеята е над всичко!
 

Има го и това нещо. Тъй че искам да кажа, че израснах в такова семейство, в което беше много…тази Любов към Бога, към доброто. Имаше и много спокойствие и така хубави отношения. Аз 61-на година живях с мама и татко, щото след това те починаха, един път не съм чула да си повишат тон или да си кажат лоша дума. Не знам…Много хора идваха при татко за лечение и казваха: “Последна надежда”, защото така беше…отречени вече от медицината. Но, те повече идваха с оплаквания, но нямаше като че ли даже дълбока Любов и спокойствие, и някаква, как да кажа, едни хубави отношения. Като че ли и това нещо има за живота на един човек много от значение.

Аз сега си спомням Думите на Учителя, който казва:

“Истинската Любов между хората е когато цял живот не можеш да погледнеш другият човек с лош поглед и цял живот не произнесеш нито една лоша дума към него.”

Ето точно са Думите на Учителя. Просто ето, аз го изживях това нещо. Просто го изживях. Как никога не чух, даже тонът да бъде по-остър…нямаше такова нещо. Като че ли наистина, може би много рядко, но съществува и това на Земята.

Ами, това е чисто Благословение! А, това Благословение, според вас, дали е било излъчено като Лъч от Учителя Беинса Дуно към вас?

Предполагам. Защото, вижте сега, татко много рано го уволнява царя като… в чин полковник и то заради републиканските му разбирания. От тогава, татко, значи бил е някъде към 50-те вече години (щото той доста късно се оженва), някак си в него имаше вече тази, как да кажа, тази натрупана Благослов към Бога, към хората - да служи на хората. Имаше го и това нещо. Тъй че…не знам…Но в нашето семейство винаги тази топлота и тази…

После, друго нещо, майката на майка ми е австрийка - от Виена. И защото дядо ми там е следвал и се оженват, и я довежда в България. Но по-късно нейната сестра идва, защото стават някакви семейни там…много грозни неща и така нататък. Но татко в това време се оженва за мама и я поканва да дойде да живее цял живот в къщи. Разбирате ли? Просто като…Кой човек ще покани тъща си да дойде доброволно да живее цял живот в семейството му? Ето и това е някакво чувство на добро и ние бяхме…като, че ли две майки имахме в къщи. Нали? Такова нещо, нали, е много рядко, но го има просто.

Ами, то е един примес, поне аз така го усещам, между Милосърдие и Осъзнатост.

Да! Аз мисля, че главното е осъзнатост, Боре, защото много съм наблюдавала. При татко, нали, идваха тези хора вече толкова болни, болни, но нямаше тази…голяма част в тях нямаше осъзнатост. Като, че ли винаги бяха само оплакване, оплакване.

Да.

А, не можеш, когато ти дойде някакво страдание и то много голямо, ти трябва да бъдеш осъзнат и да разбереш “Защо ти е дошло това страдание?” И не само да се оплакваш, а да искаш осъзнато да го надрастнеш някак си, да помогнеш на организма да се съвземе.

Да.

Има го и това нещо.

Да, защото самите болести са протегнати ръце за промяна.

Точно. Карма. То идва, идва наистина като едно голямо страдание, но и това страдание ние трябва осъзнато да се борим с него и да го надрастнем и преодолеем.

Да, да. А, ще може ли, според вас, Божията Любов, която днес се излъчва към света като изпитания, като пресяване, да доведе до повече Чисти Сърца?

Аз мисля, че има хора, малка част, които точно, именно тази осъзнатост ги води към…Знаете ли, Боре, аз си мисля, че във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство, всяка своя постъпка, ама всяка, белята след като е преминала да осъзнаем колко всъщност ние сме сбъркали или непреодоляли…, или наистина сме…, но аз мисля, че повечето пъти, ние сме хора и пак грешим…някак втори, трети път. Но тука е вече тази именно осъзнатост, тази постъпка или тази мисъл, или това чувство, което е било неправилно или грешно, ние осъзнато да се стремим да го оправим. Може би не първият, не вторият - хора сме, човеци сме , но да можем да го преодолеем, или да го оправим. Нали?

