Търси

Лев Толстой: Приложете в живота Законът на Любовта вместо закона на насилието

Още по темата ...
Мистерията Бог

Защо страдаме? За да познаем Бога като Любов

Виж повече
елена рьорих

Елена Рьорих: Носи любовта където и да отидеш и тя ще ти помага във всичко

Виж повече
Николай Райнов

Николай Райнов: Мистиката означава да откриеш Тайния път към самия себе си

Виж повече
Елена Рьорих

Елена Рьорих: Единствено спасение – Да се устреми Духът към сиянието на Истината

Виж повече
18.03.2021 г.
3809
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
В наше време не може да не бъде ясно, че животът на всички народи от християнския свят не може да продължава така -  с все повече увеличаващите се нужди на бедните и разкоша на богатите, с борбата на всички против всички, на революционерите срещу правителствата, на правителствата срещу революционерите, между поробените народи и поробителите, борби между самите държави, на запада с изтока, със своите все по-нарастващи и поглъщащи силите на народа въоръжения, със своята изтънченост и развратеност. Ако не се промени, животът на християнските народи ще става все по-бедствен и все по-бедствен.

Това е ясно на мнозина, но хората често не виждат причината за това бедствено положение и още по-малко виждат средство за избавление.

 Като причина за това положение се посочват много и най-разнообразни условия и се предлагат най-разнообразни средства за избавление.  А същевременно причината е една, едно е и средството за избавление.
Средството за избавление от това бедствено положение – и то не фантастично, не изкуствено, а съвсем естествено, се състои в усвояването от хората в християнския свят на откритото от тях преди 20 века висше, съответстващо на днешната възраст на човечеството, разбиране на живота и произтичащото от него ръководство за поведение, т.е. християнското учение в неговия истинен смисъл.

Истинната религия е такова установено от човека отношение към обкръжаващия го безконечен живот, което свързва живота му с тази безкрайност и ръководи постъпките му. Ако съзнаваш, че у теб няма вяра, то ти си в най-опасното положение, в което може да се намира човек на този свят.

Хората могат да живеят свойствения на хората разумен и съобразен живот само тогава, когато  се съединят с разбирането за смисъла на живота. Вярата в едно и също. Ръководството за постъпките, произтичащи от това разбиране.

Причината за страданието на християнските народи е в това, че народите от християнския свят са приели в скрит, извратен вид това учение, което в своето истинско значение неизбежно би трябвало да разруши този жизнен строй, в който те живеят и с който не искат да се разделят.

Християнското учение в цялото му истинно значение, което все повече и повече се изяснява в наше време, се състои в това, че същността на човешкия живот е съзнателно, все по-голямо и по-голямо, проявление на  Началото на Всичко, признакът на проявлението на което в нас е любовта. И че затова същността на човешкия живот и висшият закон, който трябва да я ръководи, е любовта.

Всички религиозни учения в древността са признавали, че любовта е необходимо и добро условие за човешкия живот. Във всички учения: на египетските мъдреци, на брамините, стоиците, будистите, даоистите – дружелюбието, състраданието, милосърдието , благотворителността и въобще любовта са се признавали за едни от главните добродетели.

Това най-висше признаване в тези учения е стигало дори до такава степен, при която се възхвалявала любовта към всички и даже отплата за злото с добро, както това се проповядвало най-вече от даоистите и будистите. Но нито едно от тези учения не е поставило тази добродетел за основа на живота, за висш закон, който трябва да бъде не само главен, но и единствено той да ръководи постъпките на хората. Това е направено от последното от религиозните учения – християнството.

Любовта, определена от този закон, е любов само тогава, когато не допуска никакви изключения и е еднакво обърната както към чужденците, друговерците, така и към враговете, които ни ненавиждат и ни причиняват зло.

Признаване на закона за любовта за висш закон в човешкия живот и ясно изразено ръководство за поведение, произтичащо от християнското учение за любовта – еднакво за враговете, за хората, които ни ненавиждат, обиждат и проклинат – и съставлява особеността на учението на Христа. Тази особеност, която, давайки учението за любовта и произтичащото от него ръководство с точно, определено значение, неизбежно влече със себе си пълно изменение на установеното устройство на живота не само на християнските, но и на всички народи по света.

Когато законът за любовта преставал да бъде висш, неизменен закон в живота на хората, тогава се унищожавала и цялата добротворност на закона.


Учението за любовта се свеждало до с нищо необвързващи красноречиви поучения и слова. Оставящо цялото устройство на живота на народите такова, каквото е било и до учението за любовта, тоест основано единствено на насилието.

Християнското учение в истинния му смисъл, признавайки закона за любовта за висш, а приложението му в живота неподлежащо на никакви изключения! – унищожавало с това признаване всяко насилие, а следователно, не могло да не отрича и цялото основано на насилие устройство на света.

