Много рядко чуваме другите. Дотолкова сме погълнати от собствените си преживявания, заключения, проблеми, преценки, че нямаме възможност да слушаме. Вие може да слушате истински само, ако оставите настрана собственото си мнение, знание, заключения, проблеми. Тогава вие сте свободни да слушате, без да тълкувате, без да преценявате или да осъждате. Общуването означава да мислите заедно, да споделяте нещата, да участвате съвместно в разглеждането на проблема. Тъй като живеем в покварен свят, където е толкова жестоко и брутално, умението да се общува става много важно.
Изкуството на слушането означава, че човек разбира незабавно за какво става дума и вижда факта мигновено. Изкуството на слушането означава свобода, всеки нюанс на думата придобива значение, разбирането става спонтанно. Ако сте свободни в мисленето, прозрението идва мигновено.
Съществува също така и изкуството на виждането, т.е. да видите нещата такива, каквито са, а не каквито ви се да бъдат, да видите нещата без никакви илюзии, без предварителни мнения или преценки, да видите действително съществуващото, а не вашите заключения.
Следва изкуството на ученето, което не означава механично запомняне. Нашите мозъци са станали извънредно механични. Изкуството на ученето означава, че сте свободни да наблюдавате, да слушате без предразсъдъци, без аргументация, без емоционални, романтични реакции от ваша страна.
Ако овладеем действително, а не само интелектулано тези три умения във всекидневието и ако сложим всяко нещо на правилното място, тогава ще заживеем хармонично.
Затова усвоявайте изкуството на слушането сега, в този момент. Слушайте внимателно и се постарайте да разберете, че:
Мисълта е време, измерване, тя е действие във времето, което поражда страх. Ако вие не преценявате това твърдение и ако слушате истински със сърцето, с ума, с пълно внимание, старание и грижа, тогава ще разберете, че за страха няма място. Изкуството на слушането е чудо.
И така, слушайте, без да мислите какво трябва да направите. Умението да слушата, означава, че сте чувствителни, внимателни с будно съзнание в този момент. Ако направите това сега, ще установите, че поставяте мисълта на правилното й място. Тогава изграждате истински взаимоотношения с другите.
Нашето съзнание е всекидневният ни живот. В съзнанието има стремеж към власт, има болка и ограничения, които сме преживяли в детството си. Има и страх, удоволствое, а също и това, което наричаме любов, но което не е любов. В съзнанието има безчет вярвания които рпевниво пазим - вярата в Бога или че няма Бог, вярата в социализма или в капитализма. Наличието на вяра сочи, че това е живот, основан на преструвки, който няма общо с действителността.
Слагаме ред в съзнанието си, не като се стремим към реда, не като полагаме усилия за въвеждането на ред, а като слушаме, виждаме и учим.
За да слушате, не трябва да следвате никаква посока. За да виждате, не трябва да има никакво изопачаване. А за да учите, не трябва да има запаметяване, нужна вие свобода да гледате и наблюдавате.
Текстът е част от:
Уникалната книга - сборник с беседи Кришнамурти: "Беседи за търсенето на смисъла"
