Търси

Методите на днешното училище не са в съгласие с детската природа

Още по темата ...
Нови деца

Аида Марковска: Новите деца ще утвърдят образованието на любовта и единението

Виж повече
Ден на детето

Кришнамурти: ​Ако има любов към децата всичко е възможно!

Виж повече
съзнанието на децата е по-важно от оценките в бележника

12 капана на образованието, които всеки родител трябва да проясни у детето си

Виж повече
свободно образование

Домашното образование е алтернатива и път към познание (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
16.09.2021 г.
3435
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Намираме се в един велик завой от човешката история. Вълната непременно ще обхване и училището. Старото училище ще бъде пометено и ще положим основите на новото училище, училището на бъдещето. 

Как гледа окултизмът на днешното училище? 

Според окултизма, днешното училище е една педагогическа трагедия, както казва д-р Ерих Швебш в предговора си към едно педагогическо съчинение на д-р Щайнер. Той казва още, че днешното училище представлява трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище боледува и то от болест неизлечима, хроническа.

Днешното училище може да се сравни, както казва Violino Primo, с казармата или със затвора. Това ще стане ясно от онова, което следва по-долу. На пръв поглед, това сравнение е пресилено, но като се вникне по-дълбоко и се противопостави днешното училище на новото, ще се види колко е вярно то. 

В „затвора“ само учениците ли се намират? В него са и самите учители. 

Те са в пълна зависимост от законите, правилниците, окръжните и другите наредби на Министерството. Учителят е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори. Учителите имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре.

Затова, първото нещо, което иска окултизмът е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището. Всеки момент в новото училище учителят ще бъде напълно свободен. Ще му се даде възможност да действа. Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на някакви си предписания.

Един от най-ярките защитници на училищната автономия е д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището: 

„Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата. В училищните наредби са отразени нуждите на държавата. Днес ние би трябвало да се стремим да влеем в училището новия дух. Този нов дух не би бил в училището, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако от училището излизат хора, които да представляват само най-удобни работни машини в тази икономична организация.

Важният въпрос е училището да има свободен духовен живот; обучението и възпитанието да произтичат единствено от познанието на детската природа, на индивидуалните заложби на детето.

Истинската антропология трябва да бъде основа на възпитанието и обучението. Тогава ще бъде възможно все нови сили да се вливат в обществото от подрастващото поколение. Това може да стане само когато училището вътре в социалния организъм стои на почвата на самоуправлението. Държавата и икономическият живот не трябва да предписват формите на учебното дело.

Ако не искаме занапред хора да господстват над хора, трябва да дадем възможност, щото свободният дух във всека човешка душа да бъде ръководен фактор в живота, колкото е възможно в по-голяма степен. Това ще бъде възможно, само ако училището не се подчинява на държавата или стопанската организация. Свободата и самоуправата на възпитателното дело е едно от най-важните изисквания на времето“.

Нека сега разгледаме днешното училище от друго гледище.

Методите на днешното училище не са в съгласие с детската природа. От друга страна, днешното училище не съдейства за събуждането на висшето, божественото в човека.

По тези две причини (в същност, те са зависими една от друга), за да може да се държи ред при такова противоестествено възпитание, употребяват насилие, терор върху ученика за простъпките му и разни средства, за да накарат ученика да учи; такива средства са, напр., страха от двойката и пр. И така, днешната система на бележки и наказания се употребява като средство, за да накарат детето да учи и да пази ред в училището. А считат тия средства за необходими, защото не постъпват в съгласие с детската природа.

В новото училище няма да има бележки и наказания.

Нека да разгледаме системата на бележките в днешното училище. Бележката ще изгуби всякакъв смисъл, защото в новото училище ученикът ще твори. Системата на бележките е вредна в много отношения. Ето едно от основанията: ученикът ще учи уроците не заради интереса към предмета, а заради бележките. И тогава се изменя духа на училището. Бележката се явява като спъване, като заплашване върху душата на ученика. И тогава най-интересният предмет става противен, отблъсква; ученикът го учи с неохота. Защото трябва да се запомни следното (то е един важен психичен закон):

Дето има проява на детската свобода, там има радост, енергия, интерес, а дето има спъване, насилие върху детската душа, там има униние, апатия. За да събудите интерес у ученика, махнете всяко насилие, всяко спъване, всяко заплашване, каквото е насилието с бележката.

Днес, представете си, искат да накарат ученика да учи поради страха от двойката! Мизерна е една училищна система, в която страхът от двойката е едно от средствата за каране ученика да учи.