Ето това е главното значение на учението и е било скрито от хората от лъже-християнството, признаващо учението за любовта не за висш закон на човешкия живот, а само като едно от правилата за поведение, което било полезно да се спазва, ако нищо не го възпрепятства. Християнството, тоест учението за закона на любовта, допускащо изключения във вид на насилие в името на други закони, е такова вътрешно противоречие, както студен огън или горещ лед.

Но нима в реалния живот може без насилие?

Разбира се, властващите ще казват, че без насилие не може да има никакъв ред и добър живот, разбирайки под “ред” такова устройство на живота, при което малко хора могат да се ползват в излишество от труда на други хора, под “добър” живот пък разбирайки безпрепятственото водене на такъв живот. Но колкото и несправедливо да е това, което те говорят, разбираемо е, че те могат да говорят така, защото унищожението на насилието ще ги лиши не само от възможността да живеят така, както живеят, но и разобличава цялата отколешна несправедливост и жестокост на техния живот.

Насилието на властващите се крепи, както се крепи насилието на малцинството над мнозинството – само на отдавна устроената  от ловки и пресметливи хора лъжа, вследствие на която хората, заради своята близка и очевидно малка изгода, не само се лишават от най-големите изгоди, но се лишават от свобода и се подлагат на най-жестоки страдания.
Ето, от тази лъжа, вкоренила се до такава степен у народа, че същите тези хора, които само страдат от употребяването на насилие, - го оправдават, даже го искат за себе си, като нещо необходимо, и сами го извършват един на друг...От този навик, станал втора природа, произлиза  и това удивително заблуждение на хората, вследствие на което хората, страдащи най-много от лъжата, сами я поддържат.

Изповядването на християнството в неговото истинно значение, включващо несъпротивление на злото с насилие, освобождава хората от всякаква външна власт. Но то не само ги освобождава от външната власт, заедно с това то им дава възможност да достигнат до това подобряване на живота, което те напразно търсят чрез изменение на външните форми на живота.


На хората им се струва, че положението им се подобрява вследствие изменението на външните форми на живота, а всъщност, изменението на външните форми винаги е следствие само на изменението на съзнанието. И само в такава степен се подобрява живота, в каквато това изменение е основано на изменението на съзнанието. Всички външни изменения във формата на живота, нямащи в основата си изменение на съзнанието, не само не подобряват съзнанието на хората, но в голямата си част го влошават.

Не правителствените укази са унищожавали избиването на деца, мъченията, робството, а изменението на съзнанието на хората е извиквало необходимостта от такива укази. И животът се е подобрявал само дотолкова, доколкото това било основано на изменение на съзнанието. В такава степен, в която в съзнанието на хората законът за насилието бил заменен от закона за любовта.


На хората им се струва, че ако изменението на съзнанието влияе на изменението на формата на живот, то би било възможно и обратното. И тъй като да направляваш деятелността към външни изменения е и по-приятно (последствията от деятелността са по-видни), и по-лесно, то те винаги предпочитат да отправят своите сили не към изменение на съзнанието, а към изменение на формата. И затова в по-голямата си част са заети не със същността на делото, а само с неговото подобие.

Външната суетна, безполезна деятелност, състояща се в установяване и прилагане на външните форми на живот, скрива от хората съществената вътрешна деятелност към изменение на съзнанието, единствената, която може да подобри живота им.

И това суеверие повече от всичко пречи за общото подобрение на живота на хората. По-добър живот може да има само тогава, когато съзнанието на хората се измени към по-добро, и затова всички усилия на хората, искащи подобрение на живота, трябва да бъдат насочени към изменение на собственото съзнание и това на другите хора.
Християнството в истинното му значение освобождава хората от това робство, в което се намират те в наше време, и само то дава на хората възможност за Истинско подобряване на личния и обществения им живот.
Спасението на хората от унижението, поробването и невежеството ще стане не с революции, не с работнически съюзи, световни конгреси, а по най-прост път – всеки човек, когото ще се опитат да привлекат към участие в насилие над неговите братя и над самия него, осъзнавайки своето истинно духовно “аз”, да попита с недоумение: “А защо да правя това?”

Не революциите – хитри, мъдри, социалистически, комунистически устройства на съюзи – ще спасят човечеството, а само неговото духовно осъзнаване, когато то стане общо.

Хората са привикнали към тази държавна форма, в която живеят. Тя им изглежда неизбежна, вечна форма на живот на човечеството. Но това само така изглежда. Има хора, които са живели и живеят извън държавната форма. Така са живели и живеят и днес всички диви народи, не достигнали до това, което се нарича цивилизация. Така живеят и хора, които са поставили в своите разбирания смисъла на живота над цивилизацията: има такива и в Европа, и в Америка.

