Кришнамурти е открит още като дете от Чарлз Ледбитър. Какво казва Учителя за него?

Джиду Кришнамурти е индийски философ, духовен учител и мислител, който е известен с неконвенционалния си подход към духовността, както и с критиката си към религиозните и духовни институции. Роден на 12 май 1895 г. в Маданапале, Индия, Кришнамурти става част от международното общество Теософия в млада възраст, но по-късно се дистанцира от всякакви форми на организация и авторитет, включително теософията, и развива собствено уникално Учение.

Кришнамурти е открит още като дете от Чарлз Ледбитър, автор на много окултни книги и един от основните членове на Теософското общество във Великобритания. Ледбитър и лидерът на обществото, Ани Безант, вярват, че Кришнамурти е избраният "Миров Учител" — месия, който ще води човечеството към нова епоха на духовно просветление. През 1911 г. те създават "Орденът на Звездата на Изтока", за да подготвят света за неговото идване.

През 1929 г. обаче Кришнамурти шокира теософската общност, като обявява, че не желае да бъде "Миров Учител" и разпуска "Ордена на Звездата". В своята знаменита реч той заявява: "Истината е земя без пътища" и че никоя организация или система не може да доведе хората до просветление. Той започва да проповядва, че всяка форма на духовна организация, авторитет и догма само пречи на истинското разбиране на живота и свободата на индивида.
Основният фокус на Кришнамурти е свободата на човека – не само от политическа или социална гледна точка, но и психологическа свобода. Той подчертава, че истината не може да бъде предадена чрез книги, учители или религии, а трябва да бъде открита чрез лично наблюдение и осъзнаване. Той твърди, че конфликтите, страхът и страданието произлизат от човешкото мислене и от разделението, което създават идеологии, вярвания и националности. 

Въпреки че отхвърля традиционните духовни авторитети и структури, Кришнамурти продължава да говори пред големи аудитории по целия свят. Той дава лекции и пише книги по теми като медитация, любов, свобода, човешките взаимоотношения и самопознание. Някои от най-известните му книги включват "Свобода от познатото" (Freedom from the Known), "Коментарите на живота" (Commentaries on Living) и "Първата и последната свобода" (The First and Last Freedom).

Кришнамурти има дългогодишно приятелство с физика Дейвид Бом, и двамата често обсъждат философски и научни въпроси, което добавя уникален научен аспект към ученията му.

Кришнамурти никога не е бил женен и не е имал деца. Той е живял скромно, без да се придържа към лукс или социален статус. През 1984 г. получава Международната награда за мир на ООН.

Какво казва Учителя Беинса Дуно за Кришнамурти?
"В една от своите книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбен, но те не искат да вървят след него. Той иска да ги направи щастливи, но те не му вярват. Където и да ги заведе, те не могат да бъдат щастливи, защото на земята щастие не съществува. За да бъдат щастливи, те трябва да имат неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вътрешното разбиране на човека. "Елате с мене" - казва Кришнамурти на хората, но това е отвлечена идея, която мъчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбен? Значи, следването на човека е вътрешен, а не външен механически процес. Човек сам намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъг процес. Сам Кришнамурти, който проповядва на хората и ги кани да го следват, не е постигнал още това. Сам той живее в противоречия. Наистина, достатъчно е изпреварил своите последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповядва безличен живот, но сам не е дошъл до него."

"Под думата „безлично“ той има едно съвсем ново понятие. И Кришнамурти, който иска да заведе хората да ги направи щастливи и който се стреми да живее безличен живот, той сам не е постигнал още това. Той сам се облича много хубаво, много модно, много модерно, както аз съм облечен и нашарен. Че туй безличен живот ли е? Туй, което проповядва, в неговото облекло има едно противоречие. И той, като говори на хората, противоречие има в неговото говорене. Защото туй, което говори, той и сам не вярва. Или най–малкото не е намерил думи, с които да изкаже тази Велика Истина, да бъде понятен. Той казва – човек трябва да бъде безличен, но той е много хубаво облечен. И после той не живее още безличен живот, той се пази от жените като от вряла вода. И много е прав. Пази се от тях, защото, като дойде една жена, тя ще иска да го прегърне. Тази ще го прегърне, онази ще го прегърне, тази се влюбила в него, онази се влюбила и най–после неговото учение... Съвсем друго ще почнат да искат от него – Кришнамурти да ги направи щастливи по обикновения начин, по който хората стават щастливи."