А щом няма бележки, това заплашване със слаб успех, с двойка, тогава, пита се, кое ще кара учениците да се трудят? 

В основното училище обучението ще бъде съгласно с детската природа: ще се излиза от изкуството и от творческата дейност на ученика, а в гимназията ще се присъедини и идейния живот. В новото училище ще има такъв идеен кипеж, такъв идеен живот, че детето за да може да си отговори на много въпроси, които го вълнуват, които се пораждат у него всред идейния кипеж в училището, ще иска да се занимава съвестно с науките. При такъв идеен кипеж всички предмети ще станат интересни, защото ще допринесат нещо за уяснението на мирогледа. Всичко ще се учи, за да допринесе нещо за идейния живот и за практическото приложение живота.

В днешното училище ученикът е пасивен. Той не твори. Всичко си върви като по часовник, като механизъм.

Ако днес ученикът дохожда до един мироглед, то е благодарение на собствените си старания. Ако остави само на училището, той не може да дойде до никакъв мироглед. Там дето има творчество, самодейност, има интерес. 

В новото училище ще бъде така, както беше с аналитичната и дескриптивната геометрии за този ученик. За да не бъдат науките натрапени, трябва да се изучват в свръзка с идейния кипеж на века, във връзка с идейната борба между мирогледите. В училището трябва да кипи висш идеен живот, който да има за цел служене на човечеството. Когато има такъв идеен живот, когато в училището има и творчество, тогава няма да има нужда от бележки.

Днес не само няма идеен живот в училището, но и всека проява на такъв живот се преследва.

Ученикът често бива наказван за немирства: приказване, сбиване, нараняване, носене оръжие и пр. Немирните ученици са често най-активни, пълни с енергия, обаче, тяхната енергия, поради днешната училищна система, остава неизползувана и затова се изразходва по горните начини. Те притежават по-голяма енергия, отколкото тъй наречените апатични деца. Но днешното училище е безсилно да се справи с тях. Неговото безсилие показва фалша на днешната училищна система. Тези ученици не трябва да се наказват, а трябва да се събудят у тях възвишените духовни сили (които се намират у всеки човек). Тогава енергията им ще се изразходва по правилен начин. Някои пък ученици се наказват за идеен живот.Съвсем фалшиво е да се наказва ученика за идеен живот. Искат да изкоренят идеите с преследването им. Но тези идеи са вътре в сърцето.

А над сърцето и душата училището няма власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява. Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените идеи. Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите.

Как се отразяват наказанията, насилията върху учителя и ученика? 

Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце. Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва:

„Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно. Както физическата дребност на учителя може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на учителя не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето. Учителят трябва да счита себе си като помагач за събуждането на детските способности, които може да са по-големи от неговите“.


Не само обикновеното наказание, но и всяко възпитание, което не е в хармония с детската природа е вече насилие върху нея. Външното насилие е очевидно за всички.

А възпитание нехармонично с детската природа е скрито насилие.

Възпитанието трябва да бъде строго в съгласие с детската природа. Тогава много от простъпките ще изчезнат, защото много от тях се дължат на несъгласието на възпитателните методи с детската природа.

Но де е любовта — този най-главен възпитателен фактор — в днешното училище? От днешното училище вее студ!

Какви грамадни дебели стени има между учителя и ученика? Ако не царува любовта, би се проявило низшето.

Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта.

Важни са думите на П. К. Дънов: „Няма по-велик цвят от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“.

Соловьов казва: „Когато искаме да осъществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“.

Едвин Бйоме казва: „Когато днес учениците от нашите учебни заведения се освободят от бездушната дресировка и шаблон на обучението, често излизат от него телесно отслабнали, с претоварена памет и нездраво мислене, с осакатено сърце и неразвит характер“.

Eдин от важните недостатъци на днешното училище e неговият интелектуализъм. Когато училището дава лоши резултати не трябва да се обвиняват учениците, защото е виновна системата. Искат някой да реформират училището. То е фалшиво изцяло; то е толкоз фалшиво, че вече не може да се реформира. Трябва да се изгради друго, на съвсем нови основи.

Всичко гореизложено имаше за цел да покаже, че днешното училище е вече невъзможно, целта беше да се покаже, че днешното училище е останало много назад от духа на времето, че то прилича на една вкаменелост. И всичко това показва необходимостта да се работи за новото училище.
 
Из „Към ново училище“, Боян Боев
Списание „Всемирна летопис“, год. 3, брой 5
 

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12