Не знам защо, но докато ви слушам сега и в думите, ми изплува едно изречение от Учителя, който казва (точно в този контекст): “Истината не се нуждае от защита.”

Да. Ето, точно това е. Защото просто ние трябва да се стремим тази лоша мисъл, или това лошо чувство, или таз лоша постъпка, която сме направили, да не я повторим. Или да простиме! И това е много важно! (Почти го няма. Като че ли главно вече има голяма част отмъщение, а няма тази имено Прошка.) Ти да се осъзнаеш да не го повториш. Или, ако го повториш, хора сме (повтарям същото - пак сме си хора), но втори, трети, четвърти път, да не го повториш.

Ама тя прошката е много пряко свързана и със смирението.

А, точно това е.

И тука е голямото смирение. Първо смирение пред Бога. И след това смирение да може да простиш.

Да, да.

Много малко го има, Боре, много малко.

Ами, то ако човек можеше благодарение на съчетанието на Прошката и Смирението дълбоко вътрешно да прости, той щеше да си привнесе именно тази Лекота и Спокойствие, която всеки търси.

Да. Търсиме, обаче повечето пъти не по правилният път. Ето пак Учителя, нали е казал за този момент - сега: “Никога човечеството не е минавало през такъв критичен момент.” - Ето, пак този критичен момент. Защо е критичен? Защото всяка наша (eй, пак казвам) мисъл, постъпка, чувство, ние трябва осъзнато да го надделеем или да го облагородим.

Да. В предходното интервю с вас си казах, след като мина интервюто -“Защо не попита Лили Димкова, дали Петър Димков се е познавал с Дядо Влайчо?”

О, да. Бяха приятели. Бяха приятели и от време на време Бай Влайчо идваше в къщи и тогава двамата си оставаха сами в стаята. Дълги разговори бяха…

Вашето лично впечатление от него като излъчване?

Просто мекота и доброта. Но аз само го приемах и го завеждах в стаята при татко и толкова беше. Влизах само да почерпя, нещо да оставя, и пак излизах. Знаех, че при тея разговори татко иска да бъде с Влайчо сам, някак си. Не знам колко са си говорили. Може би много неща Влайчо му е казвал, които не би искал така, масово да ги каже.

Да. Искам да използвам случая, като говорихме, защото аз постоянно чувствам тази нишка между баща ви, като стана въпрос, и Дядо Влайчо, и като говорихме за Учителя, има една много интересна случка, която е описана в архивите: Баща ви, Петър Димков, веднъж отива при Учителя и го пита: “Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище?” А, Учителя му отговаря: “Тук е тресавище.”

Искам това да споделите като коментар.

Ами, да, също ще ви кажа. Като царя уволнява татко, много преждевременно, преди да бъде пенсиониран - Знаете ли, тук още една скоба ще сложа, защото той го уволнява 8 години преди 44-та година(1944), 9-ти септември, когато всичките на татко вече колеги са били убити. А 8 години преди това, всъщност царя го уволнява като републиканец. И всъщност тези 8 години спасяват живота на татко. (Това е още една такава скоба.)

Но, идва той вече в София, защото преди това, нали знаете, офицерите ги местят от град в град. И тогава вече той купува вече тази къща, която сега вече я няма. А това беше нашата улица “Златовръх” - свършваше до гората и това беше края на София.

Но, татко, отива при Учителя…той е смел татко. Братя и сестри отиват при Учителя и казват: “Учителю, брат Димков вече не идва при нас тука на Изгрева.” И Учителя отговаря: “А, за какво му е да дойде в това блато?” - Виждате ли? Пак горе-долу тези думи, нали?

Добре. Аз се питам: Какво се крие в тази метафора в Думите на Учителя?

Аз мисля, че просто, как да ви кажа, тези интриги, тези разправии, които е имало винаги между братята и сестрите, много са натоварвали Учителя. И той затова, ето, почти едни и същи думи казва Той, нали?

А, идваха, всъщност всичките тези братя и сестри, щото аз си помня като малка…просто, те идваха: “Брат Димков, брат Димков…” - за най-вече болести, нали. Те идваха, но татко вече не отиваше. И тогава именно вече те са казали това нещо на Учителя - “Защо”. И той отговаря почти по същият начин, както вие ми казахте преди това, думите му.