Елеазар Хараш за Кришнамурти:
Ще дам един пример елементарен, който се е случил с Кришнамурти. Един последовател на Кришнамурти двадесет години чел книгите му, възхищавал се, вдъхновявал се и един път се случило така: в самолета, Кришнамурти пътува за едно място, където трябва да изнася лекция, и този негов последовател от двадесет години, който много го обичал и го ценял, много се вдъхновявал, се случило да пътува до него и наблюдава, че Кришнамурти чете детективски роман, криминален роман. И казва: “Как може да следвам този човек двадесет години, кой ме обърка в този път, какво да правя, обърках си пътя. – Край”  И той вече тръгва по друг път, изпуска развитието си и всичко, защото не може да разбере нещо елементарно. Кришнамурти не чете криминален роман, той го държи в ръцете си, но той чете Корана. Т.е. за посветения, за пробудения каквото и да чете, всичко за него е свещено. Обаче спящият вижда външните неща и не може да разбере елементарното, че вътре нещата са съвсем други.


Кришнамурти:
"Медитацията е сред най-знаменитите изкуства в живота, може би най-великото. И човек не може да я усвои от никого. В това е нейната прелест: медитацията няма техника и следователно не е обвързана с авторитети. Когато опознавате себе си, когато се наблюдавате, наблюдавате начина, по който вървите, как се храните, какво казвате; когато наблюдавате клюката, ненавистта, ревността – ако осъзнавате всички тези неща у себе си без избор, това е част от медитацията.
И така, медитацията може да се случва, докато сте в автобуса, докато крачите през гората, изпълнена със светлина и сенки, докато слушате песента на птиците, докато гледате в лицето на своята жена или дете.

Медитацията означава да открием дали мозъкът, с цялата негова активност и преживявания, може да бъде напълно тих. Но не с усилие, защото в момента, в който упражните усилие, има дуалност. Онзи, който казва: „Бих искал да имам невероятни преживявания, затова трябва да накарам мозъка си да утихне“, той никога няма да успее. Но ако започнете да изследвате, да наблюдавате, да слушате всичките движения на мисълта, нейната обусловеност, нейните стремежи, страхове, удоволствия, ако наблюдавате как работи мозъкът, тогава ще видите, че той утихва забележително. Ала тази тишина не е сън, тя е изключителна активност. Когато едно голямо динамо работи идеално, то обикновено не издава шум; шум има само при триене.

Медитацията изисква най-високата форма на дисциплина – не конформизъм, не имитация, не подчинение, а дисциплина, идваща с постоянна осъзнатост не само за външното, но и за вътрешното. Така че медитацията не е изолирано деяние, а активност във всекидневния живот, която изисква сътрудничество, чувствителност и интелигентност. Без основа за праведен живот медитацията е само едно бягство и следователно няма стойност. Праведният живот не е следването на обществения морал, а свободата от завист, похот и преследване на власт – те водят до вражда.

Свободата от всичко това не идва чрез волята, а чрез осъзнатостта му при себепознание. Без познание за дейностите на егото медитацията се превръща в сетивно удоволствие и е от нищожно значение.

Постоянното търсене на по-обширни, по-дълбоки, трансцендентални опитности е вид бягство от действителната реалност, а това сме самите ние, нашият обусловен, школуван ум. Един ум, който е буден, интелигентен, свободен – той защо би имал нужда от каквито и да било „опитности“? Светлината е светлина; тя не иска още светлина.

Медитацията е сред най-изключителните неща. И ако не знаете какво представлява тя, вие сте като слепец в свят от жизнена светлина, ярки цветове и сенки. Медитацията не е интелектуален въпрос, но когато сърцето навлезе в ума, той има много по-различно качество; тогава е наистина безбрежен, не само в капацитета си да разсъждава и да действа ефективно, но и в усещането си за живеене сред една шир, където сте част от всичко.

Медитацията е движението на Любовта; но не любовта на единия или на многото. Тя е като водата, която всеки може да отпие от всяка една делва, без значение дали златна или глинена – неизчерпаема е. Случва се и една особеност, която не може да бъде плод на никой опият или самохипноза: сякаш умът навлиза в себе си, започвайки от повърхността и прониквайки все по-надълбоко, докато дълбочина и височина изгубят смисъл, а всяка форма на отмерване се стопи. В такова състояние има пълен покой – не онзи, придошъл от задоволството, а покой с порядък, красота и интензивност. Той целият може да бъде унищожен като едно цвете и въпреки това е неунищожим именно заради своята уязвимост. Тази медитация не може да бъде усвоена от друг. Нужно е да почнете, без да знаете нищо за нея, и да се движите от невинност към невинност.