Държавната форма е временна, но съвсем не постоянна форма за живота на човечеството. Както животът на човек не е неподвижен, а постоянно се променя, движи се, усъвършенства се, така и животът на човечеството не престава да се променя, да се движи, да се усъвършенства.

Всеки човек е сукал, играл с играчки, учил, работил, женил се, възпитавал деца, освобождавал се от страсти, помъдрявал на старини. Точно така помъдрява и се усъвършенства животът на народите, само че не за години, както при отделния човек, а за векове, хилядолетия. И както за човека главните промени се извършват в невидимата, духовната област, така и в човечеството главните промени се извършват преди всичко в невидимата му област, в неговото религиозно съзнание.

Както измененията на отделния човек се извършват така постепенно, че никога не може да се посочи точен час, ден или месец, когато детето престава да е дете, а е станало юноша, а юношата – мъж, а същевременно ние винаги безпогрешно разбираме, когато тези промени вече са станали, така също не можем никога да посочим точно годините, през които човечеството или известна част от него е преживяла една религиозна възраст и е встъпила в друга, следваща. Но така, както знаем за детето, че е станало юноша, знаем и за човечеството, че е преживяло една и е встъпило в друга, по-висша религиозна възраст, когато тази промяна вече е извършена.

Освободете се от измамите на лъже-християнството и държавността, които скриват от вас това, което ви е разкрил Христос, и което искат вашият разум и вашето сърце, - и ще ви стане ясно, че във вас и само във вас са причините за всички телесни страдания – нужди – и духовни: съзнанието за несправедливост, завист, раздразнение, които ви мъчат. Във вас самите са причините за тези страхове, укори на съвестта, съзнанието за греховността на вашия живот, които повече или по-малко, в зависимост от степента на нравствената ви чувствителност, ви тревожат.

Вие не сте родени нито роби, нито господари на други хора, вие сте свободни хора. Но свободни и разумни само тогава, когато изпълнявате висшия закон на своя живот. Този закон е открит за вас, и трябва само да се отхвърлят тези лъжи, които го скриват от вас, за да стане ясно – в какво се състои този закон, и в какво е вашето благо. Този закон е в любовта, и благото е само в изпълнението на този закон.


Ще ви спаси, ще ви избави от изтърпяваното от вас зло и ще ви даде истинно благо, към което така неумело се стремите, не желанието за облаги, не завистта, не следването на партийна програма, не ненавистта, не негодуванието, не желанието за слава, даже не чувството за справедливост, и най-важното, не грижата за устройването на живота на другите хора, а само деятелността за вашата душа (колкото и странно да ви се струва това), нямаща никаква външна цел, никакви съображения за това, какво може да излезе от нея.

Разберете, предположението за това, че човек може да устрои живота на другите хора, е грубо суеверие, признавано от хората само заради своята древност.

Разберете, че хората, занимаващи се да устройват живота на другите, започвайки с монарсите, президентите, министрите и завършвайки със шпионите, палачите, както и членовете и ръководителите на партии, диктаторите, не представляват нещо висше, както мислят сега мнозина, а напротив, те са хора жалки, дълбоко заблуждаващи се, занимаващи се не само с невъзможни и глупави, но и с едно от най-отвратителните дела, които може да избере човек.
Разберете, всички вие, особено вие – младите хора, че да посвещавате живота си, а и да се занимавате мислено за устройството на живота на другите с насилие, е не само грубо суеверие, но е отвратително, престъпно, погубващо душата дело.

Разберете, че всяка деятелност, насочена към устройството на живота на другите посредством насилие, не може да служи на благото на хората, а е повече или по-малко съзнавана лицемерна лъжа, скриваща под личното служене на хората низки страсти: тщеславие, гордост, користолюбие.

Разберете това, особено вие, младежи, поколението на бъдещето!

Престанете, както досега вършат това болшинството от вас, да търсите въображаемо щастие в добиването на блага за народа посредством участие в управлението, в съда, в обучението на другите, престанете да участвате в разни организации, имащи за цел уж благото на народните маси. Търсете само едно, това което винаги и единствено е нужно на всеки човек, което е винаги достъпно за всеки, което ви дава най-висшето благо и най-вярно служи за благото на вашите ближни.
 

Търсете в себе си само едно:  увеличаване на любовта чрез унищожаване на всичко, което пречи за нейното проявяване – грешки, грехове, страсти. И така най-истински ще съдействате за благото на хората.


Разберете, че хорското благо е само в тяхното единение, а единението не може да бъде постигнато чрез насилие. Единението се постига само тогава, когато хората не мислят за единение,  а всеки мисли само за изпълнението на закона на живота. Само този висш закон на живота, един за всички хора, съединява хората.

Ето това исках да кажа на своите братя преди да умра.

2 юли 1908 г.
Ясна поляна
Лев Толстой


 

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12