Аз да ви споделя, че така го усещам и аз. Но си спомням и думите, че Учителя е трябвало да слезе имено в българският народ, където е най-голямата кал, която е пряка връзка с неговите Думи “тресавище, блато”.

Да, да.

Да.

Ами, има го и този момент, Боре: България е изключително красиво място. Аз не знам дали не сме и по-красиво място, отколкото Швейцария? Но има и един такъв момент: Просто българите, ето и Учителя е казал: “са най-твърдоглави”. Голяма част от българите винаги някак си тръгват по пътя на интриги, на разправии и така нататъка. Малка част обаче са, които са много, много еволюирали.

После друго: три пъти в тази мъничка, красива страна са идвали Велики Учители -Орфей, Боян Мага, Учителя - в такова мъничко местенце на планетата. Нали?

Да, да.

Трима Велики Учители! Това не е малко нещо.

Да. Тези проблеми, за които намеква Учителя, споменавайки думите “блато, тресавище”, въпреки Изгрева, който е над всичко и който е за всички, може ли да ги привнесем, че те са като една константа, която се случва дори и днес?

Аз ми се струва, Боре, че в момента…аз винаги съм стояла някак така малко по-настрана - не като за идеи, идеите са ми тези, както знаете Учителя и всичко, но просто…, а и нямах и много и време, както беше работа, но ми се струва, че ето сега в момента - просто в София имам приятели много - и от един лагер и от втори, и от трети - толкова разправии са сега в момента, толкова са интриги някак, като че ли никога не е било. Просто никога.

Можем да кажем, че и тука е някакво отсяване на зърното.

Вероятно. Вероятно.

Мисля просто, че в момента цялото човечество имено е на един огромен изпит…Огромен изпит!

Да.

В който ние осъзнато, както казваше ти, защото аз много обичам тая дума “осъзнатост” - ако ние в тази имено осъзнатост много се стремим да се облагородим и така мъничко нагоре, още нагоре да вървим.

Да. Много ви благодаря за споделените мисли. И на финала на нашият разговор искам да ви помоля да споделите и какво е усещането ви: Кое е това, което обединява и къде е в момента Бялото Братство?

Което ни обединява за мене е Божията Любов!

Защото имаме Божия Любов, Мъдрост, Истина! Но ние трябва да осъзнаем Безкрайната Божия Любов!

Знаете ли, Боре, толкова…напоследък гледам някои филми, които са само картина, след картина - природа, природа, природа, природа, и във всичкото това виждам Бог! Бог! Бог...във всичко! И в това, че такава еволюция има…в смисъл, такава връзка има между всичките, най-мънички животинчета, и най-великите. Те не го осъзнават, но тази връзка е между тях…свързано всичко.

Всичко е Дълбоко, Дълбоко Свързано! Абсолютно!

Тъй че, аз мисля, че в момента, това което най-много трябва да ни свърже, това е ако осъзнаем, че Бог е Великата Любов във всичко - в най-малките и в най-големите създания.

И тази връзка просто да се стремим да я развиваме.

После, нещо друго има, когато ти пращаш тази мисъл и казваш:

“Бог е Любов! Бог е Любов! Бог е Любов! Във всичко е Бог!” (Ние сме предаватели и приематели - ние приемаме много мисли и приемаме и много чувства). Но ако осъзнато приемаме и пращаме тази Мисъл, ние много бихме помогнали. Просто много бихме помогнали.

Тъй че за мене основното в момента е Божествената Любов, като първа стъпка.

От цялото си Сърце ви Благодаря за споделените Слова.

И аз много Благодаря, Боре! Просто, защото с тебе може направо да си... тези неща, и единия и другия да ги усети. И дай, Боже, и другите да ги усетят! …И да ги приложат.

Вярвам, че ще ги усетят.

Да ги приложат! Защото въпросът е най-много да прилагаме, да прилагаме!

Много Благодаря, още веднъж от Сърце.

И аз Благодаря от Сърце.

До скоро.

Всичко Светло и Добро!