Лидия Ковачева: Магистралите на живота са добрината, етичността и любов към всичко живо

„За да има здраве, трябва да се култивира добрина, етичност, любов към човека и към всичко живо на този свят. Безспорно това не е всичко, но това са магистралите, по които трябва да се върви.  Тънкостите са още много, но до тях стига само този, който добре е усвоил материята и е постигнал желаното истинско и естествено здраве”, казва една от най-вдъхновяващите българки, посветила живота си на това да помага на другите да оздравеят Лидия Ковачева. Тази крехка художничка, която на 40 години е била на смъртно легло, успява не просто да спаси живота си и да доживее 88 г., но и да спаси душата си.

„Изцелението на човека – и като вид, и като индивид – се случва по пътя назад, към природата. Трябва да се преборим със заблудите, предразсъдъците, невежеството, мързела и нехайството, вкоренени в нас, чрез самоконтрол и постоянство.

Има ли целеустременост, всичко се преодолява”, казва природолечителката, чийто принос е не само за България, но и за целия свят. Нейната методика и практика учи на много прости природни принципи на хранене и живот, които дават възможност на организма да пробуди своите естествени природни ритми в себе си.

Здравето и дълголетието на Лидия Ковачева са най-убедителното доказателство за ефективността системата й. От безнадеждно туберкулозно болна, на която лекарите дават само три месеца живот, тя се превръща в напълно жизнена и енергична жена. И до последно тя се радва на истинско здраве, пъргава и работоспособна като млад човек.
„Тя беше за мен втори университет, втора наука. Шегуваше се, че болест идва от думата бол, което значи много, изобилие. И беше права. Всяка болест е наличие на излишък в организма – дали са холестеролни плаки, кисти или нещо друго. Това е свързано с неразумното хранене. За мен лечението е състояние на непречене на организма сам да си свърши работата”, казва за нея един от нейните ученици д-р Георги Гайдурков.

Работата в градината култивира дълбока човечност и добрина 

И Лидия Ковачева както Петър Димков съветвала да се мисли за прекъснатият вековен контакт на човека със земята с работата около нея и радостта, която тя му е давала като награда за труда му. „Оказва се, че работата в градината е не само полезна с физическото си натоварване, а тя дава и богатите възможности за контакт с естествената природна среда, контакт с природните сили като земен магнетизъм, космично облъчване, слънчеви лъчи и т. н. Вече е установено от науката, че работата в градината се явява като истинска форма на трудотерапия - раздвижваща, зареждаща със сили и лекуваща”, споделяла лечителката.

Това се потвърждава и от напревения експеримент в болница в Оксфорд, в която лечението на болните се провежда само с работа в градината. Поради изненадващо добрия ефект терапията вече се прилага експериментално и в други болници. Лекарите се обучават в двегодишен курс. Оформят се няколко отделения: ортопедично, акушеро-гинекологично, хирургия. Лечението оказва особено благотворно въздействие за успокояване на нервната система и душевното равновесие на болния. 

С работа в градината същевременно се култивират нови чувства, дремещи в дълбочината на човешката душа и свързани с дълбока човечност, естетика и чувство на удовлетвореност. 

Всичко това е добре познато на тези, които са се занимавали с отглеждане на цветя или някакви други култури. Тези болни вече са категорични, че хиляди други рецепти и съвети не могат да заменят изпълнената с радост работа в градината, активното движение, всичко това полезно и същевременно лечебно. 

С работата в градината болният забравя не само за болестта и за всекидневните си грижи, но същевременно става сътрудник на пролетта, лятото и есента.

Активната работа сред природата влияе не само с движението. Тя събужда същевременно творческа естетика, радост и ентусиазъм. Раздвижат ли се тези чувства, те съответно събуждат и дремещите сили, вложени от самата природа на човека, даващи тласък на оздравителните процеси. При повече инициативност и предприемчивост тази „градинска терапия" може да бъде осъществена от всекиго. Дворът на вашия дом може да се превърне в цветуща градина. Работата в градината е винаги в интерес на този, който я работи – било в двора на къщата, у съседа, на вилата, на село или просто до блока, в който се живее.

Гледайте децата си меко и с любов!

Природолечителката препоръчва ако настроението ни е лошо, потиснато или сме преуморени, да направим предварително еднократна почивка в уединение. „Това ще ви разведри и ще трансформира лошата наслойка от дневните неприятности или прекалената умора. Захвърлете зад гърба си изживяното, помислете си за удоволствието от вечерята със семейството си, за децата. Вие пред тях трябва да се явите вече ведри, очите да гледат меко и с любов…

С децата и младите хора трябва да се подхожда с много доброта и търпение. Това е пътят, посочен ни от самата Природа, и само тогава може да се разчита на истински добро оформяне и развитие на човека – физическо, интелектуално и емоционално”.

За да потърси щастието вън от себе си, човек трябва да го намери най-напред вътре в себе си.

Човек с душевно равновесие нито се впуска стремглаво в любовни водовъртежи, нито се лута като еднодневка
За да потърси щастието вън от себе си, той трябва да го намери най-напред вътре в себе си. Трябва да има душевен покой, да чувства своята хармония, хармонията на своите собствени сили.

Много млади хора се насочват към любовта, защото се чувстват нещастни. Такива хора са с неспокойна психика, раздразнителни, с чувство на някаква неопределена неудовлетвореност, не знаят какво искат и какво им трябва. Те търсят любовта като отдушник.

Безспорно това е егоистично чувство, но тук има нещо, което трябва тънко да се разграничи и да не се бърка. Чувства ли се нещастен, потиснат, нервен, човек трябва да знае, че тук нещо не е в ред. Такъв човек разбира, че дори срещайки любовта, тя не му дава това, което е мечтал. Той и в нея проявява черногледство, нервност, придирчивост, които се отразяват зле на неговия партньор и той се стъписва. Такъв човек може да се хвърля от обект на обект, търсейки някакъв мираж на щастие, без да го намира.

Такъв човек трябва най-напред да приведе в ред себе си и болезненото си състояние. Той трябва да нормализира вътрешните си функции, да почисти соковете на организма, поправяйки грешките, допуснати във формирания му начин на живот. Поправят ли се тези грешки, се възстановяват и увредените функции. Нормалните и правилни функции възстановяват вътрешното единство и хармония. Върне ли се чистотата на тъканите, се връща и душевното равновесие. 

Всички столетници са благи хора с чиста душа

„Много от родителите обръщат внимание на физическото развитие на детето, без да се замислят за етичните стойности на човека. Този човек ще израсте със здрава физика, но когато етиката не е на ниво, тази здрава физика ще бъде неустойчива. Само истинското здраво вътрешно душевно равновесие може да осигури и хармонията на работата на вътрешните органи. Злобата, завистта, жестокостта, егоизмът разрушават и най-стабилното здраве. Те разяждат организма отвътре. Това са скритите вътрешни агресори, довеждащи човека до ранно остаряване и ранна смърт. Столетник завистник, злобар, егоист или саможивец няма. Това са благи хора с чиста душа”, казва в лекциите си Лидия Ковачева.