Почвата, в която медитативният ум може да покълне, е тази на всекидневния живот, на устрема, болката и мимолетната радост. Там трябва да започне, да внесе порядък, а после – да се движи безспирно. Но ако сте ангажирани единствено с това, да създадете порядък, то самият той ще стане причина за ограничението си, а умът ще се превърне в негов затворник. В цялото това движение вие трябва да започнете от другия край, от другия бряг, без да сте загрижени за брега или за прекосяването на реката. Необходимо е да се потопите в реката, не знаейки как да плувате. Това е и красотата на медитацията – никога не знаете къде сте, накъде отивате и къде ще стигнете.

Медитацията не е нещо различно от всекидневния живот; не се усамотявайте в ъгъла на стаята, за да медитирате десет минути, а след като излезете от нея, да бъдете "касапи", метафорично.

Медитацията е сред най-сериозните неща. Може да медитирате целодневно – в офиса, със семейството, когато изричате някому „обичам те“, когато се грижите за децата си… След това обаче ги учите да стават войници, да убиват, да имат национална принадлежност и да почитат знамето, посочвайки им как да влязат в капана на съвременния свят.
Да наблюдавате всичко това, разбирайки вашата роля, е част от медитацията. И щом медитирате така, вие ще откриете удивителна прелест – във всеки момент ще действате правилно, а ако не успеете, ще подемете наново, без да губите време в съжаления. Медитацията е част от живота, тя не е различна от него.

Ако планирате да медитирате, това няма да е медитация. Ако планирате да бъдете добри, добротата никога не ще процъфти. Ако култивирате скромност, тя престава да е. Медитацията е полъхът, който ви навестява, щом оставите прозореца отворен; ала ако го оставите отворен умишлено, няма да се появи.

Медитацията не е средство за постигане на цел; тя е и средството, и целта.

Колко е невероятна медитацията… Ако има и малка принуда, опит за подчиняване на мисълта, имитиране, то тя се превръща в тежест; желаната тишина тогава престава да е озаряваща; ако медитацията е търсене на видения и преживявания, тогава тя води до илюзии и самохипноза. А смисъл медитацията има само в разцъфването на мисълта и по този начин прекратяването ѝ, не в простиращите се още и още модели на познание. Знанието може да донесе нови опитности, с по-силни усещания, ала умът, който търси това, е един незрял ум.

Зрялостта е свободата от всички преживявания, от всички опитности; тя не е под влияние да бъде или да не бъде. Зрялост в медитацията е освобождаването на ума от познатото, понеже то оформя и управлява всяка опитност. Един ум, който сам е светлина за себе си, не се нуждае от опитност. А незрялостта се изразява в копнежа по по-големи и по-големи преживявания. Медитация – това е странстването през света на познанието, бидейки свободни от него да навлезете из дебрите на непознатото. Нужно е всеки сам да открие това за себе си, а не чрез някого. Вече сме имали авторитета на учители, спасители и водачи. Ако истински желаете да разберете що е медитация, необходимо е да оставите настрана всички тези авторитети.

Радост и удоволствие може да закупите във всеки един магазин на определена цена. Ала блаженство – не, било за вас или за друг. Радостта и удоволствието са „завързване“ към времето, а блаженството съществува единствено при пълна свобода. Удоволствието, подобно на радостта, може да търсите и намирате по много начини. Но всички те идват и си отиват. А блаженството – това особено усещане за радост – няма мотив. Не можете да го търсите. Щом веднъж е там, според качеството на ума ви, то остава – безпричинно и неизмеримо с времето. Медитацията не е преследване на наслада или търсене на радост, а е състояние на ума, в което няма концепция или формула, затова е и пълна свобода. Само при такъв ум идва блаженството – нетърсено и неканено. Щом веднъж е там, макар и да живеете в света с целия негов шум, удовлетворения и бруталност, те няма да докоснат този ум; щом е там, конфликтът се е изпарил. Но краят на конфликта не е непременно пълната свобода. Медитацията е движението на ума в тази свобода. В тази експлозия на блаженството очите стават невинни, а любовта е благословия."

Джиду Кришнамурти